
1
Университет по библиотекознание и
информационни технологии
КУРСОВ ПРОЕКТ
по
История на Средновековна България
Тема : Най-великият владетел на Втората
българска държава - цар Иван Асен II.
Изготвил: Радослав Йорданов, Проверил: проф. Матанов
/.............................../
Специалност: Културно историческо наследство, II курс
Фак. №: 342-кин
1

2
Най-великият владетел на Втората
българска държава - цар Иван Асен II
/ 1218 – 1241г./
Той е роден около 1190 г. При Иван Асен II (1218 – 1241 г.) българската
държава се разширява, за последен път в историята, до бреговете на три
морета – Черно, Бяло и Адриатическо. Неговият период на управление е
определян от някои като Златен век на Второто българско царство.
Какво е Златен век? Обширни територии, доминиращи международни
позиции, стремглаво развиваща се просвета и култура. Предишните най-
големи граници на България са при царете Симеон (893 – 927 г.) и
Самуил (997 – 1014 г.) от времето на Първото българско царство.
Иван Асен II е справедливо възвеличаван владетел, защото на фона на
постоянните несполуки в политическо отношение от времето на Второто
българско царство, той успява в тези изключително смутни времена не
само да укрепи властта си, но да издигне престижа на българския
владетел до непостигнати, никога вече след него в историята, висоти.
Възкачване на престола.
В резултат от успешното въстание на братята Петър и Асен в края на 80-
те години на ХII в. България се освобождава от византийското
владичество, под което пада през 1018 г., и се полагат основите на
Второто Българско царство , като естествен продължител на Първото.
Държавен център на страната става Търново. Основните насоки на
българската външна политика през този период са обединението на
всички български земи и постигането на международно признание на
Българската държава.
Освободителното дело на Петър и Асен е успешно продължено от техния
по-малък брат цар Калоян (1197-1207), който е определян от историците
като един от най-далновидните български владетели. Благодарение на
изкусната му дипломация с папа Инокентий III (1198-1216) по мирен път
са парирани апетитите на Унгарското кралство към северозападните
български земи и е утвърден международния престиж на България . През
1204 г. между България и Папството е сключена уния, с която Калоян
признава върховенството на Римската църква и получава титлата “крал”,
а българският църковен глава – титлата “примас”.
2

3
Управлението на цар Калоян съвпада с едно от най-значимите събития
на Средновековието – провеждането на IV кръстоносен поход (1202-
1204). Експанзивните действия на латинците спрямо всички балкански
земи принуждават цар Калоян да вземе мерки срещу тях и на 14 април
1205 г. в битката при Одрин кръстоносците търпят голямо поражение от
българите, което превръща България в политически хегемон на
Европейския югоизток.
През 1207 г., по време на обсадата на Солун, цар Калоян е убит при
заговор и престолът е зает от неговия племенник Борил (1207-1218).
Убийството на цар Калоян предизвиква сериозни сътресения в
българското общество. Срещу цар Борил се оформя силна болярска
опозиция, което го принуждава да изгони от страната малолетните
синове на Асен I – Иван Асен и Александър. Първоначално те намират
убежище при куманите, а след това, най-вероятно, в руското Галичко
княжество.
В началото на Бориловото управление брат му Стрез избягва при
сърбите, с чиято помощ успява да откъсне от България голяма част от
Македония и се обявява за независим владетел с център на владенията
си крепостта Просек. Друг роднина на цар Борил – братовчет му Алексий
Слав, се обособява като независим владетел в Родопската област с
център крепостта Цепина. Така единството на Българската държава
рухва.
Вътрешните размирици отслабват държавата, от което се възползват
съседите. През 1207 г. унгарците нападат и завладяват Белградската и
Браничевска област, а Сърбия присвоява Ниш. През това време цар
Борил воюва без успех с латинците, които през 1208 г. превземат
Пловдив.
Цар Борил се бори и срещу богомилите, като през 1211 г. свиква в
Търново църковен събор, решенията на който са записани в т.н. Борилов
синодик. Болярската опозиция обаче подкрепя законните наследници.
През 1217г., оглавявайки войска от наемници, Иван- Асен II поема за
България и обсажда столицата Търново, като през следващата 1218г.
успява да я превземе окончателно и да оглави страната като цар.
Тъй като държавата е понесла много негативи по времето на
управлението на Борил, Иван Асен II има нелеката задача да
възстановява загубени територии, да централизира страната и да
изглажда отношения със съседите.
3