Големина на текста:
ФИНАНСОВ АНАЛИЗ. УПРАВЛЕНИЕ НА
ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ. Доц. Консулов
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ФИН. АНАЛИЗ
12.11.05
1ви и 2ри въпрос
Същност и функции на фин. мениджмънт
Цели на:
персонала – увеличение на заплатите
директора – лични интереси
собствениците – макс. стойност на
акциите/богатството (от видовете собственици
най-полезн за обществото са спестителите)
2. Фин мениджмънт – функции и задачи
2.1 функции – Фин. Мен. е процес на
формиране, разпределяне и контрол на
паричните потоци в тръг. дружество.
Групи функци
управление на инвестирането на пари в активи
на фирмата
счет баланс / активи / бъдещи ползи
2.2 задачи – Фин. Мен наблюдава нивото на
инвестиране в всяка група активи:
- ивестиране в ДМТ: подмяна на остаряло
оборудване, разширение на съществуващото
оборудване, инвестиции в нови обекти
- инвестиране в материални запаси
(доставчиците винаги се опитват да убедят за
натрупването на запаси с аргумента, че цената
им ще се увеличава). Фи. Мен преценява
изгодата и опасността от презапасяванетона
всяка една позиция от мат запаси чрез критерии
за оптималност за най-малка загуба на пари.
- Фин. Мен следи за равнището на
инвестирането в вземания, напр.: пласмента се
интересува да продаде стоката независимо от
начина на плащане. Това води до натиск от
увеличението на кредитните продажби. Фин
мениджър/д-ра е длъжен да осигури
компромисният вариант меду следните ключови
елементи – продажби, разходи, изгоди,
инвестиции в вземания, риск от загуби и лоши
дългове.
- Фин. Мен следи за равнището на наличните
пари (парите в брой). Много пари по всяко
време по разплащателни сметки в банките е
скъпо удоволствие. Ако са налице парите би
следвало да се инвестират в парични портфейли
– акции, облигации, застр-ки, ДЦК и др., с др
дум трябва с тези пари да се привлиичат др
пари.
- следене на рентабилността. Фин. Д-р е длъжен
да следи рентаб-та за дружеството като цяло и
по отделни групи продукти. Той е лицето което
трябва да подаде сигнал когато изделието почва
да губи (преминало е фазите на насищане и
отмиране).
- осигуряванена фин сигурност. 2 аспекта:
Физическа сигурност – да се
изгради с-ма, която да не позволява кражби,
обсебване, разхищение и др.. за тази цел е
необходим добър документо-оборот, който да не
позволява неотчитане плюс последващ контрол.
Икономическа сигурност – да се
осигурят устойчиви фин параметри, които да
гарантират икон. стабилност, устойчиви
печалби, стабилни клиенти и контрагенти,
сигурни застр-ки, пакет от парични портфейли,
фин инвестиции, устойчив ръст на продажбите.
3ти въпрос
Задължения на фин мениджър
Фин. Дир е ангажиран с осигуряването на
средства за фин-ране на необходимите активи.
Тук се решават стратегическите въпроси като
структура на използвания капитал, решения за
вида и размера на заемите, емисия на акции и
облигации и тяхната доходност, политиката на
девиденти и др.
Задължения на фин. Дир
За да осигури целта фин. Дир е длъжен:
с помоща на фин методи и модели трябва да
осигури съпоставима стйност на различните
активи набавени чрез инвестиране и стойността
на причвлечените от фин пазари средства
(парите в + не са еднакви).
да се установи степента на риска свързан с
инвестирането на пари в активи с различен срок
на възвращаемост и различна чувствителност
към промените на пазара
да управлява оперативно текущите парични
потоци на фирмата (чрез ежедневни справки)
4ти въпрос
Същност на фин анализ
Фин анализ е единството от методи и средства
за определянед на най-значимите фин
характеристики на предприятието, които
позволяват да се оцени настоящата и бъдещата
фин ситуация и за това предприемчивостта на
управляващия екип се оценява по фин
резултати. Собствениците, инвеститорите и
кредиторите вземат своите решения на базата
на внимателното проучване на фин параметри,
характеризиращи функционирането на
предприятието или ефективността на
инвестиционните проекти. Същността на Фин.
Анализ може да се сведе до процес на
дезагрегиране на информацията, която се
съдържа в фин отчети с цел количественото
определение на ефектите от решенията на
управляващия екип и ефектите от изменението
на околната среда.
Това се осъществява с помоща на специфични
аналитични инструменти и техники, които се
прилагат спрямо наличната фин информация.
Получените резултати подлежат на
внимателна интерпретация, която при всички
случаи следва да се съобрази с особенностите
на анализирания обект, спецификата на
отрасъла и подотрасъла. Анализът на фин
отчети не е механично прилагана на определен
методически апарат за получаване на
количествени параметри. Фин. Анализ е
интеграция на паралелните процеси по
набиране и обработка на значителен обем
информация и професионално интерпретиране
на резултати.
5ти въпрос
Цели на фин анализа
Основната цел на всеки предприемач е с
дейността си да генерира доходи –
R – рентабилност; i – лихвен %:
R=печалба/общи лихви, то трябва R>i.
Всички участници в икономическата игра са
насочени към съхраняване на инвестициите и
генериране на допълнителен доход.
Следователно целите които са поставени пред
фин анализ са свързани с изпълнението на тази
глобална функция – да се осигури подходяща
и в достатъчно количество достоверна
информация, отразяваща процесите на
инвестиране и възстановяване на инвестицията
с допълнителен доход.
Анализът на фин отчети има няколко
конкретни цели:
1. оценка на изминалия период
2. оценка на сегашните условия
3.. предвиждане на бъдещия потенциал
Независимо дали анализът е насочен към
миналото, настоящето или бъдещето, фин
анализ дава информация за ликвидността, за
фин сила, ефективността и рентабилността на
бизнеса. В крайна сметка фин анализ трябва да
отговори на следните принципни въпроси:
1. как се изменят фин условия в времето
(макроикономически анализ)
2. в кои области фирмата е изложена на успехи
и в кои на неуспехи
3. фин резултати потвърждават ли мнението на
мениджмънта за условията в бизнеса
4. как се представя мениджмънта в
управлението на инвестираните ресурси
5. как бизнесплана на мениджърския екип ще
се отрази на фин параметри
6. дали фин отчети индикират затруднение в
постигането на целите
7. как ще се отрази върху фирмата
понижаването или повишаването на деловата
активност
8. дали в определени области се очаква
влошаване на условията и могат ли да станат
те критични в бъдеще.
6ти въпрос
Съдържание на фин анализ
За да се определи съдържанието и обсега на
фин анализ е необходимо да се очертаят
връзките му с др дисциплини. Фин анализ не е
самостоятелна теоретична дисциплина. Той е
неразделна част от фин управление на
фирмата. Фин анализ е по-скоро практика
отколкото теория. Той е тясно свързан с
счетоводството. То му предоставя не само
необходимата информация, но и основните
понятия и концепции.
В практиката не се наблюдава смесване на фин
и счетоводния анализ, което води до понятието
фин-счет. Анализ. Това е недопустимо, защото
двата анализа имат различен обект. Обектът на
фин анализ е фин, функциониране на фирмата,
а на счет. счет. сметки и документи. Счет
логика е преди всичко имуществена, което е в
противоречие с фин логика. Счет. отразява
приходите и разходите, които са исторически
възникнали и разглежда резултата като
промяна в имуществото. Фин анализ се
интересува преди всичко от паричните приходи
и разходи, т.е. от паричните движения. Фин
функциониране на фирмата се подчинява на
формализация и затова в фин анализ се
използват много математико-статистически
методики, особенно когато се измерва риска.
---------------------------------------------------------------
------------------------------------------------------
Видове фин анализи
Фин анализ намира приложение в всички сфери
на икономиката. Той се използва при
концисионирането, при борсовата търговия, при
оценката на инвестиционните проекти, при
банкирането, при оперативното ръководство на
фирмата, при сливания и поглъщания, при
несъстоятелност и при ликвидация. Или където
има резултатност е необходим фин анализ.
7ми въпрос
Нормативен и позитивен фин анализ
Разграничението се прави на базата на 2
критерия
основни счет концепции
достъп до информация
При позитивния анализ се тръгва от търсенето и
предлагането на информация за фин
функциониране на фирмата. При него под
информация се разбира не само информацията
от счетоводството, но и всяка друга публикувана
информация. Тя се обработва от потребителите,
които са главно инвеститори. При този анализ
преобладават статист. методики.
Нормативният фин анализ е приложим при
юридическата концепция в счетоводствто.
Използва се информация от счет.отчети, с които
потребителите задължително разполагат.
Методите и техниките на анализа са точно
определени поради нормативността в
счетоводството.
8ми въпрос
Статичен и динамичен фин анализ
Статичният фин анализ се базира на изучаването
на счет. баланс, който се счита основен източник
на информация относно фин ситуация в
фирмата. Синтетичното изучаване на баланса
търси определени условия за равновесие между
разделите на баланса благодарение на понятието
оборотен капитал. Аналитичното изучаване се
осъществява чрез метода на показателите или
най-важните инструменти на статичния анализ
са оборотния капитал и фин показатели.
Недостатъците на ститичния анализ се
преодоляват от динамичния анализ. Динамичния
фин анализ се основава на анализа на паричните
потоци
9ти въпрос
Вътрешен и външен фин анализ
Вътрешният анализ е изцяло подчинен на
нуждите на ръководния екип на фирмата. Прави
се от фин отдел и е насочен за вътрешна
фирмена консумация, фин планиране, оценка и
контрол на отделни дейности, структурни звена
и др нужди. Вътрешния фин анализ много често
е уникален за фирмата. Той се формира в
зависимост от нуждите и вижданията на
мениджърския екип и маниера на управление.
Външния фин анализ разглежда фирмата като
единно цяло. Той обслужва интересите на
действащите и потенциални инвеститори и
кредитори. В зависимост от целите които се
преследват фин анализ използва различни групи
показатели. Фин показатели могат да се
класифицират в следните обособени групи:
анализ на ликвидността
анализ на дългосрочната задлъжнялост
анализ на платежоспособността
анализ на рентабилността
анализ на търговската активност
10ти въпрос
Подходи на фин анализ
В фин анализ съществуват 3 подхода:
1. традиционен
2. функционален
3. взаимообвързаност на фин решения
1. Традиционният подход се състои в търсене на
адекватност на времевата структура на
потребностите и ресурсите. Това виждане
произтича от фин традиция, която предписва
норми приложими в всички аспекти на
диагнозата. При статичния анализ този подход
се проявява чрез съпоставяне на ликвидността
на актива и изискуемостта на пасива. Резултатът
от тази съпоставка води до понятието оборотен
капитал. Анализът на баланса се осъществява на
основата на следната норма
предприятието трябва да притежава
дългосрочни ресурси да финансира
дълготрайните активи, т.е. оборотния
капитал да е положителен.
При динамичния фин анализ
традиционния подход води до
времевата структура на употребите и
ресурсите. Уравновесяването между
потоците в даден период се оценява
като благоприятно въпреки, че
оборотният капитал намалява.
2. Функционален подход
В основата му стоят различни фин
цикли описващи функционирането на
фирмата. Същността на подхода е
уравновесяването на различните цифри,
което се счита като ключ за
функционирането и развитието на
фирмата. Функционалният подход
акцентира на логиката в вземане на
решения и отчита поведението на
фирмата.
3. Единство и взаимообвързаност на
фин решения.
Основен критерии в този подход е
единството на фин решения.
Независимо от тяхната връзка с
фундаменталните цифри на дейността.
Този критерии се определя от фин
неокласическа теория, която цели
пригаждането на разходите с приходите
от тяхната употреба. Този подход
интегрира в себе си и фин риск.
26.11.05
VI. Методика на фин анализ
11ти въпрос
Логическа последователност във фин
анализ
Фин анализ има сходна
последователност с медицинската
диагноза. Анализаторът разполага само
с благоприятни неблагоприятни
симптоми относно фин ситуация в
предприятието. Преминавайки през
индикаторите анализаторът
осъществява систематични проучвания,
прилагайки единство от методики и
средства за изследване на счетоводната
информация. Резултатът от анализа
трябва да даде оценка на ситуацията и
да посочи посоките за развитие и
препоръки за подобряване на
състоянието за разлика от медицинската
диагноза. Фин диагностика не може да
посочи ясни норми за оценка на фин
състояние. Не съществуват точно
определени норми за стойността на
различните фин параметри.
12ти въпрос
Методи за фин анализ
2.1 Метод на сравнението
Този вид метод предполага съпоставка
на различни параметри на фин
състояние на фирмата. Чрез него се
формират определени рендове в
развитието на един или друг показател.
Прилага се много често съпоставка
между стойностите на показателите във
фирмата и стойностите на отрасъла и
подотрасъла. Много често се прави и
съпоставка със стойностните
показатели на фирма конкурент, за да се
определи реалното положение на
фирмата в конкурентната среда.
2.2 Метод на групировката
Този метод предполага определяне на
признаци по които се групират дадени
стойности от информационния масив,
подчинени на предварително
определена логика. Този метод
преполага фин анализатори да отделят
главното от второстепенното,
доминиращото от случайното. Използва
се и за формиране на определени фин
параметри, които изискват
предварителна обработка на
информацията и нейното групиране по
определени признаци.
2.3 Балансов метод
Това е основен метод, който се прилага
в счетоводството. Основната логика на
балансовия метод прилаган във фин
анализ е, че отклонението в един фин
параметър винаги намира отражение в друг и е
неоходимо да се потърси взаимовръзката и
баланса.
2.4 Индексен метод
При формирането на почти всички фин
показатели се използва индексния метод като
количествения израз на скоростта (динамиката)
на развитие на процесите.
2.5 Факторен анализ
Този анализ води до отразяването на
действащите сили, които доминират определен
фин процес или развитие. Факторният анализ
два възможност за изводи относно генезиса на
един или друг процес и причинно-следствената
им връзка.
2.6 Интегрален метод
Използването на стойностни величини във фин
анализ е предпоставка за формиране на
интегрални фин параметри, които включват в
себе си многожество процеси и трендове.
Интегралният метод позволява открояването на
резултатните процеси и очертаване на
закономерното във фин развитие. При
интегралният метод се използва и обратна
посока, а именно дезинтегриране на определени
поакзатели и очертаване на технитете съставни
агрегати. Определянето на посоката на развитие
и влиянието на отделните агрегати позволява
обективна оценка на различни фактори, които
по принцип проявяват своето действие
интегриране.
2.7 Корелационен метод (анализ)
В сферата на на многофункционални и
множество агенти с недиференциуемо
поведение се налага да се прилага
инструментариума на корелационния анализ.
Той позволява да се определи закономерното в
развитието на множеството връзки и
зависимостта на един сложен и трудно изучаем
процес с конвеционални причинно-следствени
връзки.
2.8 Графичен метод
Графичното изразяване на 2 или повече процеса
позволява по-лесно изучаване и илюстриране на
тенденциите в развитието или съставните
процеси на интегрален процес. Очертаването
става по-лесно, а описанието по-просто.
13ти въпрос
Основни направления и показатели за анализ на
фин състояние.
Показателите могат да се класифицират по
различни критерии:
3.1 Според дейностите:
- показатели за ликвидност
- показатели за вземания и задължения
- показатели за рентабилност
- показатели за задлъжнялост
- показатели за търговска активност
3.2 Според характера на величините, които се
използват при изчисленията:
- показатели характеризиращи съотношенията
между доходите, които генерира предприятието
и възможността тези доходи да покрият
направените разходи;
- показатели изразяващи съотношенията между
доходите и различни позиции на счетоводния
баланс, които илюстрират възможността на
фирмата да генерира доходи с контролираните
от него активи или разполагаеми ресурси;
- показатели според източника на
информацията, която се използва
- показатели базирани на собствена счетоводна
информация;
- показатели базирани на информацията от
фондовата борса.
14ти въпрос
Предназначение на фин анализ
1. Вътрешни потребители
Те използват резултати от фин анализ в две
направления:
1.1 За вземане на решение. Тук фин анализ се
използват: за планиране и прогнозиране,
изготвяне на плана за инвестиране и
финансиране и изготвяне на прогноза за
бюджета, фин анализ за вътрешен контрол,
следене на реализацията на поставените цели и
анализ на отклоненията между прогноза и
реализация.
1.2 За информация:
- информация за фин състояние с цел вътрешна
комуникация;
- информация от фин анализ като средство за
комуникация между различните отдели и
структурни звена и висшето ръководство.
2. Външни потребители
2.1 за вземане на на решение
- кредитиращи банки – прави се анализ
кредитоспособността
- министерство на финансите – анализ за
отпускане на субсидии или финансиране на
проекти
- съдът (търг. отд.) – за вземане на решение за
обяваване на несъстоятелност
- инстутиционални инвеститори – за вземане
на решение за портфейлни инвестиции
- рискови инвеститори – за вземане на
решение за участие в капитала на фирмата
- агенция за приватизация – анализ за
подготовката на фирмата за приватизация (за
вземане на решение за цената)
- министерство на регионалното развитие и
благоустройство – за концепционен анализ за
предоставяне на концесии плюс фин анализ за
определяне на концесионното възнаграждение.
2.2 за информация
- фин информация като елемент на
комуникацията с външни потребители по
отношение на финансовите пазари и
инвеститори
- фин информация за специализираната преса
- информация от фин анализ като основна за
статистически изследвания
15ти въпрос
Достъп до счетоводна информация
Основен проблем за фин анализ е достъпът до
информация. За това често фин анализ се
определя като изкуство да се разсъждава при
липса на достатъчна информация. Законът за
счетоводството чл. 43 определя достъпа до
счетоводна информация по следния начин:
- фирмата предоставя год. счетоводен отчет на
статистическите органи до 31.03 на
следващата година и осигурява публикуването
на счетоводния баланс и отчета за приходите и
разходите в централен ежедневник или
интернет до 30.04.
- държавните фирми предоставят год
счетоводен отчет на сметната палата, с което
той се счита за публикуван. Чл. 56 от
административно-наказателните разпоредби
предвижда при неспазване на чл. 43 глоба
500лв, повторно – 2000лв.
16ти и 17ти въпрос
Приложни области на анализа в зависимост от
информацията.
Приложни области на фин анализ в зависимост
от потребителите.
А. Разнообразието на приложенията на фин
анализ е в неговата хетерогенност по
отношение на аналитичните ориентации и
методиките. Могат да се определят 3 основни
приложни области:
1. Фин анализ за оценка на риска от
неплатежоспособност от страна на външен
консуматор (банка, небанкови фин институции
и др.)
2. Фин анализ за формулиране на глобална
оценка на фирмата (обект на проекта ни)
3. Фин анализ за статистически изследвания
имащ за цел да разкрие фин поведение и
ситуация на групи предприятия.
По отношение на 1-та приложна област, целта
е кредитният инспектор да оцени риска от
неплатежоспособност на кредитоискателя при
взимане на решение за молбата за
кредитиране. В центъра на анализът са
платежоспособността и оценката на
гаранциите. Обикновено кредитните
инспектори изискват и информационния
раздел на бизнес плана. Дълбочината на
анализа зависи от размера и
продължителността на кредита, а също и от
репутацията на кредитоискателя.
2-та приложна област. Тук има връзка между
фин анализ и стратегическия анализ.
Стратегическия анализ определя силните и
слабите страни фирмата с цел да формулира
определен начин на поведение.
Стратегическият анализ включвайки фин
анализ може да се извъши от външни
анализатори с цел придобиване или контрол.
Независимо от целите стратегическият анализ
минава през следните етапи:
- елементи на потенциала
- условия и резултати от дейността
- отношение с външната среда
В този смисъл фин анализ има за цел да
определи силните и слабите страни от фин
функциониране на фирмата в настоящето и
бъдещето.
По 3-то направление .......?
Фин анализ, който се осъществява при
значителни фин затруднения е насочен към
вземане на решене за обявяване в
несъстоятелност и закриване на търговското
дружество. Целта на анализа е да се оцени
способността на фирмата да поддържа или
възстанови своята платежоспособност.
Обикновено този анализ първо се прваи от
управляващите и второ от съдът.
18ти въпрос
Фин анализ и статистически изследвания на
поведението на фирмата.
Създаването на централизизирана база от
даннинейното статистическо обработване
позволява използването на статистически
методи във фин анализ. Към Нац. Статист.
Институт е въведен отдел, който не само събира,
но и представя фин информация в следните
направления:
1. Информация за средните стойности на някои
фин показатели в отделни отрасли и подотрасли.
Тази информация е критерии за оценка на фин
състояние на фирмата в отрасъла.
2. Информация за макроикономическата
конюктура и нейното отражение върху общото
фин функциониране на фирмата.
МЕТОДИКА НА ФИН АНАЛИЗ
I. Методика на статичния фин анализ
а. Активи и пасиви на фирмата
б. Разходи и приходи
в. Печалба
Дефиниции за печалба:
1. От счетоводна гледна точка представлява фин
резултат. Това е стойностен израз на крайният
икономически резултат от осъществяването на
дейността. Счетоводната печалба – определя се
като разликата между приходите и разходите без
разходите за данъци.
2. Данъчна печалба – това е печалбата, която се
определя в съответствие с данъчното
законодателство и на найната основа се
определя размера на дължимия данък.
3. Балансова печалба – печалбата след
начисляването на данъци (коренспондира в тази
на баланса).
4. От гледна точка на държавата
- обичайната печалба е тази коятоби получила
несвързано лице. За свързаните лица печалбата
се определя по специален ред.
- печалба на данъчните обекти и нейната
облагаема печалба. В всички странисъществува
държавен регламент за определяне на
печалбата....?
5.От гледна точка на собственика: това е
разликата между средната норма на печалбата и
нормата на печалбата от съответното търговско
дружество.
6. От гледна точка на предприемача: определя се
от като от брутната печалба се приспадат
данъците за държавата и дивидентите на
собствениците.
Печалбата като резултат и разход
- за собственика тя е доход от капитала
- за предприемача тя е присъщ разход като цена
за нужния капитал
- нормална печалба: това е цената на капитала на
фирмата и се определя на базата на най-
доходоностното алтернативно приложение на
капитала
Добавъчна печалба е тази, която се получава,
ако приходите надвишават направените разходи,
в това число разходите по използвания капитал.
Според степента на разпределение печалбата
бива:
- балансова – покрива се със счетоводното
разбиране за това понятие
- облагаема – (данъчна основа)
- неразпределена – остатъчна печалба, която не е
разпределена през отчетния период.
03.12.05
ОПР
Разходите се обособяват в 4 гр.
Iгр. – разходи за обичайната дейност (това са
разходите за произведената продукция през
отчетния период)
IIгр. – разходи с корективен характер
1. Балансова стойност на продадените активи.
Причината за наличието корективни групи
разходи е необходимостта за отчета на
приходите и разходите да отразява печалбата от
реализацията или чрез тази група се корегират
онези разходи, които не са свързани с
реализацията (с балансоват стоиност на
продадените активите). Тази група от
корективни разходи на продадените активи има
за цел да балансира фактурираните приходи от
продажбата на активи в предприятието.
Тя прави връзката между раздел I,
буква ? на приходите (нетни приходи от
продажби). В противен случай би се
формирала изкуствено висока печалба.
2. Разходи за придобиване и
ликвидиране ДА.
Те са винаги с знак ,-‘. Тези разходи не
коренспондират с приходите от
реализацията. Коренспондиращата сума
изчезва от ОПР в момента, в който ДА
се заприходят в счетоводния баланс.
3. Изменение на запасите от продукция
и незавършено производство.
Тук корекцията се прилага в 2 посоки:
а. Когато нараства нереализираната
продукция и незавършеното
производство.
Разходите по икон. Елементи включва
всички разходи за произведена
продукция. Те не могат да се разделят
за реализирана продукция и разходи за
произведена, но не реализирана. Не
може да бъде създаден документо-
оборот за подобно разделяне. Затова в
случайте, когато запасите от
незавършено производство и продукция
нарастват се записва с отрицателен знак
стойността на тяхното нарастване. С
това се намаляват разходите по
икономическите елементи (гр.I) в ОПР,
които по своето съдържание са разходи
за произведена продукция. По този
начин става възможно общите разходи
на ОПР да кореспондират с приходите
от обичайна дейност, които отговарят
на приходите по фактури (реализирана
продукция).
б. Когато запасите от незавършено
производство и готова продукция
намаляват.
Това са случайте, когато е продадена
повече продукция, отколкото е
произведена в периода. Корекцията е с
знак ,+’, което е продиктувано от факта,
че от разходите по икон. елементи се
включват само разходи за
произведената продукция през отчетния
период. За да се осигури
кореспонденция с реализираната
продукция е необходимо да се включат
и разходите отговарящи на сумата на
намалението на запасите от готова
продукция.
Към темата „Методика на фин анализ”
20ти въпрос
Финансова и капиталова структура.
Финансов ливъридж.
Фин ливъридж
А. Понятие за капиталова структура.
Капиталоват структура на фирмата
отразява съотношението на
източниците на дългосрочно
финансиране на фирмата. Те са
обикновенни и привилигировни акции,
облигации и др видиве дългосрочни
заеми.
Фин структура на фирмата изразява
всички източници на финансиране,
независимо от вида и срока им.
Основен показател на капиталовата
структура е коефициентът „дълг-
капитал” –
D/C = D
OS + D , който е равен на дълга,
където D е дъл – дъл
OS – пазарната стойност на
обикновените акции, а С – стойността
на дългосрочното финансиране на
фирмата.
Фирмите по правило се стремят да
поддържат оределено съотношение
между дълга и собствения капитал.
Въпреки нормалните колебания и
изменения в кап структура...
При значително увеличение на коеф
D/C, кредиторите на предприятието
стават предпазливи, изискват по-висока
лихва и по-голямо обезпечение.
Увелиения/повишения риск води до
нарастване на желаната норма на
възвръщаемост на акционерите. Тези
обстоятелства се отчитат при анализа на
капиталовата структура в търсене на
нейната оптимална величина.
Б. Фин ливъридж.
Увеличението на дела на заемния капитал води
до нарастване на нормата на печалбата на
собствения капитал. Причината за това е, че
фирмата плаща по-малка лихва за заетия
капитал в сравнение с възвращаемостта на
активите, в които е вложен. Въздействието на
промените на дела на дълга в капитала на
фирмата върху доходността на акциите се
нарича фин ливъридж.
Теоретичната основа може да се илюстрира по
следния начин:
Печалбата = r(ТА)-iD
r – доходност на печалбата
ТА – общи активи на фирмата
i – лихвен % по получените активи
D – дълг на фирмата
Е – собствен капитал
ТА могат да се разгледат като сбор от Е + D.
Тогава
Печалбата е = r(D + E) – iD = rD + rE – iD = rD –
iD + rE = D(r – i) + rE
Ако 2-те страни на равенството се разделят на Е,
то тогава:
Печалбата = D(r-i) + rE G = печалба = D (r-i)
+ r
E E соб капитал Е
r – i > 0, тогава винаги дълга води до увеличение
на доходността на собств капитал.
r – i < 0, тогава предприятието работи за банката
р -> % на платените дивиденти
Върху доходността G може да се въздейства
чрез промяната на един или друг член от
дясната страна на равенството.
Схемата дава основание за формулирането на
следните варианти на стратегии за повишаване
на доходността на собст капитал.
а) Фин стратегия за увеличение на дълга
Предпоставките за провеждането на тази
стратегия са следните:
- стратегията предполага привличане и
използване на чужд капитал и формиране на
добавъчна печалба. Увеличението на заемните
средства повишава доходността на собст
капитал поради наличие на положителна
разлика между рентабилността на общите
активи r и лихвения % i. Наличието на
положителна разлика м/у r и i се предполага, тъй
като тя е условие за отпускане на заем на
предприятието.
Провеждането на стратегия за привличане на
чужд капитал е ефективна до определени
граници. Те се определят от нарастването на
задлъжнялостта над допустимите граници и
влошаване на ликвидността.
б) Фин стратегия за повишаване на лихвения %.
Тя се основава на възможността за избор на
кредитни ресурси. Предполага се добро
познаване на кредитните пазари от страна на
фин дир. Използва се правилото, че колкото
един инвестиционен проект е по-привлекателен,
толкова лихвения % е по-нисък и е с по-
благоприятни др условия по кредита. Същността
на стратегията се изразява в намаляване на
лихвения % и увеличение на разликата r – i.
в) Маркетингова стратегия за повишаване на
доходността.
Тя съдържа 2 алтернативни варианта, които
могат да се използват едновременно:
1. продажба на по-голямо к-во стоки и услуги на
съществуващите цени или т.н. екстензивен
маркетинг;
2. продажба на едно и също к-во стоки, но на по-
високи цени. Този вариант преполага
своевремено обновяванена на продуктовата
структура и повишаване на качеството на
изделието.
г) продуктова стратегия за увеличаване на
доходността.
Класическите варианти за реализирането на този
вид стратегия са:
1. Увеличение на ефиктивността на
производството ч/з понижаване на разходите за
1-ца изделие;
2. Увеличение на ефикт-та ч/з използване на по-
малко кол-во активи за едно и също к-во
продукция.
д) Политика дивидентите
Тя е в пряка зависимост от потребностите от
капитал, равнище и тенденции на лихвения %,
структурата на използвания капитал, курса на
акциите и др. Същността и се изразява в
принципната постановка, че с намаляване на
изплащания дивидент, се увеличава нетната
печалба.
? 2. методика на фин коефициенти
19ти въпрос
Вертикален и хоризонтален анализ
Вертикалният анализ на счет отчети
трансформира левовата ст/ст на дадена
позиция в баланса и ОПР към някаква избрана
база. В ОПР всички разходи по икон елементи
и нетните продажби обикновено се
конвертират в % от продажбите. В счет баланс
ст/ста на общите активи играе ролята на база и
всички отделни активи и пасиви се транслират
в съответстващ % към общите активи.
Резултатът от тази трансформация на фин
отчети се нарича Common-Size-Statement, с
което се набляга на относителния размер, а не
на левовата компонента. Това осигурява
възможност на анализаторът да установи
структ на фин отчети.
Хоризонталният анализ се изразява в %-те,
които показват как индивидуалните позиции в
счет баланс и ОПР се променят от един период
в друг. %-те се изчисляват за всяка група от
баланса и за всеки елемент от ОПР. Така се
абстрахираме от стойността в левове и
левовете формират трендове на развитие.
21ви въпрос
Показатели за ликвидност
Анализът на ликвидността дава възможност за
оценка и прогноза за способността на
предприятието своевременно да посреща фин
си задължения. Ликвидността се определя от
наличните парични средства, които фирмата
притежава в близко бъдеще след като се
приспаднат фин задължения за периода.
Основните показатели които се използват за
установяване на ликвидността са:
А) Kоеф на общата ликв-ст – Current ratio
Той се изразява със съотношението м/у
краткотрайните активи и текущите
задължения. Кп = Кр.А
Текущи задилжения
Коеф на обща ликв-ст хар-ра способността на
фирмат да покрие (заплати) задълженията си
по текущите операции. Това съотношение
показва колко лева от краткотр активи се падат
на 1лв от текущите задължения. По-високият
коеф на обща ликв-ст осигурява по-добра
възможност на фирмата да плати текущите
задължения, но това не означава, че
абсолютната сума на оборотния капитал е по-
висока.
Оборотният капитал – Working capital е
разликата м/у кратк активи и текущите
задължения
Препоръчителната стойност на коеф за обща
ликвидност е м/у 1,5 и 2.
Той съдържа 1 съществен недостатък.
Обикновено значителна част от оборотният
капитал е ангажирана с мат-ни запаси, които
не винаги могат да се отнесат към бързо
ликвидните средства. Това налага при анализа
да се използва и втори показател
Б) Коеф на бързата ликв-ст. Той изразява
отношението на най-ликвидната част от кратк
активи към кратк задължения.
Кл = Кратк вземания + Кратк инвестиции +
пар средства
Кратк задължения
Препоръчителната величина на коеф за бърза
ликвидност е 1-ца.
В) Коеф на незабавната ликв-ст. Това е
съотношението м/у вземанията + пар средства
към кратк задължения.
Г) Коеф на абсолютна ликвидация. Той е равен
на съотношението парите и задълженията.
22ри въпрос
Показатели за вземанията и задълженията
Те отразяват способността на фирмата да
събира своите вземания от клиентите си
длъжници и да изплаща своите текущи
задължения.
1. Коеф на вземанията – Account recievable
turnover
Той отразява броя на оборотите за 1год., който
извършва средногодишната сума на
вземанията. Изчислява се със съотношението
на нетните продажби към средногод ст/ст на
вземанията. Кв = нетни продажби
Средна
год стойност на вземанията
От теоретична гледна точка тук е съществен
един методологичен принцип. Когато в 1
формула се използва иформация от 2 ралични
фин отчета, то данните които се вземат от счет
баланс при всички случаи трябва да се
осреднят.
Коеф на вземанията отразява скоростта на
събиране на вземанията.
2. Това съотношение може да бъде по-добре
разбрано и по-леко използвано в практиката ч/з
трансформирането му в показателя срок на
вземанията. Той се изчислява в дни чрез
разделяне на 365 дни на коеф на вземанията или:
Св = 365
Кв
3. Показатели за задлъжнялост
Дългосрона платежоспособност – Long Term
Solvency
Анализира взаимоотношенията м/у собственици
и кредитори.
А) Коефициент на собственост – Кс = Собствен
капитал = Equity ratio
Общи
Активи (ресурси)
Стремежа да се използват чужди пари се
балансира по следния начин:
- всяка банка, която би се съгласила да отпусне
кредит при нормални гаранции ще изисква
собственият капитал да бъде поне = на заемните
средства с които ще се обезпечи желания
кредит;
- акционерите имат естествена бариера против
увеличението на заемните средства, тъй като в
период на временни затруднения разходите за
лихви намаляват възможностите за фин маневри
и увеличават опасността от
неплатежоспособност.
Правило – обикновено банката участва с 30/35%
.
Б) Кз = СК = Net worth to total debth
Oбща Задл
Този показател пряко съпоставя фин ресурси с/у
общите задължения към банки, бюджет,
персонал и др. Препоръчителната величина на
този показател е между 1 и 2.
В) Коеф на дългосрочна задл-ст
Кдз = СК = Long term debt to equity
Изчислява се при установ равнището на дълг
задъл. Нормалните граници в които би следвало
да се движи този показател са различни за
различните отрасли, но би следвало да
превишава 1-ца.
Г) Коеф на кратк задл-ст Ккз = Кратк задл/ст
СК
Този показател дава характеристика за
равнището на дълговете със срок за погасяване
до 1 год. От равнището и динамиката на този
коеф се правят изводи за осигуреността на
предпр със собствения оборотен капитал, за
политиката на разпределение на чистата
печалба, за структурата на капитала и др.
Д) Коеф на покриване на дълга
Кд = Брутна печалба = Debt coverage
Изплатени лихви
25ти въпрос
Показатели за рентабилността (доходност)
Рентабилността е един от най-важните
параметри за фин състояние на фирмите.
Доходността отразява потенциала на фирмата да
генерира и реализира доходи. Тя се изчислява с
множество показатели, които могат да бъдат
отнесени в 2 групи:
1гр. Показатели характеризиращи
съотношенията м/у доходите, които генерира
фирмата и възможността те да покрият
непредвидини разходи.
2гр. Показатели изразяващи съотношението м/у
доходите и различни позиции от счет баланс,
които илюстрират възможността на фирмата да
генерира доходи с контролираните от нея активи
или разполагаеми ресурси.
1гр. Показатели
1. Обща рентабилност – Gross profit margin.
Той илюстрира общата доходност на
продажбите като цяло и по отделни продукти.
Ро = Брутна печалба
Нетни продажби
Този показател е подходящ за пряко сравнение
на равнището на рентабилност със средното за
отрасъла или с това на конкурентните фирми.
Пр.
Ро = 1 627 – 1 891 = 14
1 891
Този показател е и удобен за сравняване по
изделия. От гледна точка на стратегическото
управление на фирмата общата рентабилност
изчислена по отделни изделия е основен
ориентир за определяне на фазата от жизнения
цикъл, в която се намират изделията или групите
изделия.
Изследването на тентабилността на продажната
листа се извършва в 2 разреза:
1) Изследване на фазите, в които се намира
отделният продукт в своя жизнен цикъл
2) Разработка на дългосрочна продажна
листа. Целта й е да си осигури
постоянен обем на продажбите или
равномерен растеж и устойчиво
равнище на рентабилността. Това се
постига с въвеждане на нови изделия и
изваждане на отмиращите. По такъв
начин, че да бъде постигнат следният
ефект:
2. Чиста (нетна) рентабилност
Рч = Нетна печалба
Нетни продажби
Рч се използва за обща характеристика
на фин поведение на фирмата и
възможността й да генерира и изплаща
доходи. Рч е м/у 3 и 5%.
3. Коеф на дивидентите – Payout ratio
Този показател измерва пропорцията, в
която фирмата разпределя нетната
печалба за увеличение на СК и за
изплащане на дивиденти. Формулата е:
Кд = Изплатени дивиденти
Нетна печалба
Кд е в пряка зависимост от поетата
политика на дивиденти. Тя се формира
под въздействието на 2 основни
фактора с противоположно
въздействие:
1) изплащането на високи дивиденти
влияе положително в/у котировката на
обикновените акции на фонд борса
(паричния кап пазар);
2) основният изтоник за растеж на СК е
остатъчната печалба след изплащане на
дивидентите.
Акиите са отношението м/у
дивидентите и лихв % - Р = D
i
Ръководството на АД е отговорно за
отдържането на съответствието м/у
изскването за натрупването на капитал
при миним разходи (от нетната
печалба) и максимизирането на
котировката на акциите на фондовата
борса. Колкото политиката на
дивидентите е насочена към задържане
(минимиз) на дивидентите, толкова са
по-големи възможностите за
увеличение на капитала за сметка на
нетната печалба. Ориентацията към
високи дивиденти повишава
котировката на акциите, но изяжда
възможностите за увеличение на СК от
остатъчната печалба.
Съществуват различни теории за
формиране на оптимална дивидентна
политика, като теория на остатъка,
теория на безразличието, теория птичка
в ръката (bird in the hand).
2гр показатели.
1. Рентабилност на активите – return on
investment (RI or ROI).
Рп = Нетна печалба
Общи активи
Икон интерпретация на рентабилността
на активите се състои в съпоствката на
чистия фин резултат спрямо ресурсите
(разполагаеми активи) които фирмата е
използвала за реализацията на този
резултат. Ако равнището на
рентабилността е ниско това може да
означава: фирмата изразходва
ресурсите си за създаването на
нежелани от клиента изделия и се
изразходват повече ресурси от
необходимото за създаване на крайните
изделия. Високата рентабилност на
активите означава, че фирмата успешно
прехвърля своите разходи в/у клиентите
си реализира печалби или създава
доходи. В този смисъл рентабилността
на активите х/ра степента на
изпълнение на т нар бизнес функция
или как фирмата използва ресурсите за
създаване на крайни изделия.
Рентабилността на активите е
интегрален показател, който отразява
действието на множество фактори. При
необходимост може да се дезинтегрира,
което позволява количествено
определяне на влиянието на отделните
групи фактори.
? = Нетна печалба х Продажби
Продажби Общи активи
Първият агрегат отразява
съотношението м/у НП и продажбите.
Той дава инфо със 1000лв продажби

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Финансов анализ (теми от доц. Консулов) - пищови

Теоретични овнови на финансовия анализ......................
Изпратен от:
standd
на 2008-04-25
Добавен в:
Теми
по Финанси
Статистика:
763 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Анализ и оценка на приходите и разходите на фирмата

05 яну 2007
·
3,586
·
3
·
617
·
581

Анализ и оценка на приходите и разходите на фирмата. Равновесна точка.
 

Фискалната децентрализация в България - състояние и препоръки

25 мар 2008
·
350
·
17
·
2,981
·
144

Икономическият смисъл на децентрализацията се състои в по-ефективното използване на публичните ресурси за предоставяне на обществени услуги. Това ще рече повече и по-качествени услуги на по-ниска цена.
 

Финанси

15 дек 2007
·
1,608
·
1
·
1,184
·
344
·
1

Същност на парите (вид стока): -Сметна единица за измерване цените на благата. -Всеобщо средство за обръщение. -Платежно средство. -Средство за натрупване. Изучават се от паричната теория.Възникнали са независимо от развитието на държавата...
 

Курсова работа на тема: ''Фискална политика''

20 апр 2010
·
297
·
15
·
2,458
·
333

Курсова работа на тема: ''Фискална политика''...
 

Публични блага

28 апр 2010
·
97
·
3
·
1,047
·
193

Лекция на тема публични блага, използвана в 3-ти курс...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Финанси
Тест по Финанси за 2-ри курс
тематичен тест по Финанси за Студенти от 2 курс
Може да помогне на всеки, който изучава Финанси. Най-подходящ е за 2 курс студенти, както в УНСС, така и в другите университети. 16 въпроса, само един верен отговор.
(За отличници)
16
19
1
5 мин
08.08.2018
Финанси - данъци и данъчна политика
изпитен тест по Финанси за Студенти
Примерен тест по финанси - данъци и данъчна политика. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
50
14.08.2019
» виж всички онлайн тестове по финанси

Финансов анализ (теми от доц. Консулов) - пищови

Материал № 136870, от 25 апр 2008
Свален: 763 пъти
Прегледан: 578 пъти
Качен от:
Предмет: Финанси, Икономика
Тип: Тема
Брой страници: 5
Брой думи: 5,317
Брой символи: 49,211

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Финансов анализ (теми от доц. Консулов) - пищови "?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения