Големина на текста:
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТСОФИЯ
Факултет по обществено здраве
Катедра по превантивна медицина
СпециалностУправление на здравните грижи
Реферат
по Епидемиология на здравето
Тема: Историческо развитие на науката епидемиология
София, 2014г.
Развитието на епидемиологията на инфекциозните заболявания през
вековете се е диктувало от обществените здравни потребности. В
зависимост от нивото на познанието за болестите, от нивото на теорията на
медицината и от господстващите философски възгледи, определението на
епидемиологията, на нейния предмет и метод е имало различно
съдържание.
Епидемиологията на инфекциозните болести се заражда в зората на
медицината, като наука за епидемиите. С терминаепидемиология (от
гръцки epi = на + demos = народ и logos = наука) се определяло нарастване
или появяване за първи път на болест в дадена територия.
Едно от ранните определения на епидмиологията се прави през 30-те
години на века. C. Stallybrass я определя като наука за инфекциозните
болести”. Грешността и непълната дефиниция е явна, защото проблемите на
инфекциозните болести се изучават от редица други науки, като
микробиология, патоанатомия, медицинска статистика и много други.
По-късно Д. К. Заболотни дава определението: ,,епидемиологията се
занимава с изучаване на причините за възникване и развитие на епидемиите,
изяснява условията, благоприятстващи тяхното разпространение, и бележи
мерки за борба с тях.”
Бъларският епидемиолог П. Вербев казва, че епидемиологията изучава
причините за появата на епидемичния процес и закономерностите на
неговото развитие, распространение, движение и условия.
Край на дискусиите относно тенденциите тя да се представя като
епидемиология на инфекциозните болести в ,,тесенсмисъл и
епидемиология в ,,широк смисъл изучаваща епидемиологията на
незаразните болести се слага от СЗО през 1961г. в Прага.
СЗО дава следното определение: ,,Епидемиологията се явява
самостоятелен отрасъл на медицинската наука, занимаващ се с изследване
на причините за възникване и разпространение на заразните болести в
човешкото общество и използващ получените знания за борба, ограничаване
и в крайна сметка за пълното изкореняване на тези болести.”
Ролята на епидемиологията изпъква особено ярко на фона на огромните
жертви, които човечеството е претърпяло от заразните болести. През XIVв.
от чума е загинало 1/4 от 100-милионното тогавашно население на Европа.
По време на гражданската война в СССР между 1917-1922г. са
преболедували около 25 милиона души от петнист тиф. Грипна пандемия
през 1918-1919г. е отнела живота на около 20 милиона души. Дори и в наши
дни разпространението на грипа за кратко време може да обхване големи
територии. Но днес вече чумата, холерата, маларията, петнистият тиф са
практически непознати болести.
В много страни за 15-20 години са постигати много успехи в борбата със
заразните болести. България се нарежда на едно от челните места в света по
постиженията в снижение на инфекциозната заболяемост. Холерата у нас е
непозната от 60 години, маларията е напълно ликвидирана заедно с
петнистият тиф, коремният тиф и дифтерията.
Епидемиологията изучава и се бори с масовите инфекции, като грип и
множеството грипоподобни заболявания, които се отразяват не само пряко
върху здравето на населението, но и върху производителността на труда и
благосъстоянието на трудещите се. Откриването на много нови
болестотворни причинители, особено вируси, поставят нови задачи пред
епидемиологията.
Разпространението на инфекциозния процес е започнал много преди
появата на човешкия вид. С появата си човек започва да опознава техния
произход, развитие, разпространение и активно да въздейства върху тези
явления в своя полза.
Историческите корени на епидемиологията обхващат два преплитащи се
процеса. От една страна това е еволюцията на самите заразни болести, а от
друга развитието на човешкото познание и въздействие върху тази
еволюция, свързана с множество открития, хипотези и теории, създавани с
течение на времето.
Следователно историческите корени на епидемиологията се изграждат от
два основни дяла. Първият е историческата епидемиология или
палеоепидемиология, която изучава еволюцията на инфекциозния процес и
неговото разпространение. Вторият е историята на епидемиологията, която
изучава развитието на човешкото познание върху разпространението на
инфекциозния процес и борбата с него.
Историческата епидемиология проследява епидемичния процес в две
насокиеволюция на епидемичния процес през различните видове живи
организми, включително и човека и еволюция на епидемичния процес в хода
на неговото проявяване след човешкото общество, за продължително време.
Произхода на инфекциозния процес и еволюцията на заразните болести
през различните видове живи организми, датират от началото на живота на
нашата планетапреди около 2 млрд. години. Първата известна засега
находка, която ни дава представа за най-далечното начало в произхода на
съвременните причинители на заразни болести са бактерийните верижки във
варовиците от докамбрийската ера. Открити са през 1914г. от Уолкот. За
далечното съществуване на гноеродни бактерии може да се съди по открити
некротични изменения в илеума на динозавър (Сamptosaurus browni) от края

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Историческо развитие на науката епидемиология

Кратка история и развитие на дисциплината...
Изпратен от:
betynenova
на 2019-09-22
Добавен в:
Реферати
по Епидемиология
Статистика:
10 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Реферати по Епидемиология от София за Студенти в Медицински университет от специалност УЗГ бакалавър несваляни с 7 - 10 страници Други
 
 

Историческо развитие на науката епидемиология

Материал № 1353248, от 22 сеп 2019
Свален: 10 пъти
Прегледан: 13 пъти
Предмет: Епидемиология, Медицина
Тип: Реферат
Брой страници: 8
Брой думи: 2,100
Брой символи: 13,727

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Историческо развитие на науката епидемиология"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала