Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
Големина на текста:
Свободата – привилегия или присъда
„Свободата: едно от най-ценните притежания на въображението“. Това
определение на американския писател, критик и журналист Амброз Бирс илюстрира
точно разноликата същност на тази универсална ценност. Трудноста да се представи
еднозначно идва от факта, че всеки човек е една уникална Вселена, със своя уникална
представа за тази етична категория.
Ако потърсим думата „свобода“ в Българския тълковен речник, ще открием
следните определения: „възможност отделният субект да проявява собствената си воля
или липса на ограничения от обществено-политически или друг характер”, а
синонимите са: „независимост”, “самостоятелност”, “автономия”, “еманципация”,
“волност” и други.
В контекста на етиката,свободата означава да избереш доброто, в контекста на
естетиката – красивото, в контекста на правото – страната на Закона, а в религията –
това, което повеляват каноните.
Свободата вълнува хората от хилядолетия и за нея са дадени множество
определения.
Рационалистичната интерпретация е, че свободата е осъзната и реализирана
необходимост. В този смисъл човекът не може да промени порядъка в света, но се
обръща към проблема и го решава. Пръв от европейските философи Хегел разглежда
взаимоотношението необходимост свобода от диалектическа гледна точка.
Противоречието между тях трябва да се разреши не като се зачеркне практически
единия от полюсите, а разглеждайки ги като единство. Хегел определя свободата като
осъзната необхосдимост.
Волунтаристичната концепция за свободата е свързана с пълното отричане на
обективните концепции и изграждането на един паралелен свят в духа на
първостепенната роля на божествената или човешката роля..
Романтиците се концентрират върху свободата на гения. Този, който не следва
определени правила, а налага свои.
Индивидуално – либералната концепция се свързва с името на британеца Джон
Стюард Мил и неговия трактат „За свободата“. Трудът на Мил се отнася до природата
и предела на власт, която може да бъде упражнявана законно от обществото върху
индивида. Мил развива повече от всеки друг философ темата за принципа за вредата.
Принципът за вредата се основава на това, че всеки отделен човек има правото да прави
каквото иска, ако неговите действия не вредят на други. Ако действията му се отнасят
до самия него, то тогава, само ако директно повлиява на човека, изпълняващ
действието, обществото няма право да се намесва, дори да изглежда сякаш
действащото лице наранява себе си. Мил обаче твърди, че според принципа за вредата
индивидите са възспирани от това да вредят трайно и сериозно на себе си или на
тяхната собственост. Понеже никой не съществува изолирано, вредата, направена от
един, също така вреди и на други и разрушаването на собственост лишава общността,
както и индивида. Мил оправдава тези, които са „неспособни да се самоконтролират“
като малки деца или тези, живеещи в „изостанал стадий на обществото“.
Мил твърди, че деспотизмът е приемлива форма на управление за тези
„изостанали общества“, заради бариерите на спонтанния прогрес, стига деспотът да
защитава искрено интересите на хората. Въпреки че този принцип изглежда ясен, има
няколко усложнения. Например, Мил изрично твърди, че „вредите“ включват
пропуски, както и упълномощения. По този начин, неуспехът на индивида да спаси
давещо се дете се счита за вреда, каквато е неплащането на данъци или неявяването
като свидетел в съда. Според Мил всички тези вредни пропуски могат да бъдат
регулирани. Например, не се счита за вреда, ако – без прилагане на сила или измама –
засегнатият индивид се съгласи да поеме риск: по този начин личността може законно
да предложи несигурна работа на други, ако не е използвана заблуда или лъжа (Мил
признава, че има граница на съгласието: обществото не трябва да позволява на хора да
продават себе си като роби). В тези и в други случаи е важно да се помни, че
аргументите в „За свободата“ са базирани на принципа на ползата, а не са позовани на
естествените права.
Въпросът за това какво се смята за действие, отнасящо се само до действащото
лице и какви действия, независимо дали са пропуски или упълномощения,
представляват вредни действия, предмет на регулация, продължава да вълнува
тълкувателите на Мил. Важно е да се подчертае, че Мил не е смятал обидата за вреда;
едно действие не може да бъде ограничено, само защото престъпва обичаите или
морала на определено общество. Идеята за това обидата да причинява вреда и по този
начин да бъде ограничена е по-късно развита от Джоуел Файнберг в неговия „принцип
на обидата“– в основата си продължение на „принципа за вредата“ на Мил. „За
свободата“ съдържа пламенна защита на свободното слово. Мил твърди, че свободните
разговори са необходимо условие за интелектуалния и социален прогрес. Той смята, че
никога не може да сме сигурни, че едно заглушено мнение не съдържа част истина. Той
също така твърди, че разрешаването на излъчването на неверни мнения е продуктивно
поради две причини. Първо, хората са по-склонни да изоставят грешни убеждения, ако
участват в свободен обмен на идеи. Второ, чрез принуждаване на индивида да
преразгледа и потвърди своите убеждения по време на дебата, тези убеждения се
предпазват от превръщането им в обикновена догма. За Мил не е достатъчно човек
само да има неизследвано от него убеждение, което случайно се оказва истина; човек
трябва да разбере защо даденото убеждение е истина.
Влиятелен застъпник на „свободата на речта“, Мил отказва да приеме
цензурирането. Той казва:
Аз избирам, по желание случаите, които са най-малко благосклонни за мен –
тези, при които аргументът срещу свободното мнение, истината и ползата, се определя
като най-силен. Нека оспорваните мнения да бъдат вярата в Господ и в бъдещето или
някоя от обикновено приеманите морални доктрини… Но трябва да ми бъде позволено
да отбележа, че приемането на непогрешимост не задава сигурността, която една
доктрина носи. Важна е задачата да се реши този въпрос „за другите“ без да им бъде
позволено да чуят какво се говори от другата страна. Аз отричам и порицавам това
право не по-малко, ако това е поставено пред моите най-официални убеждения. Но,
разбира се, всяко мнение може да бъде позитивно, не само заради способностите, но и
заради гибелните последствия, заради неморалност и незачитане на мнението. В
изпълнение на това лично мнение, подкрепен от общественото мнение на страната и
своите съвременници, той приема непогрешимостта. От приемането и
;
, било то най-
малко осъдително или най-малко опасно, защото мнението е наречено безсмъртно или
неблагочестиво, това е случаят при който то е най-фатално, засега
Екзистенциалистите пък от своя страна смятат, че свободата може да е бреме.
Човекът е осъден да бъде свободен, да прави избори.
Поглед назад в историята и познаването на съвременните общества в показват
обаче, че проявата на собствената воля на едни, често води до отнемането на
обществено-политическата или националната свобода на други и превръщането на
човека в роб. За роба свободата е идеал, към който той започва да се стреми. В блян,
във висша форма на съвършенство, върховно благо, мярка за прогрес, това, за което си
заслужава да дадеш живота си, безкористно.
По-голяма част от хората на 21 век гордо обявяват, че са свободни. В своя
социален свят те имат генерирани права и ги упражняват, могат да правят избори.
Саможертвата в името на свободата е неразбираемо изключение, няма как да се
превърне в етична норма или модел за подръжание. Решението е да се отрече или пък
да се канонизира. Модерният човек се намира в центъра на противоречията между
нарастващо разгръщане на цивилизованост и деградацията на обществото. Редица
негови действия показват, че е лошо подготвен да отговори на въпроса- какво да прави
със свободата си? От там следват и още глобални въпроси: дали човешката свобода е
реалност или просто илюзия? Ако е реалност защо и днес сме свидетели на феномени
като конформизма и склонноста към подчинението на авторитети? Дали свободата е
пиривилегия или пък е присъда, която трябва да се изтърпи и до какво води тя?
Стремежът към свободата е заложен в човешката природа. У всяко човешко
същество пребивава една дълбока същност, а именно свободният човешки дух.
Свободата е индивидуална характеристика. Човек се ражда свободен, но още от малък
се оказва в зависимост от своите родители. Колкото повече детето расте, толкова

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
 
Подобни материали
 

Сблъсък на цивилизации или диалог на култури

08 май 2009
·
101
·
7
·
1,083
·
151
·
1

Събитията през последните години – непрекъснато разгарящите се конфликти на балканския полуостров, надигащите се все по-остри противоречия в бившите съветски републики, терористичните атаки срещу америка и последвалата война в афганистан...
 

Отношение към труда и към себе си като проява на дълг, достойнство, съвест и чест

23 окт 2009
·
236
·
26
·
8,144
·
411
·
1

Чест- понятие за моралното съзнание и категория на етиката, тясно свързана и в редица отношения сходна с категорията достойнство...
 

Бизнес Етика

21 сеп 2010
·
2,336
·
133
·
12,160
·
3,510

На пръв поглед бизнес етиката за повечето хора е термин с противоречие в определението: бизнесът е правене на пари, а етиката правене на добро...
 

Любов

11 май 2010
·
105
·
2
·
464
·
295

Всеки има своя цел в живота, свързана с желанието му да бъде щастлив и обичан. Тя го води като светлина, която показва пътя на изгубил се пътник...
 

Етика (кратък курс)

22 мар 2010
·
3,343
·
33,988
·
2,675
·
4

Същност и функции на морала.Основни етически учения.Категории на етиката и други...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Етика
Тест по етика и право за 10-ти клас
изходен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът е върху учебното съдържание по етика и право за 10-ти клас. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
13
784
1
07.03.2013
Тест по етика за 10. клас
междинен тест по Етика за Ученици от 10 клас
Тестът включва въпроси, обхващащи всичко изучавано по етика в десети клас.
(Труден)
51
570
1
1 мин
30.09.2011
» виж всички онлайн тестове по етика

Свободата - привилегия или присъда

Материал № 1405788, от 28 фев 2021
Свален: 0 пъти
Прегледан: 10 пъти
Предмет: Етика, Философия
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 3,233
Брой символи: 18,907
Цена: 6.00 лв. Закупи материала
Докладвай
Намери частен учител

Павлина Костадинова
преподава по Етика
в град София
с опит от  20 години
488

Павлин Славов
преподава по Етика
в град Благоевград
с опит от  12 години
436

виж още преподаватели...
Последно видяха материала