Големина на текста:
1
Фриц Хабер
(1868 – 1934)
Фриц Хабер е роден през 1868 г. в Бреслау, днес Вроцлав, Полша. Родителите му са
първи братовчеди от хасидско еврейско семейство (обичайни за евреите са бракове между
роднини, най – често първи или втори братовчеди, но дори се срещат бракове между братя и
сестри). Баща му търгува с пигменти, бои и фармацевтични продукти, а майка му умира при
раждането – смърт, която бащата никога не прощава на сина си и отношенията им цял живот са
трудни. Детето расте умно и артистично, захласва се по Гьоте и по литературата изобщо, но
вуйчо му го запалва по химията и тя става голямата му любов. Семейството му не е много
религиозно и той цял живот се чувства повече германец, отколкото евреин.
Получава прекрасно образование – учи химия в три берлински университета, ходи на
практика в различни химически фабрики и опитва да се включи в бизнеса на баща си, но
двамата само се карат и затова Хабер поема към академичната научна кариера. Тъй като за
евреи обаче по това време това е било много трудно, той се обръща в лутаранството (най -
старото протестантско течение в християнството). Занимава се с различни теми - изследва
химията на горенето, загубата на топлинна енергия в парния двигател, създава електроди за
регистрация на окислително-възстановителните процеси, издава няколко книги, а през 1906
става професор по така известната тогава физическа химия (позната днес като фикохимия) и
електрохимия. После се захваща и с идеята за промишлен синтез на амоняк, а когато я
реализира, бързо забогатява.
Прекарва дълги години в безплодни опити да фиксира азот от въздуха. Съществуват
няколко големи проблема. Първо – огромното налягане и температура (за времето си), които се
опитва да постигне, унищожават апаратурата, преди да може да бъде постигната желаната
реакция. Дори загубва един от колегите си в жестока лабораторна експлозия. В крайна сметка
прочутият инженер Роберт Ле Росиньол конструира специален цилиндър, направен от кварц и
подсилен със стоманена жилетка. Това позволява да бъде постигнато налягане от 200 atm. и
температура от °C600. Това не е достатъчно – необходим е катализатор, открит в лицето на
елемента осмий – Os и уран – U, като избира осмий за целта (по обясними причини). На 20 март
1909 година трудът му е увенчан с успех. Малко по-късно, немският химик и металург Карл
Бош купува патентът му, заменя скъпия катализатор осмий с промотирано (поресто) желязо (Fe)
и наистина индустриализира синтеза на амоняк, понеже елементът осмий по това време, а дори
и днес е невъобразимо скъп. По това време, Карл Бош е директор в …
Немската преса гърми , че благодарение на този процес , светът получава достъп до
неизчерпаеми количества синтетични торове , които задоволяват апетита на земеделските
посеви към азот , за производство на „хляб от въздух“. Дори и в днешно време могат да се
прочетат статии за „реакцията , която храни светът“. Това, разбира се, не е точно така.
Откритието води до увеличаване на реколтите по целия свят. Посевите се нуждаят от повече
азот, като за целта са били използвани птичи тор – гуано (богат повече на фосфор – P) от Южна
Америка и нитрати – главно Чилска селитра от Чили (NaNO3 - натриев нитрат). Промишленото
производство на амоняк дава възможност за промишлено производство на азотна киселина
(процес на Оствалд – 1909 г.), а това от своя страна – на амониев нитрат, който освен
синтетичен тор е много добър окислител. Процесът на Хабер – Бош се оказва изключително
полезен за военни цели при производството на експлозиви. Дори и днес, амониевият нитрат се
използва като експлозив при добиването на медна руда – смесва се с бензин или дизел и се
2
детонира. Трябва да се отбележи обаче, че промишленото производство на амоняк е в основата
на тежкият неорганичен, а и органичен синтез.
Амониевият нитрат е нестабилно ендотермично съединение. Добре се разтваря във вода,
като разтворът силно изстива (разтваря се добре и в течен амоняк). При удар, сухата сол
експлодира. Това му качество от една страна, а от друга, че е кислородосъдържащо съединение,
което лесно отдава кислородните си атоми, го определят като съставна част на един клас
експлозиви, по – малко чувствителни от динамита, но по качества близки до него. През Втората
световна война е бил широко използван за експлозиви и снаряди. Тези експлозиви съдържали от
50 % до 80 % амониев нитрат. Най – мощната експлозия на амониев нитрат се случва през 1921
г. в Опау, Германия на около 4 500 тона (4 500 000 кг.) амониев нитрат. Били са убити 509 души
и ранени 1917. Полученият кратер е бил с размери 165 м. дължина, 95 м. ширина и 18,5 м.
дълбочина.
Твърденията за начин за получаване на неограничено количество синтетични торове са
силно преувеличени, което поражда сериозни съмнения. Въпреки развитието на техниката и
технологиите , масов глад съществува и до днес в страни от Третия свят в Африка, Азия, Южна,
дори и в Северна Америка (Мексико) както и в страни под тоталитарна диктатура. На практика,
процесът на Хабер – Бош реализира правата реакция на директен синтез между азот и водород.
Азотът се извлича от атмосферата, понеже 70 % от атмосферният въздух представлява азот.
Голямото технологично предизвикателство, което е в сила и до днес, е ефтиното получаване на
водород или синтез - газ, от който се извлича водород (Hydrogen and Syngas Technology). В
миналото са били използвани въглища (от които е бил получаван т.нар. генераторен газ), след
което за известно време мазут, а днес се използва природен газ, който освен че не е
неизчерпаем, е и доста скъп и цената и доставките му могат да доведат до сериозни
икономически положения за дадена държава.
След като му се присъжда Нобеловата награда, Фриц изнася запомняща се реч. В нейния
край той заявява, че човечеството сигурно скоро ще открие по-ефикасен метод за синтез на
амоняк. Сто години по-късно това още не се е случило. Договорът му с BASF гласял, че ще
получава пфениг и половина за всеки тон тор, произведен чрез неговият метод. Само за няколко
години Хабер става милионер.
Изобретява през 1909 г. стъкленият електрод, използван за определяне на водородния
показател (pH) на разтворите, който също се използва и до днес.
Движи се в най-реномираните научни кръгове и става близък приятел със светила като
Айнщайн и Макс Планк. Познава се с министри и милионери и често говори със самия Кайзер
Вилхелм, който проявява жив интерес към неговите научни занимания. Поема кормилото на
новосъздадения Институт по електро- и физикохимия в Берлин. Семейството, което вече
включва и малкия им син Херман, се мести във великолепния си нов дом в един от най-скъпите
квартали на немската столица. За броени месеци институтът на Хабер печели реномето на
водеща сила в световната химия. Инвестиции валят отвсякъде. Клара обаче не е щастлива – тя
тъне в жестока депресия. Фриц вече не смята научните и аспирации за... рационални.
Амбицията му е изконсумирала мечтите на съпругата му. Той има нужда от жена, която да се
грижи за домакинството и да обслужва многобройните му високопоставени гости. Клара се
превръща в безгласна „хаус фрау“ – това, от което винаги се е страхувала.
През 1901 Фриц Хабер се жени за Клара Имервахер – еврейска красавица от Бреслау,
3
първата жена с докторска дисертация по химия от местния университет. Тя също е приела
лутеранството, но съвместният им живот не е особено щастлив. В консервативното немско
общество Клара не може да работи по специалността си, затова помага на мъжа си в
изследванията, превежда за него от и на английски научни статии и книги. С възхода на
кариерата му обаче той все повече се нуждае не от научен партньор, а от жена домакиня, която
да посреща височайшите гости. Скандалите в семейството зачестяват още повече, когато Клара
научава за заниманията му с бойни отровни вещества, по – известни като химически оръжия, а
трагедията настъпва след първата газова атака в Ипр. Клара се застрелва със служебното
оръжие на съпруга си в градината на къщата. Намира я полумъртва 13-годишният им син
Херман, за когото това остава травма цял живот. През 1946, когато научава, че изработеният в
института на баща му пестицид „Циклон Б” е използван от нацистите за изтребване на хора в
концлагерите, Херман също се самоубива.
Покрайнините на Ипър, Белгия, 22 април 1915 година - под ръководството на Хабер се
разтоварвaт 5700 стоманени съда, изпълнени със 167 тона течен хлор. Подредени са в
шесткилометрова линия, насочена към френските окопи. Хабер изчаква най-подходящия полъх
на вятъра и дава сигнал вентилите на газовите бутилки да се отворят. Хлорът е по-тежък от
въздуха и след като вятърът го пренесе до окопите, газът пропадна директно в противника.
Веднъж попаднала в дихателните пътища, хлорната молекула реагира с влажните мукозни
мембрани и се превръща в солна киселина. Тъканите и aлвеолите биват разядени отвътре, а при
по – продължително вдишване и по – голяма концентрация, дробовете се наводняват с течност.
Хиляди френски пехотинци буквално се удавят на суша. Очевидци твърдят, че след газовата
атака гледката била ужасяваща: труповете били синкаволилави от хипоксия, а лицата им –
изкривени в жестоки конвулсии. Лишени от въздух, някои са разкъсали дрехите си и дори са
опилали да разкъсат гърлата си. В този ден Фриц Хабер не само лично уби хиляди хора, но
създаде първото средство за масово унищожаване в света и собственоръчно сложи началото на
химическото оръжие в новата история на човечеството. "От този момент нататък науката изгуби
своята невинност", казва историкът Ернст Петер Фишер, и пояснява: "Дотогава целта на
науката се е състояла в това да подобрява условията на живот на хората, а сега изведнъж тя
започва да създава условия за унищожаването на човешки живот". След битката край Ипр, на
Хабер му е присъдено военното звание капитан. За справка, широко разпространена теза е, че
първото използвано бойно отровно вещество е Иприт , също на фронтовата линия край Ипр,
откъдето идва и името му. Това не е така. Ипритът е много по – смъртоносен, но за тази цел за
пръв път е бил използван хлор.
Хабер се връща на фронта, а до края на войната се жени повторно. Получава Нобелова
награда за работата си по синтез амоняк, но в същото време е заплашен от арест за военни
престъпления заради използването на отровния газ хлор върху хора.
В следвоенна Германия продължава да демонстрира предаността си. Когато страната е
изправена пред тежка криза заради огромните репарации, които трябва да плаща след Първата
Световна Война, химикът е категоричен, че може да извлече злато от морската вода –
експеримент, който разбира се НЕ завършва с чудо, което подсилва съмненията за
грандоманските му идеи.
Хабер играе важна роля за развитието на химическите оръжия през Първата световна
война, като част от тази работа се състои в изобретяването на противогази с абсорбиращи
филтри. В известен смисъл химическите оръжия, използвани в Първата световна война,
изправят един срещу друг нобеловите лауреати Фриц Хабер и французина Виктор Гриняр.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Фриц Хабер

Биография на Фриц Хабер , описваща животът му във всичките му аспекти...
Изпратен от:
Yordan Mitev
на 2019-05-07
Добавен в:
Биографии
по Химия
Статистика:
0 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Биографии по Химия за Неучащи несваляни с 5 страници Други
 
Подобни материали
 

Амоняк (описание)

12 дек 2007
·
338
·
5
·
228
·
123
·
2

1.СТРОЕЖ НА МОЛЕКУЛАТА - Молекулата на амоняка съдържа един азотен и три водородни атома,свързани с ковалентни химични връзки.
 

Производство на амоняк

26 яну 2009
·
387
·
6
·
977
·
454
·
1

Производство на амоняк, свойства на амоняка, химични схеми за производството на амоняка.
 

Амоняк (H3N)

01 май 2008
·
144
·
3
·
241
·
62

Това е тема за амоняка и неговите физични и химични свойства...
 

Амоняк

28 яну 2009
·
185
·
17
·
1,832
·
288
·

Той е безцветен газ с остра характерна миризма.. По-лек от въздуха, добре разтворим във вода( и лесно втечним при високо налягане. Амонякът е отровен газ...
 

Производство на Амоняка

30 ное 2008
·
50
·
3
·
477
·
115

Амонякът е вещество с голямо практическо приложение. Ето защо евтиното му получаване е важна икономическа е технологична задача...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Химия
Химия и опазване на околната среда за 12-ти клас
изходен тест по Химия за Ученици от 12 клас
Тестът е за проверка на знанията на учениците по химия. въпросите имат само един верен отговор.
(За отличници)
12
2
1
2 мин
09.10.2019
Киселини и основи
тематичен тест по Химия за Ученици от 9 клас
Тестът е на тема киселини и основи. Обхваща двата раздела химия - органична и неорганична. Има само един верен отговор на въпросите.
(Лесен)
15
6
1
7 мин
13.08.2019
» виж всички онлайн тестове по химия

Фриц Хабер

Материал № 1346958, от 07 май 2019
Свален: 0 пъти
Прегледан: 2 пъти
Предмет: Химия
Тип: Биография
Брой страници: 5
Брой думи: 2,030
Брой символи: 11,713

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Фриц Хабер"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Аделина Маджарова
преподава по Химия
в град Стара Загора
с опит от  13 години
34

Марияна Симеонова
преподава по Химия
в град Сливница
с опит от  31 години
14

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения