Големина на текста:
Николай Василиевич Гогол е роден в село Сорочинци, Украйна през март 1809 , точната дата
обаче е невъзможно да бъде установена.През 1831 година имал късмета да се запознае с
великия поет Пушкин,бащата на модерната руска литература.Именно Пушкин му предложил
темите на две от най-известните му творби : „Ревизор“ и „Мъртви души“.От 1836 година до
смъртта си през 1852 година, Гогол живял предимно в чужбина и прекарал по-голямата част от
времето си в пътуване.Гогол умира в Москва на 21.02.1852г.
Николай Василиевоч Гогол е един от „най-мъчните“ класици на руската литература.
Неговата сложна и противоречива фигура се откроява ярко и трагично на фона на един от най-
тъжните периоди в историята на Русия - времето на 30-те и 40-те години на 19 век , на
всеобщо настъпление на реакцията след разгрома на Декабристкото въстание от
1825г.Разпъваната на кръст от най-мъчителни търсения и противоречия , личността на руския
писател,неговата изстрадана болка за човека ,страстното му отрицание на пошлостта и
злото .Мрачната николаевска епоха е оставила дълбоки следи върху съзнанието и цялото
творческо развитие на художника. В нейните социални и политически лабиринти се крият и
основите на сложните мирогледни противоречия на великия сатирик , на утопичните му
надежди и трагични заблуждения.Тук са и корените на страшната му лична и творческа
драма,която и днес не престава да тревожи нашето въображение.Гогол влиза в руската
литература като наследник и продължител на Пушкиновите демократични и реалистични
традиции.Същевременно той издига на ново стъпало руския реализъм, като засилва критико-
изобличителните му тенденции.Заедно с Пушкин и Лермонтов авторът на „Шинел“, „Ревизор“
и „Мъртви души“ полага основите на критическия реализъм в руската литература, става един
от най-ярките му представители.Творчеството му бележи нов етап в развитието на руския
реализъм и руската проза.Създадената под негово влияние „натурална школа“ още по-тясно
свързва литературата с живота,с острите социални проблеми на съвременната действителност,
насочва вниманието й към съдбата на „малкия човек“.Великия руски писател горещо обича
своя народ и своята родина.И в името на тази любов посвещава целия си живот на борбата
срещу социалното зло и несправедливостта, в защита на унижените и оскърбените, на
истината и красотата. Могъщата сила на неговата социална сатира ще се превърне в страшен
бич против язвите и пороците на самодържавно-крепостническия режим в Русия.Органично
свързано с най-добрите национални литературни традиции и с живота на руския
народ,неговото новаторско творчество е дълбоко народностно и демократично,оплодено от
благородните и хуманистични идеали на времето.
Създадена в периода на завършването на първия том на „Мъртви души“ , тази повест следва
демократичните и хуманистични традиции на Пушкиновия „Станционен надзирател“ , а от
друга страна углъбява и доразвива темата за „малкия човек „ в творчеството на самия
Гогол.Въпреки че е написана по-късно от останалите повести от цикъла, „Шинел“ е органично
свързана с тях , както по отношение на героите и тематиката, така и с авторовата позиция за
човека и социалната действителност, със своята социално-философска и нравствено-етична
концепция.В нито една от другите повести обаче не е така дълбоко разкрита антинародната и
античовешка същност на държавно-бюрократичната система в николаевска Русия , не е така
силна и открита болката за унижението на „малкия човек“.
Сюжетът на „Шинел“ външно е непретенциозен,лишен от изкуствени усложнения и
отклонения от основната повествователна линия.Изграждането на произведението се базира
върху постепенното разкриване на несложния характер и биографията на един съвсем
обикновен и незначителен човек.Няма нищо особено и в композицията на повестта ,следваща
хронологията на събитията , свързани с изясняването на характера и социалното битие на
героя.Писателят , в процеса на работа, променя първоначалния сюжет.На редица места
анекдотичните елементи се запазват, но това не намалява общото силно усещане за
безизходността и трагизма в живота на бедния човек. Разработката на външно незначителния
сюжет обективно довежда до неговата драматична и трагедийна трансформаци, до една
иронична и в същото време страшна развръзка.
Самият Акакий Акакиевич Башмачкин ,героят на повестта, прилича на познатите ни
предишни Гоголеви чиновници.Подобно на Попришчин, и той е един „вечен титулярен
съветник“.обиден от своето рождение.Още в началото писателят подчертава неговата социална
типичност и незначителност.Това се вижда и от живописния портрет на героя.Акакий
Акакиевич е чиновник , за когото „не може да се каже ,че е особено забележителен:
нисък,малко сипаничав,малко червенокос,малко дори недовиждащ,малко плешив, с бръчки от
двете страни на бузите и с цвят на лицето,както се казва хемороиден..Какво да се прави?
Виновен е петербургският климат“.Смешно е неговото име и презиме- Акакий Акакиевич
.Още по-грозни и трудни за произнася са имената от календара , с които са искали да го
кръстят – Мокий,Сосий,Хоздазат,Трифилий,Дула,Варахасий или Пафсикахий.Авторът не крие
своята ирония:“Кръстиха детето , то заплака и направи гримаса , сякаш предчувстваше ,че ще
бъде титулярен съветник“.Смешна е и фамилията на чиновника – Башмачкин,произлязла
някога от „обувка“.Гогол обикновено избягва алегоричните имена .Б.Ейхенбаум внимателно
проследява как се ражда непривичното име на героя и обяснява това със стремежа на писателя
към „звуковия жест“ и „своеобразната звукова система“.Фонетичният аспект несъмнено има
определено значение при този подбор,който е обоснован и от друго съображение – комичния
ефект случая Гогол се стреми към нещо друго- той разкрива не „странностите“
съществуващи сами за себе си , „а негодува срещу странноста на първичното“.“Името Акакий
Акакиевич показва как не трябва да се нарича човекът“.Социалната типичност на героя е
подчертана и с преднамерения,макар и иронично-пародиен отказ на автора да назове неговата
месторабота: „В департамента...,но по-добре да не казвам в кой департамент“.Героят на Гогол
е не само притиснат от социалната нужда човек,водещ унизително и мизерно
съществуване.Той целият е проникнат от съзнанието за своето нищожество.Оттук идва и
неговата плахост и смиреност,безропотното приемане на подигравките на своите колеги и
деспотичната грубост на началниците.фактически той е лишен от свой истински ,пълноценен
духовен живот: Освен преписването за него сякаш не съществуваше нищо
друго.“Затъпяващата писарска работа е парализирала и притъпила напълно съзнанието му ,
лишила го е от всякакви духовни прояви.Животът и самосъзнанието на Акакий Акакиевич
граничат с последната степен на човешката унизеност.За разлика от предишните Гоголеви
чиновници той съвсем не е честолюбив.При него честолюбието е пренесено изцяло в любовта
към буквите и преписването-независимо от неговата монотонност и безсмислие.Той живее
само с буквите,“виждаше навсякъде своите чисти,изписани с равен почерк редове“, а вечер
заспива в стаичката си „предварително усмихнат от мисълта за утрешния ден:утре Бог пак ще
му изпрати нещо за преписване“.В любовта на Акакий Акакиевич към буквите,сред които си
има свои фаворити, има нещоо комично-възвишено,някаква пародия на любовта,която обаче
не може да убие самата любов.Писателят много добре вижда духовната ограниченост на своя
герой,но не издевателства над него.Чернишевски определя Акакий Акакиевич като „смешен
идиот“ и открива причината за всичките му бедствия и унижения в самия него.Тази погрешна
позиция може да бъде исторически оправдана с полемиката,която великият революционен
демократ води дотогава с руските либерали и техните представи за народа.Трудно можем да се
съгласим с подобно мнение,зашото образът на Башмачкин, а и позицията на авторът към него
не са така прости и еднозначни.Защото комичното и трагичното са много сложно преплетени и
взаимно се допълват.Историята на Акакий Акакиевич наистина съдържа много комични
моменти и самият герой е поставен в редица комични ситуации.Писателят-хуманист обаче не
се надсмива над своя герой,неговият хумор е мек и деликатен.Комичното подчертава по-силно
вътрешния трагизъм в образа на героя.Авторската ирония постепенно придобива драматична
окраска,отразявайки трагичния смисъл на събитията.Гогол показва не само унижението,но и
възраждането на човешката личност.Историята с ушиването на новия шинел пробужда в
Акакий Акакиевич подтиснати и забравени човешки чувства и представи.Героят открива,макар
и малко принудително наложен от обстоятелствата,своя „идеал“.Неговата измъчена и смачкана
душа за пръв път преживява мигове на духовен подем,преобразява се.Бедният и незащитен от
никого чиновник се превръща в нормален човек,придобива човешко достойнство.
Идеята за новия шинел сякаш преосмисля битието на героя и го изпълва с ново
съдържание,променя самочувствието и в известен смисъл дори и характера му : „Той стана
някак по-жив,дори характерът му се затвърди като на човек,който вече е намерил и си е
поставил някаква цел.От лицето и постъпките му изчезнаха сами по себе си колебливи и
неясни черти.Понякога в очите му пламваше огън,в главата му се мяркаха дори най-дръзки и
смели мисли:дали наистина да сложи бялка на яката.“Върхов момент в тази нравствена
градация на пробуждане на човешкото у човека е донасянето на вече ушития шинел.Това е
най-тържествения ден в живота на Акакий Акакиевич.За него това палто става неразделна част
от живота му: “Сякаш беше се оженил, беше се появил друг човек.” Сътворяването на шинела
променя и дребния чиновник. С него той се сдобива с идеал и в името на този идеал е готов на
саможертва. Човекът и дрехата са неразделими: шивнелът е равен на живота на Акакий
Акакиевич, нещо повече, той е залог за живота му .
Щастието на Гоголевия герой обаче се оказва нетрайно.Злосторници открадват шинела на
бедния титулярен съветник ,след което той се простудява и умира.Разбира се,причината за
неговата трагична катастрофа не е главно в простудата,а в нравствения удар,който му е
нанесен.В звездния ден на героя шинелът е откраднат на пустия площад. Акакий Акакиевич е
сам в своето нещастие. Навсякъде около него цари безпределно отчуждение и пустота.
Чиновниците са бездушни към молбата му за откраднатия шинел, а пристава не се интересува
от тази дребна кражба. В тази мрачна и безчувствена действителност човек се чувства
изоставен и самотен.С изгубването на шинела си Акакий Акакиевич изгубва и своя
идеал,моралната опора на възродения си дух.Сякаш са го лишили от смисъла на живота му. В
страшната нощна сцена на ограбването на героя много силно звучи мотивът за пълната
изоставеност и безсилието на „малкия човек“ в огромния студен и пустинен град,за неговата
трагична безизходност и обреченост в жестокия сблъсък с бездушните бюрократични
порядки.Затова на смъртния си одър умиращия титулярен съветник,бълнувайки отправя закани
със страшни ругатни и сквернословия,които следват веднага след думите : „ ваше
превъзходителство“.
Не по-малко страшно е и посмъртното възмездие на героя.В края на повестта ,също през
студените петербургски нощи, призракът на „възкръсналия“ Акакий Акакиевич започва
безразборно и дръзко да смъква шинелите на минувачите, в това число и на
„високопоставеното“ лице,което така грубо и бездушно се е отнесло към неговото нещастие и
е виновно за гибелта му.Така във финала на Гоголевата повест навлиза мотивът за „бунта“ на
смирения и онеправдан малък човек.Този мотив лежи и в основата на авторовия замисъл,на
социалния конфликт на произведението.Авторското присъствие е активно и многопланово,така
както и позицията на писателя не е безпристрастна.Авторът от една страна гледа на своя герой
и неговите похождения през призмата на „мълвата“,като подражава на нейния език и „стил“.От
друга страна , той внушава на читателя „да се пренесе“ в психологическото състояние на
самия герой.И не на последно място по значение следва да се отбележат въведените в разказа
многобройни лирични монолози и оценъчни обобщения за героя и за събитията , които вече
непосредствено изразяват авторовата нравствено-етична позиция.
Това сложно преплитане и съчетаване на различните гледни точки на автора,на условния
разказвач и на самия герой усложнява общата тоналност и структурата на „Шинел“,придава
им не само полифонично взаимодействие , но и гъвкавост и обемност на авторовото
отношение към света. „Шинел“ е най-яркото програмно произведение на „натуралната школа“
на руската критико-реалистична литература от 40-те години на миналия век.Достевски не без
основание отбелязва,че всички последователи на тази школа са излезли изпод „Шинел“ на
Гогол.Петербургските повести бележат нов етап в творческото развитие на Гогол.Тук особено
ярко се проявява забележителният талант на писателя като проникновен художник-
изследовател на сложните социални процеси в съвременната действителност,необикновената
му „отзивчивост“ към „злобата на деня“ и към трагичната съдба на „малкия човек“.
Те утвърждават Гогол като един от най-големите хуманисти в руската литература.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Шинел - курсов проект

Куросов проект - Животът на обикновения чиновник. ...
Изпратен от:
VirtualWolf
на 2008-04-23
Добавен в:
Курсови работи
по Руска класическа литература
Статистика:
172 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Темата за родината и природата в поезията на Сергей Есенин

22 ное 2008
·
155
·
4
·
688
·
105

Сергей Есенин е един обаятелен и феноменален поет. Страниците на неговото творчество са част не само от руската, но и от световната поезя...
 

Шинел - Гогол

05 сеп 2006
·
3,360
·
2
·
317
·
462
·
4

"Гогол изгражда творбата си "Шинел" като постоянно преминава от комично в сериозно и обратно. "Шинел" е високоморално и дълбоко поучително произведение."
 

Шинел - анализ

12 май 2006
·
4,844
·
3
·
525
·
663
·
1
·
1

Световноизвестната повест на Гогол “Шинел отразява затворения микрокосмос на Петербург през 30-те години на 19 век. Описвайки съдбата на главния герой - дребния незначителен чиновник Акакий Акакивич, авторът отрича грозотата
 

"Шинел" - Гогол

07 мар 2008
·
472
·
4
·
1,191
·
511
·
1
·
1

Загадката на Н. Гогол, неговата странност, „магичност” често търсят обяснението си в малката му творба от цикъла „Петербургски повести” „Шинел”, събрала във фокус основните черти на творческия гений на писателя, изключителна по смисловата си наситеност...
 

Творчеството на Набоков


Сред най-популярния начин на четене на руския поет и прозаик Владимир Набоков през последните 20-години е интерпретацията на творчеството му в интертекстуален аспект...
 

Шинел - курсов проект

Материал № 135503, от 23 апр 2008
Свален: 172 пъти
Прегледан: 124 пъти
Качен от:
Предмет: Руска класическа литература, Литература
Тип: Курсова работа
Брой страници: 3
Брой думи: 1,288
Брой символи: 10,700

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Шинел - курсов проект"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения