Големина на текста:
1.Същност на правото
Правото по своя характер представлява система от общо задължителни правила за
поведение създадени и гарантирани от държавата по установен от нея ред.
Общозадължителния характер на правото се определя от обстоятелството,че правните норми
се създават от държавата и изпълнението им се гарантира от нея. А държавата от своя
страна е най-висшата обществена организация, която се създава от определено общество с
цел да гарантира реализацията на неговите интереси, както пред другите обещства, така и
пред отделни членове на обществото. Правото като система от правни норми не може да
съществува без наличието на държава, която да създаде и гарантира изпълнението на
правните норми като общо задължителни правила за поведение, регулиращи възникването,
изменението и прекратяването на различните видове обществени отношения. Именно общо
задължителния характер на правните норми като правила за обществено поведение,
отличават правото от останалите регулатори (етика, морал, канон) на общественото
поведение . От всички регулатори на обществени отношение единствено правото и правните
норми имат общо задължителен характер и това ги прави основен социален регулатор на
обществените отношения.
2. Предмет и метод на правото
Правото представлява система от норми, които са общозадължителни правила за поведение
създадени и гарантирани оъ държавата по определен от нея ред. Като система от правни
норми предмет на правото е регулирането на различните видове обществени отношения.
Това регулиране на обществените отношения се извършва чрез установени в конкретна
празвна норма модел на поведение, които адресата на тази правна норма трябва да изпълни
като участник в определен вид обществено отношение. Този модел на поведение обикновено
се изпълнява от адресата на правната норма доброволно и въз основа на неговото собствено
убеждение,че трябва да го изпълни. Ако той не изпълно доброволно предписаното от
правната норма, то ще последва принудително изпълнение гарантирано чрез държавната
принуда като най-висша обществена принуда. По този начин може да се изяснят и
формулират методите на правото (методите на правно въздействие върху обществото).
Методите са два: метод на убеждението и метод на принудата.
3.Правна норма – вид, структура, съдържание
Правната норма е общозадължително правило за поведение, създадено и гарантирано
от държавата по установен от нея ред. Всяка правна норма се характеризира,чрез своето
съдържание, което наричаме още логическа структура на правната норма. Съдържанието
включва три основни елемента: хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотеза е елемента,
който включва юридически факти с настъпването на които,адресата на правната норма
трябва да реализира модел на поведение определен в нейната диспозиция. Диспозиция е
елемента в който се съдържа конкретния модел на поведение (които е предписан в правната
норма). Адресата е длъжен да изпълни този модел на поведение,ако са настъпили фактите
установени в хипотезата. Санкцията е онази част от съдържанието, която регламентира
последниците, които ще настъпят от нейното изпъленение или неизпъленнието на
дължимото поведение, установено в диспоцията. Видове:
В зависимост от празвните последници: облагодетелстващи и отежняващи.
В зависимост от моделите на поведение: императивни и диспозитивни.
Императивни са правните норми, чиято диспозиция преписва на своя адресат един модел на
поведение, които той е длъжен да изпълни. Всяко отклонение води до неправомерност.
Диспозитивни: предписва на своя адресат повече от един модел на поведение, които са в
еднаква степен законосъобразни, но в различна степен целесъобразни. Адресата може
самостоятелно да избира кой от моделите да изпълни.
Правните норми делим на материални и процесуални според характера на тяхната
диспозиция. Материални са правните норми, чиято диспозиция регламентира конкретни
права или задължения на своя адресат, които ще настъпят с реализацията на задължителния
модел на поведение. Процесуалните норми: диспозията определя процедурата или реда по
които трябва да се материализират определени права или задължения на адресата.
4. Система на правото
Като всеки социален регулатор на обществените отношения и правото се характеризира,чрез
своята система. Най-малката градивна единица е правната норма. Тя се характеризира като
общозадължителен модел на поведение, които се създава от държавата и нейното изпълнение
се гарантира,чрез държавната принуда. Съвкупността от правни норми, които служат за
регулиране на сходни по вид обществени отношения формират правен институт. От своя
страна съвкупността от правни институти формира правен дял в дистемата на правото.
Съвкупността на правни дялове формира правен клон.
ПРАВНА НОРМА > ПРАВЕН ИНСТИТУТ > ПРАВЕН ДЯЛ > ПРАВЕН КЛОН
Например : в Българското право може да се посочат като самостоятелни клонове:
гражданско, наказателно, административно право и др.
Гражданското право (ПРАВЕН КЛОН) се изгражда от 5 основни ПРАВНИ ДЯЛА (семейно
право, наследствено право, облигационно право, вещно право и право на интелектуалната
собственост). Семейното право като дял от гражданското право се формира от правните
институти на брака, произхода, осиновяването, развода. Тези институти се формират от
правни норми уреждащи близки по вид обществени отношения – например каквито са
изискванията за включване на граждански брак.
В световен мащаб са се остановили 3 основни типа системи на правото:
1. Команска правна система (Континентална) – тя се заражда от римското право, и
основна градивна единица е правната норма.
2. Англо-саксонска правна система – основата на тази система е съдебния прецедент.
Изразява се в решаването на определен правен спор, които после служи за модел на
поведение.
3. Южно Американска правна система – взаймства на елементи от другите две правни
системи.
5. ИЗТОЧНИЦИ НА ПРАВОТО
Това са всички писани и неписани източници от които могат да се извлекат правила за
поведение имащи общо задължителен характер. Към неписаните спадат така наречените
правни обичаи. Изразява се в многократна повторяемост на едни и същи правни действия
въздигнати от обществото в общо задължителен модел на поведение. Правния обичай в
съвременните обществени условия е с ограничена приложимост. Той се прилага само в
случаите, когато липсват писани правни норми или когато изрично законодателят е предвидил
неговата приложимост. Писани източници са различни по степен на юридическата им сила
нормативни актове. Нормативния акт представлява съвкупност от правни норми уреждащи
близки или входни по вид обществени отношения. Според степентта на юридическата им
сила българските нормативни актове са: конституцията (от ВНС), законите (от парламента) и
подзаконови нормативни актове. Това са различни наредби, правилници, тарифи, и ПМС.
Издават се от органите на изпълнителната власт начело с Министерски съвет. Временни
източници на БГ право са и административните договори и трайната съдебна практика на
ВАС и ВКС. Трайната съдебна практика на ВАС и ВКС се формира като съвкупност от
различни тълкователни решения и постановления, които се създават от общото събрание на
ВАС и ВКС, за да се уеднакви противоречивата съдебна практика. Веднъж издадени и
обнародвани в Закона за съдебната власт, те могат да са общозначителната сила на
приложаемост за всички съдилища, органи на изпълнителната власт и органи на местното
самоуправление. Именно тази общозадължителност ги прави източници на правото с голяма
практическа стойност. Административните договори са особен вид сделки, чийто фактически
състав като условие за тяхната валидност е включен юридически фкт от административното
право. Договорите са част от гражданското право. Липсата на този юридически факт води до
недействителност на гражданската сделка. Такива са договорите за концесии, обществени
поръчки и др, чрез които се учредяват вещни права върху имоти (държавни или общински
собствености)
6. Действие на правните норми
Всяка правна норма се определя от своето три измерно действие: действие във времето,
действие в пространството и действие спрямо лицата (правните субекти). Действие във
времето: определя се от началния момент в които тя поражда правно действие спрямо своите
адресати. Принципът в правото е,че правните норми пораждат правно действие във времето
от време на обнародването им, освен,ако изрично не предвиден друг начален момент на
действие. Обикновено правното действие е само напред в бъдеще време. Действие в
простанствено отношение на правната норма е в пропорционална зависимост с
териториалния обхват на правомощията, които притежава нейният автор. Автор с по-голям
териториален обхват може да издаде правна норма с по-малък териториален обхват на
действие. Обратната хипотеза е невъзможна. Принципът на действие по териториалните
норми е свързан и с международния принцип на екстериториалност, които възприема,че
неразделна част от територията на република България са нейните косулските служби в
чужбина, както и самолети и кораби под БГ флаг. На тази територия се прилага БГ
законодателство. Действие спрямо лицата:принципът е,че тази територия е под БГ правна
юрисдикция се прилага БГ право по отношение на всички правни субекти, физически и
юридически лица, освен ако не се ползват с особен статут на пребиваване на тази територия.
7. ПРАВООТНОШЕНИЯ – ПОНЯТИЯ И ВИДОВЕ
Правоотношението еобществено отношение, което се регулира чрез правни норми. Всяко
правоотношение се характеризира чрез своята субективна и обективна страна. Обективната
страна на правоотношението включва предмет, обект на правоотношението, т..е онова за
което страните встъпват в оношения помежду си, предмет на правоотношението може да са
движими и недвижими вещи, така и правата върху тях (право на строеж, право собственост и
тн), както и други субективни права (право на интелектуалната собственост, патент и др.)
Субективната страна на правоотношението практически включва правните субекти –
физически или юридически лица с техните особености. Конкретизацията на различните
правни субекти като страни на едно правоотношение се установява от законови критерии
като правоспособност, деликтоспособност и дееспособност. Правният интересе се застъпва с
обекта или още предмета на правоотношението. Възможно е закона да поставя специални
ограничения за някои субекти да бъдат участници в определени правоотношения. Видове
правоотношения се определят според теоретични критерии: според принадлежността на
правните норми, които регулират правоотношението към различните клонове в системата на
правото и ги разделяме на ГРАЖДАНСКИ, АДМИНИСТРАТИВНИ, НАКАЗАТЕЛНИ И ДР. В
зависимост от вида на правните норми, които регулират съответното правоотношение
разделяме на общи и специални. Според правните последници, които настъпват за своите
адресати те биват: оправомощяващи и ограничаващи.
8. Субекти на правото
Субектите на правото са физически или юридически лица и държавата, които участват в
различни видове правоотношения. Всеки субект на правото се характеризира,чрез своите
индивидуализиращи белези и правосубектност. Индивидуализиращи белези са тези с които
субекта се различава от останалите. Индивидуализиращи белези за юридическите лица и
държавните органи това са наименуванието, седалището и адреса на управление, органи на
управление и представителство, предмет на дейност и минимално изискуем капитал.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Основи на правото

Основи на правото - лекционен курс от доц. д-р Богдан Йорданов. Същност на правото. Предмет и метод на правото. Правна норма – вид, структура, съдържание и др....
Изпратен от:
Десислава Чапкънова
на 2020-05-05
Добавен в:
Лекции
по Право
Статистика:
2 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Правните норми

07 яну 2007
·
489
·
8
·
2,847
·
87
·
1
·
1

Правните норми. Същност, структура и видове на правните норми.
 

Видове правни норми

06 апр 2008
·
386
·
10
·
1,907
·
139
·
1
·
1

Основи на правото -> правните норми са най-малките структурни единици в правото...
 

Субекти на правото. Индивидуални субекти

13 юни 2008
·
220
·
18
·
4,397
·
120
·
1
·
2

По аналогия с човека всички други социални организации и групи (предприятия, общини, фондации) се разглеждат като личности, приписва им се качеството „субект на правото”.
 

Правни норми, понятие, видове и действия

03 юни 2006
·
1,811
·
2
·
387
·
130

Понятие- правните норми са общи правила за поведени, които са предназначени да въздействат продължително време върху поведението на правните субекти, които не са индивидуално определени в правните норми.
 

Правно отношение

09 дек 2007
·
285
·
11
·
2,158
·
92

С превръщането на обикновени отношения между хората в правни отношения обикновената обществена зависимост се превръща за едни в правно задължение, а за други - в права.
1 2 »
 
Онлайн тестове по Право
10 въпроса от основи на правото
изпитен тест по Право за Студенти от 1 курс
Тест по основи на правото, с който можете да проверите знанията си. Включените въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
20
1
1 мин
06.06.2019
Право на Европейския съюз
междинен тест по Право за Студенти от 2 курс
Семестриален тест по "Право на Европейския съюз". Съдържа въпроси за историята, компетентността и органите на ЕС, както и няколко въпроса относно правата на човека в рамките на Съюза. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
20
10
2
5 мин
16.07.2019
» виж всички онлайн тестове по право

Основи на правото

Материал № 1374775, от 05 май 2020
Свален: 2 пъти
Прегледан: 2 пъти
Предмет: Право
Тип: Лекция
Брой страници: 5
Брой думи: 2,423
Брой символи: 15,674

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Основи на правото"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения