Големина на текста:
тема 1 СЪЩНОСТ НА ИЗКУСТВОТО. ВИДОВЕ ИЗКУСТВА.
КЛАСИФИКАЦИИ. Изкуството е форма на човешка дейност и
обществено съзнание представляваща отношение към
действителността,изразено чрез художествени идеи, образи и
форми. Изкуството има за цел да удовлетвори духовните
потребности на хората. Изкуството произтича от
действителността и е нейн аналог, който съдейства за
естетич. общуване м/у хората. Осн. задача на изкуството е
худ. усвояване на света от човека. Специфичен предмет е
формиране на естетическо отношение към реалността.
Изкуството е продукт на художествена дейност, която е
своеобразно обобщение на многостранното човешко
познание, опит и съпреживяване.Фактори, които влияят върху
развитието на изкуството:-идеологията на обществото;
-моралът на обществото;-религията /стълб- помощник за
развитието на изкуството/- дава възможност на искуството за
изява-архитектура, музика-социално- икономическата степен
на развитие на изкуството-развитие на науката и техниката-
фотография-кино-компютри Осн. цел на изк е худож. успяване
на света.
Видове изкуство. Класификация В изкуството могат да се
разделят няколко класификации:1. Първата класификация
дели изкуството на два дяла: Традиционни изкуства
-Архитектура;Изобразителни изкуства;Словесни изкуства;
Танц;Музика; Театър; Кино; Нетрадиционните изкуства са
тези, които са възникнали на основата на традиционните:
Фотография; Дизайн; ТВ;Компютърна анимация
2.Класификация според начина на разпространяване: -
пространствени изобразителни изкуства, времеви – музика,
литература; - пространствено-времеви.3. Третата
класификация дели изкуството на два вида: -
моноизкуства- солово пеене; - синтетични – използват изразни
средства на друго изкуство. Основни видове ИИ са:
живопис; графика; скулптура; декоративно-приложни изкуства.
Към групата се причисляват архитектурата и дизайнът. Из.
изкуства могат да се разглеждат като изящни или кавалентни;
монументални; декоративни; приложни; декоративно-
приложни; двуизмерни (или плоскостни ); триизмерни реално
– пространствени ); статични; кинестатични. Според начина на
тяхното установяване и въздействие: -пространствени-
архитектура; -времеви- музика, литература -пространствено-
времеви- театър, танци, кино 3.Моно изкуства и синтетични
изкуства: моно изкуства- словестни изкуства-музика, кино;
Синтетични изкуства - театър, кино, архитектура, музика
(пеене+ съпровод)- няколко изкуства обединени в обща идея.
Из. изкуства се наричат още и пластияни тъй като притежават
белега “ живеене в пространството”.
2.Основни функции на изкус твото Изкуството е едно от
най-важните средства за духовно и емоционално
възприемане на света около нас. Оказва въздействие върху
формите на индивида и обществото, общуването между
автора и възприемащия творбата.
Естетическа ф-я – известна като ,,хедонистична” , поради
предизвикваното от нея чувство на наслада. Тя е мощен
фактор за нравственото и духовно развитие на личността.
Произведенията на изкуството задоволяват естетическите
потребности на човешката личност, доставят емоционални
усещания, духовно я обогатяват. Естетическото е
многообхватно понятие в сферата на изкуствата. Съществува
тясна обвързаност м/у понятията естетическа функция,
естетическа норма и естетическа ценност, като,
последните 2 са променливи в всичките си степени понятия.
Възпитателна ф-я - носител на идеи и художествени
ценности, изкуството участва активно в изграждането на
ценностната система на човека. Изкуството усъвършенства
нашите сетива, учи ни да възприемаме света.Изкуството чрез
своите произведения формира естетическите и нравствени
критерии на обществото спомага за приобщаване на
личността към общочовешките ценности. Познавателна ф-я
(образователна, когнитивна, просветителска) - дава
възможност за формиране на човешкото виждане за света,
благодарение на информацията, която съдържа..Изкуството
не е само средство за познание ,то е и обект за познание, а
също и начин за самоопознаване на личността и за
разкриване на духовните ценности. Съвременните електронни
средства засилват познавателно – информационните
елементи в мисията на изкуството.
Комуникативна ф-я (информационно – комуникативна)
,породена от езика на изкуството, дава възможност за
уникално общуване между хората. Тя приобщава индивида и
обществото чрез творбите си нравствено и морално,
независимо от препятствието на времето и пространството.
Произведението на изкуството е послание на един субект към
друг, общуване между твореца и възприемащия. То е
изпълнимо, когато има отпор на ,,комуникативните
изисквания и условия”, без, които не може да се реализира.
Изкуството е своеобразен ,,концептуален посредник”
посредством своите послания към личността и обществото.
Информационно – комуникативн функц има интегрален х-р.
Оценъчна функция - художествено възприемане на творбата
на изкуството поражда многообразието на худож. оценяване,
което е неизчерпаем източник за емоционално естетически
мнения и становища. Изкуството заема особено важна роля
като средство за анализ на духовния свят на човека.
3.Традиционни изкуства-Архитектура,словесни
изкуства,музика АРХИТЕКТУРА- изкуство,обозначаващо
творческо художеств. проектиране, изграждане и оформление
на пространствената среда. Обекти на архитектурното из-
куство са планиране и изграждане на инфраструктурни
обекти, улици, площади, парково устройство и озеленяване,
екстериорно и интериорно худ. оформление. Като едно от най
–древните изкуства, архитектурата е свързана с отношението
на човека към заобикалящия го свят. Нейното място в
сферата на изкуството е приоритетно, поради водещата и
идея за естетическо установяване на обособени
пространствени решения. Исторически са се обособили
следните архитектурни стилове: древногръцки, древноримски,
византийски, романски ,готически, ренесанс, класицизъм,
барок, рококо, ампир. Основни видове архитектура –жилищна,
обществена, промишлена, вътрешна, външна.СЛОВЕСНИ
ИЗКУСТВА - имат свойството да представят многообразието
на действителността посредством словото. Като вид изкуство
литературата се утвърждава в епохата на Античността в
древна Гърция. Носители на литературни текстове са книгите,
но това изкуство може да съществува под формата на слово.
Литератур родове: лирика, драма, епос.Лирика - основен
елемент-лирическо чувство. Жанрове -елегия, романс, сонет,
балада, ода, песен, епиграма.Епос - словесно повествование
за минали събития наситени с паметни, героични и
значителни сюжетни съдържания. Романът е представителна
епическа ф-ма. Повестта, новелата и разказа са жанрове.
Драма - трагедия, комедия, фарс, мелодрама, пиеса.МУЗИКА
- изкуство, което отразява чувства, емоции, идеи и
преживявания чрез хармонично съчетани звуци. В основата
на музиката е мелодията.Основни музикални изразни
средства са мелодия, хармония, ритъм, метрум, тембър,
динамика, темпо. Ритъмът е в основата на мелодията.
Писмените знаци - определените тонови параметри,се
наричат ноти.Тоновете са свързани –тоналност. Метрумът е
мерило на ритъма.Съществуват три основни вида
изпълнения:солово,камерно,оркестрово.
8 тема Скулптура
Скулптура се нарича изкуството да се извайват обемни
образи и релефи от твърд или пластичен материал. To
възпроизвежда дадени образи и явления, като ги установява
реално в пространството. Според начина на установяване в
пространството на скулптурните форми и обеми различаваме
две основни разновидности – кръгла и релефна скулптура. В
зависимост от предназначението си скулптурните творби се
делят на: изящни; монументални; декоративно-монументални.
Произведенията на кръглата скулптура се изграждат обемно-
пластично в реалното пространство и могат да бъдат
обходени отвсякъде Te се възприемат от всички страни.
Разновидности на кръглата склуптура са статуя,склуптурна
група,бюст,глава,торс и статуетка. Според начина на
изграждане и пространственото си установяване круглата
склуптура се разглежда като компактна,разчленена и ажурна.
При релефната скулптура виждаме само предната част, а у
възприемащия се създава чувство, че изображението излиза
по-напред, пластичният образ е изграден обемно върху
равнинна плоскост. Съобразно плановото местоположение на
изображенията съществуват три вида релефна скулптура:
Орелеф (висок)-изпъкналото изображение излиза над
плоскостта на фона повече от половината обем; Барелеф
(нисък)- изпъкналото изображение излиза над плоскостта на
фона, не повече от половината обем(монети). Египетски
релеф- изображението върху камъка се прави в дълбочина,
обикновено човешка фигура. В зависимост от
предназначението си скулптурните творби се делят на
изящни, монументални и декоративно-монументални.
Изящната склуптура обхваща онези произведения които не са
обвързани с определена пространствена среда и имат
самостойно художествено въздействие.Творбите на изящната
склуптура най-често имат за обект на изобразяване
фигурални и фигуратативни композиции. Монументалната
склуптура обхваща предимно внушителни по размер и
излъчващи подчертана вътрешна сила на художествената си
изразителност творби.Монументално-декоративната
склуптура е свързана с художественото проектиране и
изграждане на архитектурна паркова и градска среда.
Основните жанрове в скулптурата са: конкретна
скулптура(маска, глава, бюст, статуя) и фигурална
композиция. Изображенията на човешко тяло без глава и
крайници се наричат торс, различаваме също и актова (голо
тяло), анималистична, религиозна, паркова и др.Скулптурните
произведения са малка пластика (статуетка до 50-60см) и
монумент. Монументалната скулптура е голяма по размер, с
по-силно излъчване (сфинксове, статуя на свободата)
Малката пластика също може да има монументално звучене.
Основното изразно средство в СКУЛПТУРАТА е обемът,
съотношението на различните обеми в реалното
пространство. Структурата е триизмерна за разлика от
графиката и живописта. Други изразни средства са:
композицията, фактурата, участието на светлината и сенките,
цветът на използвания материал ( като спомагателно
средство), движението, характера на материала и техниките
на обработка.
Материалите използвани в скулптурата са устойчиви на
атмосферно влияние –камък, дърво, бронз и др. метали,
мрамор, гипс за интериорна среда, гранит и др. В зависимост
от избрания материал се предопределят и техническите
похвати на скулптурното изграждане. Прилагат се три
основни вида изобразителни операции: моделиране-
извайване на пластичен малък проект на
скулптурата;скулптиране- възпроизвеждане на предварително
моделирани образи в траен материал; конструктивни
дейности- е начин за постигане на художествени изображения
чрез съучастието на отделни обемни форми (понякога и
абстрактни) посредством съчленяване или сглобяване на
устойчиви структурни елементи или модули. Характерни за
моделирането техники са: слепване, източване, овалване,
сплескване, издраскване, апликиране, усукване и редица
други, като използване на комбинации между тях.
5.Изобразително изкуство – обща характеристика,
основни видове.
Изкуството представлява отношение към действителността
изразено чрез образи, идеи и художествена форма. Използва
се класификация, която разглежда изкуствата като свободни и
обикновени. В първата худ.академия във Флоренция живопис,
скулптура и архитектура се преподават под общо
наименование:изобразителност. Изобразителните изкуства
могат да се разглеждат като три основни вида: механични
изкуства-предмети на всекидневието и бита; приложни
изкуства- предмети , които носят определени естетически
качества; изящни изкуства- произведения, с които се отговаря
на духовните потребности на човека. Обвързани със
зрителното възприятие изобразит.изкуства имат свойството
да създават визуална представа посредством многобройните
си форми и начини на изява. Една част от тях създават
изображения върху двуизмерна пласкост - картина, друга в
триизмерното пространство, а някои нови форми използват
мултимедийното презентиране.
Изобразителността е свойство на вътрешната изразителност
на художествения образ. Продуктът на ИИ може да съдържа и
нещо знаково или символично, което можем да възприемем.
Художествената идея, форма и съдържание на творбата
трябва да са забележими от почерка на индивидуалността и
емоцията на автора. Изобраз. изкуства спадат към визуалните
изкуства. Изобр. изкуства се наричат още пластични поради
това, че притежават белега”живеене в
пространството.Пластични изкуства са произведенията на
живопис, скулптура, графика, приложно-декоративните
изкуства, дизайна, архитектурата.Творбите на ИИ са
пречупени през индивидуалните усещания, светогледа,
чувствата и емоциите на художника. Изобразителните
елементи са изобразит. изразни ср-ва -цвят, линия, петно,
композиция, фактура, както и участващите в творбата образи,
обекти, форми и пространства. Конкретното им приложение
зависи от това какви материали и техники се прилагат.
Традиционните и основни видове ИИ са живопис, скулптура и
декоративно-приложни изкуства. В съвременната теория ИИ
могат да се разглеждат като изящни или кавалетни /статив/;
монументални; декоративни/украса/; декоративно-
монументални; приложни; простанствени /триизмерни/;
двуизмерни и др. ИИ имат основни белези и характеристики
като:
-предават под различни форми индивидуалния облик на
човешката личност и съдби;
-предават човешките отношения с действителността и със
себеподобните;
-да създават усещане за реална действителност;
-излъчват емоционални и естетически въздействия;
-пресъздават от различни гледни точки авторовата позиция;
-да показват няколко явления едновременно;
-да взаимодействат благотворно с др.видове изкуства;
-възможност за трансформиране на изображенията;
Съвремеммните ИИ разширяват и обогатяват нашите
познания за света,представят вътрешната чувствителност и
емоционалност на твореца.
6..Живописта е вид ИИ, при което художествените
изображения се изпълняват посредством колоритните
изразни средства основно върху двуизмерна плоскост.
Формата се изгражда и структурира от взаимодействието на
различните цветни петна, щрихи, линии. Материалите на
живописта са боите, които се делят на минерални и
органични. За живописта се използват и други пособия като:
шпатоли, тампони, полуверизатори, валяци.Изразните
средства на живописта са цветовете, композиционното
изграждане, линията, формата, обема, фактурата,
перспективата, светлосянката., като осн. изразно средство е
цвета.Според предназначението и функциите си живописта
може да се разгледа като: изящна (кавалетна или преносима)
и монументална, декоративна, декоративно-монументална и
театрално-декоративна.По тематика живопистта може да
бъде митологична, релизиозна, историческа, битова, батална(
военни сцени ) .
Живописта се характеризира с изключително голямо жанрово
разнообразие. Основните й жанрове са: фигурална
композиция, портрет, пейзаж, натюрморт, интериор,
нефигурална композиция. Други жанрови разновидности на
изящната живопис: анималистична, маринистична, актова,
батална.
Фигурална композиция е осн. жанр както в живописта, така и в
графиката и скулптурата. Фигуралната композиция е сюжетна
и тематична творба, с човешки или животински фигури. Една
или две централни фигури, които са носители на централното
действие. Останалите персонажи имат допълващ характер. Те
могат да пресъздават състояния, действия или да имат
символично значение Видовете композиции са: симетрични,
централна., триъгълна, кръгла, статична или
динамична.Портретът е живописно изображе на човешки
образ, при което се предават конкретни индивидуални черти
или психологически състояния . Пейзаж – най-срещаният
жанр в живописта. Чрез него се пресътворяват природни или
специфични изразни архитектурни мотиви от заобикалящата
действителност.При Натюрморта се изобразяват
неодушевени предмети. Групата предмети трябва да имат
тематично сходство основа Нефигурална композиция –
изображение на геометрични форми или съчетания от линии,
щрихи или петна, чрез възможностите живописните изразни
средства. Интериор – вид живописен жанр, който предава
специфичната атмосфера на вътр.архитектурна обстановка и
намиращите се в нея предмети, домашни животни, хора,
мебели и др. Други жанрови разновидности на изящната
живопис: анималистич- на, маринистична, актова, батална.
Кавалетната не зависи от конкретното място, където се
поставят, те са приносими (в по-малък размер са). Към
кавалетните видове се отнасят: живописната рисунка
( изпълнена чрез акварелни, темперни, пастелни, смесени
техники ); и произведенията на т. нар. „малък формат”
Мономенталната е предназначена за определено място,
произведения изпълнени върху плоскост (стенописи,
сграфито, мозайка и стъклопис), зависят от определената
архитектурна стена.
Декоративната живопис служи за украса предимно на
въртешни архитектурни плоскости и елементи, дърво,
керамични и др. материали. Най –използваните в живописта
техники и спец. похвати са: пастьозна техника, акварелни
техники, лазурна техника, пастелна техника, лакова техн,
енкаустика, ала прима, сфумато, рефлексът и др.
7.Графиката (от гръцки - ,,пиша,драскам'') е вид
изобразително изкуство чиято форма се структурира от
съотношението на черни и бели петна, линии, щрихи и точки.
Нейни основни изразни средства са:линията,щрихът,петното.
Графичната линия може да бъде очертаваща, прекъсната,
крива, пластична, моделираща, начупена. Щрихът е
определена поредица от близко разположени една до друга
успоредни линии в рисунка или гравюра. Чрез него се
изграждат цялостно или частично графични изображения.
Освен „успореден” щрихът може да бъде „кръстосан”.
Графичното петно се достига чрез плътно щриховане или
масирано нанасяне на изобразителния материал. Графиката
се дели на два основни дяла: изящна графика и приложна
графика.
Към изящната графика спадат произведенията със
самостоятелно художествено значение, които нямат строго
определено практическо приложение и не са обвързани с
литературен текст. Те са творби, като живописта, но са с един
цвят основа – рисунки, графични творби, гравюри (на дърво,
метал, линолеум, на плоски камъни) литография. Жанровото
разнообразие в изящната графика е съпоставимо с това на
живописта. Най-често използваните жанрове са фигуралната
композиция, портрет, пейзаж и натюрморт.
Към жанровото разнообразие на приложната графика спадат
илюстрации в книжки, графичен дизайн, етикети за стоки,
плакати, пощенски марки, лого, визитки и други.
Използваните материали са изключително разнообразни. При
графичната рисунка, която се изпълнява предимно върху лист
или картон се използват молив, креда, въглен, туш, бои
(акварелни, темперни), мастила (предимно течни), пастел и
други. Рисува се с различни видове четки,метални или
истински пера,дори подострени клечки.Като основа за
рисуване се използва хартия или картон,понякога коприна или
други.Скрепването на по-нетрайни материали като
молив,въглен или креда става чрез напръскаване на
рисунката с фиксаж.Графичните отпечатъци се тиражират
чрез матрица. Матрицата е с негативно изображение, може да
бъде изработено от различни материали (дърво, линолеум,
метал, камък и други).
4.Традиционни изкуства-танц,театър,кино
ТАНЦ:вид изк,изразяващо се в способностите на човеш. тяло
чрез пластични движения и смяна на положението да предава
дълбоки и сложни емоции, чувства и преживявания.
Изкуството танц може да се класифицира на 2 отделни вида-
БИТОВ И СЦЕНИЧЕН танц. Битовите или народни танци на
различ племена, народи и етноси имат свой специфич стил,
отразяващи нейната култура, обичаи и нрави.Танцът е
действащо изкуство,което намира реализация като сценичен
танц. Класическите танци са балет - най-силните в
художествено отношение прояви на хореографски сценично
изкуство. Балетът е синтез на изкуствата на танц,музика и
театър. Изразителността на извършващите се пластични
движения са емоционално обвързани с муз. съпровод и за
това танцът се поделя м/у музикалните и сценичните из-
куства.Танцът намира участие като допълнително изразно с-
во в театърът, операта, мюзикъл, кино.ТЕАТЪР е вид изкуств
предназначен за художествено сценично претворяване на чо-
веш взаимоотношения ч/з д-вие, изпълнено с актьори. Целта
на театрал изкуство е да осигури изобразяващата и действена
ефикасност, като се използва словото, сцената, текстът,
мимиката,жестът и др.визуални ср-ва. Спектакълът е крайният
продукт на творческите търсения на драматурга, режисьора
постановчик, артистите и усилията на целия худ. колектив в
организираното игрово представление. Художникът на
театралната постановка има за задача да проектира
визуалния облик на мястото на спектакълът чрез идейни
скици и мащабни макети. Популярна форма на сценичното
изкуство е кукленият театър. Други класически популярни
видове сценично изкуство са операта , оперета, мюзикъл,
особен вид е пантомимата – художествения образ на героя се
изгражда без участието на словото,а основно с мимики,
жестове и пластични движения на тялото.
КИНО: Първоначално не е приемано за изкуство от
критиците ,а като вид техника или вид развлечение. В
последствие на нарастващата обвързаност на филмите с
худ.образност и разнообразието от форми на художествения
изказ изкуството на киното постепенно се приравнява с др.
утвърдени изкуства. Киноизкуството има голямо жанрово
разнообразие.Най-общо филмите могат да се класифицират в
следните основни групи: художествени игрални, анимационни,
компютърно-анимирани и документални. Своеобразен вид
късометражен филм е видеоклипът.Филмовото изкуство
може да се разглежда като кино и като телевизионен филм.
Киноизкуството не дублира и не заменя изкуствата на
литературата, музиката или танцът, а претворява техния
художествен изразен език ч/з многобройн възможности и
спецификата на актьорското изпълнение, проектирани чрез
екранната визуализация. Изкуството на телевизията
предполага интимност на възприятията.
10. Цел, задачи и съдържание на методиката по ИИ.
Целта и задачите на обучението и възпитанието чрез ИИ са
насочени към формиране основите на естетическа култура,
позволяваща на детската личност да развие емоционално-
естетическо отношение към красотата и хармонията на
обектите, явленията. Дисциплините МОИД и МОИИ си
поставят за водеща цел разрешаване на оптимална част от
проблемите съответно в предучилищното и начално
образование съобразно възрастовите и индивидуалните
възможности за изобразително-творческа дейност на детската
личност. Характерно за учебно-възпитател им процес в хода
на обучението е, че за разлика от останалите предмети
понятийния апарат не се изчерпва в определен клас, а се
увеличава и разгръща постепенно и спираловидно.
Обхватът на дисциплината МОИИ като съдържание
предполага открояване на следните основни задачи:
1. Да се изгради система от знания за същността, целта и
задачите на обучение и възпитание чрез ИИ с исторически и
съвременен аспект.
2. Да се проучат и анализират основните теории за произхода,
периодизацията и възрастовите особености на детската
изобразителна дейност.
3. Да се овладеят многообразните и специфични за ИИ
методи и подходи на учебно възпитателната дейност, както и
характерните и нестандартни форми на изобразителна
дейност.
4. Овладяване на основните изисквания в планирането,
организацията и провеждането на учебно-възпитателния
процес .
5. Запознаване и практическо приложение на съвременните
програмни насоки по дисциплината ИИ, провокиране на изяви
свързани с творческия и нетрадиционен подход при
изработване на план- конспект и план-сценарий на урока.
6. Изграждане на теоретични знания за основите на
изобразителните и останалите науки. Познаване на
характерните особености и практическо владеене на изразни
средства,използваните материали и съответните техники.
7. Да се проучат и прилагат видовете диагностика и
диагностични процедури, свързани с практическата и изобраз
ителна дейност.
8. Аргументирано използване на критериите и показателите за
преценка на резултатите от детската изобразителна дейност.
9. Чрез провеждане на хоспитиране и текуща педагогическа
практика в училище да се осъществи в реални условия
връзката между теорията и учебно-възпитателния процес. 10.
Активиране на прояви, провокиращи алтернативни решения и
творчески интерпретации при реализиране на учебното
съдържание в хода на уроците по ИИ.
Водещите цели и задачи на учебно- възпитателния процес
чрез изобразително изкуство в предучилищното и началното
образование са насочени към формиране на основите и
изграждането на емоционално-естетическа отзивчивост,
разгръщане на интелектуалния потенциал.
Значението на изобразителното изкуство е изграждане на
естетико - богата личност ( да създаде предпоставка за
художествена култура). Изобразителната дейност активно
влияе върху сензорното развитие на децата, формира сложни
форми на мислене, развива нагледно- действеното и
нагледно- образното мислене, уменията на децата да
анализират, синтезират и обобщават. По този начин тя се
явява важно и ценно средство за интелектуалното развитие
на децата. Изобразителната дейност съдейства и за
формирането на редица качества на мисловната дейност на
детето, като яснота и точност на мисълта, целенасоченост,
дълбочина, гъвкавост, развива детската самостоятелност и
активност.
1 2. Учебно възпитателният процес по ИИ –обща
характетристика цели и съдържание на учебните програми
Художествено образоват.п-с обхваща две основни направления:
-естетическо възприемане на обекти и явления от
заобикалящата ни реалност ,на произведения на
изобразителното и други изкуства(архитектура ,театър,
литература); - естетическа изобразителна дейност
(практически изобразителни задачи).И двете направления са
свързани, в тях са съсредоточени теоретико-практическите
проблеми на обучението по ИИ. Естетическото възприемане
предполага натрупване на визуален запас от познания за
обектите и явленията около нас и света на изкуството, а
естетическата изобразителна дейност има предимство в хода на
учебната работа. По този начин практическите задачи заемат
функциите на основни единици в учебния процес.Учебно
възпитателният процес е съобразен с индивидуалния
интелектуален потенциал и налична социална адаптация на
ученика.Основните цели на образователно –възпитателния
процес в началния училищен период на обучение са:
1.Развитие и обогатяване на визуалното възприятие,
представите и въображениетона детската личност;
2.формиране на познания за връзки и взаимодействия между
конкретн обекти и определена среда
3.усвояване на основни изобразителни материали и
техники,познаване и използване на характерни худож израз с-ва
4.изразяване чрез образи и символи на собствени мисли чуства
и емоции и отношения;
5.емоционално общуване с произведенията на изобразителните
изкуства,традиционните изкуства,българското народно
творчество и художествените занаяти;
6.участие във форми на визуална комуникация и разясняване на
функциите и значението им в конкретноопределена среда;
7.съпричастие към глобални проблеми на околната среда
,национални и световни хуманитарни ценности
Дидактичните основи са обвързани с принципите на хуманизма,и
националните ценности.Взаимоотношенията учител-ученик са
представени от педагогиката на взаимното сътрудничество.
Корекциите преценките в хода на ИИ и осъждането на
резултатите трябва да са задължително стимулиращи.
Хорариумът от часовете по учебен план за началнастепен е:
1 клас-2 часа седмично; 2 клас-1.5 часа седмично; 3клас-2 часа
седмично; 4 клас-1.5 часа седмично
Уч. съдържание обхваща три глобални проблема:възприемане
на действителността,възприемане на изкуството и учебно
творческата изобразителна дейност.Учеб материал по ИИ е
разпределен в т.нар.ядра на уч съдърж ,които са разделени в
пет групи: обект и среда,обект и образ,зрител и творба,визуална
комуникация,материали и техники.Всяко ядро има конкретни
учебни проблеми и задачи.Проблемните задачи изпълняват
ролята на дидактически комплекси и отразяват в различна
степен конкретни въпроси на всички ядра.
В уч. програми уч. съдържание по ИИ има следната специфика:
1.Ядра на уч съдържание-обобщени наименования на близки
по насоченост проблеми ,които са своеобразен изходен учебен
материал ,който служи за дидактическа основа на учителя.
2.Стандарти на учеб. съдържание-израз на резултатите през
изминзлия период на обучение на съответния етап.
3.Очаквани резултати по основни проблеми и задачи-
разпределяйки самостоятелно учебното съдържание по
подбрани броблеми и задачи,учителят определя методите
,организацията и резултатите от урока съобразно ДОИ.
4.Ключови понятия и знания на практическа основа-
подчертава се значението на особеностите на понятийния
апарат по ИИ.Ключовите термини и понятия в повечето случаи
не са „нови“,чрез тях се разширява познанието на децата по
конкретен проблем.
5.Контекст и дейности-контекстът включва конкретни
възможности,предоставящи един или повече начини за
осъществяване на съответни дейности.
6.Възможности за междупредметни връзки-В начална
училищна степен няма учебна дисциплина ,с която ИИ да не се
намира в пряка или косвена междупредметна връзка.
Изграждането на познания за света от 1до 4клас става
поетапно,с натрупване на социален опит и посредством
услжняване на визуалното възприемане.Това се осъществява с
обобщаващото ядро зрител и творба с водещи
задачи:емоционално общуване с произведенията на
изобразителното и останалите изкуства(1-4клас);запознаване с
богатството на народното творчество и художествените
занаяти(3-4клас);опознаване на видовите изобразителни
изкуства и разграничаване жанровото им разнообразие(4клас).
Учебното съдържание може да се рализира и с извънучилищни
образователни формичрез посещения в музей-етнографски или
исторически,художествена галерия и др. Образователните
проблеми свързани с учебно-творческата ИИ са свързани с
практическата част на обучение на учениците в НУ.Учебното
съдържание трябва да реши следните проблеми:
-усвояване на основни изобразителни материали,техники и
пластично изразни средства,изразяване на образи чрез
собствени мисли,развитие и обогатяване на зрителното
възприятие,представи ,въображение,и фантазия.,участие на
форми в визуална комуникация(1-4клас)
-изграждане на различни по вид образи(2калс)
-използване на образци от народно художественото творчество
в ИИ(3 клас)
-изясняване на връзки между изразни средства ,материали и
техники,формиране на познания за основни връзки и
взаимодействия между обекти и среда(4 клас)
Осъществяването на този вид дейност става с ядрата „обек и
образ“,“визуална комуникация“, и „материали и техники“.
Очакваните резултати от обученито на отделните класове
според учебната програма са:
1 клас - Разграничаване на реалност от фантазия ;
Разграничаване на природна от архитектурна среда
Изразяване на емоционално настроение и собствено отношение
към проблемите на околната средаУчастие във визуален
диалог ; Емоционално възприемане на произведенията от ИИ.
Владеене на основни изобразителни средства,материали и
техники
2клас - Изразяване на емоционално настроение и собствено
отношение към проблемите на околната среда
Изграждане на различни по съдържание и вид образи; Знания за
разнообразие на обекти от една среда
Прилагане на разнообразни изобразителни средства,материали
и техникиУчастие във визуален диалог чрез приемане и
предаване на съобщения с изобразителни знаци
3клас - Обогатяване на представите за реални и фантазни
образи; Владеене на разнообразни техники,изобразителни
средства и материали; Възприемане на произведения от ИИ ;
Използване на образци от худ.нар творчество в ИИ
4 клас - Възприемане на произведенията на ИИ и народното
творчество и разграничаване на техните видове и жанрове;
Визуална представа за закрити и открити пространства;
Обогатяване структората на изображението
Оценяването по ИИ се извършва чрез два основни показателя-
дидактически и естетически.
Дидактически-изпълнението на предварително поставени
задачи в количествено и формало дидактическо отношение
Естетически-отразяват качествените характеристики на
резултатите от ИИкакто в обективен така и в субективен план.
Крайната оценка има комплексен характер,а основен принцип за
оценяване е развитието на общите изобразителни
способности .Оценките по ИИ са поощрителни отразяват
желанието на ученика да прояви творческо
мислене,въображение и развитие на изобрасителните си
способности.
9. Д екоративно-приложни изкуства
От теоретическа и практическа страна съществува разлика
между декоративното и приложното изкуство. Но поради
обстоятелството , че в по-голямата си част те са взаимно
обвързани , е възприето да се назоват декоративно-
приложни изкуства.Декоративното изкуство има за цел да
създава красота и естетически вид на обектите, предметите и
средата, обкръжаваща човека.Възникването на
декоративното изкуство е в първобитното общество и се
свързва с украсата на съдове , оръжия, жилища и др.
Към видовете декоративни изкуства се причисляват
декоративната живопис, декоративната скулптура,
декоративната стъклопис и мозайка, декоративното рисуване
и резба върху различни материали(дърво, кост, керамика и
др), декоративните отливки и кован метал, украсите на
керамични облицовки и апликации, декоративни тъкани и
текстил, украса на сгради, площади и др. Урбанистични
пространства, театрал декорация, украса за тържества и др.В
декоративните изкуства се използват както
абстрактни( геометрични,фигуративни и др), така и
сюжетни(фигурални) изображения като последните могат да
се изобразяват натуралистично или чрез възможносттите на
стилизацията. Силизацията е осн. худож. процес и
изобразителен принцип при тези изкуства.В художествената
практика са известни следните видове стилизирани
изображения: фигуративни (когато образите съставят идеални
прави или криви линии),растителни(орнаментът е изобразен
чрез използване на растителен обект),
анималистични(използват се животински образи),
антропоморфни(изображения на човешки фигури),
астрални(небесни и космически изображения),
хиперболични(фантастични изображения на птици и
животни) ,комбинирани( от два или повече вида).Основни
художетвено-изразни средства на декоративното изкуство са
линия, цвят и форма ,като тяхното участие е подчертано
обвързано със стиловата характеристика на декорацията и
начините на композиционното им установяване. Като раздел
от ИИ приложните изкуства са едни от най-древните и
многообразни негови прояви.Те са национални по самата си
природа , защото те са свързани със средата и начина на
живот,с труда, с функциите на оръдията на труда и др.
белези на обществото, в което са създадени.
Видове декоративно-приложни изкуства
Керамика-към нея се отнасят всички произведения на на
декоративно-приложните изкуства, изработени от изпечена
глина(теракота)или нейни произведни (фаянс,порцелан и
др.)като съдове,плочки за подово и стенно оформление,
декоративни украси.Изкуството на керамиката може да се
разглежда като:грънчарство,фаянс, порцелан и
декоративно-монументална керамика.Керамичните изделия
могат да се разграничават и според предназначението си
като:кухненска, трапезна, стенна, подова.
Дърворезбата-едно от най-древните изкуства,свързани с
декоративно-приложните изкуства.Най-често се резбоват
мотиви с растителен(цветя,листа от акант,дъб,лоза и др),
геометричен,зооморфен, антропоморфен както и различни
комбинации между тях. Изобразяват се също птетеници,
розети, фантастични образи(змей, грифони и др.)
Художествена обработка на метали е известна още като
металопластика или торевтика.Към този вид приложни
изкуства се причисляват и някои произведения на ювелирните
изкуства,които са изработени от благородни или други
метали.Познати са редица технологии за худож. изработване
на метали , като-коване, изчукване, леене, гравиране,
емайлиране, щамповане, хромиране и др.
Художествен текстил обхваща изработване и украса на
тъкани с прилож или декорат предназначение.Към него са:
килимарства, шевица, проектиране и изработване на
гоблени, проектиране на десени, „китена тъкан”, различни
текстилни аксесоари към облеклото и текстилн
пластики.Ювелирни изкуства обхващат художествената
изработка на предмети, предназначени за накити и украса.
Художествената изработка на ювелирните предмети
предполага използването на многообразни техники,
съобразно спецификата на материалите, като: изливане,
изковаване, източване (филигиране), инкрустация,
емайлова техника (клетъчна ,ямъчна,прозрачна),
гранулация, глиптика(миниатюрна резба върху скъпоценни
и полускъпоценни камъни)и др.
Силикатни художесвени форми са група декоративно-
приложни изкуства,към коато спадат проектиране,
изработване на украси на фино-керамични и стъкларски
произведения с утилитарно и декоративно предназначение.
Произведенията на това изкуство обхващат елементи,форми
или модули за пространствени интериорни и екстериорни
художествени предназначения, стенна и подова украса,
декоративни пана, фризове, градински пластики, пластични
кавалетни форми др.
13.СТРУКТУРИ НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ В
ОБУЧЕНИЕТО ПО ИИ – тоз е под въпрос дали е важен
Според вида си структурата на учебното съдържание се дели
на четири вида: предметна, интегрална, ситуационна и
проектна.
ПРЕДМЕТНАТА СТРУКТУРА на уч. съдърж е изобразит. д-ст,
характеризираща се с реализацията на задачи, имащи за цел
усвояване на знания и практически умения, формиране на
навици и емоционално-естетическа отзивчивост на детската
личност. При този вид структура същността на поставените
изобразителни проблеми се разкрива ч/з въпроси, отнасящи
се към спецификата на избраната дидактич. технология; каква
е целта и кави са мотивите на поставените изобразителни
проблеми; какви обекти ще изобразяват учениците – реални
фантазни,фигурални, нефигурални, с приложно-декоративен
характер и др.; какви изобразителни материали и съответни
техники ще използват в урока; какви изразни средства,
характерни за съответния вид изобраз. изкуство и материали
за работа ще прилагат и т
Определянето на педметната структура на уч. съдърж. може
да има следния вариант:
*изясняват се изобразителните проблеми, като се разчита на
натрупани визуални познания и емоционални отношения към
вида пейзаж;
*обсъждат се вероятните елементи на пейзажа и начините на
тяхното изобразяване според изискванията изобразит. Задачи
на урока;чрез съпътстващи упражнения
*описва се характерът на графично-цветовата структура на
определен вид обект от пейзажа
*обръща се внимание в/у изразните възможности на
използваните цветове и пространственото разположение на
обектите от пейзажа;
*чрез съпътстващи упраж. за усвояване на изобраз.
Материали и техники учениците могат да доразвият и и
увеличат наличните си умения и възможности за получаване
на многообразен качествен израз на цветовете чрез тяхното
смесване и преливане;
*при разкриване съдържанието на нови знания и
изобразителните проблеми учителят ползва нагледни уч. ср-ва
и материали, съдържащи сходни проблеми–напр. цветни
репродукции, диапозитиви, детски рисунки и др.;
*дава се възможност на децата да избират свободно свои или
посочени от учителя варианти на изпънение и използвани
материали и техники. ИНТЕГРАЛНА СТРУКТУРА -
интегралното уч. съдърж. обхваща наличието на отворена
структура не само към дисциплините, изучавани в съответния
клас, но и към основните сфери на човешкото познание (наука
и изкуство), към теорията за всеобхватната връзка на изобраз.
Изкуства със заобикалящата действителност. Изграждането
на подобен вид структура на уч. съдърж. в нач. И училищна
степен е на основата на ециклопедичните познания.
Приложението на многообразието от знания в областта на
науката и изкуството се извършва от учителя чрез използване
на някои дидактически информационни модели: синхронно
обучение; обединяване на проблеми на учебно съдържание;
интегрално обучение.
Например урок на тема ,,Фантазни образи'' може да съдържа
следната интегрална структура на учебно съдържание:
-предварителен избор на учителя на обекти или понятия,
които ще послужат за интегрален анализ в началото на
урока;
-анализиране на избрания обект;
-количеството информация за определения обект;
-учителят (или някй ученик) може да извърши пред класа
манипулации с обекта;
-учениците да посочат какви въображаеми могат да се
извършат с обекта;
-да се посочат и анализират с учениците кои кои от
изброените фактори и качества са удачни за
изобразителна интерпретация н а обекта;
-по преценка на учителя самостоятелната изобразителба
дейност може дасе предхожда от съпътстващо
упражнение, насочено към развитието на визуалното
мислене или за усвоване на материали и техники.
СИТУАЦИОННА СТРУКТУРА. Чрез използването на
ситуацията като елемент или основа за построяване на
структура за уч. съдърж. се обезпечават условия за
емоционално и трайно усвояване на общи и изобразителни
знания и умения в НУ.
Според обстоятелствата, осигуряващи условията за протичане
на действията, ситуациите могат да се представят в три вида:
житейски, студийни и фантазни. Съобразно характерът
на избраните условия и последователността на действията
във времето и пространството ситуациите се различават като:
реални и нереални; стандартни и нестандартни; конфликтни и
безконфликтни; кратк и продължителни.
При структуриране на уч.съдържание с включване на
,,житейски'' ситуации учителят разчита на натрупани
познания от учениците от заобикалящатата действителност,
както и от личния им социален опит. Най-често използваните
ситуационни обстановки са от света на детското ежедневие –
семейство, игри, училище.Други са свързани с присъщи
дейности на познати професии. След избора или по време на
определянето на ситуацията учениците дават описания на
характерната среда и извършват специфичните за нея
действия и манипулации. Учителят провокира активността им
с въпроси,,Какво?'', ,,Къде?'', ,,Как?'', ,,Защо?'' и други с цел
обособяване на познания, съпричастие към ситуацията и
формиране на индивидуални емоционално-естетически
реакции.
Участието на ,,студийните ситуации'' при определянето на
уч. съдърж. на урока е съгласувано с ,,обособяване'' на
визуалната среда и определени действия. В някои случаи
студийните ситуации могат да се съчетават с включване на
лесноизпълним реквизит и ,,театрализиране'' на действията и
диалозите.
,Фантазийните ситуации“ - Това са срещите с
,,невъзможното“ и ,,абсурда“, при които ,,логиката на
фантазията“ нарушава реалните прдстави за света и по този
начин провокира въображението на учениците за възникване
на нестандартното, развиват творческото начало в
изобразителните процеси.
ПРОЕКТНАТА СТРУКТУРА разширява диапазона на
организацията на уч. п-с, допринася и за увеличаване на
интереса и активността на учениците при усвояване на
знанията и реализацията на изобразит. прблемни
задачи.Прилагането на проектната структура спомага за
изграждане на начални опити за изследователска дейност на
учениците. Проектите се разработват самостоятелно или
колективно в съответсвие с характера им, оргнизацията и
указанията на учителя. Целта е учениците прдварително да
съставят определен информационен ,,модел“ на
учеб.съдържание, на основата на което в хода на урока ще се
разкрият и разрешат заложенте образователни цели и здачи.
Първоначално учителят набелязва обобщен или конкретен
проблем. Поставят се въпроси и задачи, свързани с проучване
и събиране на информация. Учениците се насочват към
вероятни източници и информация, дават се напътстващи
указания за формите на набавяне на
информацията.Провеждането на урок, свързан с проектна
структура на учебното съдържание, предполага активно
участие на всички ученици от класа.
14.Специфика на методите и методическите похвати на
обучението по ИИ.
Методите и похватите в учебно-възпитателния процес зависят
от редица фактори: вида, образователното съдържание и
количествата на познанията, спецификата на
образователната и възпитателната насоченост, вида и х-ра на
формиращите се знания, умения,навици. В методиката на
обучение по ИИ се използват 4 осн. вида методи и похвати:
словесни, нагледни, практически и игрови. Те се
определят като начини за организация и провеждане на
уч.възпитателния процес. Методите могат да се разглеждат и
като: общи методи на познанието; уч. методи/разказ,
беседа/; специфични/според дисциплината/; словесни,
нагледни, практически; методи за стимулиране и
мотивация; за организиране и осъществяване на урока; за
контрол и преценка; за диагностика на резултатите от
изобразителната дейност.
Наблюдението е основен метод в обучението по ИИ.
Различаваме три вида наблюдения: преднамерено,
непосредствено и самостоятелно. Преднамереното
наблюдение се прилага с цел да се обогатят конкретни,
посочени предварително от учителя, визуални познания и
впечатления. Непосредственото наблюдение се използва
при натуралното изобразяване в урочната д-ст. Целта е да се
постигне сходство с нагледните модели – цялостно или по
определени от учителя показатели /форма, цвят, структура/
Самостоятелното наблюдение е характерно за случаите
при рисуване и моделиране по памет,въображение, аналогия.
Беседата е един от най-често използваните методи в
обучението по ИИ, тя трябва да е издържана в логическа
последователност, да бъде съпроводена с нагледни ср-ва и
материали, а в края на урока е незаменим метод за анализ и
преценка на постигнатите от учениците изобразителни
резултати. Друг метод е разказът, чрез който се осигурява
повествователно поднасяне на информация, факти, знания.
Разказът съдейства за креативното мислене на децата и е
успешно средство за изграждане на индивидуално им
отношение, емоции и чувства към учебните проблеми.
Лекцията е метод , характерен с по – голям обем и от
учебното съдържание и се прилага предимно в средната и
горната училищна степен.
Нагледността е метод, който дава яснота на възприятията,
съдейства за осъществяване на връзката м/у теорията и
практиката. Този метод има спомагателна функция и можа да
се проведе осн. част от хода на урока. Използват се
разнообразни нагледни средства: художеств.репродукции,
предмети от бита, цветя, плодове, играчки и др.
Осигуряването на ефективна нагледност в уч. процес, е
подборът на моделите и тяхното експониране при уроци,
предимно с натурно изобразяване.
Тестово – проблемният метод е разновидност на
провокиращата демонстрация. При този метод децата се
поставят в ,,проблемна ситуация”, като за целта е нужна
предварителна подготовка на учителя: тестове, нагледни
табла, рисунки с наличие на явни пропуски и несъответствия
и др. Проблемно – игровата демонстрация спомага за
развитие на образно - логическото и комбинативното мислене
в учеб.възпитат. процес по ИИ. Когато се показват различни
варианти за изобразяване на петна, линии и други изразни
средства се прилага т. нар.частична демонстрация. Една
от ефективните демонстрации в педагогическата практика е
рисуване върху черната /бялата/ дъска. Този вид
демонстрация разкрива пред учениците етапите и последо-
вателността на изграждане на обектите, особености на
формата, строеж, пропорции и др. Използва се както в
началото, така и в хода на урока. Упражненията са
неделима част от практическия учебно-възпитателен процес.
Те биват:общи, подготвителни, съпътстващи или пряко
свързани с основната изобразителна задача. Експеримента
като метод спомага за оригинална и уникална художествена
изразителност при прилагането на различните техники,
разкрива многообразието и богатството на пластичния език на
съответния вид ИИ. Самостоятелната изобразителна
дейност - основен практически метод - дава възможности за
реализация на наличните знания и умения на ученика, като
използва своята чувственост, мисли, представи, отношение.
Осигуряването на ,,творческа свобода” и ,,творчески шум”
съдействат за пълноценното протичане на тази структурна
съставка на урока. Като методически принцип творческата
свобода се проявява: в осигуряване на условия за проява на
индивидуалните умения на децата; при проверка на входно,
междинно и изходно равнище; при избор на теми,
сюжети,материали, изразни средства; в класни и извънкласни
прояви. В обучението по ИИ се прилагат редица учебни
похвати, като: обяснение – подпомага разкриването и
усвояването на знанията, като следва ,,от общото към
конкретното”; указание – свързано със спецификата и
същността на изобразит. задачи; корекция – служи за
регулиране и активизиране на детската изобразителна
дейност, може да бъде индивидуална, групова и обща.
Конферансът , това е междинната проверка или
заключителния анализ и оценка на рисунките, пластиките и
др.изобразителни продукти. Методът има за цел нагледно да
посочи постигнатите количествени и качествени показатели от
детската изобраз. дейност, като по този начин учителят
определя степента на изпълнение на задачите и целите на
урока. При оценката на ученическите творби учителят се
съобразява с индивидуалните възможности и умения на
учениците. В края на конферанса е необходимо учителят да
направи обобщена комплексна оценка на постигнатите
резултати, като акцентира върху постиженията, но обръща
внимание и на допуснатите грешки и начините за тяхното
отстраняване.
15.Подходи на педагогическо взаимодействие в учебно-
възпитателния процес по ИИ
В учебно-възпитателния процес по ИИ е особено важно
използването на освен на методи и похвати и разнообразни
подходи на педагогическо взаимодействие. Важна роля
оказва използването на индивидуалния, диференцирания,
поблемно-ситуационния, интегралния подход. Независимо, че
децата са поставени в еднакви условия, много важен е
индивидуалния подход за овладяване на изобразителни
умения. Този подход задължително се прилага в урока.
Прилага се основно по време на самостоятелна
изобразителна дейност в рамките на два учебни часа от
урока.Учителят подхожда индивидуално съобразно
моментните резултати както към децата, при които се
забелязва наличие на изоб. Проблем, така и към тези с много
добри резултати. От особено значение е проявата на
педагогически такт, съпричастност към проблема и
решаването му. Учителят не трябва да рисува върху листа на
детската творба, а да остави детето само да реши проблема,
като го насърчава и стимулира. Чрез обяснения или
инструкции на друг лист може да покаже нагледно.
Едновременно с индивидуалния подход се прилага и
диференцирания. Диференциалния подход е насочен към
личните степани на усвояване на изобразителните знания и
умения, към възможностите за тяхната реализация в
изобразителните продукти и индивидуално естетическо
отношение на децата.Учениците от класа едновременно
изпълняват задачите поставени в началото на часа, но всяко
едно дете, съобразно своите индивидуални възможности и
умения, се стреми да постига положителни резултати.
Диференцирането на уч. работа трябва да разграничи
задължителните от избираемите задачи. Във всеки клас е
фиксиран обем от знания и умения, които са достъпни за
изпълнение от всички деца в класа. Чрез избираемите задачи
се диференцират възможностите за изпълнение след
допълнителни разяснения. Дават се общи, групови и
индивидуални насоки. Прави се входяща и текуща
диагностика, за да се установи нивото на изобразителните
умения и възможности на учениците, за да се избере
методиката на преподаване.
ИИ използва огромно разнообразие от изразни средства.
Проблемните задачи могат да бъдат степенувани по трудност
на изпълнение. Една част от децата да изпълняват по-
елементарни задачи, а при други да се усложняват. Това
може да се използва за композиционно изграждане и е много
удачно за приложение при декоративно-приложните
задачи.Диференцирането като подход е успешно, ако се даде
възможност учениците да работят с разнообразни изобр.
материали, според индивидуалните желания.
Демонстрацията е успешен метод на обучение, където
учителят демонстрира различни начина на изграждане на
образите или обектите, като изискването е те да са с различна
трудност на изпълнение. Учениците сами трябва да си
изберат един от демонстрираните начини. Този подход е
много удачен при изграждането на обемни форми.
Използването на цветовете като осн. израз. Ср-во в
живописта е едно от любимите занимания на децата.
Оползотворяването на цветовите изразни средства
предполага многообразни начини и съответни техники на
изпълнение. Задачите се възлагат според индивидуалните
възможности на децата. Когато се предлагат теми или сюжети
не е желателно да са с тясно съдържание. Добре е да се
формулират няколко варианта на изпълнение.
В края на урока трябва да се провежда конферанс при който
всеки да изрази своето мнение и становище. Децата трябва
да могат да изложат положителните и негативните си мнения
Проблемно-ситуационен подход – мотивиране на учениците
за активна и ползотворна изобразителна дейност; поставяне
на учениците в проблемна и предразполагаща към творческа
дейност ситуации. Три са основните елементи на проблемно-
ситуационения подход.1.Учителя трябва да поднесе уч.
информация и изобразителните задачи, така че да мотивира
учениците си. Изучаването на новия уч. материал да се
основава на натрупания до този момент обем . Да се очертаят
трудностите и евентуално проблемите, при изпълнението на
поставените задачи. Да се провокира интереса,
любопитството и желанието.2. Умението на учителя да
„постави” ученика в проблемна ситуация. В уч –възпитат
работа по ИИ се прилагат „житейските”, „студийните”,
„фантазните” ситуации.3.Стремежът към излизане от
проблемната ситуация, който стимулира учениците за активна
работа.
Интегралния подход –съдейства за трайно и задълбочено
усвояване на уч. съдържание спомага за стимулиране на
изобразителната активност и повишава качеството на
изобразителните продукти, формира естетическо отношение
към ИИ. Най –разпостранени са вътрешнопредметния-
осъществява се при СИП,ЗИП и др.между различни форми на
ИД; тематичния-позволява да се реализират поставените
цели и задачи и външния-интеграция с учебното съдържание
на други учебни дисциплини

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Изобразително изкуство

Същност на изкуството. Видове изкуства. Класификации...
Изпратен от:
Pavlina Marinova
на 2019-04-03
Добавен в:
Пищови
по Изобр. изкуство
Статистика:
73 сваляния
виж още
Материалът се намира в следните категории:
Пищови по Изобр. изкуство от Шумен за Студенти несваляни с 5 страници Други
 
Домашни по темата на материала
Особенности на декоративно приложните изкуства в детската изобразителна дейност.
добавена от jusihristova 08.02.2020
0
11
Подобни материали
 

Eпохата на готическите катедрали


През втората половина на XII век в живота на Западна Европа настъпват големи преобразувания, които променят коренно средновековното изкуство.
 

Архитектура на църквата в Долна каменица

28 ное 2007
·
70
·
2
·
376

Описание на църквата в Долна каменица - архитектура и типология.
 

Изкуството на Ренесанса

10 яну 2008
·
989
·
6
·
2,116
·
930
·
1

Материала отразява по хронологичен ред и по автори най - характерните особености в изобразителното изкуство на Италианския и Северния Ренесанс.
 

Йозеф Бойс и арт терапията

02 юни 2010
·
46
·
6
·
1,623

Йозеф Бойс е роден в Германия през 1922 г. Участва едва 18 годишен във Втората Световна война. Последвалата травма в неговото съзнание е дълбока. Оттогава кошмарите, чувството за вина и въпросът за човека и човешката природа стават постоянен спътник...
 

Италиански ренесанс - живопис, скулптура, архитектура

14 май 2010
·
329
·
14
·
2,676
·
571
·
2

По няколко признака за начална дата на Ренесанса се приема годината 1420, а за рождено място - Флоренция. Високият Ренесанс обхваща самия край на века и двете първи десетилетия на XVI в., когато в Рим работят Рафаело и Микеланджело...
1 2 3 4 5 » 6
 
Онлайн тестове по Изобр. изкуство
Тест по Изобразително изкуство за 6-ти клас
междинен тест по Изобр. изкуство за Ученици от 6 клас
Тестът е междинен и съдържа 10 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за ученици от 6-ти клас и покрива материала от първия срок, изучен по Изобразително изкуство.
(Лесен)
10
80
2
04.11.2016
Методика на обучението по изобразително изкуство в детска градина
тематичен тест по Изобр. изкуство за Студенти от 1 курс
Примерен тест по методика на преподаването на изобразително изкуство в детска градина. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Лесен)
30
3
1
11 мин
12.07.2019
» виж всички онлайн тестове по изобр. изкуство

Изобразително изкуство

Материал № 1343699, от 03 апр 2019
Свален: 73 пъти
Прегледан: 161 пъти
Предмет: Изобр. изкуство
Тип: Пищов
Брой страници: 5
Брой думи: 10,211
Брой символи: 69,330

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Изобразително изкуство"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Едуард Кендерян
преподава по Изобр. изкуство
в град Велико Търново
с опит от  1 години
76 1

Ваня Иванова
преподава по Изобр. изкуство
в град Варна
с опит от  2 години
96 15

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения