Веселка Ганчева СДР-398
Трудова миграция
Миграцията е един от основните фактори, обуславящи структурата и размера
на населението на дадена територия. Терминът произхожда от латинската
дума migratio, която означава „преселение“. Това е процес, при който
населението променя своето местоположение за различен период от време.
Пада визовия режим, България става член на НАТО и Европейския съюз, и
много от страните в ЕС отварят трудоия си пазар за български граждани.
Между преброяванията от 1992 и 2001 год. са емигрирали 217 809 български
граждани, докато между преброяванията от 2001 и 2011 год. са емигрирали
175 244 души. Въпреки много по-голямата интеграция и отпадането на
пречките за пътуване в ЕС, емиграцията всъщност намалява. Това показва, че
българската емиграция не се определя основно от пречките пред пътуването,
а от икономически фактори. Тъй като 90-те години са тежък период за
България в икономически план.
Днес се наблюдава голяма вълна на мигрантска мрежа. Войните и природните
бедствия принуждават хората да мигрират. Причините за миграционните
процеси се коренят в постоянната човешка амбиция за кариера, успех и по-
добри условия за живот.
Пазара на труд, по отношение на миграцията, се разделя на първичен и
вторичен сегмент. Първичният сегмент е достъпен само за тези работници
мигранти, характеризирани като " изтичане на мозъци ". Вторичния сегмент
се характеризира с тежки и вредни условия на труд, с ниски работни заплати,
и с липса на възможности за професионален растеж. Този сегмент,
практически не дава възможност за професионална мобилност и интеграция в
обществото, докато при " изтичането на мозъци " адаптацията е сравнително
лесна.
Определящ фактор за емиграциите у нас е неравновесното състояние на труда
и капитала. Неговото значение се подсилва от влошеното икономическо
състояние и високата безработица. Основният проблем за емигрантите е
възможността да започнат работа след кратък престой в чужбина. Решаваща
помощ оказват техни близки, които вече са се установили там.
Причини за трудова миграция
Причините за трудовата миграция може да са различни. През последните
години нарастваща роля играят икономическите причини: търсене на работа,
повишаване на доходите, жизнено равнище и т.н. Хроничната безработица,
която съществува в някои страни (особено недоразвитите), се превърна във
важен фактор за увеличаване на миграцията. Същото се улеснява и от
увеличаването на размера на изнесения капитал през последните години, от
създаването на широка мрежа от клонове на големи фирми в чужбина, както и
от желаещите да получат работа в столицата в тези страни.
Вътрешна миграция (Последни данни)
През 2017 г. в преселванията между населените места в страната са участвали
113 471 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене
вътре в страната, 43.0% са мъже и 57.0% - жени. По отношение на
възрастовата структура с най-голям относителен дял сред преселващите се са
лицата във възрастовата група 20 - 39 години (34.9%), следвани от лицата на
възраст под 20 години - 30.9%, и 40 - 59 години - 16.1% от мигриралите лица.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“
(42.3%), следва направлението „село - град“ (24.2%) и „град - село“ (21.5%).
Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по
направлението „село - село“ - 11.9% от мигриралите лица. Най-голям брой от
преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София
(столица) (18 286). Областите с най-големи относителни дялове в
миграционния поток към област София (столица) са София - 9.9%,
Благоевград - 7.0%, и Пловдив - 6.0%. Най-малко преселили се в столицата са
от областите Търговище и Разград - по 0.9 %.
Външна миграция (Последни данни)
Външната миграция е резултат от създадения достъп до националните и
международните пазари на труда. С най-висока емиграция са България,
Румъния, Полша. Заедно с това някои от тези страни станаха притегателен
център за имигранти от други источни страни.
През 2017 г. 31 586 души са променили своя настоящ адрес от страната в
чужбина, като 50.8% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (55.1%) е на
възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 14.6%, а
тези на 60 и повече навършени години - 6.9% от всички емигранти. Най-
предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (22.0%), Обединеното
кралство (16.3%) и Испания (12.2%). Лицата, които са сменили
местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите,
включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на
други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната.
През 2017 г. 25 597 лица са променили своето обичайно местоживеене от
чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 48.7%, а на жените -
51.3%. Сред дошлите да живеят в страната 36.2% са във възрастовата група
20 - 39 години, а 27.0% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти
(под 20 години) са 20.5%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 16.3%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.7%), Руската федерация
(11.7%) и Германия (6.9%).
(
347
