Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
Големина на текста:
Цитати от „Стани, стани, юнак балкански”
Стани, стани юнак балкански …
Лирическият говорител призовава юнакът балкански да се пробуди
от робството и да се бори за свободата си. Глаголът „стани” е в
повелителна форма и е повторен за да се подчертае призивът.
Юнакът балкански е събирателен и мащабен образ на народа ни.
От сън дълбок се събуди
Призивът на лирическия говорител към юнака е свързан с
пробуждане от робството. Използваната инверсия „сън дълбок”
разкрива търпимост и безкрайност на народното страдание.
Противопоставя се на този сън събуждането на юнака балкански
чрез поемане на пътя на саможертвената борба за освобождение.
Че сълзи кървави пролива
Във робство милий наш народ
Лирическият говорител обрисува тежестта на робството за
българите. Тя не му е чужда, защото й той е част от българската
общност. Това се разкрива чрез местоимението „наш”.
Тежката участ
на народа се откроява чрез едновременно използваната метафора и
инверсия в нея „сълзи кървави пролива”. Епитетът „милий” разкрива,
че за лирическия говорител съдбата на народа е висша ценност.
Високо той ръце простира,
Да го избави вишний бог
Лирическият герой описва съкровеното желание на народа – да бъде
избавен от тежкото и непосилно робство. Чрез епитетът „високо” се
създава пространствена картина – богът, символ на спасението е
високо, а народът е „долу” в мъката и страданието си. Чрез изразът
„ръце простира” лирическият говорител разкрива молитвата на
народа за спасение от теглото. Единственото упование е във
„вишний бог” , към който може да бъде отправена молитва за
избавление, защото смелите български юнаци още не са се
пробудили за борба.
И тъй ний много претърпяхме,
Но стига толкоз да търпим.
Чрез местоимението „ний” и употребените глаголи във второ лице,
множествено число се разкрива, че лирическият говорител е част от
българския народ и не може да стои безучастен повече към неговите
страдания. Чрез съюза „но” се въвежда антитезата , че е настъпил
вече края на тежкото робство. За това говори и категорично
употребената дума „стига”.
Да бъдем пак, каквито бяхме…
Цитатът сочи на съкровеното желание на лирическият говорител ,
българският народ отново да бъде свободен. Въведена е антитеза
чрез изразите „да бъдем” и „бяхме” в смисъла да се възроди отново
българската държава с нейното величие и слава, което се откроява и
чрез наречието „пак”.
Докога, братя да се губим?
С цитатът се задава реторичен въпрос към всички братя. Това са тези
българи, на които не им е безразлична съдбата на народа ни.
Употребения израз „братя” насочва и към общата цел на
саможертвена борба за освобождение. Въпросителната частица
„докога” също съдържа непримиримост с тежката съдба на народа.
Употребеният глагол „губим” се свързва с това, че е време българите
да се намерят и да се борят за своята свобода.
Защо да не се съберем?
Лирическият говорител отново задава риторичен въпрос чрез който
се акцентира върху обединението на българите в борбата за
свобода. Той е осъзнал , че единствено сплотеността и
жертвоготовността на всички ще освободят народа.
Я вижте, братя , погледнете
На ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
Как си прославят имена!
Повелителната форма на използваните глаголи отново акцентира
открития призив към борба. Лирическият говорител дава пример не
само от родната история , но и от тази на другите съседни народи,
които са имали подобна на българите съдба, но са постигнали
свободата си чрез „прославяне на имена”. Идеята на лирическия
говорител е че, само чрез личната и общата саможертва , в борбата
за свобода, чрез „прославяне на имена” е възможно освобождението
на всички българи.
Догде е мъничка змията,
Елате да се съберем …
Лирическият говорител използва в своя призив глагола „елате” в
повелителна форма за да се открои готовността за борба и
саможертва. Използваният глагол „съберем” разкрива убедеността ,
че само с усилията и саможертвата на всички българи е възможна
свободата и благото на родината. Робството е предсттавено като
„змия” – която винаги е пагубна, отровна, коварна и носи само беди.
С крака да й строшим главата,
Свободни да се назовем.
Лирическият говорител призовава чрез повелителна форма на
глагола „строшим” към конкретни действия за борба. Самия начин на
действие – с крака да се строши главата на змията, означава да се
ликвидира до край безправието и тежка участ на народа.
Използвания израз „Свободни да се назовем” изразява и идеята за
безстрашието и антитезата, че вместо народът да бъде примирен
със съдбата си, той трябва да потъпче робството и да заяви на целия
свят и на своите подтисници, че е свободен и повече няма да търпи
тежката си участ.
Да стане лева наш балкански,
От него вятър да повей …
Повелителна форма на глагола лирическият герой използва
повелителна форма като израз на решимост. Лъвът е символът на
мощта и защитата на справедлива кауза. Използваният инверсиран
епитет „лева наш балкански” разкрива всеобхватност на общото
дело за благото на родината, което се потвърждава и от хиперболата
„от него вятър да повей”.
Да си развием знамената,
Да светне нашата земя,
Да си прославим имената,
Да гинат турски племена!
Чрез повелителните форми на употребените глаголи лирическият
говорител разкрива готовността за борба на народа, както и това, че
пробуждането е настъпило и българите са готови за действия и
саможертва. Развиването на знамената се свързва със стремежа за
възраждане на българската държавност, защото знамето е един от
нейните символи, но също така е и символ на борбата и свободата.
Използваната метафора „светне нашата земя” изразява увереността ,
надеждата и стремежа на лирическия говорител да види родината
свободна. За него българската, „нашата” земя е висша ценност. Като
антитеза на възраждането на българската държавност се
противопоставя гиенето на турските племена. Тях лирическият
говорител принизява до племена, защото в тях безправието и
тежката съдба на завладяните народи не може да се свърже с
държава. За това те не трябва да съществуват, а „да гинат”.
Цитати от „Вятър ечи, Балкан стене”
Сам юнак на коня …
Юнакът е традиционна фигура в българския фолклор и се свързва
със сила, мощ и смелост, който се бори срещу неправдата.
Използван е като събирателен образ на целия български народ,
който се е пробудил за освобождение. Това че е на кон, означава, че
юнакът е в готовност за действия. Той е осъзнал, че благото на
родината е невъзможно без саможертва и борба.
Всички на оръжие!
Лирическият говорител разкрива пробуждането на българския народ
за свобода на родината. Призивът, който отправя юнакът към своите
братя е призив към всички, които се обединяват със своя водач –
юнака. Изпъква решителност, в която няма място за повече
колебания и примиренчество. Това се разкрива чрез повелителната
безглаголна форма. Оръжието символизира борбеността и силата на
народния дух.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

"Стани, стани юнак балкански" и "Вятър ечи, балкан стене"

Материалът е разработен като подробен анализ на стихотворенията и използваните литературни похвати в тях...
Изпратен от:
Delyana Ivanova
на 2020-12-08
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
40 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Анализи по Литература от София за Ученици в 074 СОУ "Гоце Делчев" от несваляни с 5 страници Други
 
Подобни материали
 

Христо Ботев "Борба"

08 фев 2008
·
373
·
1
·
293
·
174
·

Стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации.
 

Европейци сме, ама все не дотам

01 мар 2006
·
5,987
·
1
·
348
·
289
·
16

Защо българите винаги искат да са европейци? Почти съм сигурна, че повечето от тях дори не разбират значението на това...
 

И истината ще ви направи свободни

23 окт 2006
·
1,580
·
2
·
366
·
336
·
4

Случвало ли ви се е някога да се чудите каква е истината за живота около вас?Замисляли ли сте се някога какво е истината и защо понякога тя бива изместена от лъжата?
 

Свобода и робство

06 мар 2008
·
251
·
1
·
169
·
127

Свободата и робството са две противоположни състояния, познати на всеки човек.Стремим се да бъдем свободни и независими,но в крайна сметка все от някого или от нещо зависим - такъв е животът...
 

Човек живее в робство, често не го забелязва, а понякога го обича

23 яну 2007
·
363
·
2
·
560
·
80

Философско-литературни мисли върху идеята за робството и схващането, че света се е освободил от него.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Поезията на Елисавета Багряна
междинен тест по Литература за Ученици от 12 клас
Теста проверява знанията за творчеството на Елисавета Багряна. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
25
1
6 мин
17.08.2020
Комбиниран тест за класна работа по БЕЛ
класно тест по Литература за Ученици от 9 клас
Тестът съдържа въпроси по български език и литература, съответстващи на материала, изучаван през първи учебен срок. Всеки въпрос има само по един верен отговор.
(Труден)
42
2
1
10 мин
20.09.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

"Стани, стани юнак балкански" и "Вятър ечи, балкан стене"

Материал № 1393365, от 08 дек 2020
Свален: 40 пъти
Прегледан: 102 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 5
Брой думи: 1,048
Брой символи: 6,195

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за ""Стани, стани юнак балкански" и "Вятър ечи, бал ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Зоя Новакова
преподава по Литература
в град София
с опит от  13 години
100

Христина Колева
преподава по Литература
в град Карлово
с опит от  12 години
42 5

виж още преподаватели...
Последно видяха материала