Големина на текста:
Специализирано висше училище по библиотекознание и
информационни технологии
КУРСОВА РАБОТА
По тема:
Организацията и управлението на КИН в България. Законодателна и
институционална рамка
гр. София, 2006
1
Културното наследство на България е важна част от нейното национално
богатство и основен фактор за утвърждаването на българската културна
идентичност. То е нашият принос в Европейската и Световната култура, което
определя нашето участие в Европейския съюз. Културното и природно
наследство трябва да бъдат експонирани така, че да се превръщат във фактор за
местно и регионално развитие. Опазването на културно-историческите и
природонаучни ценности не бива да се схваща само като физическото им
съхраняване, а като част от цялостен проект за тяхното използване в
съответствие със съвременните потребности на обществото.
І Законодателна рамка
Въпросите на издирването, съхранението, опазването и популяризирането
на културно-историческото наследство и неговата институционална система в
България се регламентират със Закон за паметниците на културата и музеите
(ЗПКМ) от 1969г. Двете последни актуализации на този закон са от 1996г. и
2004г. Като цяло законът урежда развитието на музейното дело, издирването,
изучаването, опазването и популяризирането на паметниците на културата,
които се намират на територията на страната с цел „да се съдейства за
възпитанието на гражданите в патриотичен и интернационален дух и за
обогатяване на културното наследство”. Законът дава определение на
понятието „паметник на културата” - това е всяко недвижимо и движимо
автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, и за
процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава
обществена значимост. Движимите и недвижимите паметници на културата са
степенувани като: а) паметници от световно значение; б) паметници от
национално значение; в) паметници от местно значение; г) паметници за
сведение. С последните две актуализации се разширяват и параметрите на
собствеността на паметниците на културата – тя може да бъде държавна,
общинска, на юридически и физически лица. Регламентира се и новата
структура, статут и функции на музеите. Наред с националните и местните, се
обособяват и регионални музеи. По статут музеите могат да бъдат държавни,
общински, на физически и юридически лица. Методически музеите се
ръководят от Министерството на културата (МК), в научно-
изследователската си дейност - от БАН, в административно-организационно
отношение са подчинени на кмета на общината и ведомството, към което се
числят. Специални глави в закона са посветени на издирването, регистрирането
и изучаването на паметниците на културата; на опазването им; на
стопанисването и популяризирането им. Въпреки поредната актуализация, в
ЗПКМ липсват понятия като „културно наследство”, „културни ценности”,
„културна идентичност”. В него се обръща внимание само на материалните
движими и недвижими паметници на културата, а същевременно отсъстват
духовните ценности като част от културно-историческото наследство.
2
Настъпилите съществени промени в обществените отношения определят
принципно нова роля на държавата. От държавен монопол в дейностите по
издирването, опазването, популяризирането, разпространението и усвояването
на културните и природни ценности следва да се премине към
равнопоставеност на всички субекти и поощряване на частната инициатива в
тази област. Действащият ЗПКМ съответства на друг тип обществено
устройство и на съвършено различни разбирания за функциите на държавата в
тези процеси. Посредством създаденият от него държавен монопол се спъват
като цяло усилията за издирване на паметниците на културата, което
същевременно открива възможности за незаконни действия и разпиляване на
националното ни богатство. Въпреки приетите изменения и допълнения в
закона не са намерили конкретно развитие основни конституционни принципи
като неприкосновеността на частната собственост и равнопоставеността на
различните видове собственост и инициатива по отношение на издирването,
опазването, съхранението, разпространението и усвояването на културно-
историческите и природонаучни ценности. По тези причини законът не е
способен да отговори на потребностите на променената обществена среда. В
него не се съдържат механизми и съвременни норми за опазване на
паметниците на културата, условия и стимули за активизиране на частната
инициатива и не са намерили място утвърдените европейски принципи по
отношение на опазването на културното наследство.
Необходимо е да бъде разработен общ Закон за културното наследство.
Бъдещото законодателство в това отношение трябва да въведе точни правни
формулировки и разграничения на понятията, централно място сред които
заемат термините „културни ценности”, „културно наследство”, „паметник на
културата”. Тяхното съдържание може да бъде изяснено като се уточни
смисълът, заложен в тях при изработването на Конвенциите на ЕС. Ръководно
начало при изработването на такъв законопроект е разбирането, че
националното ни културно наследство е важен фундаментален компонент на
европейското културно наследство. Законът трябва да регламентира режим и
механизми за мониторинг и контрол, които да балансират държавните,
обществените и частните интереси в тази сфера. Той трябва да се опира на
принципите, залегнали в Конституцията на нашата страна, както и в
международните актове от тази област.
През 1999г. е приет и влиза в сила Законът за закрила и развитие на
културата (ЗЗРК). Той определя основните принципи и приоритети на
националната културна политика, културните организации и органите за
закрила на културата, на нейната национална идентичност и начините за
подпомагане и финансиране на културната дейност и творците. Според чл. 2 на
закона, основните принципи на националната културна политика са: „1.
демократизъм на културната политика, свобода на художественото творчество
и недопускане на цензура; 2. децентрализация в управлението и финансирането
на културните дейности; 3. равнопоставеност на творците и на културните
организации; 4. опазване и обогатяване на културно-историческо наследство,
съхраняване на българския книжовен език, традиции и обичаи; 5. закрила на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Културното наследство на България

Организацията и управлението на културното наследство на България. Законодателна и институционална рамка.
Изпратен от:
tania_vb
на 2006-12-28
Добавен в:
Курсови работи
по Културология
Статистика:
2,050 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Културната политика на българската държава (1885 - 1907)

28 дек 2006
·
276
·
18
·
3,169
·
148

Първите десетилетия след освобождението са време на усилен градеж в областта на националното образование и културните институти.
 

Коледната елха

27 юни 2007
·
106
·
2
·
433
·
40
·
1

Присъствието на Коледната елха, като неизменен символ по време на зимните празници има своята хилядолетна история.
 

Природа. Култура. Цивилизация

30 окт 2006
·
938
·
7
·
1,555
·
400
·
4

Реферат на тема природата около нас, както и влиянието на културата и цивилизацията върху нея.
 

Явлението "музей" и концептуално-структурния модел на музейната дейност като комуникативна система

05 дек 2006
·
581
·
8
·
1,186
·
122
·
1

През различните исторически периоди сме свидетели на просперитет на човешкия род, но и на големи разрушения и трагедии една от най-древните културни институции- музеят- е част от този възходящ път на човечеството.
 

Комуникацията и културата

14 дек 2006
·
928
·
8
·
1,434
·
251
·
1

Комуникацията и културата са две неразривно свързани страни, както на всеобщия исторически процес, така и на всяко едно социално културно действие.
1 2 3 4 5 » 11
 

Културното наследство на България

Материал № 13598, от 28 дек 2006
Свален: 2,050 пъти
Прегледан: 1,036 пъти
Качен от:
Предмет: Културология
Тип: Курсова работа
Брой страници: 14
Брой думи: 3,040
Брой символи: 29,046

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Културното наследство на България"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения