Големина на текста:
Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние
( академично есе)
Езикът е най-бързият тест за самоличност, за стойността на човека
като интелект, като ценностна система, като образование, като социален
статус. Ако ние говорим с правилно построени изречения, логично и точно,
излагаме и анализираме обстойно проблем или гледна точка, значи сме
образовани и взискателни към себе си, познаваме, уважаваме и обичаме
езика си и искаме да го ползваме по най-добрия начин. Значи, че се
отнасяме се отговорно към хората, които са наши събеседници и слушатели
и не ги подценяваме. Обратното – небрежното говорене, „невчесаните
мисли” и безредни импровизации, „ ъкането” и „мекането” ,
„гримирването” и отпреде” -то веднага издават дефицита от добро
образование и неоправданата самонадеяност на говорителя. За съжаление
все по-често такъв език се чува от „високи трибуни”, което дава лош
пример, понижава самочувствието ни като общество и създава усещането,
че Алековият Бай Ганьо е спечелил изборите. Преди време се заговори за
поредна езикова реформа. Провело се дори изследване за нагласите на
обществото към съвременния книжовен език, координирано от Института
по български език, след което ще се реши да го има или да го няма пълния
член, да се узакони ли „ходиме“, „строиме“ и т.н. Това със „строиме“ и
„четеме“ е особено актуално, откакто така не говорят само строителите и
работниците от чистотата, а и ….самият премиер. Еднакво неприятно и
неуважително е и обратното говорене – съзнателното усложняване на
изказа с прекалена употреба на чуждици и термини, със сложни
конструкции. „Перфектно говорене”, с което се скрива дефицитът от нови
и добри идеи. Говорещи по този начин дори бяха отличени за езика си и
посочени като пример. Начинът на говорене издава нашето отношение към
другия, позитивната или негативната нагласа към хората около нас. В
религиозните текстове неслучайно на „нечестивите” се дава
характеристика чрез тяхната реч, за тях се казва, че „вият като псета”, или
че говорът им е брътвеж. С тъмната страна и низките страсти на човека се
свързват присъствието в езика му на клетвите, обидите, ругатните. В
книгата „Моши, моши, Япония” ( 2016) авторката Юлияна Антонова –
Мурата сравнява българския и японския език по отношение на ругатните и
клетвите. И установява, че японците нямат псувни, а клетвите им са само
две срещу 2529 в българския език.( сп. изследване на проф.Лилия Цветкова
, Институт по български език към БАН срещу883 благословии). Оставям
фактите без коментар – дали японците са без нашето въображение и
чувство за хумор или друго.
В съвременното българско общество, раздирано от конфликти, нерядко
чуваме „езика на омразата”, клеветата и „ръмженето”, употребявани от
интелигентни и овластени хора. Ще познаем нетолерантните към
различните хора по това, че използат определения като „чернилка”,
„мангал”, „педал”, „скапаняк”.
Езикът, изборът на теми и начинът, по който говорим за тях, отразява и
нашата емоционалност и тип на психиката. Един чувствителен и
романтичен човек цитира поети, говори за музика, обича да говори красиво
и изтънчено, с метафори и образи. Прагматичните и делови хора често се
отегчават от разговори по „философски теми” и от красиво говорене.
Младите хора, за да се представят като модерни и космополитни , все по-
често употребяват жаргони като „ турбо фешън”, „ гърли”, „куул”,
повлияни от филмите, интернет, социалните мрежи. Ражда се нов
наднационален език на хора, живеещи в глобалното село ( и може би
репетиращи за бъдещата си емиграция). Това означава, че те все по-малко
се чувстват българи и все повече демонстрират отчуждение и дори
безразличие към националното. Много от тези хора пишат постове в
социалните мрежи на английски за българските си приятели. Бихме го
оценили като позьорско, показно, но вероятно за тях е все демонстрация на
модерно мислене.
Езикът – това сме ние…Все повече български граждани са изтласкани в
периферията на обществото – обеднели финасово, те все повече са склонни
на инерционно поведение. Като истории от далечното минало се разказва
за времето, когато пред книжарниците е имало опашки и хората са чакали
за билети пред кината. Сега книгите са скъпи дори за учителите. Кина
няма, или ако има, то те са само в големите градски центрове, единственото
културно събитие в малките градчета е гостуването на второ и
треторазредни фолкпевци по случай празника на града и по време на
избори…И хората са активни и окултуряващи се, както могат да си го
позволят – гледат телевизия, зареждат се със спорт, четат вестници, много
често жълти…Разговорите при общуването им са коментари върху
вестникарските теми или телевизионните предавания, чийто език те
подсъзнателно започват да имитират. ( Под въздействието на турските
сериали много често обръщението между жени е „миличка”… Често от
екрана се чува”благодаря, за което”, напоследък масово употребяващо се .)
Езикът, това сме ние, да. Езикът може да ни разкаже много за процесите в
едно общество, в една държава. Ниската езикова култура на голям брой
журналисти от множеството български телевизии свидетелства, че те са
повече от необходимото, защото не могат да бъдат осигурени с качествени
журналисти. От друга страна, езикът на тези журналисти свидетелства за
упадъка в българското висше образоване. Преди 20 - 30 години
журналистическият език, казват, бил много по-добър. Да, но тогава
телевизионните канали са били два, а вестниците и списанията двайсетина.
Друг въпрос е писмената езикова култура на младите българи, която издава
сериозните проблеми в българското образование. Много често медиите,
фейсбук ни показват потресаващи примери като поста на бащата на
починалото тези дни българско дете от ромски произход в Кьолн (Нурджан
Сашов)… Повлиян от дигиталните средства - мобилни телефони, интернет,
социални мрежи, писменият езикът на младите хора става все по-
елементарен – „есемесен” език, „мейлов ” език, „емотиконо-
възклицателен” дори. Навиците за писмено общуване са въпрос и на
културни традиции, свързани с развитието и съхранението на езика, но
явно времето и технологиите променят всичко- и четенето, и писането, и
езика, и света като цяло….
Мястото на учителя в този процес на промяна е стратегическо. Но той не
може да се справи сам с проблема, ако обществото и институциите не са до
него, не са мислили задълбочено по въпроса за спасението на езика ни –
най-съкровеното за всеки народ.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
26 сеп 2022 в 12:54 потребител
 
Подобни материали
 

Влиянието на обществото върху човека (есе)

20 мар 2007
·
908
·
1
·
253

Когато говорим за влияенето на обществото върху поведението на един човек и за формирането му като личност не можем да пренебрегнем какви са биологичните предпоставки за социализирането му.
 

Спасението на обществото е в спасението на личността

06 дек 2007
·
133
·
1
·
128
·
33

Всяко общество има своя култура, от която зависи формирането на личността. От друга страна обществото зависи от личностите, които е създало- всяка носеща своите нравствени черти и индивидуалност. Един от най-важните фактори е толерантността и междуличност
 

Български език за 7 клас

13 ное 2006
·
3,230
·
30
·
3,325
·
2,497
·
1
·
14
·

Български език за 7 клас- таблици за справка.
 

Изяде ли мишката книжката ?

06 юни 2007
·
545
·
2
·
256
·
249
·
4

Мишката вече е изяла книжката, защото малцина са тези, които все още четат книги. Интернет обаче не може да замести класическите произведения. А децата се нуждаят от тях за своето развитие.
 

Има ли романтична любов в Интернет

15 май 2008
·
79
·
1
·
199
·
103

Както много теми, така и тази има много противоречия, зависещи от различията на хората и техните разбирания.Някои ще кажат че такова нещо не съществува, а други че определено има любов в интернет...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Български език
Тест по Български език - входно ниво
входен тест по Български език за Ученици от 4 клас
Тест с 12 въпроса по Български език за четвърти клас. Предназначен е за входно ниво. Въпросите са от затворен тип с по един верен отговор.
(Лесен)
12
1
4 мин
23.09.2022
Изпитен тест по Български език и литература за 10. клас
изходен тест по Български език за Ученици от 10 клас
Тестът е предназначен за самостоятелна форма и за изходящо ниво. Съдържа 10 въпроса от затворен тип с по един верен отговор.
(Труден)
10
1
18 мин
25.03.2022
» виж всички онлайн тестове по български език

Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние (академично есе)

Материал № 1338595, от 07 фев 2019
Свален: 57 пъти
Прегледан: 174 пъти
Предмет: Български език
Тип: Есе
Брой страници: 3
Брой думи: 874
Брой символи: 5,121

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Езикът - това съм аз, езикът - това сме ние ( ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Нина Богданова
преподава по Български език
в град Шумен
с опит от  14 години
12

Нели Миленова
преподава по Български език
в град София
с опит от  1 години
39 3

виж още преподаватели...
Последно видяха материала