Институт за пазарна икономика
Влиянието на COVID-19 върху икономиката на Варна
Институт за пазарна икономика
02 април 2020 г.
Варна е най-големият икономически център в Северна България с произведена продукция от над
10 млрд. лв. за 2018 г. и близо 219 хил. заети лица в цялата област през 2019 г. Относително
високата зависимост от туризма и международния трафик поставя морската столица в по-
неблагоприятна позиция спрямо други големи градове. Пълната неяснота около бъдещето на
летния туристически сезон излага на риск над 900 млн. лв. очаквани приходи в местната
икономика от очакваните 730 хил. чуждестранните туристи в периода май-септември 2020 г.
Потенциално застрашени са и около 25 хил. работни места в секторите, които са най-силно
ударени от борбата с пандемията и обявеното извънредно положение. Броят на хората, които ще
изгубят работата си най-вероятно ще бъде поне наполовина от горната прогноза, в зависимост от
продължителността на кризата и ефективността на държавните мерки в посока ликвидна
подкрепа на предприятията и защита на работните места. Възможно е и бързо възстановяване на
голяма част от загубените работни места, при „отпушване“ на летния туристически сезон.
Въпреки кризата и сериозния удар върху туризма, Варна остава най-перспективният
икономически център в Северна България. Увеличаващо се население, добра образователна
структура и приток на млади хора в местните университети подкрепят човешкият капитал на
морската столица и задават посоката за растеж. Ориентирането на местната икономика към по-
високата добавена стойност, в т.ч. с развитието на информационните технологии и развойната
дейност, както и доброто развитие на тежката промишленост в широката периферия на града, са
процеси, които няма да спрат в резултат на коронавируса.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-малка
зависимост от летния туризъм, може да бъде допълнително усилена от настоящата криза.
Краткосрочният удар ще е дълбок, но последващото възстановяване има всички предпоставки да
бъде бързо и в описаната посока.
Институт за пазарна икономика
Пъстрата икономика на Варна
Варна е отчетливо най-големият икономически център в Северна България, като произведената
продукция в областта е за над 10 млрд. лв. (2018 г.). Областта е силно доминирана от икономиката
на град Варна и подкрепена от индустрията в нейната периферия. Произведената продукция в
община Варна е на стойност 7,9 млрд. лв., а в община Девня, където са позиционирани големите
промишлени предприятия, продукцията е за близо 1,3 млрд. лв.
Човешкият капитал е ключов за развитието на Варна. Градът е един от малкото в страната, в които
населението нараства, като положителният механичен прираст е най-силен именно при младите
хора до 29 г. Във Варна има над 30 хил. студенти в 7 университета, а близо 30% от работната сила е
с висше образование. Доброто образование, в т.ч. силните гимназии в града, дават сериозен
отпечатък върху местната икономика. Човешкият капитал и интелигентната инфраструктура, която
се генерира около висшите училища във Варна, са в основата на потенциала за растеж и във
времената след кризата с коронавируса.
Това е особено вярно и за силния здравен сектор, който е изключително важен на фона на
кризата с коронавируса. Поне две институции заслужават особено внимание. Медицинският
университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" е неизменно в топ 3 на страната в направленията
медицина, стоматология и здравни грижи. В него се обучават над 5 300 студенти, като над
половината са чужденци. Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света
Марина” пък е най-големият диагностично-лечебен и консултативен университетски болничен
комплекс в Североизточна България, обслужващ население от цялата страна, който разполага с
над 1300 легла, най-модерна апаратура и висококвалифицирани кадри. В болницата се помещава
и вирусологичната лаборатория за изследване на пациенти за коронавирус.
Икономиката на Варна е подчертано ориентирана към услугите и то такива, които са силно
зависими от външното търсене. Произведената продукция в строителството, търговията,
транспорта, хотелиерството и ресторантьорството е за близо 4,3 млрд. лв. (2018 г.) или над
половината от общинската икономика. Особено при строителството в последните години се
наблюдава бурно развитие, като продукцията на сектора достига над 1,5 млрд. лв. Макар
строителните работи да не са формално забранени, възможно е част от проектите да бъдат
временно замразени или сериозно забавени. Тези традиционни сектори ще бъдат силно
повлияни от кризата с коронавируса, което означава, че и ефектът върху икономиката на Варна в
краткосрочен план ще бъде сериозен.
Секторите с най-висока добавена стойност към момента изглеждат по-малко засегнати. Тежката
промишленост в Девня например, която осигурява значителен брой работни места и поръчки за
услуги към работещи и предприемачи от Варна, функционира и към момента е по-слабо засегната
спрямо други индустрии в страната – автоиндустрията е на практика спряла, постепенно сериозно
намаление на дейността се вижда и в машиностроенето и производствата на електрически
съоръжения и електроника. Въпреки това обаче, тези предприятия също ще срещнат затруднения
при влошаване на надеждността и предвидимостта на доставките.
Институт за пазарна икономика
Секторът на информационните технологии и услуги във Варна също работи и е по-малко засегнат
от кризата. ИКТ секторът в морската столица има силно положителни тенденции – почти
удвояване на продукцията и близо 600 нови работни места за период от три години (2016-2018).
Това е и секторът с много висока добавена стойност – 53 хил. лв. на един нает на година, което е
около два пъти над средната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и
ресторантьорството.
Показатели на
нефинансовите
предприятия в
община Варна -
избрани сектори
(2018 г.)
Произведена
продукция
(млн. лв.)
Дял от
икономиката
(%)
Брой
наети
Добавена
стойност на
един нает
(лв.)
Ефект на
COVID-19
Преработваща
промишленост
989
13%
14,213
23,400
Електроенергия и ВиК
513
7%
4,086
62,200
Строителство
1,517
19%
12,314
28,750
Търговия
1,259
16%
26,346
24,300
Транспорт
937
12%
8,531
36,400
Хотели и ресторанти
566
7%
12,914
19,950
Култура и спорт
183
2%
2,126
30,400
Професионални и
административни
дейности
781
10%
11,512
30,400
Информационни
технологии и услуги
288
4%
3,622
53,000
Източник: ИПИ на база данни от НСИ
Секторите и работната сила в навечерието на кризата
Коефициентът на заетост в област Варна достигна близо 70% през 2019 г., което е рекорд за
областта в новата история на страната. Безработицата също е на рекордно ниски нива – 2,8% в
община Варна и 3,9% в община Девня за 2019 г., а трайно безработни в град Варна почти няма.
Заплатите в региона също са сравнително високи, но именно в секторите, зависещи в най-голяма
степен от туризма, официалното заплащане е по-ниско.
Над 60 хил. са заетите в строителство, търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство,
култура, спорт и развлечения в община Варна. Това са и секторите с най-ниски официални заплати
– под 900 лв. на месец през 2018 г. Единствено в транспорта месечната заплата е над 1 100 лв.
Именно тези сектори ще бъдат най-тежко засегнати от кризата, в т.ч. от предстоящия по-слаб
туристически сезон. В тях се очакват и най-много съкращения. Трябва обаче да се отчита, че това
са и секторите, в които работната сила най-бързо може да се възстанови, при отпадане на всички
ограничения и отпушване на икономиката.
