Големина на текста:
Илинденско-Преображенско въстание 1903г.
Непосредсвено след оповестяването на Белинския договор сред българите се
разпространява идеята за организиране на протестни или въоръжени действия с цел
ревизия на несправедливите решения на великите сили. Във връзка с тези прояви се
създават комитетите ''Единство'' в Източна Румелия и Княжество България. В
териториите останали под турска власт се подготвят четнически движения, а един
от върховите им моменти на въоръжена съпротива след Априлското въстание е
Кресненско-Разложкото въстание, от 1878-1879г. - най-мощното въоръжено
изразяване на реакция срещу европейската дипломация и османската власт
1
.
Тази неприемлива и некоректна реалност принуждава българите в Македония
и Одринско, особено след Съединението (1885г.), да предприемат по-подготвена
освободителна акция. По тези земи положонието се усложнява по-вече отколкото
преди Освобождението. Налагат се репресивни мерки от властите, като не се
назначават български владици, създават се затруднения при строежа на църкви и
откриване на български училища, както и закриване на някои български епархии и
т.н.
Но българите намират опора и таят надежди в новосъздалата се българска
държава. Този факт обособява значителни улеснения от политически,
организационен и морален характер. Това от своя страна повишава самочувствието
на българите в тези територии и представлява възможност за разнообразна помощ от
страна на Княжество България. Ролята на Българската екзархия в Цариград също е
значима, тъй като дейността и се разширява и получава възможност да сътрудничи с
правителствата в София. Екзархията работи усилено върху развитието на
църковното и училищното дели в Македония и Одринско. Действията на Екзархията
са успешни, защото активно се подкрепят от правителствата на Ст. Стамболов и К.
Стоилов. Този успех се изразява в завръщането на българските владици, прогонени
по време на Руско-турската война. Към 1897г. в градовете Охрид, Скопие, Велес,
Неврокоп (Гоце Делчев), Одрин и др. вече има български владици, а през 1896г. е
открита Одринската българска гимназия. Екзархията, тъй като е притежава
религиозен статут се бори с мирни средства.
Българското население в Македония и Одринска Тракия запазва своите
стремеж към освобожение революционни настроения, каквито са били преди
Освобождението. Началото на организираното движение се поставя с Вътрешна
македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) през 1893г. в Солун.
Учредителите на ВМОРО са: Д. Груев, д-р Хр. Татарчев, Ив. Хаджиниколов, Хр.
Батанджиев и др. До края на следващата година организацията разпространява
комитетската си мрежа в Македония. През 1895г. полага основи и в Одринско.
Още след образуването си организацията се изправя пред стратегически важна
дилема: автономия на Македония и Одринско или непосредствено присъединяване
към България. След дълготрайно обсъждане се приема да се постигне автономия на
Македония, за да се избегнат допълнителни усложнения. Според чл. 23 от
Берлинския договор за Македония се предвижда автономия, но Османската
империя не се съгласява с това. Това дава основание на българите да вземат
ситуацията в свои ръце.
Уставът на ВМОРО, приет през 1896г. разкрива революционния и
демократичен и характер. Организацията има за цел пълна автономия на Македония
и Одринско, като според нея ''революционните комитет са длъжни да събуждат
съзнанието за самозащита у българското население ... според чл. 1 да се
разпространят между българите устно или чрез печат революционните идеи за едно
повсеместно въстание''
2
. Искането за автономия е добър ход за организацията, тъй
като според народностния принцип за реформирането на тези вилаети преобладава
българско население, което ще има правото да се наложи като мнозинство за тези
земи и да образува самостоятелна формация, която по-късно да се присъедини към
България, както Източна Румелия.
През есента на 1902г. обстановката в Македония се влошава. ВМОК започва
подготовката за въстание с агитацията, че ще последва намеса на българската
армия. Правителството на д-р Ст. Данев и ВМОРО предценяват акцията като
преждевременна. Въпреки предупрежденията Горноджумайското въстание избухва
по поречието на р. Стума в края на септември 1902г. Четите на ВМОК и селската
милиция не издържат на сраженията на османската войска.
Репресиите наложени на въстаниците разстройват ВМОРО. Голяма тълпа от
бежанци преминава границата с България. Реформената акция на великите сили
срещу Османската империя също не е успешна. През януари 1903г. в Солун се
организира конгрес, на който местните дейци настояват за въстание. Отсъстващите
от конгреса водачи на организацията - Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров,
Пере Тошев, Яне Сандански и други смятат, че въстанието е прибързано. Но
въпреки това се взема категорично решение, според което се планира масово
надигане през пролетта.
През април 1903г. млади крайни патриоти подпалват френския параход
,,Гвадалкивир'' в солунското пристанище, взривяват сградата на ,,Банк Отоман" и
ивършват още няколко терористични акта. Репресиите на властите стават още по-
сурови и масови.
При тази неблагоприятна ситуация през май същата година конгресът на Битолския
революционен окръг взема окончателното решение за въстание, което е подкрепяно
единствено от Одринския революционен окръг. Въстанието избухва според плана.
На 2 срещу 3 август (Илинден) 1903бг. българите от Битолско се вдигат на бунт.
Въстаническата вълна се разпростира и в Леринско, Костурско, Охридско и
Кичевско. Въстават Ресенско и Преспанско. Османското командване съсредоточава
значителни войскови сили по тези области. Въстаниците се оттеглят в планините, но
не се отказват, боевете продължават до октомври.
Десетхилядна турска армия обгражда гр. Крушево. Там ,,Горско началство''
(временното управление) прокламира република, в чиято администрация взимат
участие представители на всички националности в града. Просъществувалата десет
дни Крушевска република и толерантността на въстаниците към турското население
карат бившият комендант на местния османски гарнизон да възкликне: ,,Храбреци!
Целта ви е велика и борбата ви е смислена. Аз ви акламирам''. Останалите
революционни окръзи в Македония реагират на въстаническите призиви с
четнически действия, в които взема участие и ВМОК. Най-активни са четите в
Серския революционен окръг. Там сраженията пламват в края на септември и
продължават близо месец. На 19 август (Преображение) 1903г. се вдигат на
въстание и българите в Одринска Тракия. Водачите Михаил Герджиков, Стамат
Икономов и Лазар Маджаров планират с обединените сили на въстаналите
странджански села да атакуват гр. Малко Търново. След освобобождаването на
селата падат черноморските градчета Василико (дн. Царево) и Ахтопол. Няколко
свободни общини образуват известната Странджанска република - един интересен
опит за колективно управление, колективен труд и колективно разпределение на
материалните блага. Малко Търново остава под властта на турците. Близо 40-
хилядна османска армия потушава въстанието и в Одринска Тракия.
Драматична статистика се разнася от телеграфните агенции: опожарени са 201 села,
останали без покрив 70 хил. души, 30 хил. поемат пътеките на емиграцията, повече
от 5 хил. оставят кости по браните полета на трите месеца на неравни сражения в
Илинденско-Преображенското въстание. Френският в. ,,Ла Депеш'' пише с
възхищение: ,,Българите знаят да побеждават, знаят да умират - неподкрепено
военно и политически от поставена в трудно положение България, ненавременно
избухнало и трагично развлио се неприязнените погледи на големите европейски
столици.
След поражението на въстанието ВМОРО и ръководеното от нея
националноосвободително движение чувствително отслабват. Вътрешните
противоречия разбиват организацията на две крила.
Левицата, или съединистите (Яне Сандански, Христо Чернопеев, Гьорче Петров и
др.), от Серския и Струмишкия революционен окръг настояват за децентрализация
на ВМОРО. Десницата, или сарафистите (Борис Сарафов, Иван Гарванов, Христо
Матов и др.), защитават централистичните принципи.
Зпочват взаимни изтребвания, които допринасят за негативната слава на ВМОРО.
Разцеплението в организацията съвпада с провеждането на т.нар. Мюрцщегска
реформена програма на великите сили, предизвикана от османските насилия при

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.

Илинденско-Преображенско въстание от 1903г. във връзка с освобождението на Македония и Одринска Тракия...
Изпратен от:
Джансел
на 2020-03-23
Добавен в:
Реферати
по История на България
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по История на България за Ученици несваляни с 4 страници Други
 
Подобни материали
 

Източната криза 1875-1878г. Възстановяване на българската държава и нейният международен статут

05 май 2011
·
86
·
20
·
11,405
·
152

На 19 февруари 1886 е подписан букурещкия договор със Сърбия, който не удовлетворява исканията и на двете страни (финансови за б-я, териториални за с-я). Делегацията на бг се води от османски представител...
 

Разцеплението на бморк (1905-1907г.)

01 юни 2011
·
8
·
3
·
897

Още от самото си начало в македоно-одринското движение се забелязва разделение, между двете основни течения в организацията- ляво (реформаторско) и дясно (консервативно)....
 

Национално освободителна движение на българите в Македония и Одринска Тракия 1878-1903 г.


Курсовата работа разглежда борбите на българите от Македония и Одринско, останали под османска враст...
 

Движение за новобългарска просвета и култура през възраждането

28 авг 2011
·
184
·
7
·
3,043
·
353

Традиции и постижения на просветното дело в българските земи до 19-ти век. Предпоставки и причини за зараждане на движение за новобългарска просвета през възраждането. Обновителните социално-икономически процеси през ранното възраждане...
 
Онлайн тестове по История на България
Тест по История на България над Първо българско царство (681-1018)
тематичен тест по История на България за
Тестът съдържа 26 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за всички потребители, които желаят да затвърдят знанията си над Първо българско царство.
(Труден)
26
25
1
4 мин
22.08.2018
Тест по История за Първа българска държава (681-1018)
изпитен тест по История на България за Ученици от 11 клас
Тестът е предназначен за ученици от 11-ти клас. Съдържа 12 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Обхваща първия раздел от учебния материал за 11-ти клас.
(Лесен)
12
86
1
28.04.2017
» виж всички онлайн тестове по история на българия

Илинденско-Преображенско въстание 1903 г.

Материал № 1368117, от 23 мар 2020
Свален: 0 пъти
Предмет: История на България, История
Тип: Реферат
Брой страници: 4
Брой думи: 1,288
Брой символи: 7,883

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Илинденско-Преображенско въстание 1903 г."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Десислава Величкова
преподава по История на България
в град Русе
с опит от  1 години
22


виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения