Големина на текста:
Аз като абсолютния принцип на реалността
1. Философията на Йохан Фихте заема особено значимо място в историята на
световната философска мисъл. Тя най-общо може да се определи като уникално
възвеличаване на Аза като абсолютен принцип на реалността, еманципиран и свободен
от всички външни детерминанти(определители, ограничители). Ето защо концепцията
на Фихте е преди всичко хуманистична, доколкото в социалнополитически план
изисква освобождаването на субекта от догмите, предразсъдъците, авторитетите.
По отношение на въпроса за интуицията във филосовското развитие на Фихте се
различават два периода. В ранната редакция на "Наукоучение" и в статиите към нея,
написани до 1804г., Фихте разглежда интуицията като основен метод на действие.
Критиката на непосредственото знание, се съдържа в съчиненията след 1804 г..
Философията на самия Фихте възниква като опит за своеобразен синтез на
рационализма с трансценденталисткия(извън пределите на опита) критицизъм,
изразяващ се в създаването на една онтология на Аза, свободна от догматизма на
предходната метафизика. В този смисъл би могло да се каже, че Фихте поема по път,
коренно противоположен на този на Кант. Докато кьонигсбергският мъдрец тръгва от
фактите към техните основания, то неговият гениален следовник поема от
основанията към фактите. Всъщност насоката на Фихте към основанието, към
трябването като първично.
Немският мислител си поставя за цел да създаде онтология от нов тип,
диалектическа онтология(основно начало на всичко съществуващо) на Аза, на мястото
на догматичната метафизика на битието. Същевременно за Фихте философията като
наука (система) трябва да почива на чист принцип, т.е. принцип от идеално, а не от
реално-фактично естество. Този принцип е Азът.
Според Фихте полагането на Аза като първи принцип изисква своеобразно
действие от страна на философа, чрез което действие собствено възниква Азът. Това
действие за Фихте не е нищо друго освен актът на самосъзнанието, в който Азът
полага себе си — „актът на самосъзнанието е най-първоначалният акт на субекта,
предхождащ всички останали актове на съзнанието и обуславящ ги“(Й. Г. Фихт е. Опит
за ново изложение на наукоучението с., 1993, с. 30.).
1
Според Фихте началото на философстването трябва да се положи чрез абстракция
на Аза от всяко битие. Следователно смятаното от догматиците(привържениците на
нравствеността и морала, без разумна обословка) за първично битие трябва да се
отстрани, за да може Азът да положи себе си като безусловен принцип, върховна
реалност. Така положеният в първия принцип на наукоучението Аз има действен,
а не субстанциален характер. За Фихте онтологическата операция по полагане на Аза
има своя гносеологически „топос“ (предисторическо място) в т.нар. интелектуално
съзерцание. Това изисквано от философа нагледно представяне на самия себе си в
изпълнението на акта, чрез който за него възниква Азът, наричан „интелектуален
наглед“ –интуиция.(Й. Г. Ф и х те. Цит. съч., с. 30. )
В първия принцип на наукоучението се полага не някаква онтологична
реалност, а едно чисто, безусловно действане.
Полагането на Аза в интелектуалното съзерцание е всъщност генезисът, ставането
на Аза, актът, в който “Азът първоначално става за себе си” (Й. Г. Ф и х те. Цит. съч., с.
28.).
Тази идея на Фихте бележи поврат във философията, сравним с „Коперниканския
преврат“ на Кант. Нововъведението на Фихте се експлицира най-вече в схващането,
че първият принцип, или Абсолютът, не е нещо готово, налично или догматично
предпоставено, а ставащо, процесуално, изведено дейностно. Самият Фихте
подчертава неправомерността на питането какво е бил Азът преди да се самоосъзнае,
доколкото преди този акт Азът въобще не е съществувал, тъй като, както вече
подчертахме, първият принцип на Фихте е действие, а не битие. Само едно битие,
разбирано като „нещо в себе си“, би могло да съществува преди съзнателния акт, но
Фихте, както е известно, отхвърля всяка една трансцендентна, т.е. положена извън
абсолютно дейния Аз реалност.
В първия принцип на наукоучението Азът се полага не като съществуващ, а
като абсолютно деен. Фихте подчертава, че зад дейния Аз не може да има
субстанциален Аз, доколкото действането на Аза изчерпва изцяло и безостатъчно
неговото битие. Казано с други думи, извън акта на своето действие Азът въобще не
съществува, няма своя собствена, иманентна онтологична реалност, безотносителна от
активността. Според Фихте „чрез това поставяне на самия себе си трябва да се роди не
едно съществуване на Аза като съществуващо, независимо от съзнанието нещо само по
себе си, което творение би било найголям абсурд“(Й. Г. Фихте. Цит. съч., с. 79.).
2
В Първия принцип на наукоучението бива положен Азът като абсолютно
спонтанен, деен субект.
Фихте интерпретира „Аза сам по себе си“ не толкова субстанциалистки, колкото в
духа на регулативната диалектика на Кант. Така „Азът като идея“ е крайната цел,
вечно недостижимият телос на реално действащия субект. Т. е. „Азът сам по себе
си“ не бива да се идентифицира с абсолютно дейния Аз, доколкото
„самополагането на Аза в интелектуалното съзерцание не е самополагане на
бога“(Й. Г. Фихте. Цит. съч., с. 79), ако под бог се разбира „чистата форма на
нашето Аз“.
Според установеното от Кант съотношение между мисълта и битието,
наукоучението би било наука за битието, а логиката - за мисълта и тук, според него,
мисленето и битието нямат нищо общо, т.е. наукоучението въобще не се докосва до
логиката. Така разбирано, наукоучението не би било наукоучение на Фихте, защото
последното, според Фихте съдържа както нещо от битието, така и от мисълта и може да
обоснове както формата, така и съдържанието на познанието. Според наукоучението на
Фихте формата никога не се отделя от съдържанието и обратно - съдържанието
винаги върви заедно с формата, по-скоро във всеки негов закон те са съединени. В
логиката обаче лежат законите за формата на една възможна наука, нещо, което
формалната логика желае и прави, а без съдържание логичните закони не са и не могат
да бъдат едновременно и закони на наукоучението, а се различават от него.
Следователно науката, която те управляват не може да бъде съпоставена нито със
самото наукоучение, нито пък с една част от него, по-скоро би било едно напълно
обосновано учение -случай, който би премахнал самото понятие наукоучение, тъй като
една наука, напълно обособена, независима от наукоучението и в същото време
валидна, е едно пожертвувание на единството на принципа, т.е. на основния закон -
нещо, което прави невъзможно изясняването на задачите на познанието.
Наукоучението трябва да съществува и казаното за отношението му към единичната
наука с оглед на нейното съдържание, е напълно правилно. Така трябва да се допусне
твърдението, че в логиката се утвърждава и свободата на човешкия дух. В
наукоучението съдържанието и формата вървят ръка за ръка. В логиката
формата е напълно обособена от съдържанието; самата обособеност обаче не е
необходима, а се проявява чрез свободата. Именно тук трябва да се вижда разликата
между наукоучението и логиката според Фихте. Също така обособеността на формата
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
15 юни 2021 в 07:20 ученик на 24 години от Перник
10 май 2021 в 18:04 ученик на 31 години от Шумен - СОУ "Васил Левски "
06 юни 2020 в 00:35 в момента не учи
27 мар 2020 в 12:01 студент на 25 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Философия, випуск 2021
27 мар 2020 в 00:13 ученик на 23 години от Пловдив - СОУ "Св. Паисий Хилендарски", випуск 2018
28 яну 2020 в 19:27 студент на 34 години от Враца - ВТУ "Св. Св.Кирил и Методий", факулетет - Филиал Враца, специалност - история и философия, випуск 2021
13 яну 2020 в 10:31 в момента не учи на 40 години от София
14 май 2019 в 12:40 ученичка на 24 години от София - 7 соу св седмочисленици, випуск 2016
16 апр 2019 в 09:55 студент на 41 години от София - СУ "Св. Климент Охридски", факулетет - Философски факултет, специалност - Философия, випуск 2015
11 апр 2019 в 18:18 студент на 25 години от Пловдив - Аграрен университет, факулетет - Факултет по агрономство, специалност - Агрономство - полевъдство, випуск 2017
 
 

Аз като абсолютния принцип на реалността - Йохан Готлиб Фихте - Наукоучение

Материал № 137110, от 26 апр 2008
Свален: 179 пъти
Прегледан: 141 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Автор: Христо Смирненски
Тип: Казус
Брой страници: 12
Брой думи: 2,714
Брой символи: 23,476

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Аз като абсолютния принцип на реалността - Йоха ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения