Големина на текста:
1. „АНЕТОАНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
А. Каралийчев (1902-1972) е роден в Стражица. Каралийчев израства в бедно семейство. Той е български писател и
преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и
издателства. Произведения: Крали Марко, Ръж, Мечо, Жълтици, Крилатия юнак, Чудната свирка, Богородична сълза,
Приказен свят, Честит човек, Ането, Тошко Африкански, Житената питка, Който не работи не трябва да яде, Тримата
братя и златната ябълка и др.
Приказната повестАнетоКаралийчев е написал за дъщеря си и носи нейното име. През 1938 г. ненавършила 2 год.,
Ани си отива от земния свят, без да дочака излизането на повестта. Това сломява окончателно двамата съпрузи Вела и
Ангел.
ПовесттаАнетозапочва с описание на малка бяла къщурка на речния бряг. С кратки и прости изрази, Каралийчев
описва живота на Ането и дядо й Иван. Ането било добро и послушно дете. Живеело с дядо си Иван. Тя шетала готвела,
метяла. Толкова се стараела, че ако искала да продаде смет нямала да получи и паричка. Ането не се разделяла с бялата
си престилчица, с избродирано на нея със син конец кученце. Един случайно изтърван на пода въглен, докато услужвала
на баба Танаска, преобръща спокойния й живот. Ането тръгнала по широкия свят от страх. Тя сложила шапката си с
червена панделка и тръгнала към гората. От тук започнало и нейното приключение. Стигнала до гората, но обърква пътя.
Тя се чувствала самотна и незащитена. Станало тъмно. Тя се покатерила на едно дърво и така прикарала нощта.
На сутринта край Ането изтрополяла магарешката количка на циганина Къдрьо. Той обикалял градовете и селата с
гъдулката и номерата на маймунката си се препитавал. Момичето доверчиво, му се примолило да я вземе и закара до
селото й Брегаре. От тук започнали и нейните премеждия. Девойчето било измамено от циганина. Той я взел, лъжейки я,
че ще я отведе в нейното село при дядо й.
Ането разбрала, че Къдрьо е решил да я направи негово момиче. Казал й че от сега нататък тя ще пее, а маймунката ще
играе и така ще си изкарват хляба. Заплахите му се сипели от страшни по страшни. Момичето се примирило със съдбата си
на заложница и пеело по градове и села. Страхът й я задържал да не избяга.
След като не открил Ането у дома, дядо Иван тръгнал да я търси, обикалял наоколо, околните села. Уморен дядото
влязъл в Радуловата кръчма и го молил за пари на заем, за да я търси. Кръчмаря му дал съвет да продаде къщурката си.
Бил готов да я купи, за да затваря пияните си клиенти. Отчаяният дядо Иван се съгласил. Къщичката обаче не било писано
да стане собственост на кръчмаря, защото се намесило юначето пате. То натоварило къщичката на крилете си и тръгнало
да обикалят. Врабчето тръгнало с тях. Патето гребяло, а къщичката се носила по реката.
Циганинът, магарето, Ането и маймунката обикаляли селата. Ането пеела маймунката играела. Хората им давали
пари, а циганинът ги прибирал. Пристигнали в град Кози крак, където имало панаир. Къдрьо проиграл всичките парите.
Загубил и магарето. Заспали гладни.
Едно параходче плувало в тихата нощ. Там имало баща и дъщеря. Девойката без да иска изпуснала пръстена си във
водата.
Патето било гладно и отишло за риба с въдицата на дядо Иван. Врабчето му донесло едно червейче. То го потопило
във водата и извадило едно сомче. Изяло го и останали само костите и един пръстен, на една росна поляна.
На панаира Къдрьо по чиста случайност и късмет успял да си вземе магарето, впрегнал го в каручката и напуснали
панаира. Минавайки край един бостан, Къдрьо си откраднал диня. Стигнали до Пъдевата воденица. Собственика дядо
Пъдьо бил отишъл на риболов. Две палави момчета минавайки край него взели от гърнето му уловената рибка, а му
пуснали един стар плъх с дълга опашка.
След, като се прибрал дядо Пъдьо опържил улова и казал на госта си Къдрьо да отиде за винце, но той дал на Ането 5-
те лева и пратил нея до Райчовото ханче. Тичайки Ането се препънала и петолевката се търкулва в реката. Ането решила
да се хвърли в реката, но маймуната я захапала за роклята. Тогава се случило чудо, Ането видяла на поляната къщичката и
познава, че е тяхната. Почистила я, намерила пръстена, който врабчето било скрило във солницата при пиленцата си и го
сложила на пръстчето си. Докато всички спели патето пренесло къщичката.
Попаднали в пристанището на голям град. Ането решила да продаде пръстена. Получила много пари. Купила за себе
си сандали, а за дядо Иван високи гумени ботуши, та като газел с тях в студената вода по лехите да не му простивали
краката.
На Анито и замирисало на топъл хляб и отишла да купи. Съдбата отново се намесва. Хлебарят прибрал парите на
Ането и започнал да гони един висок старец, който нямал пари. Тогава Ането видяла, че това е дядо Иван и изкрещяла.
Дядо й я сграбчил и избухнал в сълзи от радост.
Ането повела дядо си към пристанището. Той останал поразен, когато прекрачил прага на своята хубава къща. Ането
показала парите и гумените ботуши на дядо си. Старецът вечерта блажено заспала с ботушите. Когато всички заспиват,
патето отново нарамило къщурката и загребало с лопатките си по реката. За последен път патето напрегнало крилете си и
наместило къщурката на четирите камъка.
На сутринта всички се събудили щастливи. Дълго се гледали и намажели да разберат това сън ли е или истина. Няма
по уютно място от дома!
2. „ТОШКО АФРИКАНСКИАНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
А. Каралийчев (1902-1972) е роден в Стражица. Каралийчев израства в бедно семейство. Той е български писател и
преводач, известен със своите разкази и книги за деца. Работи като редактор и сътрудник в няколко периодични издания и
издателства. Произведения: Крали Марко, Ръж, Мечо, Жълтици, Крилатия юнак, Чудната свирка, Богородична сълза,
Приказен свят, Честит човек, Ането, Тошко Африкански, Житената питка, Който не работи не трябва да яде, Тримата
братя и златната ябълка и др.
ПовесттаТошко Африканские една история за премеждията на питомна маймуна на име Тошко, чиято стопанка е
Тодора Гъбева.
Тошко тайно се промъкнал в самолет и пристига в България, където прави пакост след пакост. Всички описани случки
будят у читателя, хем смях от наивността на маймуната, хем състрадание към неволите му. В Тошко е заложен част от
образа на детето с неговите лудории, наивно обяснение на белите, които прави, лекотата с която преминава през всички
премеждия в повестта, детското мислене.
Повестта започва с един горещ картоф, които Тодора подхвърлила на Тошко. Запарвайки му маймуната потърсила
спасение в езерцето, в което стопанина бил пуснал пет рибки. Тошко ги изхвърлил на брега и котаракът ги изял. След
което Тошко се върнал в кухнята, където направил куп поразии. Взел чантата на Тодора и побягнал. Тя го настигнала,
взела си я, и го отвежда в къщи. След като видяла направените поразии го набила с дървената лъжица. Затворила го в
кучешката колиба, където компания му правил и натупания от стопанина котарак Мук.
На другата сутрин стопанина изпратил Тодора да помага на баща си дядо Тодоран за жътва. Тя взела Тошко със себе
си. Качили се на автобус. Шофьорът настанил Тошко в багажника между куфарите и бахчите. Тошко проявил щедрост по
време на пътуването, като изхвърля чуждите вещи за деца и животни по пътя през които преминава автобуса.
Стигнали до Каменно поле, Тодора и Тошко слезли там. Дядо Тодоран ги посрещнал и много се радвал на
маймунчето, радостта му не траела дълго. Пратил дъщеря си в зимника да му наточи винце. Тошко виждайки как става
прави червена чешмичка за дядо Тодоран, източвайки виното му. След пресушаването на бъчвата, маймуната си направила
шега и с кошерите.
Тошко стигнал до нивите. Там той видял люлка с бебе, сложил го в стърнището и се намърдал в люлката на бебето.
Когато майката дошла да го кърми се учудила, какво е станало с детето й, но Тодора виждайки, че това е Тошко го
вързала здраво са шията и го отвела в село.
Дядо Тодоран го посрещнал с чувал и тояга, заради винцето. Тошко влязъл в чувала и дядо Тодоран го налагал доде
му отмалели ръцете. Решил да го пусне в Самодивския кладенец и тръгнали на там. Старецът влязъл във воденицата,
докато се бавел един вълк се приближава към чувала с Тошко и му казал, че ще го изяде. Маймуната намерила начин да го
надхитри. Алчният вълк заел мястото на Тошко в чувала. По пътя маймуната срещнала мечка. Освободил я и се прибира в
дома на дядо Тодоран. Успял да надхитри и кучето и легнал в топлата му къщурка. (Ум царува, ум умува, ум патки пасе)
Тошко решил вече да не е вегетарианец. Опитал се да открадне едно патенце. Родителите патици решили да накажат
крадеца. Понесли го във въздуха и Тошко паднал в тенджерата с топла вода на Тодора.
На сутринта отишъл в градината на съседа Петко, където с добро намерение освободил крушата от товара й, като
обрал всичките й плодове. Съседът видял това и го наказал връзвайки го с дълго въже за крака и го кара да напълни с вода
една каца без дъно. Една мишка довела една дружина плъхове, които прегризали въжето и освободили Тошко, а той и се
отплатил като освободил чедото й от капана. Намерил пълно с ракия шише и го изпил. Пияният Тошко потопил
автомобила на двама въдичари в реката и си плюл на петите.
Тошко решил да прекара нощта в една изоставена овчарска колиба. Там затворника Гривчо си бил оставил
затворническите дрехи, а мокрия Тошко ги облякъл и заспал. На сутринта в колибата пристигнали двама полски пъдари
Гудо и Агудо. Те търсели конекрадеца Гривчо. Виждайки затворническите дрехи на гърба на Тошко го залели с вода, за да
се събуди, вързали му ръцете, но не и краката. Тошко бягайки попаднал в примката на ловеца Дерикожев. Стреляйки
ловеца улучил въжето и Тошко се освободил.
Тошко изпаднал в спомени за Конго: как е избягал, как е дошъл в България, как е бил продаден на оня човек при
когото Тодора е домашна помощница.
В това време в гората пристигнали деца да събират жълъди. Тошко помогнал на едно от децата (Пънчо), което било
много мързеливо да събере жълъди и стават приятели. Тошко го носил на гръб. По молба на своя приятел, Тошко се
наместил в тенекиената печка на класната стая, за да слуша учителя.
Тошко направил поредната пакост, като разрязал маркуча на градинаря мислейки го за змия. това Двамата приятели
отишли в къщата на Пънчо. Там мързеливия Пънчо си почивал под сянката, а Тошко се опитвал да изпълни неговите
задължения. Решил да завърже с конец патетата едно за друго за краката, та по този начин да ги спаси от сокола. Но
сокола грабнал едно пате и във въздуха полетели всичките. Напоил кравата със собственото й мляко. След което Тошко
събудил Пънчо и отишли на училище. Пънчо бил изпитан, а подсказвача Тошко открит. Маймуната излязла през прозореца.
Маймуната тръгнала към гората. Решила да поспи при едно старо яворово дърво. Пристигнали трима разбойници,
които били решили да разделят плячката си. Тошко успял да я вземе и да я закачи на един клон, но я пръска. Той
заспива.
На сутринта се появило момиченце с червена шапчица, която нарича Тошко вълк. Той попаднал в приказка, ала не му
се искало да се намесва в тази история. Появил се старец със секира, но маймуната успяла да избяга.
Тошко излязъл от гората и намерил своя град. Мъчно му било за дома, ала се страхувал дали Тодора няма да го погне
и решил да тръгне към дядовата Медаркова воденица. Излапал няколко праскови. Решил да си измъкне медена пита от
кошера, но пчелите го нападнали. Той скочил в жабешкото блатото и погълнал нещо.
Ловец, тръгнал за патици пратил кучето си да извади удавника. Това бил господаря на Тошко. Той му прощава и
Тошко тръгва след него. Тодора ги посрещнала. Тошко бил с надут корем. Извикали доктора. С помощта на една муха
доктора извадил от корема на Тошко една креслива жаба.
След големите злополуки Тошко заживява при своя стопанин, но става по-разумен.
3. „НЕВЕРОЯТНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ХЛАПЕЕЛИН ПЕЛИН
Е. Пелин (1877-1949) Димитър Стоянов - известен под псевдонима Елин Пелин роден в с. Байлово. Наричат гопевец
на българското село. Той е едно от единадесетте деца в семейството Произведения: “Ветрената мелница“, „Андрешко“,
Пижо и Пендо“, „Китка за юнака“, „Черни рози“. Пише за тежката участ на селския учител – „Душата на учителя“, „Кал“,
Самичка“. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – „Ян Бибиян“(1933) иЯн Бибиян
на луната“(1934).
Романът Ян Бибиян се разказва за невероятните приключения на едно хлапе. Момче с чорлава коса, босо, изцапано.
Той бил най-големият немирник в градчето си и след поредица премеждия се превръща в добър и отговорен младеж.
Ян Бибиян напуснал училището и бил доволен, защото нищо не го ограничавало. Можел безгрижно да се забавлява и
по своему да избягва скуката на безделието.
Още в началото Ян Бибиян се запознал с дяволчето Фют. Те открили, че заедно могат да творят пакости и между
двамата герои се зародило приятелство. За известно време то прекъсва, защото Ян Бибиян прави зла шега на Фют с
магарето на своя неприятел- кацаря. Но приятният, безгрижен живот, скитането из околностите на градеца отново ги
примиряват.
Настанени в една запустяла воденица, те се чувствали щастливи. Ян Бибиян се отдал на бели и кражби. Фют бил
доставчик на хранителни припаси, които крадял от гостилницата и дюкяните на градчето. Дори в сънищата си Ян Бибиян
не е очаквал такъв приятен и охолен живот. След като Ян Бибиян видял, че Фют се е превързал към него, в изблик на
сили, той започнал да се отнася зле с него и дори му нанесъл в гнева си жесток бой. Фют, който изчезнал за известно време,
нямал да му прости и щял да му отвърне с едно отмъщение, замислено от баща му.
Една нощ дяволите се събрали на съвет. Бащата на Фют споделил притеснението си, че приятелството на детето му
с човешко момче може да направи Фют за посмешище и да опропасти чудесните му заложби да изпитва наслада от
творението на злото. Ян Бибиян успял да ги чуе. Той разбира как може да се сдобри с Фют. Още в зори Ян Бибиян отишъл
със стомничката до Киселото кладенче, където за първи път се е срещнал с Фют.
Родителите на Ян Бибиян се притеснявали за него - казали им че е мъртъв. Търсели го и плачели. Те попаднали на гроб
нарочно направен от дявола, за да ги заблуди, че чедото им е мъртво, за което им разказала една врана. Враната ги
успокоила, че ще пази детето им, защото е спасило живота й. Разказала им, че е омагьосана от злия магьосник
Мирилайлай момиче, което е било дъщеря на богат чифликчия. По време на разходка със семейството си били нападнати
от разбойници, но тя успяла да избяга, а родителите и били убити. Загубила се в гъстата гора, но Ян Бибиян я спасява и я
извел до града. Осиновил я е морски офицер който имал дъщеря, но една нощ от водите излязъл огромен кораб две ръце се
проточили и ги грабнали - това бил страшният Мирилайлай. По голямата я направил своя жена и я затворил в подземното
си царство, а по-малката превърнал в черна врана.
Фют и Ян Бибиян се сдобрили благодарение на водата от Киселото езерце. Те отново почнали да правят лудории.
Решили да отмъстят на кацаря, като откраднат кокошките му, но Ян Бибиян бил хванат и затворен в една бъчва, а бъчвата
е търкулена в реката.
Иманяри открили бъчвата и извадели момчето. Ян Бибиян успял да избяга. Срещнал отново Фют и тръгнали заедно.
Фют и Ян Бибиян срещнали Калчо. Той бил направен от грънчаря чичо Горчилан и тъй като бил глинено момче,
слънцето изпичало и напуквало тялото му, а раните от това го болели. Ян Бибиян започнал да измъчва Калчо. Калчо ги
подгонил и като неможел да намери камък откъсва глинената си глава и я запраща към Ян Бибиян с такава сила, че
удряйки го главата му се търкулила настрани. Старият дявол разменил глинената глава на Калчо с тази на Ян Бибиян.
Ян Бибиян за няколко дни свикнал с новата си глава. Фют решил да го отвлече в дяволското царство и полита с него
към върха на една планина. Ян Бибиян не успял да спре дяволчето докопал опашката му и я откъснал. Фют надал страшен
рев и така се разтресъл, че Ян Бибиян паднал в пропастта, но от сигурна смърт го спасила враната. Тя го отнесла в друга
подземна земя - там има черни огледала и грамаден трон на Мирилайлай.
Момчето намерило врата и чуло как дяволите се карат на Фют и го бият. Ян Бибиян чул, че докато е в човешки ръце
дяволската опашка дяволите не могат да правят зло. Тогава той се сетил, че е забравил опашката в царството на
Мирилайлай и се върнал точно в момента, в който някакво старче с книга в ръце се навело да я вземе. Момчето го
изблъскало, взело опашката и я завързало, като колан около кръста си. Книгата, която старчето изтървало била книгата на
живота. Ян Бибиян сяда и я прочита.
Следвали други премеждия, но Ян Бибиян успял да се пребори чрез силата на дяволската опашка.
Ян Бибиян започнал да крещи и почнали да се отварят вратички и да излизат малки човечета- люлчета, които
треперейки го молели да не вика, за да не събуди магьосника. Ян Бибиян успял да хване едно, което го повежда към
Мирилайлай.
Мирилайлай започнал да се опитва с измама да вземе опашката от Ян Бибиян. Люлчетата по нареждане на магьосника
донесли стълба. Ян Бибиян успял да се изкачи по нея, но когато скрил дяволската опашка започнал да пада, но му
помогнала неговата приятелка враната, която го понесла на крилата си.
Ян Бибиян видял два кораба бял и червен, белия бил пуст, а на палубата на червения бил Мирилайлай. Враната го
оставила на палубата на белия кораб. Ян Бибиян благодарение на дяволската опашка отново успял да се справи с
магьосника и люлчетата.
Мирилайлай се превърнал на змия, която се увива около краката на момчето, но и с тава той се справил. Подгонил я с
дяволската опашка.
Ян Бибиян надничайки през ключалката успял да чуе заповедите, които Мирилайлай дава на водача на люлчетата Лю-
лю. Ян Бибиян знаейки, че Лю-лю мисли да го упои, да вземе опашката и да га хвърли в желязното езеро го надхитрява.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Литература за деца

„Ането“ и "Тошко Африкански" - Ангел Каралийчев, „Невероятните приключения на едно хлапе" и "Ян Бибиян на Луната" - Елен Пелин...
Изпратен от:
Slavova
на 2019-10-22
Добавен в:
Анализи
по Литература
Статистика:
28 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Парите и любовта

23 фев 2006
·
1,546
·
5
·
325
·
351
·
2

Есе за значението на парите и любовта.
 

Дядо Горио

05 сеп 2006
·
8,291
·
1
·
262
·
18

"В романа авторът разкрива това, което интересува най-много френското общество, а именно парите и властта. Показва, как под влиянието на тези фактори страда съвестта, приятелите, семейството."
 

Каква роля играят парите днес в личните и семейни отношения?

04 окт 2008
·
180
·
1
·
236
·
139

Каква роля играят парите днес в личните и семейни отношения? По романа на Балзак "Дядо Горио".
 

Зная своя род и език, защото...

24 мар 2008
·
289
·
1
·
288
·
113

Двадесет и първи век – век на прогреса и разцвета на науката и технологиите... И сякаш живеейки в него, заети със забързаното си, напрегнато ежедневие, постепенно започваме да забравяме кои сме, от къде идваме...Спираме да се замисляме за миналото си...
 

Пред вековечните въпроси на живота

12 дек 2007
·
155
·
8
·
2,643
·
129

Досега не е обръщано внимание на един решаващ момент в композицията на "Изворът на Белоногата". Този момент -свързва началото с края на поемата и в духа на народната фантастика и приказност отвежда всичко до границите на познатото, тайнственото.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Литература
Входно равнище за 11. клас
входен тест по Литература за Ученици от 11 клас
Проверка на придобитите знания върху учебния материал от предходната учебна година. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
16
5
1
3 мин
16.08.2019
Н.В. Гогол - "Шинел"
тематичен тест по Литература за Ученици от 10 клас
Тестът е върху произведението на Гогол "Шинел" и е за проверка на знанията на учениците. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
1
1
16.10.2019
» виж всички онлайн тестове по литература

Литература за деца

Материал № 1354676, от 22 окт 2019
Свален: 28 пъти
Прегледан: 41 пъти
Предмет: Литература
Тип: Анализ
Брой страници: 15
Брой думи: 13,918
Брой символи: 66,108

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Литература за деца"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лиляна Георгиева
преподава по Литература
в град София
с опит от  39 години
36

Цветомира Вергова
преподава по Литература
в град Асеновград
с опит от  2 години
15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения