Големина на текста:
1 ) тема
Предмет на юридическата психология
Юридическата психология е наука, която изучава психологически закономерности, специфични за
борбата с престъпността като особена социална дейност.
Юридическата психология е съпричастна и към трите основни направления на борбата с
престъпността:
-Издирвателна дейност
-Разследване и наказателно преследване
-Превантивна работа
Като наука тя се ангажира с изясняване на психологическите закономерности, които обуславят и
съпътстват тези три основни направления на борбата с престъпността.
Научните изследвания по юридическа психология дават възможност да се решат по-успешно
следните проблеми:
•да се постигнат по-добри резултати от разследването и наказателното преследване на
извършителите на престъпления;
•да се постигнат по-добри резултати от работата по предотвратяване извършването на
престъпления;
•да се осмисли и да се използува по-пълно натрупания опит по разкриването н
престъпления или по предотвратяване на тяхното извършване;
•да се постигнат по-добри резултати от управлението на звената от специализираните
държавни органи, ангажирани в борбата с престъпността.
Научните изследвания по юридическа психология са насочени към изясняване на три
психологически закономерности:
•психологически закономерности, свързани с разкриването на извършителите на
престъпления;
•психологически закономерности, свързани с разследването и наказателното преследване на
извършителите на престъпления;
•психологически закономерности, свързани с предотвратяване на извършването на
престъпление.
Криминалната психология е самостоятелен приложен клон на психологията, който се занимава с
престъпното поведение и престъпната реализация на личността.
2) тема
Психологическа характеристика на обвиняемите
Юридическата психология разглежда проблемите в психиката, в личностните качества и в
поведението на престъпника като даденост, с която трябва да се съобразяват служителите от
специализираните държавни органи. Тя се интересува главно от специфичните промени в
поведението на престъпниците, които са обект на специализирани действия, свързани с изясняване
на тяхната съпричастност към дадено престъпление, на тяхната вина и отговорност. Юридическата
психология изследва извършителите на престъпления като обекти на наказателно-процесуални
действия, т.е. като заподозрени или обвинени лица.
В юридическата психология при анализа на специфичното негативно влияние на социалната среда
се използуват два подхода:
• социално-типологичен;
• социално-ролеви.
В първия случай става дума за отражението на обществените отношения и обществената практика
върху позициите на личността. Това засяга главно нейното оценъчно отношение към
действителността .
Във втория случай се отчита специфично негативно или позитивно влияние на ангажиментите на
личността, свързани с изпълнение на определената социална роля.
Престъплението е естествен социален фактор, дори в известен смисъл престъплението е
съществен социален фактор. Въпросът е, ако престъпникът демонстрира чрез поведението си
някаква алтернатива на социалната инертност и пасивност, дали всъщност той осъзнава този
аспект на собственото си поведение, действително той ли избира да бъде преднамерен субект на
социалната алтернативност. Тоест той самият ли избира това поведение или се получава така, че
поведението се реализира чрез него?
Един престъпник, стига да е запазил пълноценна психичната си сфера, може да бъде субект на
собственото си деяние. В този смисъл той сам избира вариант на действие. В същото време
субектът на престъпното деяние е такъв, защото не е могъл да приеме „телесността“ на
обществото, както и обществото не е могло да приеме неговата „телестност“ (неговата личност).
Субектността на извършителя на престъплението може да се гледа в различни нюанси и в
различни разрези. Според юридическите канони деянието трябва да е извършено виновно и трябва
да бъде наказуемо и т.н. Самата категория “вина”, както и виновността, като определен модус на
личността, предполагат наличието на субект (субектност), което пък на свой ред означава, ако
разсъждението продължи нататък, че лицето, извършител на криминалното деяние, е имало
субективната възможност да направи реален избор и да вземе решение за извършване на
собствената постъпка. Това впрочем е и първият психологичен атрибут на виновността.
Субектността при реализирането на криминалното деяние се конкретизира освен чрез избора
между добро и лошо (да бъдеш ли престъпник или не) и чрез способността за самоосъзнаване и
самоконтрол. Тази способност е и вторият психологичен атрибут на виновността.
3) тема
Психология на досъдебното производство
Разкриването на извършителите на престъпления и наказателното им преследване преминава през
два етапа:
• предварително съдопроизводство (разследване)
• съдопроизводство (съдебен процес)
През първия етап се изяснява същността на извършеното престъпление, изяснява се вината и
отговорността на извършителя. Установяват се извършителите на дадено престъпление. Събират се
и се прецизират доказателствата за неговото участие в извършеното престъпление. Изясняват се
причините и мотивите.
През втория етап основно внимание се отделя на проверката на събраните доказателства. Дава се
възможност на обвинението и защитата да изяснят своите позиции относно извършеното
престъпление, както и относно вината и отговорността на извършителите.
При изследването на всяко конкретно престъпление се открояват два основни момента:
• реконструкция на престъплението и на обективните условия, при които е протекло. Тези условия
в някаква степен са допринесли за неговото реализиране;
• изследване на личностните особености на престъпника и на психологическите механизми,
обусловили извършването на престъпление.
В стимулирането и реализирането на всеки поведенчески акт има както стереотипизирани неща,
т.е. такива, които се повтарят, така и такива, които се срещат само веднъж в поведението.
Престъпленията се повтарят, могат да се използват едни и същи средства за тяхното реализиране,
но условията при които се постига това винаги са различни. Различия могат да се открият и в
психичните състояния на извършителите.
Следователят работи с два вида следи:
• материални – това е обективна информация за престъплението, която може да бъде изследвана
чрез естественонаучни методи. Това са следи от ръце, от крака, от кръв, следи от различни оръдия
и предмети, свързани с извършеното престъпление.
• идеални – това е информация от живи хора за престъплението. Те са наблюдавали конфликта или
престъпното действие и могат да дадат информация за това.
Чрез реконструктивната дейност следователят трябва да прецизира какво е станало и какви са били
конкретните действия на участниците в инкриминираното събитие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Юридическа психология - лекции

Предмет на юридическата психология. Психологическа характеристика на обвиняемите. Психология на досъдебното производство...
Изпратен от:
lerra
на 2019-06-03
Добавен в:
Конспекти
по Юридическа психология
Статистика:
2 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Конспекти по Юридическа психология за Неучащи несваляни с 11 - 20 страници Други
 
 

Юридическа психология - лекции

Материал № 1349237, от 03 юни 2019
Свален: 2 пъти
Прегледан: 3 пъти
Предмет: Юридическа психология, Психология
Тип: Конспект
Брой страници: 19
Брой думи: 6,820
Брой символи: 44,859

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Юридическа психология - лекции"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала