Големина на текста:
Специализирано висше училище по библиотекознание и
информационни технологии
КУРСОВА РАБОТА
По тема:
Организацията и управлението на КИН в България. Законодателна и
институционална рамка
гр. София, 2006
1
Културното наследство на България е важна част от нейното национално
богатство и основен фактор за утвърждаването на българската културна
идентичност. То е нашият принос в Европейската и Световната култура, което
определя нашето участие в Европейския съюз. Културното и природно
наследство трябва да бъдат експонирани така, че да се превръщат във фактор за
местно и регионално развитие. Опазването на културно-историческите и
природонаучни ценности не бива да се схваща само като физическото им
съхраняване, а като част от цялостен проект за тяхното използване в
съответствие със съвременните потребности на обществото.
І Законодателна рамка
Въпросите на издирването, съхранението, опазването и популяризирането
на културно-историческото наследство и неговата институционална система в
България се регламентират със Закон за паметниците на културата и музеите
(ЗПКМ) от 1969г. Двете последни актуализации на този закон са от 1996г. и
2004г. Като цяло законът урежда развитието на музейното дело, издирването,
изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата,
които се намират на територията на страната с цел „да се съдейства за
възпитанието на гражданите в патриотичен и интернационален дух и за
обогатяване на културното наследство”. Законът дава определение на
понятието „паметник на културата” - това е всяко недвижимо и движимо
автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, и за
процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава
обществена значимост. Движимите и недвижимите паметници на културата са
степенувани като: а) паметници от световно значение; б) паметници от
национално значение; в) паметници от местно значение; г) паметници за
сведение. С последните две актуализации се разширяват и параметрите на
собствеността на паметниците на културата – тя може да бъде държавна,
общинска, на юридически и физически лица. Регламентира се и новата
структура, статут и функции на музеите. Наред с националните и местните, се
обособяват и регионални музеи. По статут музеите могат да бъдат държавни,
общински, на физически и юридически лица. Методически музеите се
ръководят от Министерството на културата (МК), в научно-
изследователската си дейност - от БАН, в административно-организационно
отношение са подчинени на кмета на общината и ведомството, към което се
числят. Специални глави в закона са посветени на издирването, регистрирането
и изучаването на паметниците на културата; на опазването им; на
стопанисването и популяризирането им. Въпреки поредната актуализация, в
ЗПКМ липсват понятия като „културно наследство”, „културни ценности”,
„културна идентичност”. В него се обръща внимание само на материалните
движими и недвижими паметници на културата, а същевременно отсъстват
духовните ценности като част от културно-историческото наследство.
2
Настъпилите съществени промени в обществените отношения определят
принципно нова роля на държавата. От държавен монопол в дейностите по
издирването, опазването, популяризирането, разпространението и усвояването
на културните и природни ценности следва да се премине към
равнопоставеност на всички субекти и поощряване на частната инициатива в
тази област. Действащият ЗПКМ съответства на друг тип обществено
устройство и на съвършено различни разбирания за функциите на държавата в
тези процеси. Посредством създаденият от него държавен монопол се спъват
като цяло усилията за издирване на паметниците на културата, което
същевременно открива възможности за незаконни действия и разпиляване на
националното ни богатство. Въпреки приетите изменения и допълнения в
закона не са намерили конкретно развитие основни конституционни принципи
като неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на
различните видове собственост и инициатива по отношение на издирването,
опазването, съхранението, разпространението и усвояването на културно-
историческите и природонаучни ценности. По тези причини законът не е
способен да отговори на потребностите на променената обществена среда. В
него не се съдържат механизми и съвременни норми за опазване на
паметниците на културата, условия и стимули за активизиране на частната
инициатива и не са намерили място утвърдените европейски принципи по
отношение на опазването на културното наследство.
Необходимо е да бъде разработен общ Закон за културното наследство.
Бъдещото законодателство в това отношение трябва да въведе точни правни
формулировки и разграничения на понятията, централно място сред които
заемат термините „културни ценности”, „културно наследство”, „паметник на
културата”. Тяхното съдържание може да бъде изяснено като се уточни
смисълът, заложен в тях при изработването на Конвенциите на ЕС. Ръководно
начало при изработването на такъв законопроект е разбирането, че
националното ни културно наследство е важен фундаментален компонент на
европейското културно наследство. Законът трябва да регламентира режим и
механизми за мониторинг и контрол, които да балансират държавните,
обществените и частните интереси в тази сфера. Той трябва да се опира на
принципите, залегнали в Конституцията на нашата страна, както и в
международните актове от тази област.
През 1999г. е приет и влиза в сила Законът за закрила и развитие на
културата (ЗЗРК). Той определя основните принципи и приоритети на
националната културна политика, културните организации и органите за
закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за
подпомагане и финансиране на културната дейност и творците. Според чл. 2 на
закона, основните принципи на националната културна политика са: „1.
демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество
и недопускане на цензура; 2. децентрализация в управлението и финансирането
на културните дейности; 3. равнопоставеност на творците и на културните
организации; 4. опазване и обогатяване на културно-историческо наследство,
съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; 5. закрила на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
КОМЕНТАРИ
(1-10 от 5)
mimi7577 написа на 17 апр 2011 ОТГОВОРИ
потребител на 33 години от Силистра
БРАВО
Последно сваляне: на 17 апр 2011
aleko855 написа на 31 май 2009 ОТГОВОРИ
студент
zastoto si bunak za tva ne mojesh da izteglish,otivai da spish
cadaloz написа на 21 ное 2008 ОТГОВОРИ
студент на 22 години от Свищов , Стопанска академия "Д. А.Ценов"
само така ви се струва които иска тегли
noshta написа на 02 ное 2008 ОТГОВОРИ
ученик на 20 години от София , ПГО "Княгиня Мария Луиза"
ДА ВИ СЕ НЕВИДИ СКАПАНИЯ САИТ НИЩО НЕ МОГА ТЕГЛЯ ЗА КАКВО СИ ПУСНАХ ПАРИТЕ !!!?????????????АААААААААААААААА
emeto_2105 написа на 11 мар 2008 ОТГОВОРИ
родител
нищо немога да истегля
 
Подобни материали
 

Културната политика на българската държава (1885 - 1907)

28 дек 2006
·
276
·
18
·
3,169

Първите десетилетия след освобождението са време на усилен градеж в областта на националното образование и културните институти.
 

Коледната елха

27 юни 2007
·
106
·
2
·
433
·
40
·
1

Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
 

Природа. Култура. Цивилизация

30 окт 2006
·
938
·
7
·
1,555
·
400
·
4

Реферат на тема природата около нас, както и влиянието на културата и цивилизацията върху нея.
 

Явлението "музей" и концептуално-структурния модел на музейната дейност като комуникативна система

05 дек 2006
·
581
·
8
·
1,186
·
122
·
1

През различните исторически периоди сме свидетели на просперитет на човешкия род, но и на големи разрушения и трагедии една от най-древните културни институции- музеят- е част от този възходящ път на човечеството.
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
928
·
8
·
1,434
·
251
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
 

Културното наследство на България

Материал № 13598, от 28 дек 2006
Свален: 2,050 пъти
Прегледан: 1,036 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 3,040
Брой символи: 29,046

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Културното наследство на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения