Големина на текста:
45въпрос - престъпления против Републиката
Обща характеристика на П против Републиката -> на първо място трябва да
кажем, че те са уредени в глава 1ва - чл.95-110 НК и има една допълнителна
разпоредба чл.114 НК.
Системата на П против Републиката - виждаме, че глава 1ва има 4 раздела,
т.е. състои се от 4 части: 1ви раздел - измяна - съдържа разпоредбите на чл.95-97а
НК -> засягат вътрешната сигурност на РБ; 2ри раздел - предателство и шпионство -
чл.98-105 НК -> престъпленията по раздел 2ри засягат външната сигурност на РБ;
3ти раздел - диверсия и вредителство - чл.106-107 НК -> косвено посегателство
срещу властта, срещу държавата, а именно въздейства се върху икономиката (по
престъпен начин), за да се дестабилизира косвено политическата власт в държавата;
4ти раздел - други престъпления - своебразна техника, т.е. това е един по същество
ненаименован състав (до 1989година глава първа съдържаше 5 раздел, още декември
1989 година бяха внесени промени и бяха отменени и изменени някои текстове от
раздели 4ти и 5ти - сега са механично събрани в раздел 4ти - други престъпления,
тъй като трудно може да се намери обща рубрика, която да ги обедини).
45 въпрос
обща характеристика на престъпленията против републиката
Бележка: относно родовия обект на П по глава първа - както се вижда и от самото
заглавие -П против републиката, ясно е че става дума за П насочени против
държавата, т.е. противодържавни П. Съвсем точно казано родов обект а
политическите общ.отн. които възникват в процеса на упр. на политическата власт
от конст. установените държавни органи. В определен смисъл можем да използваме
като синоним - държавата, политическите ОО, политическата власт. Предмета на
тези П против републиката (става дума за елементи на пол. ОО, които имат
присъствие във физическата обективната действителност и чрез въздействието
върху които се засяга властта) - персоналния състав на компетентните държавни
органи, освен него други ел са: сградите на съответния държавен орган, цялата
логистика в най-широкия см на думата - снабдяване с материални ресурси, различни
съоръжения, комуникациите на съответния държавен орган и др. Най-общо казано
от обективна страна, ако трябва да кажем нещо обобщаващо за вс П по глава първа -
те представляват деяния които са обективно година да засегнат пол.власт в
държавата.
От субективна страна характерно за противодържавните П - всички те са умишлени,
нямаме непредпазливи, освен това те се извършват с пряк умисъл и голямата част от
съставите по глава първа съдържат специална цел, като отделен субективен признак,
наред и извън прекия умисъл, тя е най-общо казано политическа цел - тя се свързва
със засягането на властта. Деецът действа в почти всички състави с политическа цел
да засегне властта, тук не става дума за посегателства мотивирани от ревност,
корист, от някакви битови мотиви - в общия случай, като обща характеристика.
Трябва да отбележим и голямото значение на субективната страна на съставите на П
по глава 1 - с оглед на обстоятелството че със своите обективни признаци много от
П по глава 1 напълно съвпадат със състави по други П от други глави на НК
(задържане а заложник, убийство, П против народното здраве) като разликата се
търси само и единствено в субективната страна на деянието, така че едно и също
деяние по своята обективна страна може да представлява различни П - без
политическа цел и непредпазливо няма да бъде по глава 1. Това е общата х-ристика.
Раздел първи - измяна. Преди всичко - измяната е раздел първи, който
обхваща чл.95-97а НК - тя не е само първото П по чл.95. Непосредтсвения обекти
на изменическите П това е вътрешната сигурност на държавата - посегателство
срещу политическата власт от вътре!
Чл.95 - който с цел - веднага се появява специалната цел! "...извършването на
опит за преврат за насилствено завземане на властта в центъра или по места, или в
бунт, или във въоръжено въстание"
*Субект, който - нямаме особен субекти - всяко наказателно отг. лице.
Първата форма на изпълнителното деяние - участва в извършването на опит
за преврат - чл.95 дава легалната дефиниция на преврат, а именно насилствено
завземане на властта в центъра или по места. Най-общо казано за преврат се говори
при завземане на властта по насилствен начин. Освен това превратът е насилствено
завземане на властта в центъра, когато се установява контрол върху централната
власт (класическа хипотеза) - МС, НС, президентството, министерства, но и когато
се завзема властта по места - областна управа, община и др. подобни местни органи
на властта. Трябва да се уточни, че правата има две фази - първата фаза преминава в
строга конспиративност и нелегалност - става дума за една подготвителна фаза -
набавяне на оръжие, изготвяне на планове, пароли, връзки, роли и др. подобни - тази
първа фаза всъщност по съществено е приготовление за преврат и сама по себе си
ако нещата спрат до тук тя се квалифицира по чл.110 (наказуемо приготовление)
във вр. с чл.95. Втората фаза - обхваща насилствени въоръжени действия, които
представляват внезапен удар на властта, с предварително завземане на командни
позиции, т.е. с преврата се овладява самият център, връх на властта. Тези
насилствени действия осъществяват самият състав на чл.95. Формулировката - опит
за преврат - самият законодател превръща естествения опит - действия които по
своята природа са само един опит за завземане на властта - законодателят ги
третира като довършено П, с други думи още със започването на насилието за
завладяване на властта в същия този момент П по чл.95 вече е довършено, без
значение от тук нататък как ще се развият нещата - развитието после остава извън
пределите на състава. Битува едно наивно мнение по въпроса на тази редакция, че
законодателят бил записал така текста, защото победителите не ги съдят - ако е
успешен няма кой да съди превратаджиите - 1) Бележка: превратът ще бъде
успешен, а не само един естествен опит - когато бъдат извършени насилствени
действия за завземането на властта по места, което обаче не означава че няма кой да
търси наказателна отговорност, доколкото централната власт е непокътната! 2) ами
дори да бъде овладяна централната власт, тук давността, която погасява
наказателното преследване е 20 годишна - твърде дълъг период, особено в
политическите процеси - съвсем възможно е преди да изтече давността
политическата власт да се смени. Всъщност идеята на законодателят е - по този
начин законодателят третира като довършено П самото започване на насилственото
действие - без да се интересува от последващите действия, най-общо казано
законодателят засилва наказателно правната защита на пол. власт в държавата -
защо- изключва се приложението на чл.18, ал.2 НК - води до по-лека наказателна
отговорност, по-скоро съдържа възможности за смекчаване, изключва се и
приложението на разпоредбата на чл.58, б."а", на второ място, след като започне
насилственото действие П е довършени и евентуалните успехи са несъставомерно
обстоятелство и съгл. чл. 56 може да бъде взето като отегчаващо обстоятелство. И
на последно място, с тази редакция се повлиява и върху крайният момент на
доброволния отказ - доброволен отказ от довършено П няма - ще имаме налице
доброволен отказ само в приготовлението към опита!
Втората и третата форма на изпълнителното деяние - участие в бунт и
въоръжено въстание - открито повдигане на въоръжени хора срещу властта, за
разлика от опита за преврат - тук нямаме предварително завземане на командни
позиции - атака на съответния държавен орган отвън, т.е. при бунта и въоръженото
въстание имаме открито/явно повдигане на въоръжени хора срещу властта! (явна
демонстрация на насилие). Разлика между бунт и въоръжено въстание - бунта -
имаме предварителна легална връзка между участниците в бунта (военно поделение,
затвор или определено населено място и с оглед на това е възможно бунтът да бъде
спонтанен - примерно конкретен повод, докато при въоръженото въстание такава
предварителна връзка между участниците няма и се налага подготовка за
въоръженото въстание, т.е. и то има предварителна подготвителна фаза (наказуема
подобно на опита за преврат) и при тези форми на изпълнителното деяние П е
довършено с откритото повдигане на хората срещу властта. От субективна страна -
пряк умисъл + противодържавна цел, политическа цел, свързана най-общо казано
със засягането на властта. Специалната цел съгл. чл.95 има три варианта: 1)
съборена властта - това е максималната, най-високата политическа цел, която
всъщност означава изменяне на установения от КРБ обществен и държавен строй.
Всъщност измяната като пол. посегателство/П - етимология - промяна, под измяна
се има предвид промяна именно на установения конст. строй, промяна на пол.
устройство на обществото. С др. суми изменическото П всъщност кореспондира с
такава политическа цел именно да бъде съборена властта, 2) цел да бъде подронена
властта - всъщност означава = на прекратяване на дейността на държавния орган -
един или повече държавни органи да прекратят своята дейност, или да бъдат
извадени от системата на властта. Т.Е. един или повече елементи от системата на
държавната власт престават да фукционират - заради това се казва че тази цел цели
структурни промени във властта. 3) да бъда отслабена властта - най-ниската цел,
записана в чл.95 - това означава, че целта на участниците е да внесат функционални
смущения в упр. на дейността на държавния орган, т.е. ясно е на участниците в П, че
не е по техните сили изцяло да прекратят съществуването на държавния орган, той
ще продължи но безспорно със смущения. Законодателят в съставите, в които
предвижда специална цел не изисква достигането на целта - изисква само да я
преследва - деецът иска, неговата воля е насочена към постигането на тези
резултати и нищо повече от това - самото събаряне, подравяне и отслабване остава

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Престъпления против Републиката

Те са уредени в глава 1-ва - чл.95-110 НК и има една допълнителна разпоредба чл.114 НК...
Изпратен от:
Jaklin Gencheva
на 2020-05-02
Добавен в:
Лекции
по Право
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по Право за Студенти несваляни с 6 страници Други
 
Подобни материали
 

Същност и функции на правото

04 дек 2007
·
113
·
19
·
4,667

Смята се, че правото е една съвкупност от общо задължителни правила за поведение (норми), които се създават от оправомощени държавни органи и чието изпълнение е осигурено от държавата...
 

Право на ЕС

10 окт 2009
·
101
·
11
·
6,175

През 1989 г. се взема решение от Европейския съвет за свикване на конференция в Мадрид, на която се изработва концепция за създаване на икономически и валутен съюз на 3 етапа...
 

Административно право

13 май 2009
·
157
·
76
·
16,967
·
88

В административното право понятието „държавно управление” се употребява не в смисъл на дейност на всички държавни органи по управление на обществото, а в един по-тесен, по-специфичен смисъл...
 

Гражданско право

23 мар 2009
·
140
·
52
·
18,684
·
312
·
8

Способи за попълване на празноти в гражданското право. Този проблем се явява, тъй като правото не може да уреди всички случаи, които възникват. Съдът не може да откаже да разгледа една искова молба, под предлог, че липсва правна норма...
 

Държавни органи и държавно управление

04 мар 2010
·
73
·
15
·
3,595

Институцията на държавния глава се олицетворява от монарха или президента (председателя)...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Право
Бизнес право за 6-ти курс
изпитен тест по Право за Студенти от 6 курс
Тест по бизнес право - специалност "Бизнес администрация", НБУ, шести курс. Въпросите са само с един верен отговор.
(За отличници)
30
1
1
1 мин
16.08.2019
10 въпроса от основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тест по основи на правото, с който можете да проверите знанията си. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
19
1
1 мин
06.06.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Престъпления против Републиката

Материал № 1376732, от 02 май 2020
Свален: 0 пъти
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 6
Брой думи: 2,497
Брой символи: 14,401

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Престъпления против Републиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Сродни търсения