МИГРАЦИОНЕН КОНТРОЛ
Тема 1
Същност на миграционния контрол
Миграцията е глобален феномен, който чрез прилагането на добре работещи механизми за управление на
миграционните процеси, може да окаже положително влияние за развитието на икономиката на ЕС, като същевременно
се прилагат механизми, регулиращи рисковете, свързани със сигурността на територията на европейското пространство.
Република България като външна граница на ЕС работи за изпълнението на дългосрочна, единна и ясно формулирана
политика за охрана на ЕС, а именно граници, борба с незаконната миграция, каналджийството и трафика на хора.
Миграционния контрол е свързан с противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Контролът
на миграцията се осъществява посредством изграждането на спец. структури. Миграционния контрол обхваща
обществените отношения в сферата на издаване на документи за самоличност, преминаване на държавната граница и
контрол в пребиваването в страната, системните органи, техните функции и правомощия. Миграционния процес започва
с напускането на дадено лице или група лица на родното си място за продължителен или неопределен период от време.
Миграцията е движение на населението. Напускането на едно населено място или държава води установяване на друго
място. Това е процес от миграцията, наречен имиграция, а лицето се нарича имигрант. Миграцията се изразява в
движението на населението, както в национален, така и в световен мащаб. Спазването на принципа на законността е
основната дейност на органите на държавното управление и най – вече на полицейските органи, призвани да
противодействат на престъпността. Има различни видове контрол. Първия е според принадлежността на
субекта( вътрешен и външен), след което според периода на извършената проверка ( предварителен и текущ).
Последващ контрол се провежда тогава когато е необходимо изпълнение на решението. Основава се на отчета на
постигнатите резултати. С прилагането му е възможно по – пълното изучаване на дейността на определена система. Не
оказва влияние върху решаването на отделните задачи.
Тема 2
Организираната престъпност въз основа на миграционните процеси. Нормативна и административна уредба на
института миграция.
Създадените от страна на ЕС институции, нормативни и практически разрешения, следва да бъдат харморизирани с
постигането на баланс върху контрола на миграционните процеси и основните права на имигрантите. През 1999 година с
подписването на договора от Амстердам се поставя начало на института за връщане на нелегални мигранти. С този
документ се управомощява ЕС да договаря и да сключва споразумения за реадмисия с държави, извън ЕС. Те могат да
бъдат под формата на споразумения за сътрудничество, улесняващи държавата на произход или на транзитно
преминаване, да издава разрешения за преминаване на гражданите на страни извън ЕС. Тази политика придобива
официален характер с договора от 2008 година. Във връзка с нелегалните мигранти и незаконната миграция, ЕС прие
два основни документа: 1. „Директива за връщане на незаконни мигранти“ и 2. „Директива от 2009г. на ЕС. С първата
директива ссе определят общите стандарти и процедури на ЕС за връщане на незаконно пребиваващите мигранти.
Основните области за допълнителни действия включват гарантиране на адекватното прилагане, насърчаване на
последващи практики, които да са съвместими с основните права на гражданите. Втората директива предвижда санкции
и мерки, които да бъдат прилагани в държавите – членки на ЕС срещу работодатели, които нарушават забраната за
наемане на незаконно пребиваващите граждани на трета страна. В ЕС за миграцията, програма приета през 2015 година
е посочено 4 от стимулите за незаконната миграция, е подобравянето на социалния живот и икономическото развитие.
Един от най – ефективните начини за справяне с незаконната миграция е системното връщане( доброволно или
принудително). Необходимостта от справянето с миграцията към ЕС предопределя нов подход. Страните членки на ЕС
трябва да използват механизмите, с които разполагат, като за целта е необходимо да се съчетават вътрешните и
външните политики по възможно най – добрия начин. Правилните решения могат да бъдат изведени след тясно
сътрудничество - държавите - членки, всички институции на ЕС, международните организации и страните извън съюза.
От изключително значение е нормативната и административнат уредба на държавите – членки, която може да изиграе
ключова роля за създаването на благоприятни условия за ефективната политика на връщане. Те следва да гарантират
енергични действия, като се започне от идентифицирането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни,
издаване и принудително изпълнение на решения за връщане и бързи правни процедури.
Тема 3
Структури и организации в РБългария, свързани с миграцията.
В правните норма на РБългария са предвидени редица механизми от страна на изпълнителната власт за прилагане на
институца на експлоатиране на чужди граждани, които са нарушили законите и нямат основание да остават на
територията на България. Характерно е, че към пристъпването на експлоатиране, е индивидуално административно
решение.
„Директиция миграция към МВР“ – извършване на аналитична дейност и нейното обобщаване във връзка с постъпила
информация за миграционните процеси, процедури по издаване, продължаване и отнемане на разрешения за
продължително пребиваване в страната, извършване на действия относно издаване на документи, настаняването в
специални учреждения на чужди граждани и други. „Главна дирекция гранична полиция към МВР“ – свързана е с
настаняване на мигранти в центрове за задържане или транспортиране в друг граничен пункт. „Дирекция международно
оперативно и полицейско сътрудничество към МВР“- свързана е с анализ на международния обмен на информация,
свързана с извършване на престъпления от транснационален характер и други. „Държавна агенция за бежанците към
МС“ – свързва се с провеждане на държавна политика в областта на защита и е компетентен орган за изпълнение на
задълженията при прилагане на регламента, приет от ЕС през 2013 година. „Министерство на труда и социалната
политика“ – отговаря за формулирането и прилагането на политиката по прием на граждани на трети страни, за
сключването на двустранни договори за заетост и за договори за социална сигурност с трети държави и други. „Агенция
по заетостта“ – отговорна е за реализиране на политика, защитаваща пазара на труда и свързана с гражданите на трети
страни. „Агенция за социална подпомагане“ – отговорна е за реализиране на политики за социално подпомагане и
политика за чужденци. „Министерство на правосъдие“ и „ДАНС“ – пряко свързани с режима при осъществяване на
националната сигурност.
Тема 4
Същност и основна характеристика на института Реадмисия“
Прилагането на механизми за реадмисия е с особена важност, заради необходимостта за овладяването на
миграционните и бежанските потоци към ЕС. Нуждата от цялостното прилагане на действащите споразумения за
реадмисия е голямо. Спазването на нормите в межждународното право, ефективния контрол на границите и
прилагането на реадмисия са важни елементи в управлението на миграционните потоци. Реадмисията не е отделна
като правен или провцедурен институт в страните – членки на ЕС. В повечето случаи, органите, които са ангажирани в
процедурите и управлението на миграцията са ангажирани и при прилагането на института „Реадмисия“. Реадмисията е
механизъм, позволяващ на една държава на която се намират незаконни мигранти, да осъществява въз основа на
международен договор с държавата на тяхното гражданство или с държавата от територията на която са пристигнали
(тяхното изгонване). Споразумението за реадмисия съдържа формална или ускорена процедура. Формалната се
характеризира с това, че се прилага, когато фактът на незаконното проникване или пребиваване е бил установен след
изтичането на известно време от датата на извършване. Ускорената обикновено се прилага при задържане на лице или
група от лица на гранично контролно-пропусквателния пункт. Държавите от ЕС, за първи път са пристъпили към
използването на института реадмисия от началото на 19-ти век. В международното право е залегнало правото на всяко
лице да напуска която й да е страна, включително своята собствена, както и правото да се върне в страната на своя
произход. Основното предназначение на споразуменията за реадмисия е за облекчаването или опростяването на
процедурата за връщане на нежеланото лице в държавата на неговото гражданство. Един от основните мотиви за
слючване на споразумения относно реадмисия е борбата с незаконната миграция и последиците от нея. Спецификите
на споразумения на реадмисия е, че имат двоен характер: двустранно, тъй като се сключват от ЕС с трета страна, а
изпълнителните протоколи към споразуменията му предават многостранен характер.
Тема 5
Значение и основни характеристики на споразуменията за прилагане на реадмисия
В съвременните условия, държавите все повече прибягват към използването на реадмисия. Споразуменията за
прилагането, които се сключват между държавите, е с цел облекчаване. Съдържанието на споразумението най – често
е: преамбюл( държавите изразяват воля за сътрудничество в областта на миграцията, като посочват привъраност към
спазването на нормите на международното право.); посочват се основните определения, разбирането, за които е важно
при прилагането на института реадмисия; разкриват се основанията за прилагането на реадмисия към граждани на
договарящи се страни, граждани на трети страни и лица без гражданство; основно съдържание за искане за реадмисия,
срокове, разглеждане и отговор за реадмисия; срокове за предаване и приемане на лица; защита на личните данни.
Има и други елементи, съдърщажи се в споразуменията, които дават яснота на ангажиментите на договарящите се
страни, а именно: финансови средства, които ще бъдат изразходвани за връщането на лицето; описание на транзита на
лицата; спиране и възобновяване; отношения към международни договори и заключителни разпоредби. Всяко
споразумение на ЕС за реадмисия предвижда създаването на комитет, които е в състав, включващ представители на ЕК,
експерти и представители на трети страни. В борбата за нелегалното пребиваване на бежанци и мигранти на
територията на ЕС е необходимостта от подобряване на изпълнението на споразуменията на института за реадмисия.
Технически, реадмисията е административн процедура, изискваща сътрудничество, където се изисква отстраняване на
лица. Практически пък е насочена към бързото отстраняване. Споразуменията за реадмисия се сключват с цел
облекчаване процеса на придвижване на лицата, които вече не отговарят на изискванията за влизане, пребиваване или
живеене в приемаща държава.
Тема 6
Роля на Главна дирекция „Гранична полиция“ - МВР при прилагането на института на реадмисия.
В Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР е създадена Дирекция „Граничен контрол“, към която е обособен отдел
„Гранично наблюдение“. С влизането в сила на новия Закон на Министерството на вътрешните работи през май, 2006
година бяха реализирани редица структурни промени, една от които е преименуването на сектор ППЛАД в сектор
„Реадмисия“, който от своя страна е отговорен със следните основни дейности: дейности относно работата по налагане
на ПАМ по ЗЧРБ на чужденци, нарушители на граничния режим; дейности относно работата по налагане на ПАМ по
ЗБЛД на български граждани, нарушили законодателствоо на чужда държава; взаймодействие с Дирекция „Миграция“,
дирекциите – БДС, ДАБ към Министерски съвет; поддържане на регулярни контакти с международни и неправителствени
организации; изготвяне на проекти на указания, регламентиращи технологичния ред за налагане и изпълнение на
заповеди за налагане на принудително администратирни мерк на лица по Закона за чужденците в РБългария;
координира и контролира дейността по приемане, придружаване, охрана и предаване на лица с наложени принудителни
административни мерки. В днешно време, наравно с прилагането от държавите на добреи отдавна известни процедури
за принудително връщане на незаконни мигранти, все повече държави прибягват до използването на института на
реадмисия, който има своите предимства и отличителни черти.
Тема 7
Международноправни особености, свързани с института на реадмисия
Правното уреждане на института на реадмисия излиза извън рамките на юрисдикция на една държава, защото
въпросите, свързани с реадмисия, се отнасят до външна за държавите миграция. В ръководството по реадмисия се
съдържат изброяване на общите недостатъци на международноправното уреждане на реадмисията като: транзитните
страни трябва да имат такива договори със страните на произход на подлежащите на реадмисия чужденци; често е
затруднена идентификацията на лицата, подлежащи на реадмисия; широкото внедряване на споразуменията за
реадмисия може да намали желанието на страните на произход да приемат и идентифицират своите граждани, нямайки
формално споразумение. В процеса на изследване и реализацията на договорите за реадмисия между различните
държави трябва да се споменят няколко неща: финансови разходи; съществуването на различия в подходите за
регулиране на въпросите на миграцията; трудности при хармонизирането на миграционното законодателство; нужда от
усъвършенстване на механизмите за междуведомствено взаймодействие. Прилагането на института реадмисия е важно
да се различава от другите видове принудително връщане на чуждите граждани и лицата без гражданство. Важно е да
се знае, че: реадмисията не е наказание; реадмисията се осъществява на основата на споразумение за реадмисия;
реадмисията се осъществява по отношение на лица, незаконно влезли и/или намиращи се в приемащата държава.
През последните години ЕС проведе редица преговори за сключване нна споразумения за реадмисия със страните на
произход с цел връщане на незаконните мигранти и за сътрудничество в борбата срещу трафика на хора. От
съществена важност са партньорствата за мобилност и споразумения за реадмисия. Сътрудничество на ЕС и страните,
които не влизат в ЕС в областта на миграцията и мобилността, може да бъде оформено във вид на партньорства за
мобилност.
322
62
