Големина на текста:
30. КОНСТИТУЦОННИ ПРАВНО-ОБЩИ ПРАВИЛА
И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ НА Б-Я
1. Конституционното право (КП) е един от основните
правни отрасли на правната система. Нормите на КП
регулират устройството на държавата и обществото.
Конституцията, която се отличава с най-висшата
юридическа сила, играе ролята на основополагащ закон
закон на законите”. КП е правото, което регулира
организацията и функционирането на публичната власт в
Р. България. КП е система от правни норми. Неговата
главна обща характеристика е, че тези норми съставляват
текста на конституцията.КП съдържа норми относими към
политиката на страната.КП е право, в което участват
всички граждани, определяйки начина на управление.
2. Основен източник на КП е Конституцията на Р.
България. Тя включва в себе си принципите на
действащото право. Източник на КП са и законите за
изменение и допълнение на Конституцията, тъй като те се
считат за част от Конституцията.
3. Основни права и задължения на гражданите
- Никой не може да бъде подлаган на медицински,
научни или други опити без неговото доброволно писмено
съгласие.
- Гражданите имат право на здравно осигуряване,
гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на
безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон.
- Гражданите имат право на здравословна и
благоприятна околна среда. Те са длъжни да опазват
околната среда.
- Всеки гражданин има право на защита, когато са
нарушени или застрашени негови права или законни
интереси.
- Основните права на гражданите са неотменими.
- Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват
Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат
правата и законните интереси на другите.
31. КОНСТИТУЦИОННО ПРАВОЗАКОНОД-НА,
ИЗПЪЛНИТЕЛНА И СЪД. ВЛАСТ
Законодателната власт е система от институции,
която изготвя и утвърждава законодателството
съвкупността от законите в държавата. По този начин тя
задава рамките на работата на изпълнителната власт и
създава основата, в/у която съдебната власт взима своите
решения. В повечето държави ЗВ се изпълнява от
парламента.
Изпълнителна власт е система от институции,
натоварени с практическото налагане и изпълнение на
законите, приемани от законодателната власт и на
решенията на съдебната власт. Висшият орган на ИВ е
правителството. Освен централните си институции ИВ
включва и местни органи на властта.
Ръководни органи на административни структури,
отчитащи дейността си пред Народното събрание:
Централни органи на изпълнителната власт
1. Министерския съвет;
2. Министър-председател;
3. Заместник министър-председатели;
4. Министри;
За органи на изпълнителната власт се считат и:
1. Председателите на държавните агенции;
2. Държавните комисии;
3. Изпълнителните директори на изпълнителните
агенции;
4. Ръководителите на държавни институции.
Съдебната власт е система от съдилища, които
налагат справедливост. СВ е независима от другите
(законодателна и изпълнителна), тя не създава закони, а ги
интерпретира и прилага.
32. НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА НА ЗДРАВЕОП
управленски структури в системата на здравеопазв.
НСЗ е изградена на три ниванационално(обхваща
територията и населението на цялата страна);
областно(обхваща територията и населението на една
административна област от териториалното деление на
страната); общинско (обхваща територията и населението
на една община). Управлението и координацията в
системата се осъществява на национално ниво от
министъра на здравеопазването, който е едноличен орган
на държавната власт отговорен за здравеопазването.На
областно ниво управлението и координацията се
осъществява от директора на Районен център по
здравеопазване (РЦЗ), който е териториален орган на
Министерството на здравеопазването, а на общинско ниво
от началника на общинското управление по
здравеопазване. Има и други институции и структури
които се занимават с финансиране на здравеопазването,
оказване на медицинска помощ и дейности свързани с
общественото здравеопазване. Това са НЗОК (има 28
районни каси и 121 общински офиса). НЗОК е създадена
със специален закон с предмет на дейност- осъществяване
на задължително здравно осигуряване в РБ, което
представлява система за социална здравна защита на
населението, гарантираща пакет от здравни услуги за всеки
гражданин; Съсловни организации на лекари и стоматолози
(Български лекарски съюз и съюз на стоматолозите в Б-я) -
обединяват всички лекари, съответно стоматолози чрез
задължително членство и носят отговорността за
националното рамково договаряне всяка година с НЗОК.
Държавната здравна политика се ръководи и
осъществява от Министерския съвет. Министерският
съвет по предложение на министъра на здравеопазването
одобрява Национална здравна стратегия, която се приема
от Народното събрание. Министерският съвет по
предложение на министъра на здравеопазването приема
национални здравни програми.
33. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЕДИЦИНСКИТЕ
ЛИЦА ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ НА МЕД. ПРОФЕСИЯ
Медицинската професия се упражнява от лица,
притежаващи диплом за завършено висше образование по
съответната специалност.
При упражняването на професията си здравните
специалисти осъществяват диагностика на нуждите,
промотивни, профилактични, клинични и
рехабилитационни здравни грижи в съответствие на
професионалните си компетенции. Професионалните
дейности, които здравните професионалисти извършват по
назначение или самостоятелно се определя с наредба
издадена от министъра на здравеопазването, след
гласуване в БАПЗГ.
* Членството в БАПЗГ е здължително, като членовете
имат право:
1. да избират и да бъдат избирани в органите на БАПЗГ
и на регионалните колегии;
2. да се ползват от закрилата на асоциацията при
спорове, свързани с упражняването на професията;
3. на материална помощ в случаи на оттегляне от
работа, загубена работоспособност, както и на семействата
им в случай на тяхната смърт, съгласно устава;
4. да бъдат информирани за дейността на БАПЗГ;
5. да търсят съдействието на БАПЗГ за
професионалното си усъвършенстване;
6. на достъп до обстоятелствата, вписани в регистъра.
* Членовете на БАПЗГ са длъжни да:
1. упражняват своята професия в съответствие с
Кодекса за професионална етика и в рамките на своите
компетенции;
2. прилагат правилата за добра медицинска практика по
здравни грижи;
3. спазват устава;
4. уведомяват управителния съвет на регионалната
колегия, в която членуват, за промените, свързани с
упражняването на професията;
5. повишават професионалната си квалификация чрез
продължаващото медицинско обучение.
Лицата, упражняващи медицинска професия, имат
право на свобода на действия и решения съобразно своята
професионална квалификация, медицинските стандарти и
медицинската етика.
Медицинските специалисти не могат да упражняват
професията си, ако страдат от заболявания,които
застрашават здравето и живота на пациентите.
Министърът на здравеопазването може със заповед да
отнеме правото на едно лице да упражнява медицинска
професия в Република България за срок от шест месеца до
две години в случаи на:
1. повторно нарушаване на утвърдените медицински
стандарти;
2. повторно нарушаване на принципите и реда за
извършване на експертизата на работоспособността;
3. повторно нарушаване на реда за извършване на
медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3.
34. ОБЩИ И СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ПАЦИЕ-ТЕ
Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което
се оказва медицинска помощ.Регистрацията на лице като
пациент става с неговото информирано съгласие.
На пациента се оказва здравна помощ независимо от
неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова
или политическа принадлежност, образование,убеждения,
културно равнище, сексуална ориентация, лично,
обществено или материално положение,увреждане и вид и
причина на заболяването.
Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите,
икономическите, социалните, културните и религиозните
му права;
2. достъпна и качествена здравна помощ; 3. повече от
едно медицинско становище; 4. защита на данните; 5.
запознаване на достъпен език с неговите права и
задължения; 6. ясна и достъпна информация за
здравословното му състояние и методите за евентуалното
му лечение; 7. здравна профилактика и рехабилитация; 8.
сигурност и безопасност; 9. достъп до модерни методи на
лечение; 10. предотвратяване на болката и страданието;
11. достъп до мед. документация, свързана със здравосл.
му състояние.
При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста,
издал направлението за хоспитализация; 2. на осигуряване
от ЛЗ за медицински изделия, когато те не се заплащат от
НЗОК или от държавния бюджет; 3. да приема или да
отказва посетители; 4. да ползва услугите на психотер.,
юрист и свещенослужител; 5. да получи инф. за цената
Пациентът, съответно негов родител, настойник или
попечител, може да откаже по всяко време предложената
медицинска помощ или продължаването на започнатата
медицинска дейност. Отказът се удостоверява в мед.
документация с подписи на лицето. Ако пациентът,
съответно негов родител, настойник или попечител, не е в
състояние или откаже да удостовери писмено отказа, това
се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на
свидетел. Пациентът може да оттегли отказа си по всяко
време, като в този случай мед. спец. не носят отговорност
за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния
процес. Мед помощ против волята на пациента може да
бъде оказвана само в случаи, определени със закон.
Пациентът има право да откаже да бъде информиран,
освен в случаите, когато здравосл. му състояние
застрашава здравето на други лица. Решението се отразява
писмено в мед. док. на пациента. Пац. има право да
упълномощи писмено лице, което да бъде информирано
вместо него.
Пациентът, съответно неговият родител, настойник или
попечител, има право да подава жалби и сигнали до РЗИ
при нарушаване на правата му или при спорове, свързани с
медицинското обслужване.
При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза
пациентът има право на палиативни медицински грижи.
Цел на палиативните мед. грижи е поддържане качеството
на живот чрез намаляване или премахване на някои
непосредствени прояви на болестта, както и на
неблагоприятните психологични и социални ефекти,
свързани с нея. Палиативните медицински грижи
включват:
1. медицинско наблюдение; 2. здр. гр., насочени към
обгрижване на пациента, премахване на болката и психо-
емоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.
35. ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТОЗ
Този закон урежда обществените отношения, свързани с
опазване здравето на гражданите.
Опазването на здравето на гражданите като състояние
на пълно физическо, психическо и социалноблагополучие е
национален приоритет и се гарантира от държавата чрез
прилагане на следните принципи:
1. равнопоставеност при ползване на здравни услуги;
2. осигуряване на достъпна и качествена здравна
помощ, с приоритет за деца, бременни и майки на деца
доедна година;
3. приоритет на промоцията на здраве и интегрираната
профилактика на болестите;
4. предотвратяване и намаляване на риска за здравето
на гражданите от неблагоприятното въздействие
нафакторите на жизнената среда;
5. особена здравна закрила на деца, бременни, майки на
деца до една година и лица с физически увреждания
ипсихически разстройства;
6. държавно участие при финансиране на дейности,
насочени към опазване здравето на гражданите.
Държавната здравна политика се ръководи и
осъществява от Министерския съвет.Министерският съвет
по предложение на министъра на здравеопазването
одобрява Национална здравнастратегия, която се приема
от Народното събрание.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 яну 2022 в 09:24 потребител
 
Подобни материали
 

Управление на качеството в сферата на здравните грижи

12 фев 2008
·
1,020
·
9
·
1,128
·
537
·
1

В съвременните представи качеството е съвкупност от характеристики на продукцията (услугите), която не само отговаря на технологичните стандарти и на очакванията на пациентите, но и осигурява скритите им потребности от медицинска помощ...
 

Здравно осигуряване в България

27 фев 2006
·
2,294
·
16
·
2,439
·
422
·
3

За здравното осигуряване в България се заговори в първите дни на политическите промени, с възстановяването на Българския лекарски съюз и идеите за реформа на съществуващата система на здравеопазване.
 

Системи на заплащане в здравеопазването


Според зависимостта на финансирането от обема на обслужването системите биват....Според момента на определяне на размера на финансирането се различават..Основните системи за заплащане на здравни заведения и структури, ...
 

Управление и организация на здравните грижи в МБАЛ "Свети Иван Рилски", София

18 апр 2006
·
2,956
·
21
·
2,534
·
1,600
·
2
·
2

Анализ на ситуацията...Цел на проекта...План за действие..Финансово обезпечаване
 

Закон за здравното осигуряване (реферат)

11 мар 2007
·
895
·
12
·
1,700
·
243
·
2
·
2

За здравното осигуряване в България се заговори в първите дни на политическите промени, с възстановяването на Българския лекарски съюз и идеите за реформа на съществуващата система на здравеопазване.
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Здравен мениджмънт
Тест по здравен мениджмънт за магистри от МУ Варна, 2014 г.
изпитен тест по Здравен мениджмънт за Студенти от 5 курс
Тестът съдържа 69 въпроса по дисциплината Здравен мениджмънт. Всеки въпрос има само един верен отговор. Предназначен е за студенти магистри от МУ Варна.
(Лесен)
69
13
1
19 мин
29.08.2014
Икономика на здравеопазването
междинен тест по Здравен мениджмънт за Студенти
Тест с 12 въпроса по икономика на здравеопазването за студенти. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Много лесен)
12
1
2 мин
12.07.2019
» виж всички онлайн тестове по здравен мениджмънт

Държавен изпит по Здравно законодателство

Материал № 1345217, от 16 апр 2019
Свален: 131 пъти
Прегледан: 154 пъти
Предмет: Здравен мениджмънт, Икономика
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 3,925
Брой символи: 26,867

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Държавен изпит по Здравно законодателство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала