ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ гр.Варна
Курсова работа
По
Професионална етика в счетоводството
Изготвил: Проверил:
Иван Султанов Проф.д-р Ф.Филипова
Специалност :СК ДНДО
Фак.н. 112089
Казус 1
Възстановяване на пътни разходи.
Служител,назначен на работа, в друго населено място,пътува,за да дойде на работа от
местоживеенето до местоработата и претендира за възстановяването на разходите за
път.Работодателят е съгласен да покрива тези разходи.Въпросът ни е :След като
Наредбата за заплащане превозните разноски на работниците и служителите е
отменена,на какво друго основание можем да се позовем,освен на чл.294 , т.3 от КТ?За
да издадем заповед,както гласи чл.293,ал.1 от КТ,тези средства трябва да се гласуват от
общо събрание и те да са за всички служители,а не за отделен случай.
Коментар:
Трудовото право като всеки друг частноправен отрасъл изхожда от принципа на
свободата на договаряне и позволява на страните по трудовият договор да уредят
отношенията си по начин, който в най голяма степен удовлетворява интересите им,
стига да не нарушават императивни разпоредби на закона.Поради това и без изрична
уредба пак би било допустимо работодателят да възстановява пътните разходи на
работник или служител,който пътува за работа от др.населено място,срещу съответните
разходооправдателни документи (билети и др.)Впрочем,за отделни категории
работници и служители възстановяването на пътни разходи е задължително по силата
на специална уредба- например.Наредба номер 1 от 16,01,2017г. за условията и реда на
възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите
специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното
образование.Тъй като от запитването не става ясно в коя сфера и на каква длъжност
работи лицето,препоръчително е първо да се изследва евентуалното наличие на
специална уредба.(Що се отнася до Наредбата за заплащане превозни разноски на
работниците и служителите,тя изброява примерно някой длъжности, за които може да
се предвиди покриване на транспортни разходи, но не изключва възможността същите
правила да се прилагат и спрямо др. работници и служители.Наредбата не е изрично
отменена ,макар да е загубила значение в отделни свои части). На кратко ,вън от всяко
съмнение, работодателят може да покрива пътните разноски на служителя по силата на
изрична договорка за това в ТД или в допълнително споразумение към него,както и в
колективен ТД.Възможно е това да стане и по инициатива на работодателя,макар да не е
изрично договорено.Тъй като става дума за компенсаторни плащания,те не би следвало
да формират осигурителен доход за лицето,респективно върху тях да се плащат
осигурителни вноски(аргумент от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите , в/у които се правят осигурителни вноски ).Ако възстановяването на пътните
разноски се прави за сметка на фонд ‘’Социално-битово и културно обслужване ‘’ , ще
е необходимо решение на общото събрание на работниците и служителите(чл.293,ал.1
от КТ).Социалната придобивка трябва да е общо достъпна,за да бъде призната за
данъчни цели .
Казус 2
Обезщетение при прекратяване на ТД след придобито право на пенсия.
Работник,който има 15г. трудов стаж във фирмата, в която работи,има следният казус:
Предстои преструктуриране във фирмата и поради изготвяне на ново структорнощатно
разписание длъжността му ще бъде закрита.Лицето трябва да бъде съкратено и да се
регистрира в Бюрото по труда като безработно.Същото това лице през месец юни 2019г
ще има право да излезе в пенсия при условията на 2ра категория труд.
Въпросите ми са следните:
1.Длъжна ли е фирмата да го преназначи на друга длъжност, защото до пенсия му
остава година ?
2.Ако отиде на Бюрото по труда и до момента на пенсионирането не започне работа на
др.място, длъжна ли е фирмата, където сега работи , да му изплати обезщетенията при
пенсиониране , ако лицето си ги поиска? Изхождам от презумпцията ,че Бюрото по
труда е само алтернативен работодател.
Коментар:
По въпрос 1: В настоящата си редакция КТ не предвижда предварителна закрила при
уволнение или др. специална процедура за прекратяване на трудово правоотношение с
лице в ‘’пред пенсионна ‘’ възраст.Ако са на лице съответните предпоставки за
законосъобразното прекратяване на договора(прекратяване на щатната бройка с
надлежно взето решение от овластените за това лица ;евентуално-извършен подбор по
смисъла на чл.329 на КТ ;съобразяване на правилата на чл.333 от КТ,ако съответният
работник попада в някоя от тези категории лица;оформяне и връчване на уволнителна
заповед съгласно установения в КТ ред),няма значение обстоятелството ,че до
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от служителя остава
само 1 година.Не е предвидено и задължение за работодателя да предлага друга
подходяща длъжност на лицето ,макар че ,разбира се,при възможност и постигнато
съгласие на двете стани, е препоръчително трудово правоотношение да се запази.
По въпрос 2:Съгласно разпоредбата на ч;.222,ал3 от КТ : ’’При прекратяване на
трудовото правоотношение,след като работникът или служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяването,той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от два месеца , а ако е работил при същият работодател
през последните 10г от трудовият му стаж – на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от шест месеца.Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж ’’. От буквалното тълкуване на цитираната норма се налага
изводът, че прекратяването на договора трябва да настъпи след придобиване на правото
на пенсия , за да стане дължимо това обезщетение.В разглежданият тук случай
договорът ще бъде прекратен преди възникването на пенсионно осигурителни
права,поради което няма да са налице предпоставките по чл.222,ал.3 от КТ.Тук няма
значение дали лицето ще стане регистрирано като безработно в следващата една година
или ще започне работа при др. работодател. Единствената хипотеза в която може да
придобие право на обезщетение от до сегашният си работодател,би била,ако след
562
