Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
Големина на текста:
АРИСТОТЕЛ
„ЗА ДУШАТА”
ТРЕТА КНИГА
Идеята за природата на душата вълнува хората от зората на
човечеството. Въпросът за човешката душа присъства във всички
съществуващи учения, вярвaния,митологии и т.н. В религиите
(християнство, исляям, будизъм и други) се налага схващането, че човек не
присъства само тялом на този свят, но и духом, което показва, че душата
отново излиза на преден план. Ето защо голяма част от античните
философи посвещават много произведения, в които разкриват своите
възгледи и представи, свързани с природата на душата – нейните елементи
и тайнства.
Един от тях е Аристотел. В своето произведение „За душата „ той дава
своята оценка за същността й , представя пред широката публика
схващанията си , които свързва с душата.
Във философията на Аристотел се предлагат такива идеи , които
представляват най-сполучливото през античността решение.
Основният акцент , който древния мислител поставя в своето
произведение „За душата „ е : как се осъществява преходът от усещането
към мисленето , от сетивното към логическото познание .
Така да се каже , Аристотел открива „анатомията на мисленето
„ определя структурата , елементите и формите на мисленето, така както те
възникват в съзнанието на хората, в процеса на тяхната обществено-
производствена дейност.
Разглеждайки детайлно петте сетива – зрение, слух, обоняние, вкус,
осезание, Аристотел стига до извода кое от тях е от особена важност за
живота на един организъм и как, и защо сетивата стоят в началото на
веригата на способността, наречена мислене .
Започвайки с осезанието, т. е. с възприятието , което единствено можем
да възприемем чрез непосредствено докосване , Аристотел последователно
пише за посредниците , чрез които виждаме , чуваме , помирисваме ,
вкусваме , а именно – въздухът и водата . Това са двата основни елемента ,
чрез които възприемаме всичко останало в заобикалящата ни среда
.Аристотел разкрива начина на възприятие на сетивните неща с помощта
на тези елементи и стига до извода , че само органът, съдържащ в себе си
елемента –посредник /вода или въздух / възприема това , което се предава .
От простите тела въздухът и водата са двата елемента , от които се
състоят сетивните органи , както например зеницата се състои от вода ,
слуховият орган от въздух , обонятелният пък съчетава и двата в себе си .
А сетивните органи , различни по рода си , са ни дар , чрез нойто да не
останат за нас незабелязани общите и неприсъщите свойства , като
големина , движение , форма , число и т. н.
Аристотел приема дейността на възприемания предмет и на сетивото за
една и съща , но определя като различни техните понятия /например –
действителния звук и действителното слушане /. Той казва : „... възможно е
човек да притежава слух и все пак да не чува , както и това , което
притежава звучност , не винаги издава звук.”
Но ако обаче това , което притежава слух, чува, а това със звучността ,
отделя звук , то тогава едновременно произтичат действително слушане и
действителен звук , които едновременно съответстват на възприемане на
звука и на звучност .
Аристотел прокарва схващането , че сетивата по необходимост са
известен вид отношение .И поради това високите или твърде ниски тонове
действат зле на слуха , а твърде светлото или тъмното са пагубни за
зрението и т. н. .
И така възприятието е отношение , и то е това , което различава едно
възприемамо от друго такова по необходимост .Според Аристотел първа
трябва да е способността , произнасяща се върху разликите , и както тя се
произнася и определя , така да мисли и възприема . От това ясно
проличава, че с едно и чрез едно сетиво се определят обектите както и
това, че това става в едно и също време .
Душата се определя чрез два признака – чрез пространственото
движение и чрез мисленето , различаването и възприемането .Аристотел
определя мисленето и разсъждението като един вид възприемане .
Едното, /възприемането / присъщо на всички живи същества , а другите
две само на определени , на тези , които притежават разум .Той още смята ,
че мисленето отчасти се състои от въображение , отчасти от
предположение. А самото въображение е движение от действително
възприятие , т. е. въображението е плод на възприятието .Въображението е
под наш контрол , защото когато го пожелаем , ние можем да си
представим различни картини . А предположението не съществува без
въображение . То също има различни видове :знание , мнение ,
разсъждение и техните противоположности.
В търсене на отличителния белег на тази част на душата , с която тя
мисли и съди , Аристотел определя разума , който не представлява нищо ,
преди да е мислил . Разумът е невъзприемлив за въздействие , но е
способен да приема формата , и да бъде такъв , като формата , но не и
самата форма .Разумът мисли всичко и за тази цел той не е смесен с
тялото, защото може да получи някакво качество /топъл , студен ..../.В
някаква възможност разумът представлява обекта на мисленето си , а в
действителност никакъв обект , преди да е помислил за него .
За разума Аристотел заключава , че е мислим , както мислимите неща и
на него е присъща умозрителност . Той е против това да се приеме , че
понякога разумът мисли , а понякога не . На мислещата душа представите
й служат като възприятие .Тя утвърждава или отрича доброто или лошото,
стреми се или отбягва .За това душата никога не мисли без представи, тя
винаги има някакъв образ или символ пред себе си, който й открива
хоризонт за размисъл. Душата има способността да определя разликата
между сладко и горчиво, между добро и лошо, например. Тази нейна
способност се явява едно единство или един вид предел на мисълта.
Мислещата способност мисли формите в представни образи,чрез които
когато липсва възприятие, тя се привежда в движение, т.е. започва да
мисли въз основа на тези представни образи. Така например понякога
човек с помощта на тези образи или мислите, напиращи в душата му,
сякаш вижда, разсъждава и решава за своето бъдеще спрямо настоящето.За
да стане по-ясно, ако човек осъзнае, че в бъдещето се крие приятното или
неприятното изживяване, в настоящия се момент той се стреми към едното
и всячески избягва другото.
В обобщение Аристотел казва, че душата е всичко онова, което
съществува.От своя страна съществуващите неща могат да бъдат сетивно
възприемаеми или свръхсетивно познаваеми. Познанието донякъде
съвпада със свръхсетивно познаваемото, а възприятието-със сетивно
познаваемото. Според Аристотел още мислещата способност е
свръхсетивното, сетивната способност е сетивното, разумът е форма на
формите, а възприятието е форма на възприемаемите неща. Чрез двете
способности-тази за различаване, която е типично действие на мисленето и
възприятието, и чрез способността за пространствено движение,
философът ясно описва душата на живите същества. Според Аристотел
движещите сили , ако разбира се, въображението се приеме като един вид
мислене, са желанието и разумът. Именно защото много често хората
вместо разума следват стъпките на въображението. Тези две сили-
въображението и желанието- предизвикват движението, а разумът е този,
който привежда в движение, тъй като крайния му пункт е желания обект.
След множество опити и изследвания се оказва, че тази способност на
душата,т.нар. Желание, единствено предизвиква движението, т.е. тя се
явява единствената движеща сила. От своя страна обаче, тя не може да
съществува без въображението. Чрез сетивното въображение, което
притежават много живи същества, се обяснява движението на много
растения и животни. Чрез разсъдъчното въображение, което притежават,

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
08 яну 2020 в 15:38 ученик на 25 години от Златоград - СОУ "Антим І", випуск 2017
05 дек 2019 в 06:36 ученик на 15 години от Шумен - ПМГ "Нанчо Попович", випуск 2023
30 авг 2019 в 09:30 студент на 36 години от София - Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии, факулетет - КОМУНИКАЦИИ И СИГУРНОСТ, специалност - Информационна сигурност, випуск 2019
24 авг 2019 в 21:51 студент на 21 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Психология, випуск 2021
 
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
516
·
5
·
1,008
·
474
·
6
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Аз знам,че нищо не знам

12 дек 2007
·
683
·
2
·
357
·
828
·
2
·
3

Всичко започва все някъде,макар и мнозина физици да не са съгласни с това!Хората обаче винаги са напипвали(смътно в повечето случаи) проблема с началото на нещата...
 

Душата и смъртта

28 авг 2007
·
295
·
1
·
247

Най-големият страх на хората е неизвестността. Единственото сигурно нещо в живота е смъртта и точно тя представлява най-голямата неизвестност.
 

Към Хегеловата философия на правото

03 дек 2007
·
130
·
5
·
812
·
83

Тук става въпрос за Германия или по точно за освобождението, което по необходимост трябва да настъпи. Маркс говори за унищожение на робството, което е възможно чрез унищожаване на цялото робство.
 

Хегел и неговата философия

20 дек 2007
·
686
·
8
·
2,596
·
2

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е роден в Щутгарт на 27 август, 1770 година. Още първите му години откриват неговата външна неподвижност. Когато се е учел да играе, бил много несръчен. Боязлив и кротък, той е бил между другите деца един чудак...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по философия за студенти. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
30
48
1
2 мин
08.08.2013
Философия, ценности и норми
междинен тест по Философия за Ученици от 9 клас
Тестът е разработен от учебник по Философия за 9. клас на издателство "Анубис". Въпросите са само с един верен отговор.
(Много лесен)
8
5
1
4 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по философия

Аристотел - "За душата" трета книга

Материал № 139126, от 03 май 2008
Свален: 385 пъти
Прегледан: 393 пъти
Качен от:
Предмет: Философия
Тип: Тема
Брой страници: 4
Брой думи: 775
Брой символи: 6,321

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аристотел - "За душата" трета книга"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мариана Алова
преподава по Философия
в град Бургас
147

Павлина Костадинова
преподава по Философия
в град София
с опит от  20 години
391

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения