Благата дума достига до места, недостъпни за други сили.Това
показва висока степен на развитие на традиционната устна култура.Тя като,
че ли дава предпочитания на словесните пред физическите
действия.Думата може да руши, но може и да изгражда, да прониква, да
свързва и да проправя пътища в сложните човешки отношения.Чрез
словото човекът търси и намира мястото си в света.
“Блага дума – железни врати отваря” е метафоричен израз на една
прагматична житейска философия, плод на колективното мислене, която
предоставя готова формула на човешки взаимоотношения.Тази формула е
необходима за съществуването в един свят на утвърдени от традицията
норми и условности.В плана на социалните отношения пословицата е
израз, който е рафиниран от вековното развитие на българската култура –
най - силният от инстинктите – инстинктът за оцеляване.Благата дума
представлява ключ към постигането на желаната цел независимо от
нейните морални измерения.Тя не е задължителен израз на истината-
напротив – тя е средство да се предразположи събеседника на всяка цена.
Думите са оръжие, зад което може да стои принципна добронамереност
към човека от среща, но също така лицемерие и прикрити лъжи.Изразите
(от благи думи ) внушават, че в човешките отношения всичко е постижимо
с правилно избрана речева стратегия. Това допълнително се подчертава от
хиперболата в пословицата ‘Блага дума – железни врати отваря ‘.
Като цяло във всяка една ситуация е по – добре да се държиш мило и
вежливо. Така вероятността да получиш същото в събеседника си е много
по – голяма. Благата дума отваря не само нови възможности, но е и ключ
към най – важната врата – тази към сърцето на човека. Ако е произнесена
искрено и откровено, тя често става основа за развитие на едно ново
приятелство или любов. Най – хубавото е , че вратите на всяко сърце се
отварят с мили и топли думи. Още в зародиша на народното творчество,
благите думи използвани в песни, са имали за цел да въздействат
емоционално между момък и мома. Поднесени по този начин думите са
притежавали магическа сила да влияят върху чувствата им и да отварят
железни врати към сърцето на този, към когото са предназначени. Именно
думите са били първоизточникът, който сигнализира за поредните
емоционални трепети.
Добронамереността ни в общуването предразполага
комуникацията в положителна посока. Благата дума е средство, което
сплотява хората към положителна насока. Нашето отношение към света,
нашите чувства, които изпитваме, показват накъде се накланя везната на
доброто и лошото. Това, което ние сами си правим, няма кой друг да ни го
прави така. Все пак стремежът да подобрим живота и усещанията в
положителна посока ни карат да се развиваме. Да даваш на другите сила и
увереност е много специален начин на отношение към околните. Добрата
дума е тази, която бихме спечелили много човешки сърца и би разтопила
ледовете между нас. Добрата дума сама ще ни изведи на светлия друм. Тя
не изисква пари, за да я кажем , нито да я отработваме. Изисква само добре
да я обмислим, за да достави удоволствие и да вдъхне надежда в утрешния
ден на нашия събеседник.
Човек, който използва много благи думи не може да е
злонамерен.Той носи душа на светец, любезен, великодушен и
доброжелателен. Човек, който няма лошо подсъзнание за събеседниците
си. Може би леко наивен и скромен, но чисто сърце. Хората, които са с
добри сърца правят добро, мислят положително и живеят в един по- добър
свят, свят без злоба, без лицемерие, фалш и лъжи.
В днешния забързан и динамичен свят, не казваме благи думи.
Забравили сме, че те са вълшебни, защото благата дума е билка. Ако се
опитаме поне веднъж на ден да казваме по една добра дума ще припомним
вълшебството на думите. Може би светът, в който живеем ще стане по –
добър! Всеки от нас знае колко е приятно да чуе някоя добра дума за себе
си или близките си и колко криво би му станало,ако чуе обратното.
Когато бях малка прочетох една приказка „ Мечката и лошата дума”
и до днес си спомням как завършва тя : ” Лоша рана заздравява, лоша дума
не се забравя „. Някои хора приемат критиката като обида.Затварят се в
себе си и помнят само колко ги е наранила тази забележка. Не гледат на нея
като на градивна критика, а я възприемат като обида, която цели да ги
нарани и да омаловажи постигнатото от тях. По – добре би било да
разберат, че трябва да се възползват от тази критика като от нещо, което ги
кара да се усъвършенстват, да стават по – добри. Има хора, които се
стремят да я превърнат в нещо полезно. Така се изграждат като по – силни
и стабилни личности , способни да преодолеят явилите им се трудности .
Да възприемаш всяка забележка, всяка критика като обвинителни думи е
тежко и нараняващо. Често жертва на този начин на възприемане на
критиката, стават чувствителните и не достатъчно сигурните в себе си
хора. При тях целта да се върви напред и да се усъвършенстват се постига
по – лесно с поощрение и похвала. Добрата думата им дава крила и ги кара
да се стремят да оправдаят доверието на другите. Кара ги да се отворят към
хората, с които работят, смело да споделят идеите си и така да бъдат
полезни за себе си и за колектива. За тези хора мъдрия българския народ е
казал : „ Блага дума – железни врати отваря ” . Една българска поговорка
„ Казана дума – хвърлен камък” ми напомня, че е добре преди да отправим
критика, обвинение или обида към някого, е необходимо да познаваме
човека, постъпките му и да се съобразим с дадената ситуация. Критиката
ни трябва да е справедлива и с най – точно подбраните думи. Да не е
злонамерена и да няма за цел да нарани другия. Обвинителните думи,
които изричаме трябва да са добре премерени, за да изиграят ролята на
стимул за развитие, а не на обида и огорчение. Добрата дума не е нещо
сложно, не е услуга, която връщаш.Тя помага на приятел, подава ръка,
дарява топлина, която сгрява. Тя е лъч светлина за всеки.
Тайно си мечтая ние хората да бъдем по – дружелюбно настроение
един към друг и да се усмихваме повече, защото усмивката е част от
нашето възпитание. За да отвориш железни врати не е нужно да имаш
ключ, достатъчно е да изречеш една блага дума, която да достигне до
душата на човека и да успееш да го убедиш да ти се довери.
Добронамереното слово независимо дали е поднесено в устна или писмена
форма е способно да те разчувства, да стопли сърцето ти и да промени
настроението ти.
228
36
