Големина на текста:
ДИДАКТИКА
Думата „дидактика” има старогръцки произход „Дидаско” и означава
обучавам, наставлявам, „дидаскалия”- обучение, образование, дидагма- урок, а
учителите наричали „дидаскалос”. Както в миналото, така и сега в термина
„дидактика” се влага различен смисъл. Основоположникът й е Ян Амос
Коменски, който я разглежда в много широк смисъл, обхващащ цялата дейност
за обучението, образованието и възпитанието, т.е. всичко, което днес изучава
педагогиката. Това разбиране се запазва до Йохан Хербарт, за когото
дидактиката е част от педагогиката, наука за възпитаващото обучение, за
неговите цели, задачи, методи и средства.
Някои автори разглеждат дидактиката предимно като теория на
образованието, други- като теория на образованието и обучението, а трета
група- като теория на обучението. Продължава да бъде дискусионен въпросът
дали дидактиката е част, раздел от педагогиката или може да се разглежда
като относително самостоятелна педагогическа наука. Твърде често в един
учебен предмет могат да се представят в дидактически редуциран вид
основите на повече от една наука или област от живота. Ето защо
определянето на дидактиката като теория на обучението, теория на
образованието или теория на образованието и обучението, съществуваща като
раздел на педагогиката, отразява един изминал етап от развитието й в рамките
на класическата, традиционна педагогика. В тези рамки обаче дидактическата
проблематика неизбежно остава ограничена, неразвита.
С основание през последните години все повече автори започват да
разглеждат дидактиката като наука за обучението, респективно за
образованието и обучението. И това не е случайно. Сега дидактиката вече е
придобила статут на относително самостоятелна педагогическа наука със свой
предмет, специфични задачи и методи на изследване. През своето развитие
дидактиката преминава през няколко етапа, периода, чието обособяване е
твърде условно. На първия й най-елементарен стадии се извършва постепенно
натрупване на фактологичен материал и се изказват най-общи съвети и
препоръки за обучението. Вторият й стадии- систематичният- се характеризира
с целенасочен стремеж за систематизиране и обобщаване на натрупания
многовековен опит, за разкриване на най-общите закономерности на
обучението и формулиране на основните му принципи. Този стадии започва
през 17 век с голямото творческо дело на Ян Амос Коменски. Съвременният
стадии- системният- се характеризира с постепенното превръщане на
дидактиката в системно-теоретична, интегративна наука за обучението.
Като наука дидактиката обхваща такава сфера на дейност, която е насочена
към изграждане на относително цялостна система от знания, предписани,
принципи, обяснителни схеми и модели, прогнози, хипотези, концепции и идеи
като предпоставка за ефективно обучение. Мнозина автори се задоволяват с
твърдението, че обект на дидактиката е обучението, без да разкриват нейния
предмет. Такъв подход обаче не позволява да се отдиференцира предметът на
дидактиката от предметите на другите науки, които също имат за обект
обучението, като например педагогическата психология, училищната хигиена,
педагогическата социология и др. Дидактиката не може да се развива
независимо, изолирано от педагогиката, а дидактическите обобщения са
особена категория педагогически знания. Не случайно някои автори определят
дидактиката като наука за закономерностите на учебно-възпитателната
дейност, която се осъществява в обучението. При този подход обаче могат да
възникнат по-големи или по-малки трудности при разграничаване на предмета
на дидактиката от този на теорията на възпитанието. Такъв подход е по-
приемлив, тъй като дидактическите отношения, възникващи в процеса на
обучението, се отличават със своята специфика от възпитателните отношения,
които изучава теорията на възпитанието. Дидактиката разглежда обучението
като особен вид обществена дейност, насочена към изпълнение на социалните
изисквания по отношение на подготовката, развитието и възпитанието на
подрастващите. Тя изучава обучението като реален факт и същевременно като
обект на научнообосновано конструиране. Най-общо предметът на училищната
дидактика може да се определи по следния начин: дидактиката изследва
обучението като относителна самостоятелна цялост, като вътрешно единство
между дейността на учителя, наричана преподаване, и дейността на учениците,
наричана учене. Цялостността на обучението, вътрешното му единство се
реализира чрез неговите инвариантни и вариативни характеристики. Именно
тези и други характеристики се включват в предмета на дидактиката. При
дидактическия подход към обучението всички останали отношения, които
възникват в процеса на обучението: отношението на ученика към учебното
съдържание, отношенията между самите ученици и други се обединяват около
това главно дидактическо отношение. Поради спецификата на своя предмет с
основание дидактиката може да се определи като интегративна наука за
обучението. Тя се отнася към групата на социалните науки и по-специално към
науките за социо-културното възпроизводство на човечеството, която има
фундаментално-теоретичен и технологично-приложен характер.
Интегративният характер на дидактиката се изразява главно в това, че тя , от
една страна, осигурява взаимовръзката не само между отделните теории и
обяснителни модели, които разработва а и между абстрактните концепции за
обучението и неговата функционално-технологическа интерпретация, а от
друга страна, дидактическите обобщения пронизват всички останали
педагогически науки, имащи отношението към обучението. Дидактиката е
развиваща се система от знания и норми за обучението като реален факт и
научнообоснован проект. Тя разкрива неговите най-общи принципи и
закономерности, които обясняват и теоретически обосновават структурирането
и функционирането му като явление и прогностичен модел. Своите
интегративни функции дидактиката може да изпълнява особено на
съвременния етап, когато вече се изгражда като системно-теоретична наука.
Структурата и съдържанието на дидактиката непрекъснато се изменят и
обогатяват във връзка с нейното развитие, Основната проблематика на
дидактиката произтича от нейния предмет. Трябва да се подчертае, че при
представяне на структурата и съдържанието на дидактическата проблематика
не съществува пълно единство между различните автори. Това може да се
обясни преди всичко с нееднаквия подход на отделните учени към обучението
и към другите категории на дидактиката. В зависимост от това, кое понятие се
приема за основно , се възприема една или друга структура на дидактическата
проблематика. Структурата на дидактическата проблематика може да се
представи най-общо по следния начин: 1. Дидактическа пропедевтика-включва
въпросите, очертаващи научния статут на дидактиката, както нейния предмет и
актуалните й функции. 2. Телеологична дидактика- обхващаща въпросите,
свързани със социалните изисквания към подготовката и развитието на
подрастващите, с целите и задачите на обучението и образованието и
подходите за тяхното формулиране. 3.Обектна дидактика /онтодидактика/,
очертаваща теоретичните основи на съдържанието на образованието и
обучението. 4. Субектна дидактика- разглеждаща в съответствие с предмета на
дидактиката дейността на учениците и дейността на учителите. 5.Субект-
обектна дидактика- изясняваща същността и особеностите на обучението като
дейност, взаимодействие и процес, неговата структура като цялостно явление и
цялостна система. 6. Нормативна дидактика- разглеждаща въпросите за
закономерностите и принципите на обучението. 7.Технологична дидактика
/дидактическа технология/- изясняваща проблемите за организационните
системи, формите, методите и средствата за обучение, рационализиране и
интензифициране на дейността на субектите на обучението като социален
феномен. 8. Доцимология и дидактометрия- занимаваща се с проверяването и
оценяването на подготовката и развитието на учениците. 9. Дидактическа
прогностика /футурология/- разработва теоретическите и огранизационно-
методическите предпоставки за прогнозирането в дидактиката и за научното
обосноваване на обучението. Всяка методика се занимава с конкретните
въпроси на целите и задачите, съдържанието, принципите, формите и
методите на обучението по съответния учебен предмет, изучаван в училище.
Поради това най-често методиките на обучението по отделните учебни
предмети се наричат частни дидактики.
Взаимоотношението между дидактиката и методиката на обучението по
отделните учебни предмети непрекъснато се е изменяло в процеса на
изграждането на системата на педагогическите науки. Различието между
предмета на общата дидактика и предметите на методиките следва да се търси
в нееднаквата степен на обобщеност на постановките и изводите, до които
стигат тези науки. Важна задача на общата дидактика по отношение на
методиките на обучението е да осигури необходимото единство в подходите им
към учениците, при избора на съдържанието, на пътищата и формите на
учебна работа. На съвременния етап във връзка с обособяването на
дидактическата технология като относително самостоятелно направление
взаимоотношението между общата дидактика, технологията на обучението и
частните дидактики значително се модифицира и комплицира. Тоест ,
отношението между дидактиката и методиките е отношение, както между общо,
особено и единино, разглеждани като философки категории. Отношението
между дидактиката и методиките е отношение, както между отделни, така и
между преминаващи една в друга форми на научното познание.
Дидактиката разработва важни гносеологически и пркасиологически аспекти
на обучението. Дидактическите обобщения изпълняват специфична
технологическа функция, която се обуславя от самия предмет на дидактиката.
Важна нейна задача е да разработва технологията на обучението, която
създава най-блгоприяитни организационно-материални, методически и други
условия за ефективно приложение на методите и формите на обучение, на
дидактическите матириали, на съвременните технически средства за обучение.
Общото представяне на процеса на обучение.
Процесът е съвкупността от дейности и ресурси, свързани динамично

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
23 яну 2020 в 15:46 в момента не учи на 41 години от Варна
23 яну 2020 в 12:21 родител на 49 години
01 дек 2019 в 15:28 учител на 49 години от София
12 юни 2019 в 10:03 учител на 40 години
04 май 2019 в 09:29 в момента не учи
09 мар 2019 в 20:02 студентка на 42 години от София - Технически университет, факулетет - Факултет електроника и автоматика, специалност - Електроенергетика, випуск 2009
 
Подобни материали
 

Дидактика 1 курс 2 семестър


всички лекции за Дидактика за 1 курс 2 семестър.Моье разпечатка и пищови...
 

Дидактика


Дидактиката като наука - основни понятия, статут на училищната дидактика и др...
 

Съдържание на образованието и обучението


Разработка на темата Съдържание на образованието и обучението по Дидактика...
 

Дидактика - пищови


Дидактиката е част от педагогиката, която изследва закономерностите на учебния процес. Тя има за предмет организираната дейност на подрастващите за усвояване на знания, умения и навици...
1 2 3 »
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
354
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
107
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Същност на дидактиката

Материал № 1333439, от 10 дек 2018
Свален: 6 пъти
Прегледан: 18 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Лекция
Брой страници: 13
Брой думи: 5,521
Брой символи: 34,144

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Същност на дидактиката"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения