Големина на текста:
Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“ гр. Пловдив
Филологически факултет
Курсова работа
Дисциплина: „История на Византия“
Тема: Византийската култура VII – XII в.
Преподавател: Доц. Д-р Илка Петкова
Изготвил: Нина Нонинова
Специалност: Български език и история ( задочно)
Фак. N: 1803172017
Увод.
В темата разглеждаме културната история на една империя, просъществувала
повече от хиляда години (395 – 1453 г.) Разкриваме живота на едно общество,
оставило следи с присъствието си в Европейския средновековен свят.
Проследяваме развитието на една култура по нашите земи, утвърдила се и
запазила се. Култура богата на извори, които остават в полза да се учим и помним
за тяхното съществуване. Отстоява нова Религия , която сплотява и дава любов.
В днешно време ние все още продължаваме да черпим сведения и да се учим от
източниците, които са ни оставили византийските историографи.
Историческа обстановка .
От средата на VII в. историята на Византия навлиза в нова фаза. След
завоеванията на славяни и араби, вече не е световна империя, разпростряла се
на три континента, а чувствително намалена по територия държава, в която
влизали Мала Азия, част от Балканския полуостров и егейските острови.
Запазвали константинополските василевси господството си над остров Сицилия и
южна Италия. След териториалните загуби в Азия и Африка, империята
придобива по-европейски облик. Преобладаващо население са гърците.
Същевременно , след масовото заселване на славяни, добавя се нов етнически
елемент в Македония, част от Тракия, Тесалия, Пелопонес. Съществена промяна
е това, че латинският език, който през V – VI в. е официален , отстъпва
окончателно на заден план, а език на държавата, църквата и войската става
гръцкият. Под ударите на славяни и араби е разрушена почти изцяло характерната
за ранна Византия робовладелска система. На мястото на роба и колона основна
фигура сега е свободния селянин, пълен собственик на земята си.
Съществени изменения са настъпили в административното устройство.
Някогашното разделение на територията на империята на префектури, диоцези и
провинции е заменено с темната организация, която се изгражда постепенно и
достига своя завършек към средата на IX в. Темите са обширни военно-
административни единици, управлявани от пряко назначавани от императора
висши стратези, в чийто ръце е съсредоточена военната и гражданската власт.
Властта на императора – върховен законодател, съдия и главнокомандващ на
армията е все така силна.
Във резултат на вътрешни и външни сътресения, които Византийската империя
преживяла през VII в., в развитието на нейната култура през това столетие се
наблюдава известен застой. Чувства се липса на значителни творци и на
значителни постижения в областта на науката, литературата и изкуството.
През VII в. загубила предишното си значение и висшата школа в Цариград. От
център на светска наука тя се превърнала предимно в средище за богословски
занимания и нейните преподаватели били все духовни лица.
Византийският град.
Повечето византийски градове са укрепени, с изключение на някои в Африка.
Укрепленията нови или наследени са подсилвани – подробно разказва Прокопий в
съчинението си „За строежите“. Някои градове са основани от императорите с
административна или военна цел. Някои притежават акрополи, други са място за
поклонение. Част от градовете се развиват като панаирни центрове, заради
удобното им местоположение. Има и центрове на земеделско производство,
издигнати до търговски средища. Градът в ранна Византия обикновено има един
главен булевард, около които са разположени портици. Булевардът пресича
кръгъл площад с църква, баня, статуя, водопровод. Около високия град (акропола)
се групират занаятчийските работилници и сградите на търговците. В долния град
живеят останалите жители. Някои градове са с един първи площад - там са
разположени административните сгради, а в центъра има втори площад, окръжен
от колонада, на който се намират търговските магазини. Във високия град живеят
богатите търговци. През втората половина на IX и X в. настъпва нов подем сред
градовете тържища, както и сред някои провинциални градове, но главно по
отношение на столицата. Това се дължи на занаятчийското производство, на
неговите административно – регулиращи и културно – ръководни функции.
В големите градове градският съвет има важно значение при решаването на
обществените проблеми. Простолюдието се обръща към градските първенци за
съвет, за решаване на съдебни дела и проблеми, свързани с продоволствието.
Елементите на самостоятелност и самоуправление не правят византийските
градове автономни, макар те да представляват особен вид община. Държавата
владее цялата земя, винаги има последната дума за проблемите които се
решават. От своя страна, отделните социални групи не поддържат тесни връзки.
Етническите малцинства – славяни, власи, евреи, през по късното средновековие
– венецианци и генуезци също образуват отделни общности и имат свои квартали.
Висшата градска прослойка в ранна Византия е свързана с Константинопол, там
сенатът има водеща роля. Във византийската столица, както и в много от
градовете водоснабдяването е проблем. Водата идваща от планините, се събира в
открити и закрити цистерни, за да се използва през лятото, когато настъпи суша.
Има и водопроводи. През цялото съществуване на империята, Цариград е център
на вътрешната и външната търговия, но градът е слабо свързан с вътрешността
на страната. Утвърждаването на големи търговски центрове в различни краища
отчасти подрива монополното положение на столицата. През средния и късния
период освен търговците и занаятчиите в столицата живеят и не много
земевладелци, те разполагат с малки поземлени имоти извън града, които
посещават само в сезоните за земеделска работа, а останалото време прекарват
в града. Те стоят по-близо до градския плебс. Плебсът включва наемните
работници и бедните слоеве, които живеят от случайна работа. За социално
слабите се грижи Църквата, която взема под свое покровителство –

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Византийската култура култура VII – XII в.

От средата на VII в. историята на Византия навлиза в нова фаза. След завоеванията на славяни и араби, вече не е световна империя, разпростряла се на три континента, а чувствително намалена по територия държава, в която влизали Мала Азия...
Изпратен от:
Nina Nia
на 2019-12-01
Добавен в:
Курсови работи
по Средновековна обща история
Статистика:
0 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Средновековна обща история
Тест по история за 8-ми клас. Формиране на Средновековната цивилизация (IV- Xв.)
междинен тест по Средновековна обща история за Ученици от 8 клас
Тестът е междинен, над 1-ви раздел. Предназначен за ученици, които учат история в 8-ми клас. Съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
10
12
1
1 мин
06.10.2016
Тест по Средновековна история за 8-ми клас
състезателен тест по Средновековна обща история за Ученици от 8 клас
Теста включва 10 въпроса за 8-ми клас. Той има състезателен характер и цели да установи нивото на знания по история в осми клас. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
10
30
1
1 мин
02.04.2014
» виж всички онлайн тестове по средновековна обща история

Византийската култура култура VII – XII в.

Материал № 1357614, от 01 дек 2019
Свален: 0 пъти
Предмет: Средновековна обща история, История
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 3,404
Брой символи: 21,582

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Византийската култура култура VII – XII в."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения