Цветан Ташев
преподава по Икономика
в град Петрич
Големина на текста:
Несклонност към загуба
Това, че индивидите са склонни
да придадат по-голяма тежест
на потенциалните загуби,
отколкото на потенциалните
печалби. Индивидите са
чувствителни към печалби и
загуби по отношение на
референтни точки. Начинът по
който се комбинират
различните резултати има
голямо значение. Индивидите
са много по-толерантни към
пропусната печалба, отколкото
към загуба,макар да са
еквивалентни. Те обясняват
риска по отношение на
печалбите и го търсят когато
става дума за загуби.
Несклонността към загуба
означава, че икономическите
решения се разглеждат
различно в зависимост от това,
дали включват загуби или
печалби, които потенциалните
загуби имат по-голям
мотивационен ефект.С помоща
на референтнозависимите
предпочитания с къс хоризонт
и с присъствието на
несклонност към загуба, могат
да бъдат изяснявани или
моделирани имперични факти,
като:
- асиметрията в ценовата
еластичност на търсенето след
повишаване или намаляне на
цената;
- поведението на нюйоркските
таксиметрови шофьори да
напускат по-рано работа,
достигайки целево ниво на
дневния доход;
- т. нар. загадка на премията за
риск;
Във всеки един от случаите
агентите имат
референтнозависими
предпочитания и кратък планов
хоризонт, при което загубите
не се интегрират с печалби.
Свидетелства за несклонност
към загуба се дават в
изследвания на пазара на
жилища са силно повлияни от
цените, на които са
купени.Предлаганите продажни
цени и поведението на
предлагащите отразяват
несклонност към номинални
загуби.Несклонността към
загуба се проявява и в други
области в икономическата
политика тя обяснява
тенденцията неблагоприятно
засегнатите от дадено
изменение в политиката да
реагират много повече от тези,
в чиято полза е тя.
Референтна зависимост
В класическата теория на
поведението на потребителя е
прието, че предпочитанията
към множествата от блага са
инвариантни по отношение на
текущото
притежание/собственост или
потребление на индивида.
Обратно на това опростяващо
допускане, многообразни
свидетелства сочат
зависимост на
предпочитанията от
референтна точка на
индивида; такава референта
точка обикновено е текущото
притежание (current
endowment). Индивидите не
обичат да губят стоки от
потребителския си набор
много повече, отколкото
обичат да придобиват други
стоки. Това графично се
представя като чупка в кривата
на безразличие в точката на
текущото притежание, с
различен наклон и
чувствителност на двата
сегмента на кривата.
За най-просто изследване,
демонстриращо референтнат
а зависимост, се сочи това на
Дж. Кнеч от 1992 г. В него
участниците в
експерименталното изследване
на случаен принцип получават
голяма чаша за кафе или
химикалка. Разрешава се всеки
от двете групи да размени
полученото от него благо за
другото благо при минимални
транзакционни разходи - чрез
предаване на благото на
ръководителя на експеримента.
Ако предпочитанията са
независими от случайното
притежание на благото,
процентът на участниците,
разменящи чашата за кафе за
химикалка, и процентът на
участниците, разменящи
химикалката за чаша за кафе,
следва да се сумира грубо до
единица. Оказва се обаче,
че само 22% от участниците
в експеримента
разменят. Този нисък процент
се интерпретира като
свидетелство за подчертано
предпочитание към
притежаваното благо, или
като нежелание на индивида
да загуби това, което
притежава.
ЕФЕКТ НА
ПРИТЕЖАНИЕТО
По подобие на изследването на
Кнеч от 1992 г., участниците в
експеримента са разделени в
две групи, като едните
получават чаша за кафе, а
другитене; получилите чаша
за кафе са призовани да
определят най-ниската цена,
на която биха продали
притежаваното от тях
благо, а непритежаващите чаша
за кафена каква цена биха я
купили. Допускането е, че по
същество не бива да има
разлика между продажните и
покупните цени. Но се оказва,
че медианната продажна
цена е 5,79 дол., а медианната
покупна цена е 2,25 дол. –
т.е. първата е повече от два
пъти по-висока от втората,
като това съотношение
непрекъснато се
възпроизвежда. Тези
емпирични свидетелства
са проконтролирани за
ефект на богатството,
като основният емпиричен
резултат остава. Това е
направено в друго изследване,
докладвано в Канеман, Кнеч и
Талер (1990), със сравняването
на продажни цени и цени,
изведени от избор между това
да се придобие благото или, -
вместо това, - да се получат
пари, като при серия от
парични величини участниците
във втората група избират дали
да предпочетат притежанието
на благото или парите.
Продаващите чашата за кафе
се отказват от нещо, което
притежават, докато
правещите избор от втората
група се отказват от правото
да притежават това
благо. Т.е., разликите между
двете групи не могат да бъдат
приписани на ефекта на
богатството.
Ефектите на
притежанието/собствеността,
както и други образци на
отклонение от предсказанията
на стандартната икономическа
теория, се разглеждат
взаимосвързано с ключовото в
поведенския икономикс
поведение на несклонност към
загуба. Има свидетелства и
твърдения, съгласно които
несклонността към загуба
поражда ефекта на
притежанието, но има и други,
съгласно които несклонността
към загуба е отделен
поведенски образец, като, -
макар и свързани, - двете
понятия не се покриват.
Търговско непривързване
Свидетелствата в областта на
търговското непривързване са
смесени. Инвеститорите в
жилища демонстрират по-
малка несклонност към загуба
от собствениците, което е в
подкрепа на търговското
непривързване, но е налице
особеност в инвестиционното
посредничество на изразена
несклонност към загуба и
емоционална привързаност към
минала позиция - свидетелство,
в дадения случай, против
търговското непривързване.
Сериозността на тази
привързаност е видна от факта,
че за избягването на загуби
поради такава несклонност към
загуба (забавянето на
продажбата на губещи акции)
инвестиционните банки
практикуватсмяна на
позицията/портфейлана
търговеца с тази/този на друг
търговец, за да бъдат избегнати
лоши сделки.
ТЕОРИЯ НА ОЧАКВАНАТА
ПОЛЕЗНОСТ
Нормативните теории за
взимането на решение
определят как трябва да се
взимат решения рационално,
така, че да се получи
максимална полза и най-добре
да постигнем целите си.
Нормативният модел приема,
че трябва да се опитваме да
максимизираме общата
полезност. Ако става дума за
пари целта е да се
максимизира общото
благосъстояние.
Една такава теория е теорията
за очакваната полезност. Тя
казва, че трябва да изберем
алтернативата с най-голяма
очаквана полезност. Ако
опциите са несигурни, трябва
да умножим полезността на
всяка опция по вероятността за
получаването й. Теорията
формулира аксиоми, които са в
основата на рационалното
взимане на решение. Тези
аксиоми определят как
рационално трябва да се взимат
решения, така че да
максимизираме печалбата или
полезността. ?Учените
доказват математически, че ако
тези аксиоми се следват,
очакваната полезност се
максимизира. Когато се правят
изследвания с реални хора,
които взимат решения, може да
се види дали те следват тези
аксиоми и ако не да се търсят
нови теории, които по-добре да
обясняват наблюдаваното
поведение на хората.
ЕВРИСТИКА
Евристиките са практически
правила (rules of thumb) или
ментални съкратени преки
процедури, които хората
използват при вземането на
решение. Например, изправени
пред две или повече опции,
хората обикновено прилагат
т.нар.евристика на
разпознаването” (“recognition
heuristic”) тя се състои в
това, че хората избират
опцията, която им е най-
позната.
Евристиката е
некомпенсаторна”, в смисъл,
че не инкорпорира цялата
достъпна информация по
начина, по който се прави това
от компенсаторните модели
такива модели, например, са
моделите на статистическата
регресия. При вземането на
сложни решения, хората не
се стремят към
оптимизация. Те се стремят
към постигането на
удовлетворителни цели, т.е. те
търсят до момента, в който ще
намерят опция, която е
достатъчно добра за тях, макар
и да не е най-добрата възможна
опция. Този прост начин на
взимането на решение не следва
да се разглежда като
инцидентенфактически се
доказва, че поведението става
по-предсказуемо, когато
хората прилагат евристика при
решаването на сложни
проблеми. Колкото е по-трудно
вземането на решение, колкото
по-малко компетентни са
хората, които трябва да го
вземат, и колкото по-малко
внимание обръщат на
достъпната информация,
толкаво повече тяхното
поведение следва предсказуеми
правила.
Евристиките са практически
правила или ментални
съкратени преки процедури,
които хората използват при
вземането на решение
Евристиката е
некомпенсаторна”, в смисъл,
че не инкорпорира цялата
достъпна информация по
начина, по който се прави това
от компенсаторните модели
При вземането на сложни
решения, хората не се стремят
към оптимизация. Те се
стремят към постигането на
удовлетворителни цели, т.е. те
търсят до момента, в който ще
намерят опция, която е
достатъчно добра за тях, макар
и да не е най-добрата възможна
опция. Най-разпространената
техника епроба-грешка”.
ЕФЕКТ НА
ПРИТЕЖАНИЕТО
Стандартната икономическа
теория допуска, че при малки
ефекти на дохода разликата
между максималната склонност
на индивида да плати за дадено
благо (покупната цена) и
търсената минимална
компенсация за това благо е
пренебрежима. Поради това,
кривите на безразличие се
представят в стандартната
теория без съотнасяне към
текущо притежание.
Допускането, че притежанието
на благото не засяга стойността
на сделката обаче е в остро
противоречие с емпиричните
наблюдения за значително по-
високите продажни цени
(WTA), в сравнение с
покупните цени (WTP).
Изследванията на причините за
тази разлика между WTA и
WTP показват, че тя не е в
резултат на погрешни оценки
на участниците в сделката, а
отразява действителен
ефект на референтните
позиции върху
предпочитанието. Този ефект
на увеличаване на стойността
на благото, когато то стане
част от притежаваните
активи/собствеността на
индивида е наречен от Талер
(1980)ефект на
притежанието”.
Ефектът на
притежанието и
несклонността към загуба
биват демонстрирани в
придобило широка
популярност върху покупните
и продажните цени. По
подобие на изследването на
Кнеч от 1992 г., участниците в
експеримента са разделени в
две групи, като едните
получават чаша за кафе, а
другитене; получилите чаша
за кафе са призовани да
определят най-ниската цена,
на която биха продали
притежаваното от тях
благо, а непритежаващите чаша
за кафена каква цена биха я
купили. Допускането е, че по
същество не бива да има
разлика между продажните и
покупните цени. Но се оказва,
че медианната продажна
цена е 5,79 дол., а медианната
покупна цена е 2,25 дол. – т.е.
първата е повече от два пъти
по-висока от втората, като
това съотношение
непрекъснато се
възпроизвежда. Тези
емпирични свидетелства са
проконтролирани заефект
на богатството (че
индивидите, притежаващи
благоточаша за кафеса по-
богати от непритежаващите го,
поради което ценят благото
повече от парите и не са
склонни да се разделят с него),
като основният емпиричен
резултат остава.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Поведенчески икономикс

Въпроси за самоподготовка по направление икономика - поведенчески икономикс...
Изпратен от:
Sunni Tiankova
на 2018-11-12
Добавен в:
Пищови
по Икономика
Статистика:
84 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Икономика
Тест по Икономика на обществения сектор за 4-ти курс
изпитен тест по Икономика за Студенти от 4 курс
Тестът е изпитен и съдържа 24 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е за студенти от 4-ти курс по Икономика.
(Труден)
24
4
1
9 мин
28.08.2018
Тест по икономика за мениджъри
професионален тест по Икономика за
Тестът съдържа 27 въпроса, всеки от които има само един верен отговор. Предназначен е както за студенти, изучаващи дисциплината, така и за всички потребители, интересуващи се тясно от материята. Разисква приходи-разходи, възвръщаемост, фирми-съвършени конкуренти, финансови криви, приходи, олигопол и други.
(Труден)
27
14
1
12 мин
10.11.2016
» виж всички онлайн тестове по икономика

Поведенчески икономикс

Материал № 1330517, от 12 ное 2018
Свален: 84 пъти
Прегледан: 80 пъти
Предмет: Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 2
Брой думи: 1,551
Брой символи: 8,949

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Поведенчески икономикс"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Намери частен учител

Лариса Симова
преподава по Икономика
в град Плевен
с опит от  20 години
2

Цветан Ташев
преподава по Икономика
в град Петрич
с опит от  1 години
170 29

виж още преподаватели...
Последно видяха материала
Сродни търсения