Големина на текста:
АКАДЕМИЧНО ЕСЕ
НА ТЕМА
„Езикът – това съм аз. Езикът – това сме ние.“
Ние сме това което мислим, чувстваме и говорим. Именно езикът е това което ни
помага да се разкрием пред света. Чрез родния език се изгражда духовната същност на
човека, съставена от ценностите, унаследени от предците му, от историческата памет на
народа му. Езикът на родното слово е средство, с което личността изгражда своето Аз,
открива света и своето място в него. Колкото по-бедно говорим, толкова и по-бедно ще
живеем. И обратното.
„Езикът ни е дивен. И в него е залогът на онова хубаво, което ние ще създадем,
за да се отплатим на бащи и деди за онова, което те са създали за нас. Той е активен
език. Во всяка негова дума има меч, млат, длето и мускули. С него може човек да се
бори и с Господа, както Яков, и ще има благословението му!“ (из „Ралин Стубел“, На
острова на блажените 1910г., Пенчо Славейков )
В богатството на езика ни е кодирано и личното ни богатство. И богатството ни
като нация. Пример за силата на нашият език е "История славянобългарска", която
възражда духа и патриотичната борба за освобождение по време на българското
Възраждане. Паисий си поставя за цел да разкрие съдбата на българския народ, да
пробуди националното съзнание на сънародниците си, да им вдъхне вяра в собствените
сили, да защити правото и предимството на родния език. Българинът не само не трябва
да се срамува, но е нужно да познава и да се гордее със своето минало, за да съхрани
българската национална идентичност и самочувствие. Благодарение на словото и родът
ние сме това, което сме сега. В родината ни е заложена душата и сърцето на всеки един
от нас. Ние сме част от нея и тя е част от нас.
В творчеството на Иван Вазов откриваме многообразие от мотиви и образи, сред
които се откроява темата за родното. На нея е посветено стихотворението “Българският
език”, което звучи като страстна защита и възторжена възхвала на словото. За поета
речта е могъщ символ на българската общност и трябва да бъде съхранена във времето
с цялата си красота, звучност и богатство. Одата гради образа на родното слово, видяно
в конфликтната точка между пламенната възхвала и срамното отрицание. Поетът, чрез
силата на словото, възвръща достойнството на езика, опетнен от чуждите и нашите - от
обругателите. Вазов не остава безучастен на обидите към езика и поема трудната, но
благородна мисия да го защити.
На кой ли не му се е случвало да трябва да преведе на чужденец типично
български диалектен или жаргонен израз. Като „българи юнаци“ , „Хубава си моя горо“,
бабини деветини и още много други. И как магията на родните думи се загубва и не
носи същото чувство, емоция и дори значение. Колко е трудно когато наред с думите се
опитаме да предадем и емоцията, която носят. Изгубена в превода красотата на текста
остава недооценена и неразбрана. Чуждите думи не носят желаната наслада, ритъмът се
е загубил, а с тях и посланието, което искаме да предадем. Езикът ни е толкова пъстър,
цветущ, жив и богат, неслучайно Иван Вазов възкликва:
„ Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразителност жива?“
„Езикът на един народ е най-великото негово дело. Той е сложното живо оръдие
за всестранно напредване. Чрез него най-съвършената художествена и научна мисъл с
безбройните свои отсенки се пренася от глава в глава. Чрез него най-възвишените
чувства, родени в душите на върховните представители на нацията, се разпространяват,
за да издигнат всеки неин член. Материалната култура в най-широкия си смисъл още не
е цел за живота на един народ в историята; тя е само средство към целта, която е
духовна култура. Без тая последната, народите минават-заминават, оставяйки във
вековете само празния звук на своите имена.“ (За българския език Кирил Христов, сп.
Родна реч, 1938)
Езикът е единствената сила, която ни обединява като хора, като нация, като
общност. Прави ни силни и в най-тежки моменти ни сплотява. За голямо съжаление
това е едно от многото богатства, които притежаваме , а не използваме пълноценно. Все
по –агресивно навлизат чуждици, които изместват хубавата българска реч. На
българинът му става все по-трудно да избяга от тях. В стремежа си да изглежда начетен
в ежедневието ни са навлезли много думи, които ползваме дори когато нямаме нужда
наистина от. Ако в един език липсва дума за нещо, то нека дойде от друг, добре дошла е.
Но ако думата вече я има, а ние ползваме чуждата и дори не се сещаме за родната – това
не е обогатяване, а напротив – обедняване на езика..
„Всички се подиграват на циганите, които говорят техния език, пришивайки и по
някоя българска дума и то неграмотно. А самите българи как говорят? И те като
циганите. Половината изречение на някакъв изкривен английски, другата половина на
български. Какво ли би казал някой англичанин, ако ги чуе?“ („Стопанката на Господ“
Розмари Де Мео)
Как така един от най –старите езици в Европа се оказва толкова беден, че във
всяко второ изречение съдържа чуждица? Езикът е неразделна част от паметта,
еволюцията и културата на един народ. Както всичко наоколо и езикът се развива. И
когато в него липсва понятие за съвременна технология е нормално да се вземе
официално наложеното. Но какво става когато излишно почнем да заменяме нашите,
родните думи с чужди? Опитайте се да замените в една българска народна песен или
приказка 10 или дори 5 думи с английски със същото значение. Веднага ще прозвучи
фалшиво, хармонията ще бъде нарушена. Смисълът леко ще започне да се променя.
Трудно е да пресъздадем родното с чужда реч. Кой би приспал детето си с такава песен
или приказка? Родният език ни прави това което сме. Обединява ни като нация и запазва
корените ни здрави. Колко хубаво се чувства всеки, който на стотици километри от
домът, в някоя далечна и чужда страна, разхождайки се по улицата случайно дочуе
българска реч. Става му мило и драго. Непознатия човек се превръща в скъп приятел. И
толкова общо намират в различията си. В такива моменти религията, социалния статус,
работата и образованието остават на заден план. Най-важен става един простичък и
скромен разговор на майчиния език, след който всеки е зареден с нови сили и дори за
миг се чувства малко по-близо до родината. Не е ли това показателно за силата на
родното слово?!
Звънливият и богат български език е оръжието, с което родните писатели успяват
дори и в мрачните и трудни години на гнет да съхранят родолюбието и идеала за
свобода, да увековечат отрудения български човек, страстите и неволите на хората.
Днес ние имаме щастието и честта да разлистваме книгите с пожълтели страници и да
се пренасяме в един друг свят, било то в миналото или настоящето, благодарение на
майсторското перо на надарените български творци. Те от своя страна, и в творбите си,
и извън тях, често са изразявали своите възгледи за родната реч.
„От далечни времена иде нашия роден език. Той е преминал през дебрите на
хилядолетията, застинал е по страниците на старите пергаменти, изписани с парче перо
в мрачни и студени килии, вдъхнал е неугасим живот на песните и приказките, звънтял
е като чук върху наковалня в книгите на новите книжовници. Колко пъти насилниците
отнемаха свободата на българския народ и къшея от устата му вземаха, и вериги слагаха
на нозете и ръцете му, но родната реч никой враг не можа да окове в желязо!“
Ангел Каралийчев
Езикът ни, това е нашето минало, от което не бива да се срамуваме.
Отговорността да бъде предаден на поколенията възможно най-чист и неопетнен от
чуждици е в нашите ръце. Нека дадем основата на децата си, нека възпитаме уважение
към родното. През години на войни и робство нашите предци успяват да запазят езикът
ни. Някои от най-значимите литературни творби са създадени в тежки времена. И щом
великият Вазов и редица други творци успяват да запазят чистотата на родната реч през
5-вековно иго, когато българското всячески е било смазвано и подлагано на асимилация,
какво е нашето оправдание днес – в свободна България, доброволно да се отказваме от
езика си? Да заменяме думи, използвани ежедневно от нас с чуждите. Нима има друг
балкански народ, като българския, който може да се похвали с толкова великолепна
история. Създали сме, съхранили сме и сме разпространили славянската писменост.
Тези факти ни изпълват с чувство на чест, дълг и гордост.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 сеп 2022 в 12:55 потребител
 
Подобни материали
 

"Ралица" - Славейков

08 дек 2007
·
1,617
·
3
·
448
·
759

Проблемът за силната воля и несломения човешки дух, отразен в поемата “Ралица”
 

Границите на моя език са граници на моят свят

09 мар 2007
·
2,278
·
1
·
144
·
19
·

Представете си свят, в които думите ги няма. В който живеят само звуците на заобикалящата ни среда, но ние не можем да и отвърнем, а само да гледаме безучастно отстрани.
 

Богатство не е приятел, а приятелят е богатство

21 яну 2008
·
249
·
1
·
258
·
294
·
2
·

В човешкото общество винаги е имало богати и бедни хора, хора които имат много приятели и хора ,които страдат от самота. Хубаво ли е да си богат?...
 

Научен стил

17 апр 2009
·
285
·
1
·
292
·
969
·
1

Научен стил В научния стил се използват езикови средства, които са с по-голяма честота на употреба в научната сфера на общуване. Подборът и организацията им се подчиняват на необходимостта да се разменя точна и обективна информация за човек...
 

"Език свещен на моите деди..."

27 фев 2007
·
1,017
·
1
·
260
·
376
·
9

Библейска легенда разказва за строителите на Вавилонската кула, които не могли да завършат амбициозното си творение, защото се възгордели прекалено много. Бог ги наказал за самонадеяността им, като разменил езиците, така, че никой да не разбира другия.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Тест по БЕЛ за зрелостници
изходен тест по Български език за Ученици от 12 клас
Теста е предназначен за проверка на знанията на учениците по български език и литература преди ДЗИ. Въпросите имат само един верен отговор.
(Лесен)
10
66
1
19.12.2019
Части на речта
тематичен тест по Български език за Ученици от 6 клас
Тестът е подходящ за проверка на знанията на учениците върху части на речта. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
18
57
1
20.03.2020
» виж всички онлайн тестове по български език

Езикът – това съм аз. Езикът – това сме ние

Материал № 1356894, от 23 ное 2019
Свален: 44 пъти
Прегледан: 79 пъти
Предмет: Български език
Тип: Есе
Брой страници: 4
Брой думи: 1,246
Брой символи: 6,844

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езикът – това съм аз. Езикът – това сме ние"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Нина Богданова
преподава по Български език
в град Шумен
с опит от  14 години
12

Нели Миленова
преподава по Български език
в град София
с опит от  1 години
39 3

виж още преподаватели...
Последно видяха материала