Големина на текста:
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ
УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ“
Факултет: Философски
Магистърска програма „Психология“
Учебна дисциплина: Педагогическа психология
ЕСЕ
Тема: АКТИВНОСТ И МОТИВАЦИЯ НА УЧЕНИКА
В УЧЕБНАТА ДЕЙНОСТ
Студент:
Факултетен номер:
Форма на обучение:
Преподавател:
1
Когато разглеждаме процеса на учене и работата, която се полага да
извършат различните участници в него, си задаваме въпроса „Как ученикът
добива желание и мотивация да учи?“. Това вътрешен импулс за развитие ли е, как
така се оказва различен у различните ученици и колко можем да му влияем като
учители и родители? Нека се опитаме да дадем една интерпретация на отговора на
следния въпрос: Какво мотивира ученика?
За да бъде активен в процеса на обучение, да усвоява знания, да упражнява
необходимите умения и да свърши своята неотменна работа в развитието си и
усвояването на знания, ученикът трябва да има причина да направи това. За да
отговорим на въпроса какво би дало причина на ученика да бъде активен в
обучението си, или какво го мотивира, трябва първо да започнем с една по-голяма
и по-обща тема, а именно – какво представлява самата мотивация?
Мотивацията често се определя като вътрешната сила или енергията, която
подтиква човека към извършване на определено действие. Тя е движещата сила,
която съчетана с адекватен подбор на действия, води човека към постигането на
определена цел. За да имаме мотивация, необходимо е да имаме цел, към която
ученикът да се стреми. Всяка дейност и в частност – ученето се подбужда от
дадени мотиви. Понятието мотив идва от латински (movere – движа се) и означава
подбуда към дейност. Мотивите са сравнително устойчиви за дадена личност.
За да отидем дори по-дълбоко в процеса на изследване на мотивацията при
обучението, нека го разгледаме като едно предизвикателство, като тест, отправен
към крехката личност на ученика, каквото много често самият ученик го усеща.
Ако вземем предвид идеите на Карол Дуек отностно прогресивното и
фиксираното мислене, ще видим, че активността на ученика би била различна, в
зависимост от това с кой тип мислене оперира той.
Когато ученика е усвоил т.нар. фиксирано мислене, то той вярва, че
неговите способности са ограничени, че част от преподавания материал е
прекалено сложен за него и той не може да се справи с него, каквото и да прави.
Илюстративни за този начин на мислене и доста често срещани у нас са реплики
като „Той не е добър по математика, но пише много хубаво.“ При тази ситуация,
когато ученикът срещне предизвикателство в обучението си, той ще се чувства ли
окуражен и мотивиран да го посрещне, ще се упражнява ли упорито, ще търси ли
нови подходи към решението на задачата или начини за запомняне на материала?
Ще повярва ли, че само ако се постарае още малко, ще се научи или просто ще
2
каже „Не съм добър в това. Никога няма да го разбера.“ Тази фиксирана нагласа
към собствените способности води ученика към много неприятни емоции и
определено към по-ниска активност в процеса на обучение, защото кой би се
трудил, ако вярва, че няма смисъл? Кой би учил и би се упражнявал упорито, ако
смята, че има определен капацитет, който не би могъл да надхвърли?
От другата страна на монетата имаме т. нар. прогресивно мислене. Това са
учениците, които вярват, че могат да се учат и развиват без ограничение. Те са
научени, че ученето се случва с много упражнение, с различни методи за
запомняне на материала и знаят, че ако са се провалили някъде, това не означава,
че имат ограничен интелект или не са добри в тази област, а само, че трябва да се
упражняват още. Този тип мислене е много често срещан и често се оформя при
подготовката на спортисти.
Учениците биха извлекли големи ползи от т.нар прогресивно мислене, тъй
като то променя рамката за това какво е „постижима цел“ за ученика, в сравнение
с фиксирания тип мислене. Ако за един ученик математиката не е постижима и
той не вижда смисъл да продължава да се упражнява, то за друг тя ще е
постижима цел, която изисква повече усилия. Така единият от двамата ще е много
по-мотивиран да продължи активно да търси знания, методи за усвояването им и
да се упражнява и съответно неговата активност в процеса на обучение ще бъде
значително по-висока.
И тъй като мотивацията има насоченост, т.е. човек е мотивиран в
определена посока, към определена цел, а не по принцип, от нищото и за нищо, то
следва при повишаване на мотивацията на учениците да се формират целите на
учебния процес. Според теорията за мотивацията, наречена „очаквана ценност“
личността е активна, когато се стреми към ценна за нея цел и когато има голяма
вероятност тази цел да бъде постигната. Целта, която учителят би искал ученикът
да възприема като ценност, е целта на обучението. Ако разбира тази връзка,
учителят трябва да полага усилия, за да формира съзнание за ценност на целта на
обучението. Естествено е подобно съзнание да се формира на първо място чрез
рационални аргументи за ценността на знанията и за смисъла на ученето.
След като сме положили основата на разбирането на мотивацията през
призмата на нагласата на ученика, разбирането му за „постижима, реалистична
цел“ и как то се влияе от тази нагласа, уточнили сме необходимостта учителя да
представи и убеди учениците в ценността на ученето и то да се превърне в цел за
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Активност и мотивация на ученика в учебната дейност

Когато разглеждаме процеса на учене и работата, която се полага да извършат различните участници в него, си задаваме въпроса „Как ученикът добива желание и мотивация да учи?“...
Изпратен от:
Diana Plamenova
на 2020-12-06
Добавен в:
Есета
по Педагогическа психология
Статистика:
28 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Есета по Педагогическа психология за Студенти специалност Психология несваляни с 5 страници Други
 
Подобни материали
 

Мотивиране на учениците да учат (19 стр.)

07 дек 2007
·
815
·
19
·
4,234
·
737
·
2

Мотивиране на учениците да учат - способи, похвати, теории за стимулиране на ученето, поощрения и наказания.
 

Учене и памет

08 май 2007
·
442
·
12
·
4,996
·
1

В старите учебници от американски тип двете теми, съставляващи горното заглавие, са били разглеждани заедно – предполагало се е, че ученето е биологически обусловен процес на адаптация у всички животни чрез...
 

Учебна дейност и формиране на личността на учениците

02 яну 2008
·
440
·
9
·
3,261
·
348

Въпросът за същността и формиращите функции на учебната дейност не може да се изясни, без съвременната научна теория за дейността на човека. Защото дейността на човека е реален процес на неговия живот, негов начин на живот, т.е. как се труди, как учи...
 

Повишаване на мотивацията за учене на ученици от осми до дванадесети клас


Мотивацията е вътрешно състояние, което поддържа, насочва и стимулира поведението на човека и заема водещо място в структурата на поведението на личността. Тя включва целева насоченост на поведението и изисква получаването на пряка и своевременна връзка..
 

Педагогическа психология

30 яну 2008
·
610
·
4
·
1,008
·
3

Педагогическата психология е наука, която изучава как хората се обучават в съответната учебна среда, ефективността от различните намеси в обучението, психологията на обучението и социалната психология на училищата и другите подобни организации...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Педагогическа психология
Тест по педагогическа психология: комуникация, мотивация, саморегулирано учене
междинен тест по Педагогическа психология за Студенти от 2 курс
Тестът има за цел да провери знанията ви върху теми като комуникация и общуване, мотивация по отношение на ученето, саморегулирано учене. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
10
80
1
19.06.2013
» виж всички онлайн тестове по педагогическа психология

Активност и мотивация на ученика в учебната дейност

Материал № 1392941, от 06 дек 2020
Свален: 28 пъти
Прегледан: 45 пъти
Предмет: Педагогическа психология, Психология
Тип: Есе
Брой страници: 5
Брой думи: 973
Брой символи: 5,430

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Активност и мотивация на ученика в учебната дей ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала