Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
Големина на текста:
ТЕМА 1.
Науката „Психология на общуването”. Предмет на психологията на общуването. Същност и функции на
общуването. Аспекти на общуването – комуникация, взаимодействие и взаимно възприемане.
Процесът на общуване е многопластов и сложен, обусловен от много фактори – социални,
психологически, личностни. Същевременно самата комуникация има своите специфики, а в последните
десетилетия се развива особено бързо под влияние на съвременните технологии. От друга страна,
динамиката на социалните процеси предполагат не просто формиране на комуникативни умения, а
тяхното непрекъснато развиване. Тези констатации правят науката „Психология на общуването” особено
актуална и практически ориентирана. Самият процес на общуване се реализира на различни нива
/битово, групово/ и в различни форми – формално, неформално, официално и пр..
Понятието „общуване”, което по-скоро вече е категория, е всеобхватно и сложно, специфично
интерпретирано от различните сфери на знанието. От психологическа гледна точка, която всъщност ни
интересува, общуването по-скоро би трябвало да се разбира като се изхожда от житейската му
интерпретация, при която в голяма степен се залага на интуитивната представа за взаимодействащите си
субекти – процес, в който се обменя информация, формира се отношение, преживява се, достига се до
взаимно разбиране. С понятието „общуване” хората описват контактите си в семейството, в работата, на
улицата, с приятели. С понятието ще означим и разговорите по телефона, в интернет – социалните
мрежи. Границите на понятието непрекъснато се разширяват и всяко докосване на индивида до
определена сфера може да се определи като общуване – общуване с природата, с техниката, с децата, с
културата и пр.. Във времето най-рано започва изучаването на общуването като процес на обмен на
информация, т.е. комутативният му аспект. Този линеен комуникативен модел е свързан с предаване,
получаване и преработка но информация. В него прозират усилията на страните за взаимно разбиране и
съгласуване на съвместните усилия. Освен представеният до тук линеен модел, малко по-сетне и
интерактивният, следва да посочим и най- цялостният – транзакционният модел. Той отчита и някои
дискретни моменти, които нямат значение за посочените други два модела, което го прави по- детайлен
в характеризирането на общуването. Отношение към общуването имат събития и факти, които
предшестват общуването, и в някаква степен го повлияват. Ситуациите и фактите могат да се окажат
решаващи за взаимоотношенията между участниците в комуникацията.
Общуването е процес, в който се реализират междуличностните отношения. То притежава три ключови
характеристики:
1. Отношение, което предполага активност от двете страни. Страните изграждат общ смисъл в процеса
на общуване, а не просто обменят информация.
2. Въздействие – информацията, която се обменя между страните въздейства по определен начин върху
тях.
3. Единна система на кодиране и декодиране, т.е. наличие на общ културен код. Само тогава
информацията може да бъде разбрана и въздействаща.
При разкриване на същността на общуването се акцентира върху една от неговите особености и
разглежда като приоритетна. Това води до различни интерпретации на същността на комуникативния
процес. И макар проблемът за общуването да не е нов все още няма общоприето разбиране, което може
да се обясни и с многообразието във формите и съдържанието му, както и с различните методологични
позиции на изследователите.
На общуването не бива да се гледа едностранно, еднопосочно, защото то е многопластов,
полифункционален процес, но все пак функциите му могат да се обобщят в следните три посоки:
информационна, регулативна и информативна. Информационно-комуникативната функция се отнася до
всички процеси, които се отнасят до приемането и предаването на информация. Ефективността тук е
1
резултат от съдържанието и структурата на речевото съобщение, но паралелно то се допълва и от
паралингвистични средства на общуване. Регулативно-комуникативната функция се свързва с
организиране на човешкото поведение. Благодарение на тази функция личността успява да регулира
собственото си поведение и дейност, тази на отсрещната страна и изобщо да се очертае едно взаимно
регулативно въздействие. Ефектът идва след упражненото необходимо влияние върху мотивите, целите,
вземане на определени решения и контрол над тяхното реализиране, с други думи регулиране и
коригиране на поведението във междуличностното взаимодействие. Взаимната регулация на
поведението е от особена важност при общуването в рамките на групата, защото това е пътят за
превръщането й в цялостен субект на дейността. Афективно-комуникативната функция докосва
емоционалната сфера на личността. Чрез нея се определят преживяванията, а те неминуемо възникват и
се проявяват в процеса на общуване. Освен това могат и пряко да повлияят по-сетнешния ход на
взаимодействието.
Разбира се общуването не се описва само с тези три функции, макар те да се определящи същността му.
Заслужава да се посочат още тези, които са свързани с организиране на съвместната дейност, с
опознаване на личностите помежду им, с развитие на междуличностните отношения. Динамиката на
общуването в голяма степен зависи от естеството на съвместната дейност, но пък общуването е фактор
за нейната организация.
Необходимо е да се отдели внимание и на проблема за връзката между обществените отношения и
общуването. Всяка обществена система определя същността на общуването, под влияние на социарни
причини се изменят неговите форми. В тази връзка трябва се отбележи, че междуличностното или
групово общуване е проекция, конкретна форма на наложилите се социални отношения. Общуването е
проява от една страна на личностни отношения, а от друга на обществени.
В рамките на психологическото знание всяко теоретично направление дава своя интерпретация на
общуването като акцентира върху конкретна психическа страна, което пък си е принос в развитието на
психологията на общуването. Например психоанализата разглежда общуването от позицията, че
човешкото поведение се обуславя от неосъзнаваните, изтласкани в подсъзнанието влечения. За
бихевиористите общуването е резултат от натрупания опит при формиране на комуникативните умения
и прилаганите спрямо общуващите системи на поощрение и наказание. Привържениците на теорията за
социалния обмен гледат на общуването като процес на взаимодействие, при който участващите страни
разменят ресурси – информация, финансови, знания, опит и пр.. Обменът на различните ресурси
протича при определени правила на взаимодействие, които биха могли да бъдат както юридически
закони, така морални норми или двустранно споразумение. Но от каквато теоретична позиция да се
обяснява общуването е ясно, че се постига рационално, емоционално и волево влияние и
взаимодействие.
От гледна точка на психологията, общуването се разбира като система от три елемента: информационна
страна, перцептивна страна и интерактивна страна.
1. Информационната страна е свързана с потока информация, която се обменя между страните в
общуването, а обратната връзка в този смисъл е от изключителна важност.
2. Перцептивният елемент разкрива начина на възприемане на външни белези, които съотнесени с
личностните характеристики са база интерпретация. С този елемент се свързва възприемането,
разбирането и оценяването на личностните особености на хората. В процеса на междуличностното
общуване се проявяват нерядко стереотипи, които спомагат да се прогнозира поведението на хората. С
перцептивния елемент са обвързани личното пространство, времето на комуникативния акт,
дистанцията, сценариите. Значимостта на перцептивния компонент се доказва от факта, че той е в
основата на :
– Фундаменталната атрибутивна грешка – поведение, при което хората възприемат и обясняват
грешките в поведението на околните, като следствия от личните им качества, а грешките в собственото
си поведение – със ситуационни влияния на средата.
– Изкривявания при възприемането на околните – личният опит е по-важен от научните доказателства;
ефект на първото впечатление; или новата информация се отнася към погрешна категория; акцент –
засилване на различията и сходствата; устойчивост в убежденията – изградените представи са много
устойчиви и трудно се променят; забелязване и възприемане само на информация, която се отнася до
точно определени черти (добър, лош, топъл, студен), или която представлява интерес; ефект на ехото –
характеристиките на околните се възприемат като по-обобщени.
3. Интерактивна страна – общуването е база за взаимодействие между отделните страни. То се
реализира само когато има организирани съвместни дейности, които позволяват реализиране на обща
цел. Интерактивната сфера включва и разглежда формиране на определени отношения, трудности при
общуването, начините за неговото преустановяване.. Всъщност този компонент се е развил до модел на
общуването като акцентът е поставен върху обратната връзка и способността страните да разменят
ролите си.
Ако общуването се възприема само като комуникативна дейност то неговата структура би била по
различна. Тук се открояват сфери като: потребност от общуване, мотиви за общуване, предмет на
общуването, средства на общуването, конкретни комуникативни действия. В определени ситуации
целите, мотивите и задачите е възможно да съвпаднат.
Всяка осъзната човешка дейност е обвързана и подвластна на комуникацията, но паралелно е повлияна
от психологическите характеристики и състояние на личността.
Така Психологията на общуването се определя като интегративна наука, която изучава индивидуалните
и групови психични прояви при общуване между личностите, групите, личност и група. Интерес за нея
са техните състояния, качества, ценности, интереси, мнения и пр., които безспорно предопределят хода
на комуникацията и нейната ефективност. Не остават в страни и процесите, които протичат при
общуването – от стимулиране и провокиране на общуването до поява и елиминиране на комуникативни
бариери, а те биха могли да бъдат както от личностно и психологично естество, така и със социален
характер. Психологията на общуването се гради върху познания от различни науки – психология,
философия, антропология, педагогика, етнография и др. и различни области на човешката практика.
От изложеното до тук е ясно, че „Психологията на общуването” възниква от нужди на социалната
практика, призвана да търси и дава решение на съществени проблеми в обществения живот, където
основен елемент и фактор е човекът. От тук следва, че обект на изследване е човекът и неговите
действия и поведение в социалния живот. „Психологията на общуването” проследява проявлението и
влиянието на психологическите особености, които човек проявява в контакта си със себеподобните, а
това се постига в конкретни условия и ситуации.
Обектът на „Психологията на общуването” е глобален – това е процес, който протича от появата на
човека, реализиран системно във взаимовръзки и отношения между хората на различни нива и сфери.
Психологията на общуването не се интересува единствено от общуването, защото такова „изобщо”
няма, а от ролята на психичните процеси и характеристики на възприемането и взаимодействието.
Предмет на „Психологията на общуването” е изследването и изучаването на сложните взаимовръзки и
отношения между комплексната реализация на личностната психика в комуникативния процес. Това е
цялото поведение на личността във възприемането и взаимодействието със света. „Психологията на
общуването” проследява съотношението между изискванията на дейността към психичните особености
и наличието им у реализиращата я личност, тя изучава и се съобразява с общите факти и
закономерности, обясняващи поведението на човека като динамичен процес на взаимно адаптиране
между него и средата.
ТЕМА 2.
Комуникация. Елементи на комуникацията. Психически особености на комуникатора и реципиента,
канал за връзка. Основни комуникативни умения – нагласи и ценности, слушане и изпращане на
3

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Психология на общуването

Науката „Психология на общуването”. Предмет на психологията на общуването. Същност и функции на общуването. Аспекти на общуването – комуникация, взаимодействие и взаимно възприемане...
Изпратен от:
vidulinamihajlova8
на 2019-05-09
Добавен в:
Учебници
по Психология
Статистика:
17 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Социална психология на общуването

12 апр 2008
·
600
·
11
·
1,825
·
287

Общуването е сложно явление и заради това е предмет на изучаване от много науки. Разглеждано най-общо, общуване наблюдаваме както при човека, така и при животните. Учените изследват неговите закономерности, функционална характеристика...
 
Онлайн тестове по Психология
Тест по психология и логика за 9-ти клас
изходен тест по Психология за Ученици от 9 клас
Това е изходен тест по психология и логика, който включва въпроси от целия материал изучаван по този предмет в девети клас. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Лесен)
37
626
1
16.07.2012
Тест по Психология за 12-ти клас
кандидат-студентски тест по Психология за Ученици от 12 клас
Тестът по психология е подходящ както за ученици от 12-ти клас, така и за кандидат-студенти и учители. Съдържа 15 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
15
166
1
1 мин
25.11.2016
» виж всички онлайн тестове по психология

Психология на общуването

Материал № 1347228, от 09 май 2019
Свален: 17 пъти
Прегледан: 18 пъти
Предмет: Психология
Тип: Учебник
Брой страници: 44
Брой думи: 23,087
Брой символи: 148,534

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Психология на общуването"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Етиен Бенов
преподава по Психология
в град София
с опит от  4 години
33

Павлина Костадинова
преподава по Психология
в град София
с опит от  20 години
379

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения