Големина на текста:
ТемаНародни хора от 
шуменско
2006 г.
Носията в шуменско е една разновидност на североизточно
българската носия. Авторът описва носията от селищата из
Преславската планина, като разглежда последователно костюма от
село Веселиново, Преслав, Новопазарско и Смядово. При
описанието авторът подробно и в детайли представя всички
елементи от носията: риза, престилка, сукман, горна дреха, обувки,
чорапи, моминска и невестинска прическа и т.н.
В началото на статията авторът представя характерните
особенности на носията от селищата на Преславската планина, като
анализира по какво се отличава тя от североизточната българска
носия. Тя се отличава по окрела с отвесно разположение на
платовете и допълнителните манта и опашки, както и украсата от
апликирани белки, чатмалия престилка на квадрат, забраждане с
котелковидна подложка.
Невестинска прическа – подрязани ниско пред ушите почернени
коси.
Мъжка носия – риза от ленено платно, потури с широко и криво
дъно, горна дреха – елек и антерия.
Отличителни особенности около с. Ве селиново е колицата
принадлежност за покриване на главата, която предсавлява вълнен
тъкан черен шал.
След това авторът последователно описва: принадлежностите
за обуване, празничната премяна на мъжете, сукманената носия,
моминската прическа, косите на невестата.
Костюмът в Преслав през втората половина на XIX век е
смесица от елементи от старинното местно облекло и на части от
съвременното градско облекло.
Ризата към костюма е от бяло платно, горната дреха наречена
сая е от източен конопен плат, а връхната дреха – скатамарската е
от черно сукно украсено с везани сърмени орнаменти, плод на
влиянието на модерното облекло.
Костюмът от Преслав е имал ограничено разпространение и в
някой села до края на XIX век.
В Новопазарско се срещат два вида женска носия:
двупрестилчена и сукманена, които имат общи части риза,
престилка, горна дреха и др.
Интерсена е задната престилка наречена завешка, която е
елемент от т.н. двупрестилчена носия. Тя е от черен вълнен плат,
едро надиплена, дълга до под коленете и сравнително широка, така
че ответните ръбове минават доста напред по тялото и падат по
престилката.
Като горна дреха към двата вида носии се използва „кича”,
приготвена от черен вълнен плат с буклирана повърхност.
Косите на момите се сплитат на много плитки с начало в тила
и свободно са отпуснати по гърба.
Начинът на невестинското забраждане е извънредно сложен,
но самото забраждане е представително, главната негова
принадлежност е дългия „месал”.
Мъжката носия е от вида на чернодрешната носия, приготвена
от бозав шаяк. Костюмът от Смядово с богата орнаментика и
допълнителни принадлежности е носен от млади жени през първите
месеци след сватбата, а в обикновенния си състав от жени на
различна възраст, но само през зимата. Ризата към костюма е от
бяло ленено платно с туникообразна кройка. Сукманът смесица от
елементи от двата вида сукмани: сукманът от черен вълнен плат и
висококлинестия сукман. Престилката е на редове стъкани брани
разноцветни розетки, подредени в ивици по вътъка, които падат
отвесно по запасаната дреха.
Освен богатата и ярко цветна орнаментика, по костюма на
младоженката отличителни негови особенности са и дългата кърпа
с орнаментирани краища, металическите накити, начинът на
забраждане. Косите на невестата още по врене на сватбата са
подрязани късо и са почернени и скрити под кърпа.
Над тях се постава шапка стъпа форма на пресечен конус. По
външната му страна се завива червена кърпа, нагъната на ивици.
Към тази редовна забрадка, се прибавя и дългия месал – кърпа
от ленено платно с брани по двата края, цветни орнаменти.
Костюмът на невестата обикновенно четирдесет дни след
сватбата, се освобождава от месала, от сребърните накити, а с
напредването на възраста, орнаментиката му намалява, избледнява.
Костюмът е бил разпространен из селищатата по
Преславската планина, предпланина на източна Стара планина, но е
изчезнал твърде рано, към края на XIX век.
Шуменско е изключително богато на обичаи и обреди
свързани с отделни календарни празници: зимен, пролетен, летен и
есенен цикъл.
Без да се разглеждат произхода и функциите на народните
обичаи и обреди, може да се изтъкне, че като съществен елемент на
обичайната структура се явяват танцът и музиката (вокална и
инструментална). Всеки отделен обичай е свързан с танц, песен и
мелодия.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
09 сеп 2021 в 08:44 студентка на 45 години от София - ВТУ "Тодор Каблешков", факулетет - Транспортен мениджмънт, специалност - Икономика на транспорта, випуск 2016
 
Подобни материали
 

Българското народно облекло

11 апр 2007
·
610
·
14
·
2,844
·
273
·
1

Българското народно облекло от периода ХVIII - ХIХ в. може да бъде една много интересна тема, ако се погледне като система от символи и знаци.
 

Традиционно отглеждане и обработка на влакнодайни растения в България

07 яну 2008
·
73
·
7
·
1,756
·
112

Появата и разпространението на промишлените култури в българските земи е резултат от благоприятните природогеографски, исторически и икономически условия....
 

Български национален костюм

05 дек 2007
·
179
·
2
·
594
·
79

Тъкмено с вдъхновение векове наред, обреклото е художествена изява на българите. То представлява значителен дял от националната ни култура
 

Облекло от сукманен тип в Пловдивско

24 мар 2008
·
77
·
8
·
3,320
·
73
·
1
·
1

В състава на женската носия от тракийски тип влизат: риза, сукман, престилка, връхни дрехи и някои допълнителни части. Селищните различия в носията се изразяват главно в детайлите на орнаментите, в някои второстепенни части или в особените ...
 

Народни хора от шуменско

Материал № 138794, от 02 май 2008
Свален: 34 пъти
Прегледан: 27 пъти
Качен от:
Предмет: Етнология
Тип: Доклад
Брой страници: 3
Брой думи: 437
Брой символи: 3,549

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Народни хора от шуменско"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения