Живот според морални повеления и
непрекъсната последователност от жертви
Моралните принципи са тема на размишления и децата още от древна Гърция
и много личности, не само философи са изказвали различни гледни точки,
често основани на лично убеждение.
Моралът е онзи вътрешен неписан кодекс които всяка развита умствена
единица (човек) спазва. Интересно е че въпреки че има общи морални
принципи, те биват видоизменени заради личните възгледи на всеки индивид.
Понякога тези промени се приемат от обществото, но друг път са пламенно
отхвърляни по една или друга причина. Когато една единица (човек)
пренебрегне своята версия на морални принципи, в личността и се появяват
противоречия и съмнения, а когато посочения индивид е принуден да извърши
действията които са в разрез със моралните му възгледи, той се затваря във
един порочен кръг от грешки и жертви, които не винаги си струват. Ако човек е
затворен в този порочен кръг е трудно да се каже какво ще стане с личността
му, затова е хубаво всеки човек сам за себе си да се запита, дали не се върти
във кръг и дали моралните му възгледи са лично негови или наложени от
обществото или от друг човек.
Моралните ценности наложени от обществото, обикновено са нетрайни и в
един момент индивидът на когото са наложени се обръща и изгражда нова
ценностна система, обикновено противоположна на наложената му. Тази
вътрешна конфронтация на човека изначало идва от това ме посоченият
индивид придобива усещане за отнета свобода но не физическата а
личностната свобода, това обикновено води не само до рязка промяна в
ценностните възгледи но и до бунтарско поведение. Ако не бъде наложен
опит за контрол, ценностната система, се изгражда често следвайки
примера на друг човек, към когото често има желание да се подражава.
Ако това се случи доброволно изградената по този начин система може да
бъде много силна и здрава.
Тоест моралът е субективен критерий, които не може да бъде използван
като критерий за обективна оценка на даден индивид. (човек) Моралната
оценка се изгражда на основите на емоциите, които предизвикват даден
човек с действието или бездействието си. Ако този човек предизвиква
положителни емоции, то той бива определян като морален, ако са
отрицателни съответно като аморален. Моралът е критерий за оценка
използван от обществото в днешно време, за да контролира и насочва
действията на човека в желаната от самото общество посока.
Обществото реагира емоционално и е податливо за манипулации и
внушения. То не притежава разум. Затова и неговата оценка базираща се
на приетия от която и да е част на обществото морал, не е меродавна и не
може да бъде обективен критерий. Има много примери за личностни
изгаряния на кладата, убивания и преследвани заради идеите си. Идеи
неотговарящи на представите на обществото за морал и светоусещане. В
последствие обаче, част от тях са се оказали прави и идеите им са
променяли морала на обществото.
Не казвам че човек трябва на е безчувствен. Но емоциите трябва на са
подчинени на разума. Разумният човек може да контролира емоциите с, той
се стреми да загърне отрицателните си емоции, давайки на критичен
анализ причините който са ги породили. Всяко едно действие на разумния
човек, всяка негова идея, всяка негова стъпка е в търсене на истината, на
смисъла на живота. Той се стреми, да изпитва положителни емоции чрез
разумни действия.
