Големина на текста:
ТЕМИ ПО ИСТОРИЯ НА ПЕДАГОГИКАТА
1.Статут на историята на педагогиката
2.Поява и развитие на идеи и опит за възпитанието
3.Училищната практика и педагогическа мисъл в Древна Гърция. Спарта и
Атина
Древна Гърция впечатлява с изключителното си културно развитие, което става
първоизточник на по-сетнешната европейска цивилизация. За разлика от страните на
Древния Изток, където има стремеж личността да се подчини преди всичко на
политическите и държавните задачи, в Гърция се обръща повече внимание на свободата
на индивидуалното развитие, на личната самостоятелност. Поради това вниманието е
насочено повече към индивидуалното възпитание, към развитието на самостоятелното
мислене, към изграждане на личното нравствено достойнство. Гърците създават идеала
за хармонично физическо и духовно развитие.
Представителни са двете гръцки държави – Спарта и Атина.
Възпитанието в Спарта тази малка държава била заселена от дорийски
племена, дошли от Пелопонес към XI в. пр.н.е. Имало две основни класи-
робовладелци (спартиати) и роби (илоти). Около 32 хиляди „свободни граждани”
господствали над повече от 220 хил.роби. Това съотношение съдържало
опасност от бунтове, затова спартиатите взимали всички мерки за тяхното
предотвратяване. Налагало се създаването на строга военна организация.
Приемало се, че децата принадлежат на държавата, която има над тях пълни
права. Още като се роди детето, съветът на старейшините решава, ако то е здраво
– да живее, а ако е слабо или недъгаво – да умре. Здравите деца къпели във вино,
защото се вярвало, че само здрави деца издържат на тази процедура. Големи
били грижите за физическото закаляване. Облеклото било просто, еднакво за
всички сезони, храната – напълно природосъобразна, състояща се предимно от
зеленчуци и плодове. До седемгодишна възраст децата били отглеждани у дома.
Главните грижи за тяхното възпитание имала майката. След семе години
грижите за възпитанието се поемали от държавата. Децата напускали своя дом и
постъпвали в специално организирани заведения. Това било задължително за
децата на всички „свободни граждани”, включително за най-висшите владетели.
Върховната грижа за тяхното възпитание била поверена на педоном
(детеводител, възпитател), който осъществявал мерките за физическото
закаляване и за усвояването на нравствените добродетели. Можел да налага и
наказания. В общите заведения режимът бил строг. Децата спели на твърди
постели, обличали се съвсем леко, само с едно наметало и през лятото, и през
зимата, къпели ги в ледените води на река Еврот; за да свикнат с болката,
изтърпявали с твърдост мъчителни процедури в храма на Артемида. Често
участвали в нощни хайки (криптии) за залавяне и убиване на роби, за да
привикнат на коровосърдечие, да не се впечатляват от кръвта и от смъртта. Така
ставала подготовката на младия спартанец за война. У младите спартанци се
възпитавало чувството за уважение към възрастните, разбира се, от
аристократичен произход. Всеки „свободен гражданин” имал право да спре млад
човек и да го разпита, какво е мнението му за правата и задълженията, за
добродетелите. Младежът бил длъжен да отговаря на въпросите и да изслушва
съвети. Един чужденец попаднал на стадиона на олимпийски игри. Направило
му впечатление, че като пристигнал възрастен човек и потърсил място да седне,
всички млади спартанци наоколо станали и всеки му предложил място.
Чужденецът заключил: „Само в Спарта е удоволствие да си стар. Другите гърци
знаят как да се отнасят със старите, но само спартанците могат да вършат това”.
Разбира се, трябва да се помни, че това отношение се проявявало само към
старите от аристокрацията. По време на нощните хайки били избивани
безогледно и млади и възрастни роби. С оглед на хармоничното развитие при
възпитанието широко се използвала музиката. Чрез нея се въздействало и
нравствено. Преобладавали военните песни. Най-използваният инструмент била
лирата. Въпреки строгата военна организация, спартанската държава не можела
да издържи на борбата на робите срещу установения ред. Не било възможно
властта да се запазва само с цената на жестокост и кръв. Към V в. пр.н.е. Спарта
запада. Нейният залез е доказателство, че деспотизмът не може да бъде вечер,
колкото и силен да е той.
Възпитанието в Атина - се различава твърде много по дух и характер от
възпитанието в Спарта. До 7 годишна възраст атинското възпитание също се
осъществява в семейството. От художествената литература и от други описания е
известно, че атиняните се отнасяли с големи грижи към децата. Отглеждането
било преди всичко задължение на майката. Грижите за домакинското имали
робините. Майките хранели децата изобилно с млечни храни и мед. Отбягвали
се контакти на деца с възрастни хора, за да се предотвратят заболявания. За
предпазване от „лоши очи” суеверно се използвани различни амулети. Майката
имала грижа за възпитанието еднакво и за момичетата, и за момчетата. Игровите
дейности били еднакви. Измежду известните играчки има глинени и дървени
кончета и други животни, звънци и люлки, колички, топки, барабани. Прилагат
се също така и подвижни игри и правила. За забавление бил създаден богат
фолклор от приказки, басни и други истории. Когато детето тръгне на училище,
до към 16-годишна възраст то се придружавало от роб „педагог”. Той бил негов
покровител. Обикновено училищата били частни. В тях се изучавали предметите
граматика, четене и писане, музика и гимнастика. Смятането не се изучавало
като определен предмет, а само в условията на практическия живот и в
специализирани частни школи. След като се овладеят предвидените предмети,
започвало тяхното специализирано изучаване. За тази цел съществували по-
висши училища – на граматика, на китариста, както и палестри (за гимнастика,
за изучаване на бойните изкуства). В палестрите се обръщало внимание на т.нар.
петобой: бягане, скачане, борба, хвърляне на копие и диск и плуване. Заедно с
това се изнасяли и беседи по морални въпроси. Учението в палестрата
завършвало към 16 години. След това желаещите можели да постъпят в най-
горната училищна степен – ефебията, където учели до 18-годишна възраст. Тук
се извършвала по-съсредоточена подготовка на административна и военна
служба. Образованието в атинските учебни заведения било много богато по
съдържание. Децата получавали стабилна грамотност, добра литературна
подготовка чрез пряко изучаване на произведенията на Омир и Хезиод,
музикалните им дарби се развивали чрез усвояване на песни, със свирене на
ктиара и на арфа, учели рисуване и скулптура. На всички степени получавали
добра правна и административна подготовка. Всички степени на учебните
заведения се посещавали само от момчетата. Момичетата получавали
образование само при домашни условия, от майките или от частни учители.
Образованието се заплащало от родителите. Поради това то било достъпно само
за децата на аристократите. Но имало и случаи, когато и деца от по-долните
слоеве получавали възможност да добият образование. Към 18-годишна възраст

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Лекции по история на педагогиката

Статут на историята на педагогиката. Поява и развитие на идеи и опит за възпитанието. Училищната практика и педагогическа мисъл в Древна Гърция. Спарта и Атина...
Изпратен от:
Костадин Костов
на 2019-11-19
Добавен в:
Лекции
по История на педагогиката
Статистика:
4 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Лекции по История на педагогиката от София за Студенти несваляни с 11 - 20 страници Други
 
Подобни материали
 

Религиозните култове в древна Месопотамия

01 фев 2010
·
46
·
4
·
632
·
210

Изясняване ролята и значението на религиозните култове в Древна Месопотамия. Придобиване ясна представа за съшността на боговете и техният принос за създаването на света...
 

Възпитанието в Древна Гърция, Спарта и Атина

17 фев 2012
·
169
·
7
·
2,556
·
399
·
1

В Древна Гърция основна роля играят градовете Спарта в Пелопонес и Атина в Средна Гърция. Двете държави съществуват едновременно, но развиват различни образователно - възпитателни системи, защото се различават икономически, социално и културно...
 

Лекции по история на педагогиката

Материал № 1356590, от 19 ное 2019
Свален: 4 пъти
Предмет: История на педагогиката, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 18
Брой думи: 5,516
Брой символи: 33,893

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Лекции по история на педагогиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения