ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ПО АГРОБИЗНЕС И
РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ –
гр.Кърджали
Курсова работа по
дисциплината: Биологично
земеделие
Тема:
Икономически аспекти на
прехода от конвенционално към
биологично земеделие. Цени на
биологичната продукция. Добиви.
Разходи. Общ доход на фермата.
Биологичното земеделие е система за производство на
селскостопански продукти, която обслужва
възстановяването и рециклирането на природните
ресурси. Това производство опазва околната среда, тъй
като при него се забранява употребата на синтетични
пестициди, хербициди, изкуствени торове, растежни
регулатори и генетично модифицирани организми, както
и употребата на антибиотици и хормони. Насочено към
животновъдството, биологичното фермерство се основава
на естествения начин на отглеждане на животните.
Храните от растителен и животински произход се наричат
биологични, когато са произведени от лица, притежаващи
сертификат за биологично производство, при спазване на
правилата за биологично производство. Производителите
на биологични продукти НЕ ТРЯБВА да изполват -
синтетични торове, растежни регулатори, антибиотици и
хормони, а вместо всичко това трябва да имат система за
управление на стопанството в съответствие с правилата
за биологично земеделие, да използват някои добри
практики за контрол върху вредители, болести и плевели,
каквито са физическите бариери, култивацията и
устойчивите сортове,да използват естествени торове,
компост или оранжерийно производство за повишаване на
добивите , да използват превантивни практики и
природни лекарства за поддържане здравето на
животнитеи т.н.
Първата биологична ферма в България е създадена в
Аграрния университет - Пловдив през 1993 г. Биологично
отглеждани култури в България са зърнено-житни
култури, фуражни култури, ядки, лозя и други. От края на
миналото столетие биоземеделието отчита голям ръст в
почти всички страни в света, като делът на
обработваемата земя и стопанствата непрекъснато
нараства. В сравнение с 2008 г. през 2010 г. биологичните
площи в световен мащаб са се увеличили с 2 млн, или с 6
% . Увеличението е най-силно изразено в Европа, където
площите нарастват с почти 1 млн. ха. Наред със
земеделските земи, съществуват и други биологично
сертифицирани площи, повечето от които са области за
събиране на диворастящи растения. Биологичното
производство е най-бързо развиващия се хранителен
сектор.
Ако говорим за цената установено е, че цената на
биологичните продукти е в различна степен по-висока от
тази на конвенционалните им аналози – от 31 % за
червено трапезно вино до 113 % за биологично пилешко
месо. Значителна ценова разлика има и между отделните
съседни страни. В страните с ниски цени на
конвенционалните продукти се забелязват и по-ниски
цени на биологичните им аналози. Дистрибуционните
канали също оказват влияние върху цената. В страни,
където основните продажби на биологични продукти се
реализират в магазините за хранителни стоки, цената на
дребно на тези продукти обикновено е по-ниска,
отколкото в страните, където биологичните продукти се
продават в специализирани магазини. Повечето
потребители са готови да платят по-висока цена поради
факта, че заплащат за продукти, които имат по-голяма
добавена стойност, произтичаща от начина на
производство и техните характеристики (здравословност,
безопасност)
Фермерите винаги трябва да вземат решение относно
това, какво, кога и как да произведат и къде да продадат
готовата продукция. Планирането започва с внимателно
изучаване на потребителското търсене. С други думи
маркетингът помага на производителите да определят
тези продукти, които са най-желани от потребителите и
за които те са готови да платят, както и тези продукти,
създаващи най-голяма печалба.
Преди фермерът да започне да развива производството
източниците на финансиране трябва да са налице. Целта
на тази сесия е да даде по-добра представа за различните
източници на финанси, както и предимствата и
недостатъците на всеки един. Фермерът трябва да е
запознат с потенциалните източници на финансиране
преди още той реално да се нуждае от тях. Някои
възможни източници са: Собствени спестявания,заеми (от
познати и приятели, или от съдружниците,стоков кредит;
банков кредит,инвестиции, Овърдрафт в банката;
Субсидии.
Важно е да се разбере структурата на разходите за
производство. Както фермерът не може да влияе силно
върху производствените разходи, така той още по-малко
може да влияе върху изкупните цени . Поради това, когато
фермерът иска да увеличи своите доходи, той трябва да се
стреми да намали разходите за производство на единица
продукция. Производствените разходи обикновено се
класифицират в две категории - променливи и постоянни
