Големина на текста:
Защо според Монтескьо властите в държавата трябва да са
разделени и какъв ще е резултатът от това?
Велислав Иванов
Шарл Луи дьо Секонда, известен още като барон дьо ла Бред и барон дьо Монтескьо
е френски писател, юрист , социолог и аристократ.Роден е в замъка Шато дьо ла Бред,
разположен близо до Бордо на 18 януари 1869 година.Учи в Католическия колеж в
Жули от 1700 г. до 1711 г. и завършва право. След това бива председател на парламента
в Бордо в продължение на 10 години. В период от три години изучава политическото и
социално устройство на много европейски страни. Живее две години в Англия и
изучава конституционната монархия и дори присъства на заседания на двете камари.
След смъртта на чичо си Монтескьо наследява цялото му богатство и титлите му.
Политическите събития в Англия и Франция оказват голямо влияние върху бъдещите
му възгледите и по-късно той често се връща към тях в своите творби. Въпреки че е
успял романист, Монтескьо е известен още като историк-философ и държавен
мислител, основоположник на френското Просвещение и заедно с Жан-Жак Русо и
Джон Лок на съвременните форми на представителна демокрация. Той пръв предлага
разделянето на властта, противопоставяйки се на монархията, войната и
нетолерантността.
Според идеята на Монтескьо законодателната, изпълнителната и съдебната власти
трябва да бъдат разделени, а институциите им да са автономни, но все пак
взаимносвързани, без да са подчинени едни на други. Иначе казано, всяка от трите
власти да гарантира демократичните ценности в другите две. Целта за установяването
на такъв ред, е никой да не може да накара друг да върши това, което законите не го
задължават и да върши това, което законите му позволяват.
Главна цел на всяка държава, било то днес или преди столетия, е нейното
самосъхранение. Това обаче не винаги се е оказвало постижимо. Историческият опит
показва, че всеки човек, е способен да се възползва от властта, която притежава, така че
тя да е в ущърб на другиго. За да се избегне тази злоупотреба е нужно разделение на
властите. Шарл дьо Монтескьо пръв обособява три власти- изпълнителна,
законодателна и съдебна. Съсредоточаването и на трите в един човек, или в тесен кръг
от хора, би било пагубно и тиранично. Възможността властимащите да създават закони,
да привеждат в изпълнение държавните постановления и да съдят частните лица, не би
довело до нищо друго освен разруха и страх в обществото. Това е и причината всички
владетели, които са се стремели към деспотизъм, да започват с централизирането на
цялата власт в тях.Точно заради това, Монтескьо е на мнение, че изпълнителната власт
трябва да е съсредоточена в един човек- монархът. Това се дължи на факта, че най-често
тази страна на управлението изисква бързи действия, а това е по-лесно осъществимо от
един човек, а не от група хора. Обратното се наблюдава при законодателната. Според
Монтескьо, всеки човек трябва да управлява сам себе си, съответно законодателната
власт би трябвало да принадлежи на народа, но поради числеността му, това е често
невъзможно или неефективно. Решението на този проблем е в избирането на
представители от всеки крупен населен пункт. Това е така, защото „хората много по-
добре познават нуждите на своя град, отколкото нуждите на другите градове; и те по-
добре съдят за способностите на своите съседи, отколкото за способностите на своите
съотечественици“. Важно е да се отбележи също, че в книгата на Монтескьо ,,За духа на
законите“, той ясно подчертава разделението на законодателната власт на две камари-
долна, представляваща народа и горна, представляваща аристокрацията. Това е в
следствие на по-големите възможности на едната група- „произход, богатства и
почести“, за разлика от другата. Това би довело до „робство“ и незаинтересованост към
свободата на представителите на аристокрацията, поради факта, че повечето решения
биха били против тях. Съдебната власт, според Монтескьо е най-малко власт. Тя се
съсредоточава в ръцете на независим съд. Този съд се изгражда чрез изтеглянето на
лица от народа „по начин, предвиден от закона, за образуване на съд, чиято дейност
може да продължи толкова, колкото налага необходимостта“ , а не чрез възлагането и на
„постоянно действуващия сенат“. Въпреки това е задължително да има постоянство в
точното прилагане на текста на закона. Тук, както и при законодателната власт, може да
се наблюдава разделение между различните прослойки на обществото. За да се избегне
евентуален страх от съдиите и преследване на личен интерес в делата, според
Монтескьо всеки подсъдим, би трябвало да има възможността да избира съдиите си,
или поне да има правото да отстранява достатъчен брой, така че върху „останалите да
се гледа като на избрани от него“. Това е и главната причина, благородниците да не
бъдат съдени от нормалните съдилища, а от равнопоставени.
Законодателната власт е общата воля на държавата, а изпълнителната се грижи за
изпълнението на тази воля. Монтескьо признава абсолютното право на вето на монарха,
като носител на изпълнителната власт срещу решения на законодателната власт, за да се
избегне опасността да стане "деспотична". На парламента той отсъжда правото да
надзирава това, дали изпълнителната власт правилно изпълнява законите. Освен това
парламентът има правото да подложи министрите и служителите на краля на съдебно
дело, когато те действат срещу законите. Представата на Монтескьо, за разделение на
властите цели независимост помежду им, която да гарантира невъзможността за
злоупотреба и произвол. Това е постижимо чрез обществена уредба, така разпределена,
че всяка една власт да може да възпре другата. Този баланс не би могъл да съществува
ако властите са обединени.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
21 яну 2021 в 15:35 потребител на 19 години
 
Подобни материали
 

Изпълнителна власт. Правителство

31 юли 2007
·
415
·
3
·
1,032
·
67

Връзката между правителството и избирателите се осъществява чрез партийни и избирателни системи. Изборите легитимират правителството...
 

Монтескьо — най-погрешно разбираният теоретик

27 ное 2007
·
171
·
4
·
1,278
·
40

Дискусията за разделението на властта не започва с Монтескьо. Нейното начало е в гръцката Античност и то не се прекъсва през Средновековието. Монтескьо значително изпреварва...
 

Власт и политика

08 апр 2008
·
279
·
24
·
6,328
·
193

1.Обществена форма на власт – Тя в била характерна, присъща, на т.н. първобитното общество. Тогава хората са живеели на групи. Основната връзка между тях е била кръвната връзка. В първобитното общество решенията се вземат от всички участници на групата..
 

Идеалната държава

04 юни 2007
·
662
·
2
·
253
·
246
·
5

Целта на живота на всеки от нас е да търси щастие. Следователно идеалната държава би била тази, в която всеки отделен човек се чувства щастлив.
 

Властта- курсова работа по политология

13 дек 2006
·
2,038
·
14
·
2,057
·
284
·
3

Властта е отношение, макар че в естествените езици говорим за притежаване и натрупване на властта, за равенството...
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Политология
Тест по политология за 2-ри курс, ВСУ - политически системи и режими
изпитен тест по Политология за Студенти от 2 курс
Тест по Политически системи и режими. Важи за ВСУ. Съдържа 22 въпроса, всеки от които има само един верен отговор.
(Лесен)
22
187
1
26.09.2014
» виж всички онлайн тестове по политология

Разделение на властите според Монтексьо

Материал № 1336890, от 20 яну 2019
Свален: 6 пъти
Прегледан: 5 пъти
Предмет: Политология
Тип: Тема
Брой страници: 2
Брой думи: 793
Брой символи: 4,613

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Разделение на властите според Монтексьо"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала