Големина на текста:
КУРСОВА РАБОТА
Дисциплина: Музеология
Тема: Музеите в България- поява, развитие, съвременно
състояние.
Началото на музейното дело в България е поставено през Възраждането от Паисий
Хилендарски с написването на „История славяноболгарская“ през 1762 година. По
време на написването на книгата Паисий издирва на Атонските манастири и отвъд
нашите граници документи на българската държава и нейните владетели. Като
доказателство за славното ни минало Паисий използва руините на средновековните
ни манастири, църкви и крепости. През ХVIII и особено през ХIХ век всички наши
възрожденски деятели, независимо дали са просветители, борци за църковна
независимост или революционери, посвещават една голяма част от дейността си за
издирване и събиране на историческите ни паметници.
Сред първите възрожденци посветили голяма част от дейността си за издирване на
българските старини е Васил Априлов (1789-1847). Създаването на първото светско
новобългарско училище (1835) е най-достойното дело на Васил Априлов. Чрез
образоването на българчета от всички краища на поробеното ни отечество се
създават благоприятни условия за разширяване ограмотяването на нацията.
Завършилите Габровското училище, а по-късно Априловската гимназия са гръбнака
на възрожденската ни интелигенция. Всички те стават учители или свещеници и
вземат участие в борбите за църковна независимост и освобождението на България.
Голяма част от тях се включват в издирването на български старини по
местоживеене и така към местните училища и читалища започват да се натрупват
паметници свързани със средновековното могъщество на България и моменти от по-
новата й история.Той е привърженик на идеята, че самите българи трябва да
изучават своята история и да я популяризират, а не да чакат на чуждестранните
учени. Ето защо Васил Априлов насърчава Неофит Рилски да препише Рилската
грамота на цар Иван Шишман, за което му изпраща и специална прозрачна хартия за
да направи точно копие на уникалния средновековен документ. Във връзка с писмото
на Юрий Венелин от 9 октомври 1837 г. , в което е разработена програма за
проучване на историята и културата на българският народ, Априлов привлича
многобройни съратници от емигрантите в Одеса и Букурещ. Така той се налага като
координатор на всички българи взели при сърце опазването на историческите ни
древности и ратуващи за написването на една научна история на българския народ и
държава. През 1845 година в Одеса Априлов издава „Български грамоти“, където
наред с още четири е и именно оригиналния текст на Рилската грамота. Сред най-
активните радетели на тази идея са Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Емануил
Васкидович, Райно Попович, д-р Петър Берон, Захари Зограф, Анастас Кипиловски,
Захари Круша, архимандрит Анатолий и много други. Васил Априлов е първият
българин публикувал части от Ватиканския препис на Манасиевата хроника – един
от малкото запазени средновековни паметници на българската книжнина. В своя
основен труд “Деница ново- болгорского образования”, той прилага копие на
началната миниатюра на Манасиевата хроника.
Георги Стойков Раковски (1821-1867) е сред най-заслужилите български
възрожденски дейци посветили се на издирването и опазването на историческите ни
паметници. Неговия основен принос в българското Възраждане е несъмнено
създаването на народната революционна идеология, но за да достигне до нея, той
извървява дълъг и ползотворен път свързан на първо място със самоосъзнаването
ни като народ, потомък на славна история. По време на неговото четничество в
Котелския Балкан през 1854 година, той проучва много манастири и руини дирейки
исторически паметници. Укривайки се при близките си в Котел той записва народни
песни, легенди и предания. От това време е запазена голяма тетрадка с надпис
“Приписки от разни старовременни български ръкописи”.
Най-важното дело на Раковски в областта на събирането на исторически сведения и
паметници е отпечатаният през 1859 г. в Одеса “Показалец или ръководство как да
ся изискват и издирят най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколения,
старого ни правления, славного ни прошедшее и проч.”ития, язика,
народопоколения, старого ни правления, славного ни прошедшее и проч.”. В това
ръководство той набляга на издирването на ръкописи, паметници сред руините на
царските градове в околностите на Преслав, Търново, Варна, Средец, Охрид и
други. За да се публикуват историческите открития по нашите земи той издава
първия и последен брой от списание “Българска старина”, който включва над 200
страници фолклорни материали.
Принуден до края на живота си да работи в емиграция, Раковски създава голяма
кореспондентска мрежа в родината чрез която продължава да събира богат
исторически и етнографски автентичен материал, голяма част от който публикува, а
друга остава завинаги в архива му.
Петко Рачов Славейков (1827-1895) посвещава целият си живот на издирване,
събиране и публикуване историческите български ценности, фолклорни и
етнографски материали. Той обхожда голяма част от българските земи съвсем сам.
Проучва развалините край Преслав, поречието на Искър до Черепишкия манастир и
много други родни кътчета. В резултат на тази събирателска дейност Славейков
написва “Землеописан словар на целокупното българско отечество”, който за
съжаление изгаря в Стара Загора заедно с библиотеката, ръкописите,
кореспонденцията и малката му музейна сбирка през 1877 година. Славейков е
издател на вестник „Марица“ (1866- 1872) - един от най- тиражираните с цели 313
броя и около 3600 абонати. Издава също вестниците „Гайда“, „Будилник“ и списание
„Читалище“. Във вестник „Гайда“ се помества рубриката „Нрави и обичаи“. В нея
Славейков говори за народните обичаи, които започват да се забравят от българите.
За да избегне заличаването на тези обичаи и да запази българското фолклорно
богатство, той изготвя и издава Програма с указания до българските читалища за
събиране на фолклорен и исторически материал, описване на паметници и
издирване на архивни документи.
Българските революционери през Възраждането са едни от най-ревностните
защитници на историческите ни паметници. Христо Ботев (1848-1876) съхранява
старателно своя личен архив, като моли своя приятел Иван Драсов да пази тяхната
кореспонденция. Съзнавайки смъртната опасност на предстоящите битки с турците,
Ботев предава на парахода “Радецки” личният си бележник на Д.Горов и така той е
спасен. Предполага се, че по време на похода до Околчица Ботев е носел в себе си
и други важни документи, но до нас не е достигнало нищо.
Ненадминат в своята грижа за опазване на комитетските книги и архиви е Васил
Левски (1837-1873). Той въвежда входящите и изходящи дневници за писмата до
революционните комитети. Личният архив на Левски за щастие не попада в ръцете
на турците при залавянето му. След Освобождението Захари Стоянов се заема с
неговото съхраняване за поколенията.
Любен Каравелов (1837-1879) е сред най-дейните изследователи на българския
народен бит и култура. Той е първият българкси етнограф работещ със строги
научни критерии. За да разшири събирателската дейност в страната публикува
“Ръководство за фолклорни проучвания и съобщения”. Още като студент Каравелов
през 1861 година издава първа част от замисления тритомен труд “Паметници на
народния бит на българите”. В революционните вестници които издава засяга и
издирването на оригинални исторически паметници, които трябва да се съхраняват в
специални хранилища, първообрази на музеите, в които научно да се обработват
събраните материали. Като има предвид трудните условия в страната, които не
позволяват създаването на истински музеи, той призовава българските
изследователи да се насочат към онези клонове от историческата наука, които без
помощта на музеи могат да проучват живия материал, живите източници и
хронографи, т.е. да се събира етнографски материал от народа. Според него това е
едната половина от историята ни. В редица свои трудове той се спира на
архитектурните български шедьоври. Едни от най-живописни са описанията му на
копривщенските къщи. В своята белетристика често се спира на архитектурните
достойнства на нашите църкви и манастири. С особена сила го привлича
нумизматиката. Издирвайки стари монети той се натъква и на сведения за
съществували по нашите земи стъклени монети.
Както в останалите европейски страни, така и в Османската империя през ХIХ век
започва събирането на исторически паметници за създаване на Музей на империята.
Турските власти предприемат широка кампания, главно чрез правителствените
вестници, за събиране на паметници от всички краища на империята, включително и
България. Особен интерес се проявява към стари монети и еничарски костюми.
Любен Каравелов от страниците на вестник “Свобода” остро критикува създаването
през 1852 година на Музея на империята и българите които му сътрудничат. Той
призовава да се издирват българските, а не османските паметници и те да се
изучават задълбочено, като се използват за повдигане на националното ни
самочувствие. Революционерът се отнася много отговорно и към документите на
Българския революционен комитет /БРЦК/, благодарение на което до нас са
достигнали една голяма част от тях. За съжаление личният му архив макар и
запазен след Освобождението е разпокъсан и разпилян, главно по политически
причини.
Един от най-дейните съратници на Г.С.Раковски е Цани Гинчев (1832-1894). Те
живеят заедно в Одеса и благодарение на събраният материал за народния бит
отпечатват само една малка част от него в “Показалеца”. Цани Гинчев открива и
разпространява информация за частната музейна сбирка “Старинар” на Тодораки от

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Музеите в България - поява, развитие, съвременно състояние

Началото на музейното дело в България е поставено през Възраждането от Паисий Хилендарски с написването на „История славяноболгарская“ през 1762 година. По време на написването на книгата...
Изпратен от:
Анна Дечева
на 2019-01-23
Добавен в:
Курсови работи
по Музейно дело
Статистика:
5 сваляния
виж още
 
Подобни материали
 

Регионален исторически музей - гр. Плевен

25 фев 2012
·
156
·
10
·
1,186
·
188

По профил музеят е общоисторически, с природонаучен отдел. През 1903г. в Плевен е учредено археологическо дружество, което си поставя за цел създаването на музей и започва издирването и проучването на паметници за ...
 

Национален етнографски музей

14 яну 2012
·
35
·
2
·
471
·
64

Националният етнографски музей е продължител на Народния етнографски музей създаден през 1906 г. Народен музей има три отдела: нумизматичен, старовековен и етнографски....
 

Национален археологически институт с музей

04 дек 2011
·
58
·
13
·
2,487
·
90

Идеята за създаването на общобългарски музей се оформя през 40-те години на хіх в., а нейното реализиране е поставено като непосредствена задача в устава на българското книжовно дружество от 1869 г. там за пръв път се определя...
 

История на Регионалния исторически музей в Търговище

24 окт 2011
·
42
·
13
·
1,854
·
84

Въпросът за паметта, историята и забравата е често дискутиран в наше време. Той е показателен за проблемите на модерното ни общество. В този контекст създаването на исторически музей...
 

Регионален исторически музей - Кърджали

14 апр 2011
·
64
·
11
·
2,973
·
114

,,Само този, който е имал щастието да надникне и поработи един ден в Родопската област, знае какви богатства и незнайни тайни крие този необятен лабиринт.”...
1 2 »
 

Музеите в България - поява, развитие, съвременно състояние

Материал № 1337178, от 23 яну 2019
Свален: 5 пъти
Прегледан: 8 пъти
Предмет: Музейно дело, Култура и изкуство
Тип: Курсова работа
Брой страници: 13
Брой думи: 4,526
Брой символи: 28,108

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Музеите в България - поява, развитие, съвременн ..."?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения