Големина на текста:
Специализирано висше училище по библиотекознание и
информационни технологии
КУРСОВА РАБОТА
По тема:
“Културната политика на българската държава (1885 – 1907):
образователни и културни инициативи”
гр. София, 2006
1
Първите десетилетия след Освобождението са време на усилен градеж в
областта на националното образование и културните институти. Българските
правителства от различните политически партии отделят немалко внимание на
просветните и културните проблеми в общия комплекс на съграждането на
модерна България. В условията на това първоначално културно строителство,
когато трябва да се създават и развиват националните културни ценности, да се
догонват европейските достижения, пред държавата стоят основни задачи. В
центъра на културната политика в първите три десетилетия след
Освобождението се оказва училището – характера и устройството на
училищната система, идейно-възпитателните и образователни идеали, връзката
му с икономическия живот и др. Неговото призвание е да привдигне
културното равнище на българския народ и да го изравни, доколкото това е
възможно, с другите европейски народи. Обществените потребности,
актуалните творчески задачи, както и финансовото състояние на държавата
определят основните направления, съсредоточават държавната и обществената
културна инициатива. Намесата на държавата в културния живот у нас още в
първите години след Освобождението се превръща в съществен фактор на
културното развитие в течение на десетилетия.
През временното руско управление се поставя началото на системна и
планирана дейност в българското просветно дело. Основна заслуга за това има
Марин Дринов, завеждащ отдел за просвещението и духовните дела. Неговите
Привременни правила затвърждават демократичните просветни традиции от
Възраждането. Те се прилагат за кратко време в Санстефанска България, в
областите с разположени руски военни части. Прогресивните за времето си
образователни идеи като единната основа и ръководство на училищата,
задължителното първоначално образование за двата пола, уеднаквяване на
всички училища от даден вид по учебен план и програма залягат и в
Търновската конституция. В двете части на страната (Княжество България и
източна Румелия) наред с въпросите за осигуряване на задължителното
образование, издръжката на училищата, подготовката на училищен персонал и
т.н., се поставя и въпросът за развитие на специалното образование, свързано с
2
развитието на земеделието, индустрията и търговията. Също така се поставя
началото на първите културни институти. В София и Пловдив се създават
народни библиотеки и музеи. В Княжеството, благодарение на усилията на
Марин Дринов, се възстановява дейността на Българското книжовно
дружество.
І Културната политика от Съединението (1885г.) до началото на 90-те
години на ХІХ век
Периодът от Освобождението до Съединението е време, в което се
поставят основите на просветната и културната политика на модерната
българска държава, което време се обособява като първи период в българското
културно строителство. Вторият период е до началото на 90-те години, когато
започва приложението на Закона за народното просвещение от 1891г.
В края на 80-те години сред най-важните проблеми на държавната
политика в областта на образованието от това време се открояват нерешените
въпроси за характера и устройството на образователната система и създаването
на условия за осигуряване на задължителното първоначално образование. По
време на Стамболовото управление (1887 – 1894) за пръв път след
Освобождението благодарение на натрупания опит се предприемат
организирани реформи в просветното и културно дело. През 1888г. е гласуван
Закон за откриване на висше училище. Най-пълна обосновка за ролята и
значението на Висшето училище дава д-р Иван Шишманов аргументирайки се с
националното му значение за достигане на по-високо културно състояние на
обществото. Отваряйки висше училище, формиращо се още с първите стъпки
като университет се насърчава образованието на българските младежи в
чужбина по специалности, които липсват у нас. Стремежът към даване на
просвета на най-широките слоеве на населението и разширението на общата
грамотност лежи в основата на изработения през 1891г. Закон за народното
просвещение, който дава първата завършена организация на нашето училищно
дело след Освобождението. Структурата на образованието обхваща началното,
средното, специалното и висшето училище. Училищата се разделят на народни
и частни, а учителите на редовни и временни. Законът създава предпоставки за
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Културната политика на българската държава (1885 - 1907)

Първите десетилетия след освобождението са време на усилен градеж в областта на националното образование и културните институти.
Изпратен от:
tania_vb
на 2006-12-28
Добавен в:
Курсови работи
по Културология
Статистика:
275 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Култура и цивилизация (пищов)

25 яну 2008
·
373
·
2
·
555
·
230
·
1

1Култура и цивилизация се употребяват днес в много случаи заменяемо като синоними.Някои съвременни култоролози правят разлика между култура и цивилизация-за разлика от малките,затворени в себеси култури,цивилизацията е широко разпространилата се култура..
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
928
·
8
·
1,434
·
246
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
 

Традиционна арабска касида

19 мар 2008
·
39
·
7
·
1,417
·
34

Ключовете за дълбинно разкодиране и всъщност емоционално осъзнаване на глобалните доктрини, концепции и догми на средновековната арабска култура и литература могат да бъдат открити най-вече...
 

Природа. Култура. Цивилизация

30 окт 2006
·
937
·
7
·
1,555
·
396
·
1
·
4

Реферат на тема природата около нас, както и влиянието на културата и цивилизацията върху нея.
 

Явлението "музей" и концептуално-структурния модел на музейната дейност като комуникативна система

05 дек 2006
·
581
·
8
·
1,186
·
122
·
1

През различните исторически периоди сме свидетели на просперитет на човешкия род, но и на големи разрушения и трагедии една от най-древните културни институции- музеят- е част от този възходящ път на човечеството.
1 2 3 4 5 » 11
 

Културната политика на българската държава (1885 - 1907)

Материал № 13622, от 28 дек 2006
Свален: 275 пъти
Прегледан: 146 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 18
Брой думи: 3,169
Брой символи: 29,111

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Културната политика на българската държава (188 ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения