ВТУ „ Св. Св. Кирил и Методий”
Педагогически факултет
ЗАДАЧИ
По
Социална работа с деца в риск
……………………….
Велико Търново
2018 г.
ЗАДАЧА 1: НА БАЗАТА НА ПОСОЧЕНАТА ЛИТЕРАТУРА
НАПРАВЕТЕ КРАТКИ ТЕЗИСИ НА СЛЕДНИТЕ ТЕМИ:
1.Рискови групи деца – определение, особености
Важно е да се разграничат децата в рисково от децата в неравностойно
положение. Неравностойността невинаги завършва с риск за живота и
здравето на личността, но рискът винаги поставя личността в
неравностойност. Неравностойността е феномен, който нарушава
нормалното физическо, психическо и социално функциониране на
личността, в резултат на което тя се нуждае от професионална помощ и
подкрепа за възстановяване на социалната u и личностна цялост. При
рисковото поведение се реализира овладяване на рисковата ситуация и
преобразуване на проблема чрез мерки за превенция или корекция на
средата, ситуацията и обстановката. Влиянието на риска върху децата е
различно в зависимост от индивидуалните и личностни особености,
компенсаторните механизми на личността и условията на средата.
Съгласно сега действащите допълнителни разпоредби на Закона за закрила
на детето под „дете в риск” се разбира всяко дете: „чиито родители са
починали, неизвестни, лишени от родителски права или чиито родителски
права са ограничени, или детето е останало без тяхната грижа; което е
жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго
нехуманно или унизително отношение или наказание в или извън
семейството му; за което съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие;
което страда от увреждания, както и от труднолечими заболявания,
констатирани от специалист; за което съществува риск от отпадане от
училище (Закон за закрила на детето, обн. ДВ. бр.48, от 13 юни 2000, посл.
изм. и доп. ДВ.бр.8 от 29 януари 2016). Законът не включва изрично децата
с асоциално поведение към рисковите групи, въпреки че те присъстват
концептуално както в теориите на различни изследователи, така и в
практиката при предоставяне на социални услуги за деца.
Основната, отличителна особеност на децата в риск се състои в това, че
формално, юридически те могат да се считат за деца, неизискващи особени
подходи, методи на работа (те имат семейства, родители, посещават
образователни институции), но фактически те се нуждаят от специални
грижи, социално-педагогическа подкрепа от страна на педагози и социални
работници, за да могат да бъдат защитени основните им човешки права.
Тези деца се оказват в ситуации, в които не се реализират мерки или
въобще не се задоволяват техните права, които са регламентирани в
Конвенцията на ООН за правата на детето и други законодателни актове,
като правото им на жизнен стандарт, необходим за тяхното пълноценно
развитие, правото им на образование и т.н..
2. Фактори за появата на риска и рисковото поведение
Трудно е да се идентифицира само една причина, която да бъде рисков
фактор за децата, а е сложна комбинация от външни и вътрешни причини.
Като най-значими фактори може да посочим:
Рискови фактори, произтичащи от родители, настойници или
специалисти, които се грижат за децата:
?Индивидуални особености на родителите, което включва преживени
травми от детството: били са настанени извън биологичното
семейство и често са сменяли приемни родители или са местени в
различни структури от системата за закрила на детето; родители,
които са имали в семейството си страдащ от заболяване член;
израснали в среда на насилие или бедност; свидетели са били на
грабеж, убийство или употреба на оръжие; домашно насилие;
злоупотреба с алкохол от родителите; липса на доверителни
отношения и емоционална подкрепа от близък значим възрастен;
негативен социален опит и влияние на възрастни с деморализиращо
или деструктивно поведение; неглижиране; сексуално насилие в
семейството. Към тази група фактори се включват образователен и
работен статус на родителите (родители с ниско образование,
проблеми с трудова заетост); депресивност и тревожност сред
родителите, психични проблеми, следродилна депресия; жилищни
проблеми и нестабилност при жилищно устройване, местене и липса
на уседналост; насилие в семейството между брачните партньори
(домашно насилие); нежелание за промяна на дезадаптивните
поведенчески прояви сред родителите и липса на нагласа за
сътрудничество със специалисти
