Марияна Митева
преподава по Икономика
в град София
Големина на текста:
ПРАКТИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ
1. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОТНОСИТЕЛНИ СТАТИСТИЧЕСКИ ВЕЛИЧИНИ
Относителни величини на структурата (относителни дялове).
Пример. Данните за размера на брутната добавена стойност по икономически сектори в България за
1999, 2000 и 2001 г. са поместени в таблица 4.1.
Таблица 4.1
Брутна добавена стойност в България по икономически
сектори по цени от съответната година
Икономи-
чески
сектори
199920002001Относителен дял,
%
Структурни
разлики (+,
-)
милиони левове199920002001
2000
/199
9
2001/
2000
Селско и
горско
стопанств
о
34583301357916,313,913,6-2,4-0,3
Индустри
я
59726902745728,229,128,50,9-0,6
Услуги 1177
5
1349
4
1516
8
55,557,057,91,5 0,9
Общо 2120
5
2369
7
2620
4
100,
0
100,
0
100,
0
х х
Източник: Статистически справочник 2002, с.193.
Да се определят структурата на брутната добавена стойност по икономически сектори, големината и
посоката на структурните изменения.
Най-напред се изчисляват относителните дялове за производството по отделни култури за всяка
година поотделно (формула 4.3). За 1999 г. относителният дял на селското и горското стопанство е
(3458/21205)· 100 = 16,3 %, на индустрията (5972/21205) ·100 = 28,2 % и на услугите - (11775/21205)
·100 = 55,5 %. За 2000 г. относителните дялове са: на селското и горското стопанство – (3301/23697) ·100
= 13,9 %, на индустрията – (6902/23697) ·100 = 29,1 % и на услугите - (13494/23697) ·100 = 57,0 % . За
2001 г. относителните дялове са: на селското и горското стопанство – (3579/26204) ·100 = 13,6 %, на
индустрията – (7457/26204) ·100 = 29,1 % и на услугите - (15168/26204) ·100 = 57,9 %. Всички
относителни дялове могат да се видят в таблица 4.1.
Структурните разлики се определят по формула 4.4. Тук се правят сравнения на структурите само за
съседните години. За сравнението 2000/1999 г. структурната разлика за селското и горското стопанство е
(13,9 – 16,3) = -2,4 пункта, за индустрията – (29,1 28,2) = 0,9 пункта и за услугите - (57,0 - 55,5) = 1,5
пункта. За сравнението 2001/2000 г. структурната разлика за селското и горското стопанство е (13,6 – 13,9)
= -0,3 пункта, за индустрията – (28,2 - 28,5) = -0,3 пункта и за услугите - (57,9 - 57,0) = 0,9 пункта.
Структурните разлики са поместени в последната колона на таблица 4.1.
Тук се използува понятието “пункт”. С това се цели да се покаже, че това са разлики между
относителни дялове под формата на процент, а не разлики между базата 100 % и съответната относителна
величина, както при относителните величини на динамиката. По такъв начин еднакви по размер разлики
могат да се получат от различни по големина относителни дялове.
За големината на структурните изменения като цяло могат да се приложат и двата показателя
абсолютен сбор на структурните разлики и интегралният коефициент на структурно различие.
Абсолютният сбор на структурните разлики се определя по формула 4.5. Всички разлики се събират
независимо от техния знак. За сравнението 2000/1999 г. този сбор е (2,4 + 0,9 + 1,5) = 4,8. За сравнението
2001/2000 г. той е (0,3 + 0,6+ 0,9) = 1,8.
Интегралният коефициент на структурно различие се определя по формула 4.6. Необходимите
величини за определянето му са поместени в таблица 4.2. Най-напред се намират квадратите на
относителните дялове и техният сбор, а след това квадратите на разликите и техния сбор за всяко
сравнение поотделно.
Таблица 4.2
Междинни величини за определяне на
коефициента на структурно различие
КултуриКвадрати на относителните
дялове
Квадрати на
структурните разлики
1999200020012000/992001/00
Селско и
1
горско
стопанство265,69193,21184,965,760,09
Индустрия 795,24846,81812,250,810,36
Услуги 3080,253249,003352,412,250,81
Сбор4141,184289,024349,628,821,26
Коефициентът на структурно различие е:
- за 2000/1999 г.
20,8430
82,8
02,428918,4141
82,8
=
+
=
KS
I
= 0,032 или 3,2 %.
- за 2001/2000 г.
64,8638
26,1
62,434902,4289
26,1
=
+
=
KS
I
= 0,012 или 1,2 %.
С най-голямо значение за създаването на брутната добавена стойност и през трите години е
икономическият сектор "Услуги", който осигурява над половината от целия й размер. Относителният му дял
е 52-58 %. На второ място по значение е икономическият сектор "Индустрия" 28-29 %, на трето
икономическият сектор "Селско и горско стопанство" –13-16 %.
През 2000 спрямо 1999 г. посоката на структурните изменения е към намаляване на относителния
дял на сектор "Селско и горско стопанство" с 2,4 пункта и увеличаване на относителния дял на сектор
"Индустрия" – с 0,9 пункта и на сектор "Услуги" - с 1,5 пункта. През 2001 спрямо 2000 г. посоката на
структурните изменения е по-различна – към увеличаване само на относителния дял на сектор "Услуги" – с
0,9 пункта и намаляване на относителните дялове на останалите сектори..
Като цяло структурните промени при двете сравнения са следните. Както абсолютният сбор на
структурните разлики, така и интегралните коефициенти на структурни различия свидетелствуват, че по-
големи промени има през 2000 спрямо 1999 г., отколкото през 2001 спрямо 2000 г. Интегралният
коефициент показва, че при първото сравнение изменението е средно 3,2 пункта, а при второто - 1,2
пункта.
Съотношенията могат да се проследят на фигура 4.1.
2. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТАТИСТИЧЕСКИ СРЕДНИ ВЕЛИЧИНИ И ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ВАРИАЦИЯТА (РАЗСЕЙВАНЕТО),
АСИМЕТРИЯТА И ЕКСЦЕСА
Средна аритметична
- непретеглена
Пример. Данните за размера на разходите за материали (милиони левове) на 10 фирми,
занимаващи се с търговия на едро с нехранителни стоки през 1997 г. са поместени в таблица 4.3.
Да се определи средният аритметичен размер на разходите за материали.
Таблица 4.3
Разходи за материали на 10 фирми от търговия на
едро с нехранителни стоки през 1997 г.
Разход,
млн.лв.Me
x
i
-
x
(x
i
-
x
)
2
2
i
x
x
i
12,3 0,8-1,6 2,565,29
28,3 0,94,4 19,3668,89
30,9 2,2-3,0 9,000,81
42,2 2,3-1,7 2,894,84
57,9 2,64,0 16,0062,41
63,6 3,6-0,3 0,0912,96
76,5 3,92,6 6,76 42,25
83,9 6,50,0 0,00 15,21
90,8 7,9-3,1 9,610,64
102,6 8,3-1,3 1,696,76
Сбор 39,0 х | 22,0| 67,96220,06
? x
i
?|x
i
-
x
|? (x
i
-
x
)
2
?
2
i
x
Средната аритметична на разходите за материали е (формула 4.9):
x
= 39,0/10 = 3,9 млн.лв.
- претеглена
Пример. Данните за смяната на местоработата по време на трудовия стаж на 101 пенсионери към
1.10.1997 г. са поместени в таблица 4.4.
Да се определи средната аритметична на смените на местоработата.
Таблица 4.4
2
Пенсионери по брой на смяна на местоработата през
трудовия стаж към 1.10.1997 г.
Смени
, брой
Брой
x
i
f
i
x
i
-
x
(x
i
-
x
)
2
(x
i
-
x
)
2
f
i
2
i
x
2
i
x
f
I
x
i
f
i
1014 0 -2,044,161658,26240 0
212121 -1,041,081622,7136 121
323264 -0,040,00160,05124128
4321630,960,921619,3536 9189
548321,963,841630,732816128
654202,968,761635,046425100
761 63,9615,681615,68163636
Общо101206хх 181,8416х602
? f
i
? x
i
f
i
?(x
i
-
x
)
2
f
i
?
2
i
x
f
i
Средната аритметична е (формула 4.10):
x
= 206/101 = 2,04 бр.
Пенсионерите в конкретния случай са сменили средно 2,04 пъти местоработата си по време на
трудовия стаж.
Пример. Данните за разпределението на безработните в България по възраст към Март 2002 г. са
поместени в таблица 4.5.
Да се определи средната възраст на безработните.
Таблица 4.5
Безработни в България по възраст към Март 2002 г.
№Възраст,
години
Брой, хилядиСреда на
интервала
x
int
f
i
Натрупани
честоти
x
i
f
i
x
int
S
I
115-24 133 19,5 2593,5 133
225-34 172 29,5 5074,0 305
335-44 140 39,5 5530,0 445
445-54 146 49,5 7227,0 591
555-64 50 59,5 2975,0 641
665 и повече 1 69,5 69,5 642
Общо642х 23469,0Х
? f
i
? x
int
f
i
Източник: НСИ.Заетост и безработица, 1/2002, с.36.
Най-напред се намират средите на интервалите (формула 4.11). Средата на първия интервал е (15 +
24)/2 = 29,5; на втория – (25 + 34)/2 = 39,5 и т.н. Последният (шести) интервал е отворен и затова се
приема, че неговата ширина е колкото на предходния (пети) интервал. Ширината на петия интервал (а и на
другите без последния) е (55-45) = 10 или (64 – 54) = 10 години. Тогава ширината на последния интервал
се приема за равна на (59,5 + 10) = 69,5.
Средите на интервалите се умножават по съответните честоти и произведенията се събират. Сборът е
23469,0. Тогава средната аритметична възраст на безработните е (формула 4.10):
x
= 23469,0/642 = 36,56 години.
Медиана.
Пример. По данните в таблица 4.3 да се определи медианата на разходите за материали.
Най-напред се извършва подреждане на фирмите по признака във възходящ ред. Това е направено в
съответната колона на таблица 4.3. Най-малкото значение е 0,8 млн.лв., а най-голямото – 8,3 млн.лв.
Номерът на медианата е (формула 4.13):
5,5
2
110
=
+
=
Me
No
.
Медианата се намира между петия и шестия член на статистическия ред. Тя ще бъде средна
аритметична между стойностите на признака при двата члена:
Me = (x
5
+ x
6
)/2 = (2,6 + 3,6)/2 = 3,1 млн.лв.
Получените резултати показват, че 1/2 от фирмите имат разходи за материали до 3,1 млн.лв., а
останалите 1/2 - над тази сума.
Пример. По данните от таблица 4.5 да се определи медианата за възрастта на безработните.
Най-напред се определя номерът на медианата (формула 4.14):
No
Me
= (642 + 1)/2 = 643/2 = 321,5.
След това трябва да се види в коя група (с какъв интервал) се намира този номер. За целта се
изчисляват натрупани (акумулирани) честоти. Това е направено в последната колона на таблица 4.5.
Числото 321,5 попада в третата група с интервал 35-49 години, защото тук са единиците с номера от 305 до
445 (хиляди). Тогава долната граница на медианния интервал е 35 години, честотата му е 140 хил.,
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 окт 2021 в 19:12 учител на 59 години от Варна - Първа езикова гимназия, випуск 2021
 
Домашни по темата на материала
СЕМЕСТРИАЛЕН ПРОЕКТ ПО СТАТИСТИКА. Динамика на площите, добивите и производството на пшеница в РБ за периода след 1970 г. до днес (последни данни
добавена от mehmetavcipiki 04.06.2014
0
12
статистически методи в психологическите иследвания
добавена от stefan_balimezov 30.10.2013
0
14
Спешно ми трябва някой който развира от задачи за вероятности
добавена от daniela.mihailova3870 02.01.2016
1
9
Спешно зазадача статистика моля ви спешно е
добавена от k__risi 25.11.2015
2
21
Подобни материали
 

Задачи по статистика

24 яну 2010
·
1,500
·
14
·
1,563
·
2,565

Решенията на някои основни задачи по статистика. Условията са дадени в таблици...
 

Дисперсионен анализ

01 апр 2007
·
1,000
·
3
·
775
·
196

Дисперсионният анализ дава възможност да се правят заключения върху информация от извадки за това дали даден фактор или група фактори влияе върху интересуващия ни резултативен признак...
 

Извадки и извадкови изследвания

29 апр 2007
·
656
·
1
·
316
·
340

1. Основни понятия 2. Етапи на проектиране на извадката 3. Видове извадки 4. Детелминилани извадки 5. Вероятностни извадки
 

Статистика (пищов)

19 дек 2007
·
1,608
·
13
·
17,583
·
871

Обект на изучаването от икономическата статистика са масовите явления и процеси в нациналното стопанство за макросъвкупности от институционални единици свързани с правото на БВП...
 

Статистика - основни понятия

10 мар 2008
·
844
·
2
·
537
·
274

Предмет на статистиката - Многообразните явления в нашата действителност се делят на единични (детерминистични) и масови (стохастични)...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Статистика
Обща теория на статистиката
изпитен тест по Статистика за Ученици от 12 клас
Теста е за проверка на знанията на учениците и оформяне на годишна оценка по статистика. Включени са само въпроси с един верен отговор.
(Труден)
10
8
1
4 мин
28.02.2020
Тест по статистика
междинен тест по Статистика за Студенти от 2 курс
Тест за проверка знанията на студентите по предмета "Статистика". Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
19
138
1
02.09.2013
» виж всички онлайн тестове по статистика

Определяне на относителни статистически величини

Материал № 139844, от 05 май 2008
Свален: 446 пъти
Прегледан: 358 пъти
Качен от:
Предмет: Статистика, Икономика
Тип: Упражнение
Брой страници: 69
Брой думи: 9,781
Брой символи: 90,015

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Определяне на относителни статистически величини"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Радослава Терзиева
преподава по и Теория на вероятностите и математическа статистика
в град
с опит от  4 години
234 46

Марияна Митева
преподава по Икономика, Регионално развитие и Митническа политика
в град София
с опит от  17 години
1 457 103

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения