Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
Големина на текста:
БЛАГОТО КАТО ВИСША ЦЕННОСТ
Платон, Боеций
Платон
В параболата за пещерата в "Държавата" на Платон се съдържа имплицитна
форма на доказателство за една пораждаща Първопричина на всичко. На най-
ниското равнище в пещерата, в сферата на зримото преходно се установява
последователното появяване и изчезване на движещи се в един и същ ред
фигури. И за най-обичайния поглед времевата последователност на следващите
се една след друга фигури означава наличие на свързаност в темпорален ред:
всяка се появява преди следващата и всяка от тях има свое време на
съществуване. Но от тази наблюдавана на равнището на подражанието
свързаност разсъдъкът би могъл да заключи и че всяка фигура е непосредствена
причина за следващата я, т. е. че "след това" означава "по причина на това". Друг
извод, който той би могъл да направи, е за причиняване на съществуването на
едно съществуващо от друго такова съществуващо в сферата на преходното
(както например като причина за съществуването на детето да се смята неговият
родител). Ако причините се схващат така и остават на едно и също
(хоризонтално) равнище, те могат да бъдат толкова, колкото са на брой
фигурите или, по-коректно казано, неизброимо много. Но дори и при такъв
извод разсъдъкът съди за ред на темпорално съществуване, за причинно-
следствена свързаност на нещата и на съществата (за невъзможност едно
съществуващо да е причина на самото себе си) и този ред следва да бъде схванат
като цяло. А да бъде схванат като цяло ще рече да се схване чрез наличието в
него на начало и край (и среда). Тогава причината за целия този ред следва да се
търси на по-високо равнище, извън количествено броимите елементи на реда. В
по-низшето следва да има нещо сродно с висшето, което да позволява броимост,
да може и да брои реда на по-низшето, и да остава извън този ред (да не се брои
в реда на броимите чрез себе си). Само сродството на низшето с по-висшето би
позволявало да се направи заключение за действителната причина на реда и на
съществуването на низшето и носителят на такова сродство е носител на
посредничество от сферата на по-висшето. Той е и носителят на определение, в
което се изразява самото познание, съдържа в себе си и внася на по-низшите
равнища определеност.
Светлината - самото Единно-Благо - е свръхсъщностна, но тя е тази, която дава
способността за съзерцание: тя прави съзерцаващото субект на съзерцание. Но
доколкото тази сила за съзерцание му е придадена от всесъзерцаващото Единно-
Благо, то е същевременно и съзерцавано, т. е. обект на съзерцание. В идеята за
Единното-Благо субект и обект са различими, но необособими: тя е сфера на
чисто битие и в нея те са различими с чисто различие и единни в съвършено
двуединство. Синтезиращият ги принцип, придаващ неизчерпаема сила за
синоптично виждане, е самата светлина, Единното-Благо. То е по-високо от
същността (ousia), чиста способност - самата способност, сила (dunamis) на
всяко нещо да бъде, която намира пълно осъществяване в идеята за Благото, с
безкрайната си мощ прави своята идея чисто битие (to einai).
Идеята за Благото е първото различие от самото Благо. И ако Благото е
единното, за което се говори в първата хипотеза в "Парменид" като абсолютно
полагащо се, то не може да не бъде съществуващо, да бъде същевременно
множествено (единомножествено). Във втората хипотеза предмет на
интерпретация е всичко онова, което става съдържание на онтологичното
доказателство. Не е възможен непосредствен преход от простото едно към
множественото и единомножественото, или неопределената диада
"съществуващо Единно" изразява излаз на преизобилното Благо от себе си,
пораждане на различно от себе си: в противен случай не би имало нищо различно
от простото едно, всъщност не би съществувало нищо. Онтологичният аргумент
изразява съществуването на Единното (идеята за Благото) като необходимо
безусловно условие на всяко битие и на всяко знание. Ако не се приема
съдържанието на този аргумент, битието не би могло да се схване като битие и
мисленето като мислене. Не е възможно да се осъществява мисловна дедукция
от самото безпредпоставъчно начало, онтологичният аргумент е самото условие
на възможността за дедуктивно знание. Всъщност онтологичният аргумент
обръща перспективата на мисленето от крайното към безкрайното: докосналият
се до идеята за Благото вижда всичко вече с преобразен поглед - в
перспективата на актуалната безкрайност и в платонизма това е същинското
начало на самата философия. Благодарение на такова философско
преображение, на "обърнатата перспектива" на актуалната безкрайност e
философията к нейното най-важно учениеидеята за благото като висша
ценност.
"Каквото означава самото благо в мисленото място по отношение на ума (Нус) и
умосъзерцаемото, това означава и слънцето във видимото място по отношение
на зрението и зримото... Когато тя (душата) се насочва към онова, което се
озарява от истината и съществуващото, тогава тя разбира това и познава и явно
има ум. А когато тя кръжи в онова, което е покрито с мрак, което се ражда и
погива, то явно се ръководи от мнението и става тъпа, променя своите мнения
по един или друг начин и прилича на онова, което няма ум... Както там да се
почитат светлината и зрението като слънцеобразни е справедливо, а като слънце
- несправедливо, така и тук тези два предмета - знанието и истината - да се
признават за благовидни е справедливо, а да се признават за благо някои от тях -
несправедливо (Платон. Държавата 508d-е). А необходимото трето е именно
светлината, неделимата сама по себе си светлина на Благото, която е една и
осветява всичко, дарявайки принципната възможност на всичко в нея да вижда
и да бъде виждано. За виждането са необходими три: виждащ с неговото
зрение, виждано и трето - самата светлина, благодарение на която е виждането
(508а, подч. м.).
В притчата за пещерата Платон говори за слънцеобразност на окото, мислена по
аналогия с благовидността на душата. Окото е устроено така, че да бъде
адекватно средство за виждане в слънчевата светлина, също както душата е
устроена така, че да може да схваща всичко, което е благо, в светлината на
висшето Благо. Така самото благо се оказва пораждащо онзиорган“, който
оценявана благото като такова се дължи възможността душата да оцени всяко
нещо, съотнасяйки го винаги с абсолютното Благо!
Дали сме разбрали, пита Платон, каква драгоценна сила да виждаме и да бъдем
виждани и създал съзиждащият сетивата? (508a). Зрителното сетиво и силата да
бъдеш видим са съчетани в такъв съюз, който е по-ценен от другите съюзи...
Слънцето не е нито зрение само по себе си, нито онова, в което то се намира и
което наричаме око... Окото е само най-слънцеобразното... от сетивните оръдия.
Така и силата, която има това оръдие, не е ли пазеща се в него във вид на
излъчване?... Следователно и слънцето, макар то да не е зрение, не е ли причина
на зрението, чрез което самото то се вижда? Смятай... че тъкмо това наричаме
пораждане на благото, доколкото то е родило подобно на себе си благо" (508
ab).
Така Платон дава възможност да мислим вложен във всяко нещо телос за
съзерцание на светлината (слънцевидност на окото, благовидност на душата и на
всичко според природата му) - насоченост към абсолютната светлина.
Светлонасочеността се разкрива на различни равнища на йерархията на
съществуващото като целенасоченост и като целесъозбразност - телосът е
вложен от самата всесъзерцателна сила (dunamis). А тази способност за
съзерцание се осъществява в различна степен на различните равнища на битийна
йерархия. Както се вижда, аналогията е тук помощен механизъм, за да се
пристъпи очертае темата за благовидността на душата, за знанието и истината.
Възхождането в пещерата е на равнища на синтез "по" неделима на равни части
линия, структурирана по принципа на златното сечение. Възможността да се
направи заключение за причината на всичко, което е свързано чрез тази
структура, оставайки на собственото си място в битийната йерархия, е
обусловена от самата тази структурираност, от следата на висшата реалност,
обхващаща и феноменалната сфера. Това дава възможност, като се тръгне от
"видимия род", да се направи заключение, че идеята за Благото е "предел"
(Държавата VII 517b) и в докосването до него става ясно, че чрез Благото са
благите неща, каквито са и знанието, и истината, и красотата; че може да се
познава само благодарение на Благото и че "чрез него се явява всичко
справедливо, полезно и изгодно" (VI 505a); че Благото дава на познаваемите
предмети не само възможност да бъдат познавани, а и битие и съществуване, и
те "получават от него своята същност", при все че то "по достойнство и по сила
стои много по-горе от същността" (VI 509b). Благото е наречено "отец", от което
става ясно схващането за една пораждаща свръхбитийна причина. Първото

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Благото като висша ценност. Платон и Боеций

Всичко, което трябва да се знае по аксиология за Платон и Боеций...
Изпратен от:
dragonbooi
на 2019-01-27
Добавен в:
Лекции
по Философия
Статистика:
5 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

“Федон” – Платон

09 дек 2007
·
508
·
5
·
1,008
·
458
·
4

Платон разглежда проблема за човешката душа и живота й след напускането на тялото в диалогът “Федон”. Платоновият Сократ поема по пътя към неизвестното с ясното съзнание, че го очаква един по-добър, по-човечен и по-красив свят...
 

Човекът и свободата - философско есе

02 май 2006
·
4,843
·
3
·
929
·
1,183
·
6
·

Проблемът за същността на свободата е без съмнение философски, но едновременно с това е пряко свързан със световната литература. Той е стоял повече или по-малко извън полезрението на древния грък.
 

Платон „Държавата”

03 дек 2007
·
848
·
3
·
428
·
305
·
1

„Люлката на демокрацията” е Древна Гърция от класическата епоха. В нея за пръв път са определени ясно отношенията между държавата и гражданите, основани на закона, като с това са положени основите на всички съвременни политически системи.
 

Битие, небитие, инобитие

02 дек 2007
·
376
·
1
·
176
·
165

Европейската философия е създадена като учение за битието въпреки,че историята е белязана от разногласия относно истинното и смисленото битие. Самото понятие за битие възниква с откриването на отвъдопитното от свободната от опитното спекулативна мисъл.
 

Платон - биография и философия

12 ное 2007
·
421
·
11
·
1,437
·
268
·
2

Философът има много последователи. Част от неговите идеи намират естествено продължение в Християнството – предимно чрез неговия ученик Плотин. Платонизмът е един от фундаментите на европейската философия, етика и култура.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Философия
Тест по философия за 2-ри курс
междинен тест по Философия за Студенти от 2 курс
Тестът съдържа 30 въпроса по философия за студенти, изучаващи дисциплината във 2-ри курс. Всеки въпрос има само един верен отговор.
(Труден)
30
25
1
5 мин
19.08.2014
Тест по философия
изпитен тест по Философия за Студенти от 1 курс
Един от тестовете за оценка по философия за 1 курс, 2 семестър в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Всички въпроси имат само един верен отговор.
(Труден)
20
76
1
2 мин
14.02.2013
» виж всички онлайн тестове по философия

Благото като висша ценност. Платон и Боеций

Материал № 1337621, от 27 яну 2019
Свален: 5 пъти
Прегледан: 9 пъти
Предмет: Философия
Тип: Лекция
Брой страници: 9
Брой думи: 3,658
Брой символи: 20,512

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Благото като висша ценност. Платон и Боеций"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Мирослав Бачев
преподава по Философия
в град София
с опит от  13 години
156 40

Накшедил Мустафова
преподава по Философия
в град Русе
с опит от  23 години
1,937 90

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения