Големина на текста:
Институт за пазарна икономика
Влиянието на COVID-19 върху икономиката на Варна
Институт за пазарна икономика
02 април 2020 г.
Варна е най-големият икономически център в Северна България с произведена продукция от над
10 млрд. лв. за 2018 г. и близо 219 хил. заети лица в цялата област през 2019 г. Относително
високата зависимост от туризма и международния трафик поставя морската столица в по-
неблагоприятна позиция спрямо други големи градове. Пълната неяснота около бъдещето на
летния туристически сезон излага на риск над 900 млн. лв. очаквани приходи в местната
икономика от очакваните 730 хил. чуждестранните туристи в периода май-септември 2020 г.
Потенциално застрашени са и около 25 хил. работни места в секторите, които са най-силно
ударени от борбата с пандемията и обявеното извънредно положение. Броят на хората, които ще
изгубят работата си най-вероятно ще бъде поне наполовина от горната прогноза, в зависимост от
продължителността на кризата и ефективността на държавните мерки в посока ликвидна
подкрепа на предприятията и защита на работните места. Възможно е и бързо възстановяване на
голяма част от загубените работни места, при „отпушванена летния туристически сезон.
Въпреки кризата и сериозния удар върху туризма, Варна остава най-перспективният
икономически център в Северна България. Увеличаващо се население, добра образователна
структура и приток на млади хора в местните университети подкрепят човешкият капитал на
морската столица и задават посоката за растеж. Ориентирането на местната икономика към по-
високата добавена стойност, в т.ч. с развитието на информационните технологии и развойната
дейност, както и доброто развитие на тежката промишленост в широката периферия на града, са
процеси, които няма да спрат в резултат на коронавируса.
Трансформацията на Варна към надграждане на икономическия модел на града и по-малка
зависимост от летния туризъм, може да бъде допълнително усилена от настоящата криза.
Краткосрочният удар ще е дълбок, но последващото възстановяване има всички предпоставки да
бъде бързо и в описаната посока.
Институт за пазарна икономика
Пъстрата икономика на Варна
Варна е отчетливо най-големият икономически център в Северна България, като произведената
продукция в областта е за над 10 млрд. лв. (2018 г.). Областта е силно доминирана от икономиката
на град Варна и подкрепена от индустрията в нейната периферия. Произведената продукция в
община Варна е на стойност 7,9 млрд. лв., а в община Девня, където са позиционирани големите
промишлени предприятия, продукцията е за близо 1,3 млрд. лв.
Човешкият капитал е ключов за развитието на Варна. Градът е един от малкото в страната, в които
населението нараства, като положителният механичен прираст е най-силен именно при младите
хора до 29 г. Във Варна има над 30 хил. студенти в 7 университета, а близо 30% от работната сила е
с висше образование. Доброто образование, в т.ч. силните гимназии в града, дават сериозен
отпечатък върху местната икономика. Човешкият капитал и интелигентната инфраструктура, която
се генерира около висшите училища във Варна, са в основата на потенциала за растеж и във
времената след кризата с коронавируса.
Това е особено вярно и за силния здравен сектор, който е изключително важен на фона на
кризата с коронавируса. Поне две институции заслужават особено внимание. Медицинският
университет "Проф. д-р Параскев Стоянов" е неизменно в топ 3 на страната в направленията
медицина, стоматология и здравни грижи. В него се обучават над 5 300 студенти, като над
половината са чужденци. Университетска многопрофилна болница за активно лечение “Света
Марина” пък е най-големият диагностично-лечебен и консултативен университетски болничен
комплекс в Североизточна България, обслужващ население от цялата страна, който разполага с
над 1300 легла, най-модерна апаратура и висококвалифицирани кадри. В болницата се помещава
и вирусологичната лаборатория за изследване на пациенти за коронавирус.
Икономиката на Варна е подчертано ориентирана към услугите и то такива, които са силно
зависими от външното търсене. Произведената продукция в строителството, търговията,
транспорта, хотелиерството и ресторантьорството е за близо 4,3 млрд. лв. (2018 г.) или над
половината от общинската икономика. Особено при строителството в последните години се
наблюдава бурно развитие, като продукцията на сектора достига над 1,5 млрд. лв. Макар
строителните работи да не са формално забранени, възможно е част от проектите да бъдат
временно замразени или сериозно забавени. Тези традиционни сектори ще бъдат силно
повлияни от кризата с коронавируса, което означава, че и ефектът върху икономиката на Варна в
краткосрочен план ще бъде сериозен.
Секторите с най-висока добавена стойност към момента изглеждат по-малко засегнати. Тежката
промишленост в Девня например, която осигурява значителен брой работни места и поръчки за
услуги към работещи и предприемачи от Варна, функционира и към момента е по-слабо засегната
спрямо други индустрии в страната автоиндустрията е на практика спряла, постепенно сериозно
намаление на дейността се вижда и в машиностроенето и производствата на електрически
съоръжения и електроника. Въпреки това обаче, тези предприятия също ще срещнат затруднения
при влошаване на надеждността и предвидимостта на доставките.
Институт за пазарна икономика
Секторът на информационните технологии и услуги във Варна също работи и е по-малко засегнат
от кризата. ИКТ секторът в морската столица има силно положителни тенденции – почти
удвояване на продукцията и близо 600 нови работни места за период от три години (2016-2018).
Това е и секторът с много висока добавена стойност – 53 хил. лв. на един нает на година, което е
около два пъти над средната добавена стойност на един нает в строителството или хотелиерство и
ресторантьорството.
Показатели на
нефинансовите
предприятия в
община Варна -
избрани сектори
(2018 г.)
Произведена
продукция
(млн. лв.)
Дял от
икономиката
(%)
Брой
наети
Добавена
стойност на
един нает
(лв.)
Ефект на
COVID-19
Преработваща
промишленост
989
13%
14,213
23,400
Електроенергия и ВиК
513
7%
4,086
62,200
Строителство
1,517
19%
12,314
28,750
Търговия
1,259
16%
26,346
24,300
Транспорт
937
12%
8,531
36,400
Хотели и ресторанти
566
7%
12,914
19,950
Култура и спорт
183
2%
2,126
30,400
Професионални и
административни
дейности
781
10%
11,512
30,400
Информационни
технологии и услуги
288
4%
3,622
53,000
Източник: ИПИ на база данни от НСИ
Секторите и работната сила в навечерието на кризата
Коефициентът на заетост в област Варна достигна близо 70% през 2019 г., което е рекорд за
областта в новата история на страната. Безработицата също е на рекордно ниски нива – 2,8% в
община Варна и 3,9% в община Девня за 2019 г., а трайно безработни в град Варна почти няма.
Заплатите в региона също са сравнително високи, но именно в секторите, зависещи в най-голяма
степен от туризма, официалното заплащане е по-ниско.
Над 60 хил. са заетите в строителство, търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство,
култура, спорт и развлечения в община Варна. Това са и секторите с най-ниски официални заплати
под 900 лв. на месец през 2018 г. Единствено в транспорта месечната заплата е над 1 100 лв.
Именно тези сектори ще бъдат най-тежко засегнати от кризата, в т.ч. от предстоящия по-слаб
туристически сезон. В тях се очакват и най-много съкращения. Трябва обаче да се отчита, че това
са и секторите, в които работната сила най-бързо може да се възстанови, при отпадане на всички
ограничения и отпушване на икономиката.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Влиянието на COVID-19 върху икономиката

Туристическият и развлекателен бранш е най-тежко засегнат от кризата с коронавируса и обявеното извънредно положение. Имайки предвид водещата роля на този сектор за Варна...
Изпратен от:
Mano Dzhendov
на 2020-10-16
Добавен в:
Доклади
по Икономика на труда
Статистика:
18 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Икономика на труда от Варна за Студенти в Икономи от несваляни с 7 - 10 страници Други
 
Подобни материали
 

Икономика на труда

23 окт 2006
·
2,286
·
100
·
28,584
·
781
·
2
·
1

Учебник на Димитър Михов - "Икономика на труда". Съдържа около 100 страници разглеждащи икономиката на труда.
 

Инвестициите в човешки капитал и състоянието на пазара на труда

25 апр 2007
·
668
·
21
·
3,412
·
88

Трудовият пазар може да се разглежда като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, процедури, институции, които осигуряват намирането на работна сила или желани работни места.
 

Икономика на труда

06 фев 2008
·
343
·
19
·
3,229
·
119

Предмет на икономиката на труда. Основни понятия, функции и цели на курса. Характерни черти на съвременния труд. Същност, особености и видове пазари на труда. Структура и основни потоци. Институции на пазара на труда. Съвършения пазар на труда....
 

Икономика на труда

30 ное 2010
·
5
·
2
·
630
·
19

Европейските завоевания ставали колонии. Силните нации-държави Испания, Португалия, Франция, Великобритания и Нидерландия се опитвали да...
 

Набиране, подбор и ориентация на човешките ресурси


Един от възможните изводи, последващи определянето на потребностите от човешки ресурси е, че в организацията е необходимо попълване на свободни работни места. Набирането на кандидати е първата част от процеса на попълване на вакатното място...
1 2 3 4 »
 
Онлайн тестове по Икономика на труда
Тест по човешки ресурси
тематичен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът е на тема ''Управлението на човешките ресурси в контекста на съвременната икономика''. Всички въпроси позволяват посочването на повече от един верен отговор.
(Лесен)
23
11
1
22 мин
14.10.2013
Икономика на труда
изходен тест по Икономика на труда за Студенти от 3 курс
Тестът съдържа 21 затворени въпроса, всеки от които изисква един или повече верни отговора.
(Лесен)
21
23
1
8 мин
02.05.2015
» виж всички онлайн тестове по икономика на труда

Влиянието на COVID-19 върху икономиката

Материал № 1386603, от 16 окт 2020
Свален: 18 пъти
Прегледан: 20 пъти
Предмет: Икономика на труда, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 10
Брой думи: 3,106
Брой символи: 19,241

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Влиянието на COVID-19 върху икономиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала