Реферат на тема:
Административно-териториално устройство на Република България
1
Административно-териториално устройство (АТУ) представлява изградени
различни по степен и вид административно-териториални единици – общини,
околии, окръзи, области и други, които се намират в определена взависимост и
представляват цялостна система. То е присъщ атрибут на държавата. Като
система на териториална организация на държавата то е основа за формирането и
функционирането на органите на властта и управлението.
Българската история на АТУ през последното столетие показва голяма
мобилност в структурирането на териториалните единици. Това често е водело до
отделянето на териториалните структури от реалните процеси и явления в живота
на обществото и превръщането им в самоцел на политическата конюнктура.
Новите условия, в които започва да се развива страната, свързани с изграждането
на демократична обществена система, обуславя нуждата от съвременна реформа
в териоториалната организация на управлението. Тази реформа се диктува от:
потребността да се развие местното самоуправление и да се разгърне
обществената активност на хората; да се съдейства за демографското възраждане
на българската нация; да се създадат предпоставки за успешно осъществяване на
икономическата реформа и др.
В страните от Европейската общност все още няма единна териториална схема, но
някои общи принципи на социална и териториална организация могат да послужат
за основа за създаване на обща българска териториална политика. Става дума за:
децентрализация на националната власт; за автономност на местната власт; за
последователна концентрация на социалните дейности.
Действащата правна уредба на АТУ на страната се съдържа в Конституцията на
Република България, Закона на местното самоуправление и местната
администрация и най-вече в Закона за административно-териториално устройство
на Република България (ДВ, бр. 63 от 14.071995 г.). Отделни положения се
съдържат в новите избирателни закони, както и в някои от решенията на
Министерски съвет.
Структурата на АТУ съдържа два основни компонента – социален и физически
(териториален). Първият включва социалните общности (населението) в
съответните територии, а вторият – самите територии като географско
пространство, с присъщите им инфраструктурни елементи – сграден фонд,
транспорт, комуникации и други. Според Конституцията АТУ на страната е
двустепенно. Състои се от два вида административно-териториални единици
(АТЕ) – община и област. В същото време тя дава възмойност на Народното
събрание със закон да създава и други АТЕ. Предвиждало се е тристепенно АТУ –
2
община, околия и област. Околиите обаче не се изграждат и затова нашето АТУ е
двустепенно, фактът, че столичният град съчетава чертите на община и област, не
дава основание да се счита, че АТУ в България е тристепенно: община, област,
Голяма столична община. Административно-териториалните единици се
изграждат в съответствие с историческите, географските, икономическите,
социалните, демографските и еколофическите условия на територията. Вземат се
предвид и други фактори и реалности.
Според Конституцията и Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА) общината е основната административно-териториална
единица. Тя е основна, защото именно в нея се осъществява местното
самоуправление и в нея е концентрирано населението на страната с неговите
разнообразни и тайни интереси и потребности. Съгласно посочените нормативни
актове гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от
тях органи на местното самоуправление, така и непосредствено чрез референдум
и другите форми на пряко народовластие.
Именно общината се оказва оная АТЕ, която по най-категоричен начин
предопределя и осигурява самоуправленския тип или модел на днешното
административно-териториално устройство на България. Заедно с това общината
не е единственият и изключителен елемент и фактор за определянето на
самоуправленския тип административно-териториално устройство. Свой дял в
това отношение внасят и останалите административно-териториални единици,
особеното със съдействието, което те са призвани да оказват на общините за
утвърждаване на самоуправлението, както и за цялостното решаване на
проблемите на населението в общините.
Общината е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен
общински бюджет. Общините могат да определят свои символи ипочетни звания
съобразно закона. Жител на общината е всеки гражданин, който живее на
територията й и е записан в регистъра на населението. Землищата на общините се
утвърждават от председателя на МС в съотвествие с изискванията на Закона за
кадастъра. Споровете за землищата между общините се решават в съда.
Околиите са били предвидени в ЗМСМА, но реално не са изградени. Те са
замислени като АТЕ, която е съставена от няколко общини, като в нея ще се
съвместяват функциите на самоуправлението и държавни функции.
Самоуправленският елемент от същността на околията следвало да се изразява
чрез делегирано представителство на общините и функциониращи околийски
съвети на общините, а държавният елемент – чрез управленските функции на
околийските управители и тези на създаваните в околийските органи и служби на
централната държавна администрация. Предвиждало се е околията да
3
1
501
114
