Великотърновски Университет „ Св. св. Кирил и Методий”
филиал Враца
Р Е Ф Е Р А Т
НА ТЕМА
Великото преселение на народите и краят на Западната римска империя.
Поява и развитие на варварските кралства.
а/ Бургунди, вандали, вестготи, остготи, франки. Нашествия и заселване на англи, сакси,
юти и фризи в Британия.
Изготвил: Проверил
В края на IV в. започнали особено големи придвижвания на варварски племена и
нахлуването им в територията на Римската империя, наричани „ Великото преселение на
народите”. Настъпленията на германски и други негермански племена било
предизвикано от задълбочаването на имущественото и социално неравенство в тяхната
среда, обусловено от нарастването на производителните сили и от стремежа да увеличат
богатствата си, да заграбят земи и военна плячка. В резултат на всичко това започнал
процес на нашествия и миграции. Територията на Римската империя с нейните обширни,
добре обработени земи и богати градове притежавала особена притегателна сила за
варварите. Нарастването на населението като последица от повишаването на жизненото
равнище в резултат на преминаването към заседнал начин на живот, също се оказал един
от факторите за „Великото преселение на народите”.
Същевременно германските племена били подложени и на натиск отвън от страна на
съседите си, които се нуждаели от нови земи за заселване. Особено остра нужда от
територии изпитвали номадските племена от Азия, които с начина си на производство –
скотовъдството се стремели да завладеят обширни пространства. Земеделските племена,
които не били способни да окажат успешна съпротива на многобройната конница на
номадите, изоставяли удобните за живеене територии и на свой ред влизали в борба с
други варварски племена или с Рим за областите, годни за заселване.
Предвижванията на варварските племена от края на IV до края наVI в. се отличавали
от предишните преселения, както по мащаб, така и по характера си. В тях участвали
значителни варварски маси, които се придвижвали на хиляди километри по територията
на Европа. Те не се ограничавали с нападения на пограничните области римската
държава, а нахлували и във вътрешните райони на Империята. За условията на все по-
задълбочаващата се криза на робовладелския начин на производство отслабналата от
социални противоречия и от непрестанната борба на народните маси против
потисниците си Римската империя не била в състояние да окаже на завоевателите си
ефикасна съпротива. Изпитвайки най-тежкия гнет експлоатирани маси – роби, колони,
икономически заробвани селяни – оказвали подкрепа на варварите. Начален тласък
за „Великото преселение на народите” били придвижванията на хуните. Като
разгромили готите, те започнали да нахлуват на Римска територия.В началото на V в.
превзели Панония / западната част на сегашна Унгария/ и образували обширно
обединение, в което влизали редица покорени от тях германски и негермански племена.
Равнището им на обществено развитие се повишило, засилила се социалната
диференциация, знатните хуни получили значителен брой роби, които използвали в
домашните си стопанства. През V в. у хуните започнала да се формира наследствената
кралска власт. Те продължили завоеванията си, чиято цел била да вземат военна плячка
и данък от покореното население.Заради нуждата им от пасбища за добитъка разорявали
и унищожавали безпощадно цели села и градове. Завоеванията им са притежавали
разрушителен характер.
След цяла редица удари, нанесени от варварите на Римската империя, която
преживявала дълбока криза, и след варварските завоевания на нейните провинции под
властта на Рим останала само Италия. Но и там властта на императора била по-скоро
номинална – фактически тя се намирала в ръцете на предводителите на наемните
варварски дружини, които сваляли едни императори и на тяхно място поставяли други.
През 476 г. последният император на Западната Римска империя Ромул Августул бил
свален от предводителя на варварските наемници – Одоакър. Условно е прието тази
годна да се счита за датата на падането на Западната Римска империя.Всъщност
разпадането и започнало много преди това. След като Одоакър взел властта,
императорската власт на Запад престанала да съществува. Варварските кралства, които
още се считали федерати на Римската империя станали самостоятелни. Под властта на
Одоакър се намирали скирите, херулите, и коренното местно население на Италия.
Неговото управление продължило седемнадесет години, до завоюването на Италия от
осготите през 493 г.
Падането на Западната Римска империя и образуването на варварски кралства на
нейна територия имали характер на дълбок социален преврат, социална революция,
която довела до смяна на робовладелския и родовия строй. Варварските кралства
станали основа за формирането на нови феодални държави, в които се зародили нови
народности на Западна Европа.
Образуване на Бургундското кралство
2
