
Пловдивски университет ,,Паисий Хилендарски‘‘
Педагогически факултет
Курсова работа
ПО
Теория на привързаността
ТЕМА:
Нарушения на
вързаността.Класификация.Диагностика.
Изготвила: Айше Ходжа Проверил: доц. Тагарева
Специалност: Психология
Курс: 3
ФН: 1506551067

Моята курсова работа е посветена на тема: Нарушения на привързаността,
класификация и диагностика. Взех решението да пиша по тази тема, защото бях лично
заинтересована от нарушенията, който могат да настъпят при отношенията между
майка- дете, дете –баща, или като цяло казано дете-семейство. Привързаността е едно от
най- важните качества за едно сполучливо семейство.Връзката, която се изгражда в тази
среда, дава едно съществено начало на детето и развиването му като личност, през
следващата част от живота му. Семейството в което, тоизраства, ще покаже, какво
семейство ще има, то един ден, кръговете от приятели, който ще създаде. Ето защо,
когато едно привързване е неуспешно, то дава отражение във всяко отношение.
Актуалност на проблема
Привързването възниква от взаймните действия на майката и на дтето.От позицията на
детето това е свързано с необходимостта от майчината грижа.От позицията на майката
е свързано с чувството за отговорност и любовта към детето. Появява се обикновено
през първите шест месеца след раждането. Най-малките бебета обръщат внимание на
всички хора. Постепенно те се научават да ги различават и да предпочитат познатите
пред непознатите. Накрая между 6 и 7 месеца, бебетата търсят контакт с определени
хора – обикновено това са родителите или онези, които се грижат за тях – и са нещастни
ако ги няма. Не е чудно, че малките деца формират силна привързаност към своята
майка. Разбира се, те изпитват такава и към бащата. Всъщност почти няма разлика в
начина, по който децата се привързват към своите родители, въпреки че майките и
бащите не общуват еднакво с тях. Майките са по-склонни да разговарят и да ги милват,
докато бащите предпочитат да си играят с тях. Децата от своя страна търсят във
взаимоотношенията си с всеки родител удовлетворяване на различни потребности. Те
предпочитат бащите като партньори в играта, но отиват при майката, когато са
разстроени. Бащите са по-вълнуващи и непредсказуеми, докато майките са по-
утешаващи и успокояващи. Все още не е ясно доколко различията във
взаимоотношенията „родител-дете“ са биологично или културно обусловени, но се знае,
че и двамата родители са важни фактори за формиране на привързаността и играят
съществена роля в социалното развитие на детето. Бащите обикновено прекарват по-
малко време с тях, отколкото майките, но излиза, че за формирането на привързаността
по-важен фактор е качеството на общуване, а не продължителността му. Защо се
формира привързаността? Един от възможните отговори е, че тя удовлетворява
физическите и психичните потребности на детето. Бебетата трябва да бъдат нахранени,

чисти, да им се обръща внимание, да ги обичат и тогава те от своя страна развиват
положителни чувства към хората, които удовлетворяват потребностите им.
За формирането на привързаност важно влияние имат всички компоненти на човешката
личност- ум, тяло, емоции, отношения и ценности. Човекът притежава инстинкт да се
привързва - бебето инстинктивно протяга ръка за сигурност към грижещия се за него.
Родителите инстинктивно протектират и отглеждат потомството си. Привързаността не
е нещо, което родителите правят за децата си, а е нещо, което децата и родителите
изграждат заедно на базата на реципрочни отношения. Привързаността може да бъде
създадена само в контекста на отношенията, включващи отглеждане, невредима власт,
очен контакт, усмивка, позитивен афект и нужда от изпълнение.
Практическа актуалност
Класификация на арушения на привързаността.
Според Ериксън в малките деца се формира отношение на доверие или на недоверие
към света, което остава за цял живот, и което зависи от чувствителността и
отговорността на хората, които се грижат за тях. Други автори твърдят, че малките
деца са забележително издържливи. С изключение на случаите на жестоко отношение
или крайно пренебрежение, ранният отрицателен опит, може да бъде преодолян чрез
проява на по-голяма чувствителност, отговорност и грижа за детето в по-късна
възраст. Причините за разстройството на привързаността трябва да се търсят във
формирането на отношенията родител-дете. Съществуват редица фактори, които се
отнасят както до родителите и децата, така и до средата на отглеждане и развитие:
Това са симптоми на т.н. Реактивно разтройство на привързаността
?Малтретиране и /или неглежиране на детето.
?Липса на обич и несензитивни грижи.
?Депресия.
?Тежки или хронични психични разстройства.
?Родителстване в юношеска възраст.
?Липса на самоконтрол
?Неспособност за развитие и поддържане на приятелство
?Неспособност за доверие и интимност
?Антисоциално поведение
?Агресия и насилие
?Употреба с психоактивни вещества.
Симптоматиката на Реактивното разтройство на привързаността се изразява също и
в следните показатели: