Големина на текста:
Олигопол и картелни споразумение – параметри, предпоставки за
възникване, влияние върху потребителите и мерки срещу тях.
Олигополът е пазарна структура, при която производството и продажбите в някой сегмент на
пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми. Неголемият брой продавачи се
обяснява с факта, че нови фирми трудно проникват на този пазар. При такава ситуация
решенията на една от фирмите силно влияят на решенията и на другите. Всяка от фирмите би
искала да стане монополист, но конкуренцията на другите не и позволява. Ако един от
участниците намали цените, например, потребители биха се ориентирали към него. Останалите
производители би следвало или да намаляват цените или да предложат по-голям брой или обем
услуги. Затова в олигополите фирмите не се конкурират ценово – обикновено се получава
негласно споразумение за общо ниво на цените, така че да не се ощетяват помежду си. Такава
форма на олигопол се нарича картел. Картелът е споразумение и/или съгласувана практика
между две или повече предприятия – конкуренти на съответния пазар, насочени към
ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или
продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби, или разпределяне на пазари,
включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане
на обществени поръчки. Картелът е форма на монополистично обединение или съгласие за
поддържане на пазарни дялове на независими производители и определяне на количеството и
цената на предлаганата в отрасъла продукция. Картелът е едно от най-тежките нарушения на
правилата на ефективна пазарна конкуренция. Негова основна цел е завишаване на цените
посредством намаляване или премахване на конкуренцията, което непосредствено уврежда
потребителите на стоки и услуги. Картелите увреждат и икономиката като цяло, като премахват
стимулите на предприятията за иновативност и оптимизация на продуктивността им. В отличие
от други, по-устойчиви форми на монополистични структури (синдикати, тръстове, концерни),
всяко предприятие, влизащо в картела, съхранява финансовата си и производствена
самостоятелност. Съглашенията могат да бъдат: ценообразуване, сфера на влияние, условия на
продажба, използване на патенти, регулиране на обема на производството, съгласуване на
условията на продажбата на продукцията, наемане на работна ръка и т.н. Като правило картелът
действа в рамките на един отрасъл.
За първи път в България законодателят въведе легална дефиниция на понятието "картел" с
приетия през 2008 г. Закон за защита на конкуренцията (ЗЗК), като "споразумение и/или
съгласувана практика между две или повече предприятия - конкуренти на съответния пазар,
насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за
покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби, или разпределяне
на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси,или процедури за
възлагане на обществени поръчки."
На практика обаче, картелните съглашения са обект на преследване от страна на охранителните
органи в рамките на Европейския съюз далеч преди това. В чл. 101 от Договора за
функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) се обявяват за несъвместими с общия пазар
всички споразумения между предприятия, решения на сдружения на предприятия и съгласувани
практики, които биха могли да повлияят на търговията между държавите членки, и които имат
за своя цел или резултат предотвратяването или нарушаването на конкуренцията в рамките на
общия пазар. Тази генерална забрана е детайлизирана в няколко хипотези, които от своя страна
съставляват най-често срещаните проявления на поведение, нарушаващи конкуренцията на
пазара, а именно - прякото или косвено фиксиране на цени, ограничаването или контролирането
на производството и разпределянето на пазари или източници на снабдяване. Българското
антитръстово законодателство приема изрично, че чрез картелните споразумения се
осъществяват едни от най-тежките нарушения на правилата на конкуренция, като
предприятията - участници в картели нанасят сериозни преки вреди на икономиката, заетостта
и на потребителите в частност, тъй като чрез картела те могат да повишават цените на стоките и
услугите, да ограничават доставките и възможността за избор. Законът за защита на
конкуренцията и Методиката за определяне на санкциите, налагани по ЗЗК, предвиждат най-
високите санкции за участниците в картели. Картелите се квалифицират от ЗЗК като „тежки”
нарушения на антитръстовото законодателство. При тях максималният размер на определяната
санкция може да достигне до 10% от стойността на оборота на търговското дружество
нарушител за предходната финансова година. При изчисляване на санкцията се взимат предвид
съвкупност от фактори - продължителността на нарушението, утежняващите и смекчаващи
обстоятелства и т.н. Основният размер на санкцията може да бъде увеличена за постигане на
възпиращ ефект с до 25%, когато картелът представлява нарушение и на чл. 81 от ДЕО. ЗЗК
също предоставя политика за снизходителност, като дава възможност на предприятията –
участници в таен картел, които признаят пред КЗК за участието си и предоставят изискваните
доказателства, да получат или пълно освобождаване от санкция, или значително намаляване на
санкциите, които в противен случай биха били наложени за извършването на това нарушение на
правото на конкуренция. По този начин се увеличават възможностите на Комисията да разкрие
и преустанови действието на картелите, които нанасят значителни вреди на благосъстоянието
на потребителите и икономическото развитие. Тази възможност и конкретните условия за
упражняването и са визирани в чл. 101 на ЗЗК и в приетите с Решение на Комисията
№112/10.02.2009г. „Програма за освобождаване от санкция или намаляване на санкциите” и
правилата за прилагането и. Законът за защита на конкуренцията, програмата и правилата
заедно формират правната рамка на политиката на Комисията за защита на конкуренцията по
освобождаване от санкция или намаляване на санкциите в случай на участие на предприятията
в таен картел.
Типичен пример за картел у нас е споразуменито за цените на горивата между шест големи
вериги бензиностанции „Лукойл”, „Еко”, „Шел”, „Петрол”, „ОМВ” и „Нис Петрол”, в което те
са обвинени. Заплашени са с глоба до 10% от постигнатите през 2015г. обороти ако КЗК
потвърди обвиненията и излезе с решение за налагане на санкция, което обаче подлежи на
обжалване. Без обвинения се е отървала компанията „Ромпетрол” , която също бе сред
проверяваните за вътрешно договаряне на цени, но срещу нея не са открити доказателства.
Разследването започна през февруари 2016г., когато КЗК обяви, че има видими доказателства за
това, че седем големи вериги бензиностанции са се договаряли за цените на горивата, а
рафинерията „Ликойл Нефтохим” е злоупотребявала с господстващото си положение на
българския пазар, продавайки по-скъпо в страната, отколкото навън. Тогава антимонополната
комисия предупреди, че разкриването на подобни картели е много трудно и световната практика
сочи, че това става възможно благодарение на информация, дадена от участник в картела. На
компаниите е даден 30-дневен срок, в който могат да представят писмени възражения и да
поискат да бъдат изслушани от антимонополната комисия. Шестте дружества са обвинени, че са
обменяли информация за продадените количества гориво, дяловете си на пазара и постигнатите
стойности, за да провеждат обша ценова политика, което е забранено от Закона за защита на
конкуренцията. Това поведение има за цел предотвратяване, нарушаване и ограничаване на
конкуренцията на пазара на търговия на дребно с бензиново и дизелово гориво в страната.
Установяването на сътрудничество и единодействие между посочените дружества води до
елиминиране на конкуренцията, което премахва естествените механизми на свободния пазар и
въздейства неблагоприятно върху икономическата среда и интересите на обществото. Това е
второто разследване за картелни цени при горивата, след като през март 2012г.
антимонополната комисия обяви, че е разкрила тайни договорки при цените на горивата и
обвини за това „Ликойл Булгария” ЕООД, „Ромпетрол българия” АД, „Нафтекс Петрол” ЕООД
и „ОМВ България” ООД. Отделно „Лукойл Нефтохим” и „Лукойл Ейвиейшън България” бяха
обвинени в злоупотреба с монопол на пазара на автомобилните и авиогоривата. Четири месеца
по-късно обаче КЗК обяви, че картел и монопол няма, а само са нарушени някои пазарни
практики, за които дружествата поеха ангажимент да отстранят. Единственото, което комисията
налага на компаниите е да предприемат мерки, които да гарантират, че контактите и обмена на
информация между конкурентните дружества, да не се разменя търговска информация в
рамките на Българската петролна и газова асоциация и дисциплинарно да се накажат
служителите, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.
Прилагайки формално Закона за защита на конкуренцията, Комисията за защита на
конкуренцията приключи шумното дело за картел при горивата през 2016г., без да установи
нарушения. Тя обаче забрани обмяната на ценова информация между дружествата и дори
контактите между техни служители. В решението си комисията не разграничава ясно обмен на
информация за цените от съгласуване на цени и пазарни дялове. Тя признава, че ценовата
прозрачност е естествена, но не трябва да се поощрява “изкуствено”. КЗК задължава „Лукойл
България” ЕООД, „Еко България“ ЕАД, „Шел България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „НИС
Петрол“ ЕООД и „Петрол“ АД формата на вътрешни процедури в срок до 30 дни, да
гарантират:
– забрана на контакти и обмен на информация с дружества – конкуренти и техните служители;
– забрана на контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции;
забрана на обсъждане;
– получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение
„Българска петролна и газова асоциация“;
– дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за
конфиденциалност на търговската информация.
Тези мерки, както е посочено на стр. 103 и 109 от решението, са предложени от самите
проверявани дружества. Според КЗК не е извършено нарушение по чл. 15 от ЗЗК от страна на
„Ромпетрол България“ ЕАД и Сдружение „Българска петролна и газова асоциация“. В
решението са посочени редица извадки от кореспонденция между служителите на различните
дружества, както и от вътрешна кореспонденция в рамките на компаниите. От тези примери се
вижда, че има служители, които са препращали информация на конкурентите си, но не става
ясно дали това е било санкционирано от ръководствата им или е вид търговски шпионаж. В

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Олигопол и картелни споразумения

Олигопол и картелни споразумения в рамките на България...
Изпратен от:
М.П.
на 2019-09-03
Добавен в:
Доклади
по Микроикономика
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Доклади по Микроикономика от София за Студенти в УНСС от специалност Бизнес администрация бакалавър несваляни с 4 страници Други
 
Подобни материали
 

Икономика на фирмата

24 мар 2008
·
104
·
4
·
833
·
17
·
1

Стопанската дейност в предприятието е насочена към стоки са насочени на пазара да бъдат закупени от потребителите за да задоволят техните потребности.
 

Последици от монопола. Монополистично-конкурентни пазари

29 ное 2008
·
68
·
4
·
526
·
48

Монополът експлоатира потребителите. Води националната икономика към гибел...
 

Всичките уроци за една година по микроикономика

05 окт 2008
·
989
·
40
·
8,579
·
396
·
2

1.Понятие - от гръцки “оикос” – дом и “номос” – закон. Означава изкуството да се управлява дом (стопанство). Дейност на хората свързана с организацията на преобразуването на ресурсите (земя, капитал, работна ръка и др.) в стоки и услуги, на тяхната...
 

11 теми за изпита по микроикономика

13 юни 2008
·
686
·
8
·
2,533
·
149

Търсенето на крайни стоки и услуги е само едно от реш., които домакинст. взима едновременно.всяко домакинс, трябва да вземе 3 основни реш.- колко търси от всяка стока, колко труд да предлага и колко от своя доход да похарчи и да спести.
 

Курсова работа по Микроикономика

16 апр 2008
·
725
·
10
·
630
·
358
·
1
·

На пазара на една стока, в течение на определен период са отчетени следните данни за търсените и предлаганите количества при съответните цени...
1 2 3 4 5 »
 
Онлайн тестове по Микроикономика
Тест по микроикономика върху търсене и предлагане
изпитен тест по Микроикономика за Ученици
Тестът съдържа 13 въпроса по микроикономика върху търсенето и предлагането на стоки и услуги. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
13
162
1
1 мин
07.11.2013
Тест по микроикономика за магистри
професионален тест по Микроикономика за Студенти от 5 курс
Кандидат-магистърски тест за икономически и счетоводни дисциплини, изучавани в бакалавърски курс. Съдържа 20 въпроса, някои от които имат повече от един верен отговор.
(Лесен)
20
20
1
12.02.2014
» виж всички онлайн тестове по микроикономика

Олигопол и картелни споразумения

Материал № 1352550, от 03 сеп 2019
Свален: 0 пъти
Предмет: Микроикономика, Икономика
Тип: Доклад
Брой страници: 4
Брой думи: 1,543
Брой символи: 9,646

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Олигопол и картелни споразумения"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Сродни търсения