Големина на текста:
1.Осн.цели и проблеми на нац.икономики.Осн цел на макро-
иконом.е да увеличава жизнения стандарт, осн субект – правител-
ството. Трите най-главни и осн цели са по-висок растеж, стабилни
цени и висока заетост. Иконом растеж е съставен от спадове и
възходи.Осн.проблеми са стоп.цикъл,безраб.и инфлация. Непре-
къснат раствж не може да се осъществи, защото винаги има спа-
дове и възходи.Стабилни цени не могат да се постигнат, защото
винаги има колебания м/у цените, заради търсенето и предлаган
2.Механизъм и инструмент за решаване на макроик.пробле-
ми.Проблемите се разрешават чрез пазарен механизъм и чрез
намесата на д-вата. Намесата на д-вата се осъществява чрез 2
вида: пряко – чрез държавната собственост и косвено – чрез
макроиконом регулиране. Главна цел на макро иоконом е да
изглади цилъла и да намали колебанията.
3.Макроикономически кръгооборот
разгледаме една известна схема на макроикономическия кръго-
оборот, тя съдържа основните групи пазарни субекти, паричните
и продуктови потоци между тях и потоците и отклоненията на
пари и стоки, които могат и в общия случай пораждат голямата
част от проблемите в макроикономиката. Тя включва и основните
пазари, които опосредстват движението на потоцитее. Осн.групи
пазарни субекти са домакинствата (индивидите, яействата), фир-
мите, правителството, външния свят. Основните пазари са:на пот-
ребителски стоки, на фактори на производството и финансов па-
зар.Потоците са следните:Първи поток - движение на произв.-
фактори от домакинствата към фирмите и насрещен поток от пари
като форма на доходите от различните фактори - работна заплата,
лихва и рента. Посредник в това движение е пазарът на произв.
фактори;Втори поток - движение на стоки от фирмите към дома-
кинствата и индивидите и насрещен поток от пари (разходи) за
закупуването им.>Двата потока извършват един кръговрат, затво-
рен кръг в дадена държава и биха изчерпили цялата стопанска
дейност, ако не съществуваха държавата и външният свят.Понеже
те съществуват-към този кръгооборотен поток следва да добавим
други потоци-изземвания (отклонения) и добавки (инжекции).
>Изземванията са отклонения от общия доход (който главно се
използва за потребление С). Те са чисти данъци (Т), които са раз-
ликата между данъците и социални трансфери (Тх -Тр), спестя-
вания (S) и разходите за внос (Im). Добавките са потоци, които се
вливат към общия доход. Те са инвестиции (I), държавни разходи
(G) и приходите ог експорта (Ех). Изземванията и добавките две
по две се преплитат по такъв начин, че изземването се превръща в
добавка.>Със символи отклоненията и добавките от и към дохода
(У) и следователно към и от потребителските разходи (С) могат
да се представят така:I+G+Ех=S+Т+Im.А съвкупният доход и
разходите, представящи основния кръгооборот изглеждат така:
•от гледна точка на фирмите: У = С + 1 + С + Кх (Ех - 1т);•от
гледна точка на домакинствата: У = С + 5 + Т(Тх - Тр).Тези ра-
венства осигуряват равновесие в системата.>БВП- За да оценим
как функционира икономиката във всеки даден момент, ние се
нуждаем от надеждни измерители. Такива са индикаторите на
икономическата активност. Най-обобщаващ сред тях и показващ
икономическия ръст или спад е БВП.>БВП -наричаме сумата от
пазарните стойности да крайните стоки и услуги, произв.в дадена
страна за опр.период от време. Тази дефиниция съдържа няколко
важни момента: пазарни стойности, крайни стоки и периодът от
време.Зад тях се крият различни проблеми на измерването-
движението на цените, повторното броене на стойностите на едни
и същи стоки и сравнимостта във времето.
4.Разходен,приходен и произв.подход за измерване на БВП
Разходният подход -БВП като поток от разл.видове р-ди,които
правят пазарните субекти за покупки на стоки и услуги. Ако събе-
рем ст-стите на вс.крайни стоки и услуги, закупени от пазарните
агенти (следователно по пазарни цени), ще получим сума, която е
равна па номиналния БВП.БВП= С+I+G+Nх.>Най-големият
компонент и като брой купувачи и като обща ст-ст са покупките
на потребителски стоки и услуги, наричани още консумативни
стоки“C”. Инвестиционни стоки“I”-получаваме ги като събе-
рем вс.изкупени за даден период и измерени чрез пазарните цени
стоки, които ще се използват за произв.потребление. Правител-
ствените разходи“G”-Това са вс.покупки, необх.за функциони-
рането на държавата като институция и регулатор на стоп.дейност
.Позитивният вариант на нетния експорт“Nx” предполага покуп-
ките на местни стоки и услуги от чуждестранни пазарни агенти-да
са с по-висока стойност, отколкото покупките от чужбина на
вътрешни за страната пазарни субекти. Приходен подход- БВП
като сума от доходи, получени от пазарните субекти. Резултатът
трябва да бъде същия както при разходния подход, защото разхо-
дите за едни пазарни субекти са приходи за други. Първи и с най-
голям дял в БВП е Доходът(сбор от компенсациите на наетите
лица.) -2/3 от БВП. Втори компонент можем да отделим брутния
опериращ излишък-той евс.останали форми на дохода-полученото
при икономическата реализация (наемането) на произв.фактори
земя, капитал и предприемачество.Той показва разликата между
получените приходи и направените разходи от фирмите.Третият е
сумата на амортизационните отчисления-своеобразен "приход"
на съответния елемент чрез отчисления.Четвъртия Косвените
данъци- тези данъци се плащат от потребителите, защото са
неотменим елемент на цената и са доход на държавата.
6.Значение на БВП.Други индикатори на иконом.активност ?
Това са брутен национален продукт (БНП), нетен вътрешен, или
нац. продукт, нац.доход, персонален доход, разполагаем доход.
Като из-ключим БНП, останалите измерват частично тази ди-
намика и се из-ползват за различни цели на анализа. БВП и БНП
са близки измери-тели, но между тях съществува разлика. Докато
БВП измерва съвкуп-ното производство вътре в дадена страна,
без оглед на националната принадлежност на стопанските
субекти, то БНП измерва активността на всички принадлежащи
към дадена нация пазарни субекти, незави-симо къде
осъществяват своята дейност - вътре или вън от страната.
Следователно ако БВП на една страна е по-голям от БНП на
същата страна, това означава, че чуждестранните пазарни агенти
имат по-го-ляма активност в страната, отколкото националните
извън страната.
5. Проблемите на БВП като измерител
Той не може да отчете редица дейности и състояния като разходи-
например домашното произв.в всичките му измерения като праве-
нето на консерви, шиенето, приготвянето на храната и дейностите в
скритата икономика. Причината е, че тези дейности или не са
регистрирани, въпреки че са или са незаконни.БВП не отчита
диспродуктите - вредни вещества, съпътстващи производството,
които всъщност биха го намалили. Той не отчита интензивността на
труда, както и свободното време като благо. Също така цената
защото е променлива във времето заради инфлацията, която про-
меняйки цените на стоките, променя и величината на БВП, като
създава илюзия за растеж. За да се избегне това, използваме две
понятия при изчисляването на БВП-номинален и реален БВП.
Номиналният БВП е изчислен по текущи цени, а реалният е изчи-
стеният от влиянието на инфлацията номинален БВП. Инструментът
за това изчистване се нарича дефлатор на БВП, който е индекс на
цените.Дефлаторът, номиналния и реалния БВП са свързани помежду
си в следната зависимост:Дефлатор БВП = (Номинален БВП): (Реа-
лен БВП) Следователно БВП може да служи само ориентировъчно
като измерител и то, когато бъде изчислен на глава от населението.
7. Икономически растеж ( ИР )
това е нарастване на БВП за определен период в сравнение с друг,
предходен , приет за база.Съществуват и други опр., но всички могат
да се свържат с колебанията на БВП, с темпа на неговия растеж. ИР
се свързва и е увеличаване на капацитета на икономиката. Графично
той може да се представи чрез изместване надясно и нагоре на грани-
цата на произв.възможности.ИР може да се анализира в краткосрочен
и в дългосрочен времеви план. В краткосрочен план той се свързва
предимно чрез съвкупното търсене,в дългосрочен план - чрез потен-
циалното съвкупно производство.ИР в краткосрочен - когато сме
изп.пълно и ефективно произв.ресурси(макс.производство). При па-
зарната икономика това е невъзможно, защото икономиката постоян-
но пулсира.Затова целта е да поддържа тези пулсации в минимални
граници.ИР в дългосрочен-да се отмества границата на произв.
възможности по-далеч от координатното начало, което на практика
означава нарастване капацитета на икономиката чрез увеличаване на
произв.фактори, подобряване на качеството им, усъвършенстване на
технологиите и подобряване организацията на труда.ИР зависи от
три фактора-кол.и качеството на ресурсите, равнището на техноло-
гиите и организацията на производство.Следователно той бива:*Реа-
лен е действително постигнатият, а потенциален е възможно най-
високият за даден период.*Номинален е растежът, измерен с БВП по
текущи цени, а реален е, когото е отстранено влиянието на инфлаци-
ята. *Балансиран е, когато осъществяването му не променя основни-
те народностопански пропорции. Когато тези пропорции са наруше-
ни, растежът се дефинира като небелансиран.>Според това как се
из-менят факторите, различаваме екстензивен и интензивен растеж.
Екстензивен е когато нарастването на крайната продукция се дължи
изцяло на нарастването на производствените фактори, а интензивен
е когато това става за сметка на увеличената производителност.
Измерването на ИР е необх.,за да преценим икономиката за опр.вре-
ме-за тази цел БВП се изп.като абсолютна или относителна величина
-темпът на нарастването му. Значението му е в това, че при равни
други условия, биха се подобрили условията на живот на хората.Но
ако темпът на нарастване на населението е по-висок от темпа на ико-
номическия растеж, няма да имаме нарастване на благосъстоянието.
8.Класическо и съвременно схващане за иконом.растеж(ИР)
Ако темпът на нарастване на населението е по-висок от темпа на ИР,
няма да имаме нарастване на благосъстоянието. Това обстоятелство и
специфичните условия, в които живеят икономистите през18 и нач.
на 19век, им дават основание да твърдят, че ИР е безсмислен, защото
довежда до мизерно съществуване на границата на жизнения мини-
мум.Аргументите са, че действа законът за намаляващата възвръщае-
мост, при което населението би се разширило до точката, където ли-
митираните ресурси на икономиката ще осигурят само един мини-
мум.Колкото повече хора (население) работи с фиксирано количест-
во земя и други ресурси, повишаването на общата продукция става
все по-малко и по-малко при дадено равнище на технология. Следо-
вателно средната продукция на глава от населението намалява, кога-
то населението расте. Жизненият минимум е сумата от блага, необх.
за да се запази населението от намаляване, при което броят на ражда-
нията са равни на броя на умиранията. Ако жизненият стандарт падне
под жизнения минимум, умиранията ще бъдат повече от ражданията
и населението ще намалее и обратно.>Не така мислят
съвременните икономисти, те не подкрепят тази теза, що се отнася
до развитите страни. Главните фактори за това са натрупването на
капитала, нови-те технологии и иновациите, вложенията в човешкия
капитал. Съвре-менните оценки за растежа обаче не са еднозначно
положителни, осо-бено що се отнася до нарастването на неговия
темп, той се свързва с развитието на обществото. Устойчивото раз-
витие се дефинира като съчетание от балансиран растеж, с решаване
на екологичните и социалните проблеми в обществото.>Някои
специалисти твърдят, че високите темпове водят до хищническо
изп.на ограничените природни ресурси и безконтролно замърсяване
на околната среда, до натрупването на диспродукти, което намалява
текущия положителен резултат от растежа и създава проблеми за
бъдещите поколения.
9.Стоп.цикъл(СЦ)-опр.и история.Видове цикли
Една икономика се развива успешно, ако има стабилен растеж, пълна
заетост и устойчиви цени. Това означава, че тя оперира на границата
на произв.си възможности постоянно-изразява се като права с поло-
жителен наклон-пазарната икономика това е невъзможно, поради
причини, заложени в природата на самата пазарна система.Стопан-
ският цикъл е текущото състояние на икономическата система.Той
може да бъде дефиниран като част от движението на стопанската
система, при което няма повторение в посоката на нейното движение.
Всяка от двете части се състои от фази.Най-често в рамките на низхо-
дящата част на цикъла се посочват фазите рецесия и депресия, а във
възходящата - оживление и подем. Задачите на управлението на ико-
номиката по отношение на стопанския цикъл се свеждат до това да се
изгладят колебанията на цикъла или, което е същото, да се намали
амплитудата и да се осигури функциониране на икономиката на
равнището на потенциалното съвкупно производство.
10.Части и фази на цикъла
Кризата е началото на низходящата част-спад на произв.,безрабо-
тица и намаляване на инфлацията (при класическия цикъл). При
депресията спадането на произв.спира, безработицата е достигна-
ла най-високото си ниво, а инфлацията изчезва.По-нататъшното
движение е вече подем, при който се регистрира растеж на БВП,
намаляване на безработицата и поява на инфлация. Стига се до
определен пиков момент, от който започва нова криза и следова-
телно нов цикъл.В съвременния цикъл не е задължително да съ-
ществуват четири фази по две във всяка част,продължителността
на цикъла намалява и той изглежда по следния начин: връх, фаза
на рецесия(контракция), дъно, фаза на оживление (експанзия),
връх.>Според продължителността си те биват дълги-с продължи-
телност 45 - 60 години, средни-с продължителност 9-11 години и
къси-с продължителност 5-7 години.Когато говорим за цикъла
най-често разбираме среден цикъл.В практиката на развитите
страни намаляването на БВП в две последователни тримесечия се
счита за признак на рецесия.Познати са кредитно-парична
теория, инвестиционна теория, класическа, неокейнсианска и др.
Те се групират най-общо в три основни направления- външни;
вътрешни (неокейнсианците); вътрешни и външни.
14.Определяне на инфлацията-класическо схващане и
съвременна х-ка Инфлация-продължително покачване на общо-
то равнище на цените, което предизвиква намаляване на покупа-
телната сила на паричната единица, а следователно, при равни
други условия и понижаване на жизнения стандарт.Класическо
схващане:До Великата депресия е характерен класическият тип
инфлация-нарастване на паричната маса, причинено като правило
от непроизводителни държавни разходи, увеличаване на цените,
обезценяване на парите и преразпределение на доходите най-вече
в полза на държавата.Съвременна х-ка-След Великата депресия,
и Втората световна война, х-ките на инфл.се променят. Тя е
резултат от множество едновременно действащи причини, чиито
дял трудно може да бъде идентифициран. Отличителни черти-
растежът на цените може да предхожда нарастването на
паричната маса, инфлационното обезценяване може да е скрито,
при това да съпровожда и низходящите фази на цикъла.
15. Измерване на инфлацията
Най-непосредствен измерител на инфлацията е нейният темп (Т).
наричан текущ, който представлява ежегодният прираст на някой
от ценовите индекси :Темп.на инфл.=индекс на тек.цени –индекс
на базовите цени, делено на индекс на цените през базовия период
>За да се изчисли темпът на инфлация, се използват ценови
индек-си-те са три основни: дефлатор на БВП,произ водствен
ценови индекс (РРI)и индекс на цените на дребно(потребителски
ценови индекс СРI).РРI отразява нарастването на цените на
инвестицион-ните стоки,СРI-нарастването на цените на стоките за
потребление ,а дефлаторът на БВП ценните на всички крайни
стоки и услуги. Най-често при отчитане на ин-флацията се
използва индексът СРI(той е среднопретеглена величина).У нас за
изчисляването на CPI се осъществява месечно наблюдение на
фактическите цени на дребно в търговската мрежа и ателиетата за
услуги на населението за кошница с променлив състав стоки и
услуги обособени в групи: хранителни, нехранителни, услуги и
други
16. Последици от инфлацията . Причини за инфлацията
Нарастването на средното равнище на цените е проблем за сто-
панството, когато не е според деловите очаквания или, изразено
по друг начин, когато инфлацията е непредвидена и следователно
небалансирана.Има две групи последици от инфл.- преразпреде-
ление на доходите и разстройване на икономическите пропорции
(чрез относителни цени)Преразпредел.на доходите-намира израз
в отношенията между кредитори и длъжници.Инфлацията обезце-
нява задълженията и тя преразпределя доходите и богатството в
посока от кредитори към длъжници. Инфлацията обезценява фик-
сираните доходи и спестяванията.При втората група-ценовите
съотношения отразяват производствените пропорции и са причи-
на за формирането им.Инфлацията разстройва ценовите съотно-
шения и произв.пропорции, което се отразява на потреблението и
алокацията на ресурсите.Стига се до неефекгивност на икономи-
ката, защото ресурсите няма да се използват по най-добрия начин.
При това колкото по-висока и бързо променяща се е инфл., толко-
ва повече се засилват плащането в брой и бартерната търговия.
17.Видове инфлация.Инфлация и иконом.растеж
Инфлацията може да бъде групирана според различни критерии.
От тази гледна точка на състоянието на икономиката тя бива три
вида - умерена (пълзяща), ускорена (галопираща) и хиперинфла-
ция.Пълзящата-изразява стабилно развиваща се икономика, до-
верие в паричната система и наличие на икономическа перспек-
тива. Тя стига до 9% годишен темп.Галопиращата инфлация-
дву и три цифрени числа-нарастваща нестабилност на иконом.ка-
то цяло,недоверие в паричната система и като резултат зачестява-
не на плащанията в брой и бартерните сделки, избягване на дъл-
госрочните договори.Хиперинфлация-много нестабилна иконо-
мика, пълно недоверие в паричната с-ма, защото цените се сменят
ежедневно/ежечасово. Плащанията по сделките са главно в нату-
ра; обезсмислят се дългосрочните и краткосрочните договори.Из-
ходът от такова състояние е парична реформа чрез смяна на па-
ричните знаци.>Съществуват различни теории за идентификаци-
ята на причините за инфлацията- три групи.Първата инфлацията
се дължи на по-бързите темпове на съвкупното търсене в срав-
нение със съвкупното предлагане.Втората - причините са в неста-
билното нарастване на парите в обръщението, а следователно и в
държавната намеса в икономиката.Третата-съществуването на
монополни структури – произв.,потребители и синдикати, които
водят до инфлация на разходите и поява на инфлационна спирала.
> Иконом.растеж-Когато имаме низходящи фази на стоп.цикъл,
растежът спада, безработицата се увеличава, а инфлацията
намалява и изчезва. Когато тенденцията се обърне и имаме
възходящи фази на цикъла, налице е нарастващ растеж,
намаляваща безработица, поява и увеличаване на инфлацията.
18.Кривата на О.Филипс и нейните форми
След Втората световна война инфлацията се превръща (постепен-
но) в постоянен спътник на икономическия цикъл.Взаимовръзката
м/у безработицата и инфлацията е обратна - ниската безработица
е съпроводена от висока инфлация и обратно.Тази зависимост е
открита от Филипс-първоначално като отношение м/у номинална-
та работна заплата и темпа на безработица. В първоначалната
крива на Филипс безработица(U)номинална работна заплата(dW)
През 60-те негови последователи показват тази зависимост като
отношение между темпа на инфлация (Р1) и темпа на безработица
(U). Модификацията е резултат от елиминиране влиянието на
производителността на труда,която е фактор за движението на
номиналната работна заплата
11.Осн.понятия свързани със заетостта.Измерване на заетите
и безработните.При пазарната икономика 100% заетост е невъз-
можна.Съществува безработица и според някои автори тя е същи-
нският проблем в макроикон.план. Можем да разглеждаме
въпроса от юридическа и иконом.гледна точка.Насел в една
страна се разделя на 3 групи – нас. в под трудоспособна възраст, в
трудоспособна възр и в над трудосп възр. Има спорове относно
границите на тези групи.Но се приема че долната е 16,а
горната65. От икон гледна точка нас-ето на дадена страна може да
бъде разделено на заети и незаети. Незаетите са: нас-ето под
трудосп възр, в над трудосп възр и част от това в трудосп възр.
Цялото нас-е в трудосп възр формира активното нас-е или
работната сила.Част от него има раб място, на което се труди-това
са заетите. Друга част са незаети по собствено желание или по
други(здравословни) причини-учащи, военнослужещи, временно
нетрудосп(майчинсво, болест, инвалидност) и нежелаещи да се
трудят – лица извън раб сила.Чрез вс.тези компоненти
получаваме нас-е в трудосп възр(раб сила).Под безработен се
разбира човек, който в момента няма, но активно търси работа.
Възможно е даден човек да се е отчаял в търсенето на работа и да
е престанал да търси следователно той не се е регистрирал и не
влиза в състава на безработните, но е такъв.И когато изчисляваме
темпа на безработица, той ще бъде подценен.От чисто иконом
гледна точка безработицата следва да се разглежда в две посоки.
От една страна означ непълно използване на ресурсите, по –
малко БВП и функциониране на иконом под границата на произв.
възможности-иконом вероятно е в рецесия или депресия.Закон
на Оукън-на всеки 2% растеж(спад) на реалния БВП спрямо
потенциалния (или спрямо миналогодиш) означ спадане
(нарастване) на безработицата с 1%. Безработните след определ
период не получават доходи, което в началото намалява жизнения
им стандарт, а по-късно води до обедняване и мизерия. Ако
процеса продължава може да стане причина за превръщането на
иконом процес в социален, а оттам и в политически. Той
подхранва и много вредни явления в об-вото като престъпност,
наркомания, проституция.Измерването може да се осъществи в
абсолютна и относителна величина. Абсолютният показател е
броят на безработните към определен момент. По-често се
използва относ мярка, която се нар равнище на безработица
Равнище(праг) на безработица = %(безработни/активна раб сила)
За допълнение на информацията се използват: равнище на
активната работна сила и равнище на заетост:Равнище на
активната РС = %(активната РС (над 16 год.)/нас-е над мин.опре-
дел възраст(16г)) Равнище на заетост = %(заетите/нас-е над опред.
мин. възраст(16 г.) Равнището на безработица е показател за
резервите на икономиката и за възможни конфликти и социално
напрежение,докато равнището на заетост е с по-силно изразена
строго макроикономич характеристика.
12.Форми на безработица.-текуща, структурна и циклична.
Текущата(фрикционна)-постоянен спътник на производството,
от което по всяко време излизат заети до този момент, а други се
връщат в производството и напускат редовете на безработните.
Осн причина за тази безр са конфликтите м/у работници и рабо-
тодатели(работодателя не а доволен от качеството на изв. работа,
или работниците от заплащането на труда).Структурната е
резултат от несъотвествие м/у изискванията на раб място и квали-
фикацията на работника, породена от структурни промени в ико-
номиката. Също така и заради разминаване м/у потребностите на
производството и резултатите от образованието и опита като част
от квалификацията. Пътищата за преодоляването на тази форма
безр са преквалификация, повишаване на квалификацията и не-
прекъснатото й поддържане в съотвествие с изискванията на про-
изводството. Цикличната безр при нея икономиката се намира е
в низходящата част от цикъла(рецесия, дпресия).Общото равнище
на производстото се е свило, търсенето на раб сила намалява, част
от работниците са уволнени и влизат в редиците на безработните.
Тази безраб.с нар още кейнсианска, защото Кейнс пръв подробно
разработва този въпрос,като счита,че тя е принудителна, а не доб-
роволна(така смятат класиците)и е предизвикана от недостатъчно
ефективното съвкупно търсене.Според класиците,които Кейнс
критикува, безр е резултат от неуравновесен трудов пазар, при
който временно раб заплата се е установила над равновесното си
равнище, но пазарът генерира сили, които свалят раб заплата и
безр се ликвидира. В този случай, доколкото съществуват безраб.,
това е доброволно.. Чрез посоченото разграничаване по-добре се
определ причините, а оттам и пътищата за борба с безработицата.
13.”Естествен темп на безработица”.При пазарноориентираната
икономика 100% заетост, което означ 0% безр е невъзможно. Осн
причина е,че предприемачите не желаят да жертват ефективност-та
на произв. в името на по-висока заетост. От една страна, това води до
постоянни търкания м/у работн и работод и следоват до текуща безр.
От друга страна, непрекъснатото усъвършенстване на технологиите
води до текущо несътветствие м/у изискванията на раб.място и
квалификац. на работещите и до структурна безраб Формираният от
тях общ темп на безр е познат като естеств темп, а заетостта при
такава безр като състояние на пълна заетост. Естеств темп на безр се
дефинира в много случаи като състояние на заетостта, при което не
съществуват причини за ускоряване на инфлацията. Тук иконом
функционира на границата на произв.си възможности или с пълен
капацитет. Ако темпът на безр спадне под естеств темп, това озн, че
иконом работи над ефектив си капа-цитет и се стимулира
инфлацията. Съществуват разл теории, обясня-ващи безр. Според
неокласическата-причина е неравенството на тру-довия пазар,
предизвикано от високото равнище на раб заплата.След Голямата
депресия се появява Кейнсианската теория – осн причина за безр,
която има принудителе х-р, е недостатъчно ефективното тър-сене в
иконом. Съществувт 2 по-модерни теории. Първата-теория за
структурната безр-безр е резултат на структурно преустройство,
причинено от бързото технологично обновление и може да се отстра-
ни с програми за квалификация и преквалификация. Друга теория е
тази за двойнствения пазар, съгласно която съществуват два отдел-
ни трудови пазара. Единият, нар първичен, е според характ и изиск-
ванията на раб места. Другият, нар вторичен, е според каче.на работ-
ниците.Първият се обеснява с кейнсианската теория, а вторият се
свързва с теория за структ безр. Тази двойнственост създава пробле-
мите.Премахването й става като се влияе и в/у двта пазара с полит. за
създаване на ефективното търсене и с програми за повиш.на квалифи.
22 .Възникване и същност на Кейнсианството .Тезата на класиците
Смит, Рикардо (поставят ударение в/у агрегатното предлагане) – па-
зара е мощен регулатор, който може да се справи с иконом и няма
нужда от от намесата на д-вата. Пазарът може да се справя с всич
проблеми. (Тезата на Смит за ‘’невидимата ръка’’). Сей – законът на
Сей, съгласно него всяка продажба е и покупка; цените и пазара са
мн гъвкави; предлагането си създава и търсенето; лихв% е достатъч-
но гъвкав за да окаже баланс м/у спестяванията и инвестициите; раб
заплата е достатъчно гъвкава и осигурява баланс в търсенето и пред-
лагането на раб сила. 1936г излиза ’’Обща теория на заетостта и лих-
вата на парите’’ – Кейнс. – Тя е за иконом колегия, оято трябва да се
признесе относно проблемитезаложени в нея. Книгата оспорва теори-
ята на Сей. Според Кейнс: - пазарът не може да се справи сам и тряб-
ва да се намеси д-вата; - лихв% не е регулатор на този пазар; - креди-
тите-когато човек иска да използва този вид важно знач има неговия
доход. Понякога той спестява, за да може да направи някоя по-голяма
покупка и хората не се водят от лихв%. Не винаги той е водещ; -
смята,че пазарът труда не е чак толкова гъвкав. Ако той се повищи
мн нагоре, трудно ще може да се върне надолу, за да има рвновесие.
Теорията на Кейнс: Кейнс смята,че рецесиите могат да будат мн
продулжителни и пазарът не би могъл да се справи. След 2-та св
война за Кейнс започва да се говори със суперлативи.
23. Потреблението като ел-т на съвкупното търсене. Осн идея на
Кейнс – осн което се судуржа в теорията му – търсенето не е толкова
съвкупно. К поставя въпросите си в/у агрег турсене. Инструмента на
който залага е фискалната пол-ка. Задачата е да се направи по-ефект
търсенето и това ще осъществи от страна д-вата. Неефективността на
търсенето, К анализира като го разглежда на съставните му части:
AD=C+I+G+Nx – връзка на цените и РБВП- по разход. и доход.-С
консумация(потребления), най-големия компонент(2/3). Величината
на С зависи от дохода(когато дох се увел се повишава и потребление-
то, но не в същата степен). Така той формира връзката м/у С и доходи
и я нар функция на потреблението. Тази крива показва 3-те типа до-
макинства. т.А-поведението на тези домекинства, които не могат да
спестяват и при тях дохода е = потреблението. От т.А наляво-черпят
от предишни спестявания или заеми, от т.А надясно- с увел на дохода
се увел потреблението, но не с толкова, с колкото и дохода. Функция
на спестяване(графика с А’).А’-домакинствата като А.А’ наляво- като
А наляво-черпят от кредити. Всичко това не дава количеств оценка.
Склоност към потребление – желаното равнище от индивидите към
консумация.;-APC=тек консум(С)/лич разполагаем дох(PDI)
средна склоност към спестяване;-APS= тек спестяване(S)/лич
разполаг доход(PDI);APC+APS=1;Пределна склоност към
консумация;MPC=нараств на консум/нараств на разполагаемия д-д
Пределна(маржинална)склоност към спестяване;MPS=нераств на
спестяванията/нараств на разпол д-д;Извод:потреб разходи и потреб
фун-я- обобщена:DI=Y-T C=a+mpc*DI(разпол д-д) – цялото е
потреб фун-я;Т – данъци; С –потреб раз-ди; а – параметър, показващ
автономните раз-ди, тези които не зависят от разполаг д-д.; МРС –
пределна слконност към потребление.0<MPC<1 и MPC+MPS=1
25.Кейнсиа нска концепция за макроравновесието- Подход за
равновесието – добавките = изземванията следов тогава имаме
равновесие. Ако добавките са по-големи има възможност за увелич
на дохода. Ако добвк са по-малки следов намал дохода. AD=AS.
Бизнесът предполага съвкупното търсене (ако очакват да се увел AD
те ще увелич своето предлагане следов макроикономич равновесие).
На практика винаги има равновесие на равнище под/над БВП.
Равновесието е естеств темп. Наличието на рав-е може да е налице
без да има добри показатели иконом. Равн-то е съотношение м/у AD
и AS. К следва равн-е което се осъществ при равнище под произв
възможности.;К кръст: фактори свързвани с G и произв раз-ди. 2
граф. Това е нач на К кръст.;-Y - съвкупн произв( д-д; това е РБВП)
- Yad - съвк търсене – това е очакв търсене от бизнеса т.Е –равнове-
сие.;или Y=Yad - съвк произв=съвк търсене, което е очаквано
- Y2 - произвед е това, което е очаквано т.Е – равенство м/у Y и Yad
Y1, Y2 – неравнов ситуация, т.е. 1-та велич е > от другата;при
Y1->Y1>Yad следов I незапланувано >0 – ще имаме складови запаси
готова продукция, следов произв ще се свива ;Y2<Yad следов I
незапланувано<0 – имаме AD, което е незапланувано и ще има увел
на произ-то и няма запланувано кол-во в склaдовете.
24.Съвкупно търсене – др.ел-ти освен потреблението-Има и
фактори на национ равнище, каито ще влияят в/у С: - инф-ята –
ще засили консумацията. – самите очаквания на пазарните субек-
ти; - лих% ако се прмоменя надолу, се повишават потреб кредити
(консум нараства) и обратното; - соц плащания ако те нарастват и
потребле-нието и обратно. Когато тези фак-ри се променят се по-
лучава: графи-ка. -I- той заема по-малък дял, гл субект са фирми-
те. Отложено пот-ребление; източн на инвест са спестяванията. Те
биват брутни и нет-ни. Те са делят на разходи за складови запаси
и фиксирани инвест (те са планирани и се осъществяват без голе-
ми колебания,при складовите има колебания- те са непридвиди-
ми). Инвест са индеферентни (не са пряко а косвено зависми) от
д-да. Инвест разх зависят от лих%, ако той е висок следов намал
инвест и обратното. Инвест зависят от назаетия капацитет на
предприятието. Нормите на амортизация също определ инвести-
циите. Голяма чувстителн на инвест – ако няма ста-билност ин-
вест не се влагат; ако има соцаил (военен бунт) те не се влагат. -
G-държ р-ди-те консумират същите стоки и услуги като
домакин-ствата. Те също не зависят пряко с дох-те. Данъците
имат връзка с дохода. Решенията за по-големите или по-малките
G се взимат от правителството и това са политич решения. Тези р-
ди не зависят пряко от дохода, а от спестяванията.- Nx – той е =
на Ex-m, ако Ex>0 – засяга потреб търсене от вънщния свят на
индивидуал домакинства, дър-ви и др. Im – пряко зависи от
дохода следов от д-да ще бъде повлияна и величината Nx. Nx
зависи от равн на д-да –равн на цените, ст-та на национ пар
единица. Решенията за Nx не са в д-вата, а са реш-я външни от
макроикон с-ма субекти.
31. Същност на паричния пазар - Между крайните цели и
дейността на централната банка (ЦБ) стои паричният пазар. Това
е пазар, при който парите са обект на покупкоопродажба. Парич-
ният пазар е част от финансовия пазар, чрез който става премест-
ване на фондове от спестителите към инвеститорите. Финансови-
ят пазар обединява паричния и капиталовия пазар. Капитааловият
пазар включва търговията с ценни книжа и дългосрочните банко-
ви кредити (над 1 година), а паричният - краткосрочните банкови
кредити (до 1 година) и валутния пазар.Този пазар е посредникът,
чрез който едно от отклоненията в основния поток на дохода в
икономиката се превръща в добавка към същия този поток.Парич-
ният пазар включва като основни съставни части търсенето и пре-
длагането на пари. Търсенето на пари е онова количество пари,
което пазарните агенти желаят да закупят (задържат при себе си)
и зависи от няколко фактора: лихвения процент, инфлацията, до-
хода и субективните желания. Субективните основания са три: за
трансакции, поради предпазливост и с цел печалба. Предлагането
на пари е онова количество пари (в рамките на опрееделеното от
държавата), което пазарните субекти са готови да продадат при
даден лихвен процент. Движението на парите се следи посредст-
вом инструменти, наречени монетарни агрегати. По традиция те
се означават като МО, Мl(тесни пари), М2(средни пари),
М3(широки пари) и Т.Н., като МО включва парите с най-висока
ликвидност, а именно пари в обръщение - монети и банкноти,
извън банките. следващите съдържат различни парични форми
(депозити, други инструменти) с все по-малка ликвидност. Брооят
на агрегатите се определя според потребностите на икономиката
и се формира от централната банка. Някъде се стига и до агрегат
L, който съдържа краткосрочни ценни книжа. Но с най-голямо
значение за регулирането са първите четири агрегата - до М3 и
особено МО и Ml. Често се използва и понятието парична маса. В
широк смисъл тя обеединява всички средства, функциониращи
като пари, а в по-тесен смиисъл това е агрегатът Ml.
32, Банките и депозитния мултипликатор - Търговските банки
са универсални финансови посредници, но оссновните функции,
които изпълняват са три: доверителни операции, плаатежно и кре-
дитно посредничество.Търговските банки са акционерни дружест-
ва. Те са фирмени организации, "търговци на пари". Купуват пра-
вото на разпореждане с пари от отделни пазарни субекти, за което
заплащат определена цена - лихва по депозитите и продават това
право на други срещу по-висока цена - лихва по кредитите. От
разликата между двете лихви покриват своите разходи и печелят.
Като търговска организация банката се стреми към печалба, а то-
ва може да влезе в конфликт с оббществено значимите й задачи.
Неограниченото без мярка даване на кредити с цел печалба, изла-
га на опасност в особено големи размери както парите на вложи-
телите, така и много друти контрагенти на банката, следователно
на икономиката като цяло. Предлагането на пари се регулира от
центтралната банка, главно чрез количество пари. Механизмът на
неговото движение е възможен чрез банковата система: Той се
основава на съъществуването на кредита и представлява възмож-
ност да се увеличат трансакциите (сделките), които могат да се
осъществят с едни и същи пари. Получава се така, че едни и същи
пари могат неколкократно да бъдат давани в заем. Процесът се
нарича депозитна мултипликация, а числовото и изражение – чис-
лото, с което дадено количество пари се умножават - депозитен
мултипликатор. Ограничител на деепозитната мултипликация е
резервът, който банките трябва да подддържат, за да посрещнат
евентуалните текущи искания на своите кредитори.
35,Рестриктивна монетарна политика-Ако икономиката е
поразена от инфлация която заплашва да се превърне в
перманентна, центрапната банка се стреми да ограничи достъпа
до кредити на пазарните агенти. Затова тя намалява
възможностите на търговските банки, като увеличава
задължителните резерви и / сконтовия процент, и(или) разпродава
държавни ценни книжа. Предлагането на пари се свива ,
лихвеният процент наараства и това охлажда желанието на
пазарните агенти да вземат потреебителски и инвестиционни
кредити. Свива се AD и най-вече AS.
И тук, както и при бюджетната политика, този случай е за
пълнота на анализа, а не пример за единично и ефективно
действие, тъй като, самостоятелно осъществено, би довело до
увеличаване на инфлацията (Pl1<P12). Освен това с повишаване
на лихвения процент ще се свие и съвкупното търсене, което ще
коригира макроравновесието.
33, ЦБ – същност и цели - Необходимостта от контрол, както и
регулирането на паричното обръщение, налага присъствието на
централната банка като нациионален институт. Национална банка
има във всички развити страни с пазарна икономика. Нейните
цели и задачи са да регулира паричното предлагане, а по този
начин и икономиката и да поддържа стабилносттта на нац.парич-
на единица. Тя е банка на банките. ЦБ не кореспондира с фирми
или граждани, а само с банките и правителството. Централната
банка не е обикновена търговска организация. Това оззначава, че
нейната основна цел не е печалба, което не зна-чи, че въобще не
осъществява дейности, от които печели. Решенията на ЦБ са за-
дължителни за финансовите посредници. Тя регулира и коннтро-
лира дейността на банките. В тази своя дейност централната бан-
ка следи крайни цели, междинни цели и осъществява съответни
дейности с присъщите й инструменти. Крайните цели са опреде-
лени параметри на иконом.рас-теж, безработицата, инфлаацията и
външнотърговското салдо. Под инструменти се разбират всички
възможни структури, форми и средства, чрез които се постигат
междинните цели на ЦБ. ЦБ изп.разнообразни инструменти за
регулииране на икономиката. Те са различни в зависимост от
времето и мястоото на приложение на паричната политика, защо-
то различно е състояянието на икономическата реалност. Тези
инструменти са в широк диаапазон, като се започне от админист-
ративните и се завърши с пазарните.Основните средства, с които
централната банка регулира паричното предлагане с цел въз-
действие върху макропоказаателите заетост, инфлация и растеж,
са три: задължителни резерви на търговските банки, операции на
открития паричен пазар и сконтов процент. ЦБ изисква от ТБ да
поддържат резерв при нея. Той е определен като процент от
депозитите, еднакъв е за всички банки и е задължителен. Когато
ЦБ иска да увеличи паричното предлагане, тя намалява размера
на процента. В този случай ТБ разполагат с повеече средства и
имат възможност да раздават повече кредити. ЦБ регулира парич-
ния пазар в качеството си на непосредствен участник в него. Тя
купува и продава ценни книжа. Когато продава ценни книжа тя
събира част от свободните парични средства на ТБ и по този
начин свива паричното предлагане. И Обратно. Третият основен
лост, който ЦБ използува, е (ди)сконтов процент. Това е процен-
тът, по който тя отпуска кредити на търговските банки при затру-
днена ликвидност.Когато Б повиши този процент, на практика
оскъпява кредитите и прави парите по-трудно достъпни.
34, Експанзионистична монетарна политика – представлява
извършване на едно или няколко действия: намаляване на
задължителните резерви, намаляване на сконтовия процент и
купуване на държавни ценни книжа. Паричноото предлагане
нараства, лихвеният процент пада и пазарните субекти
(потребители и предприемачи) са подтиквани да вземат кредити,
което увеличава съвкупното търсене и съвкупното предлагане.
Крайният резултат е изместване на макроикономическото
равновесие, на което съответства нарастване на БВП.
36, Основни понятия свързани с фискалната политика -
Фискалната политика е исторически първата форма на държавна
икономическа политика. Причината за двойственост в употребата
е преплитането на даанъчните и паричните потоци в отношенията
на държавата към останаалите икономически субекти. Всяка
дейност, свързана с вземане и иззразходване на пари,
първоначално възникнала в събирането на данъци и
използването .им за различни нужди, започва да се нарича
финансова. Но ако искаме да бъдем точни, ще трябва да кажем, че
всеки фискален процес е финансов, но не всяко финансово
отношение е фискално. Финансите отразяват процеси, свързани с
набирането, получаването, разпределението и изразходването на
парични средства от стопанските субекти и държавата. Когато
тези процеси се осъществяват от фирмиите, говорим за фирмени
финанси, а когато страна в тях е държавата - за обществени
финанси. Обществените финанси това са процеси, свързаани с
набирането на доходи в държавния бюджет и тяхното
изразходваане. Определяща характеристика на тези отношения е,
че една от страните в тях е държавата. Най - общо погледнато,
фискалната политика представлява процес на формиране на
приходите и разходите на държавата с цел поддържане. на
икономически растеж, висока заетост и ниска инфлация. Обект на
въздействие на тази политика са съвкупноtо търсене и съвкупното
предлагане поотделно и общо, рефлектиращо в равновесното
равнище на БВП. Направленията на въздействие са данъчната
политика и полиитиката на правителствени разходи.
Възлово значение има понятието "държавен бюджет". Той
съдържа приходите и разходите на държавата в тяхното единство
и съпоставимост. Често се представя и илюстрира като табблица с
две колони: приходи и разходи. Tовa са елементите на бюджета.
Когато приходите са равни на разходите, казваме, че бюджетът е
6алансиран. Ако приходите са по-големи от разхоодите, имаме
бюджетен излишък. Когато приходите са по-малко от раззходите,
е налице бюджетен дефицит. В този случай приходите са
неедостатъчни, за дa покрият разходите и затова държавата
трябва да наамери от някъде недостигащите средства, да заеме от
някого пари. Сумата на тези допълнителни разходи, наречени
бюджетен дефиицит, съставлява държавния дълг. В зависимост от
това кой и от къде е кредиторът на държаватар сумата на
държавния дълг се разделя на две части. Едната е резултат от
заеми, кредиторите по който са местни фиизически и юридически
лица. Това е вътрешен дълг.А когато заемадателите са
чуждестранни пазаррни субекти , тогава говорим за външен дълг.
Основен,но не единствен, източник на приходите в бюджета са
данъците. Освен тях приходите се набират и от такси, печалби на
държавни предприятия и др. Разходите на бюджета осигуряват
постигането на държавните цели. Това са разходите за
управление, за обществени блага, за производството в
държавните фирми, социалните трансфери и погасяването на
държавния дълг.
37,Обществени финанси – традиционен и съвременен модел -
Класическото схващане за обществените финанси се базира на
няколко опорни точки. Първата от тях е, че държавните разходи
трябва да бъдат ограничени до тези от тях, които са неизбежни за
функциониирането на държавата. Втората изисква тези разходи да
бъдат гарантирани от приходите в бюджета. Третата -разглежда
държавния дълг като недопустимо явление в нормална ситуация, като
явление, раждащо корупция и представлявашо лошо наследство за
следващото поколение. Казано накратко, изискванията към бюджета
са: сдържаност, стабилност, уравновесеност - нещо много близко до
представите за стабилността на семейството и неговите доходи и
разходи. Оттук и популярността на класическото схващане като
схващане за балансирания бюджет.Съвременното схващане за дър-
жавния бюджет напуска това идиилично разбиране. То бележи своето
начапо с появата на Кейнсианствоото и е негова съставна част. Същ-
ността на съвременното становище (съвременно най-вече като прак-
тика) се изразява в отрицание на тезата за балансирания бюджет. По-
конкретно се твърди, че бюджетът зависи не от някакви предрасъда-
ци, а от икономическите условия, в които се намира дадена страна.
Следователно колко големи да бъдат разходите и трябвали да равни
на приходите, зависи от нуждите на икономиката, от нейното състоя-
ние.Ако стопанският цикъл налага, ще има дефицитен бюджет и дър-
жавен дълг. Нещо повече Кейнсианците препоръчват това в слаби и
умерени дози, когато икономиката е в рецесия или депресия. Съвре-
менни представители на неолибералното направление се опитват да
реабилитират теоретически някои принципи на класическото схваща-
не, но практически всички развити страни приключват финансовите
си години най-често с бюджетен дефицит. Този факт е интересен пре-
ди всичко от гледна точка на това,че днес Кейнсианството е отстъпил
по мястото си на водеща доктрина на неолибералното направление.
Но докато в други сфери на икономиката съществуват практически
промени, адекватни на теоретичните постановки, в тази област имаме
по-скоро стремежи и намерения. Това донякъде размива
първоначалното значение на понятието "съвременни финанси".
38, Фискалната политика и агрегатното търсене - Равновесието
при потенциалното съвкупно производство в макроиикономиката,
както и пазарното равновесие при съвършена конкуреннция в микро-
икономиката, има основание да бъде разглеждано като теоретичен
инструмент, като точка, състояние, около което се колебае действи-
телното производство. Нека разгледаме фискалната политика по от-
ношение на агрегатното търсеене. Каква ще бъде тази политика зави-
си от състоянието на икономикаата, от стопанския цикъл, в който тя
се намира. Когато реалното производство функционира под своя по-
тенциал, имаме непълна заетост на ресурсите, съществува състояние,
известно под наименованието рецесионен разрив. От гледна точка на
търсенето това значи,че то е по-малко от възможжното за дадена
икономика. Оттук и необходимостта то да бъде стимулирано, за да се
увеличи и реалното произв.Именнно тук се намесва фискалната по-
литика. Това може да стане в две посоки. Първата от тях е, когато се
увееличават държавните разходи,чрез което се стимулира съвкупното
търрсене. Държавата влага средства в дадена дейност. Но тъй като
тази дейност е свързана с останалите чрез междутраславите връззки,
това стимулира и тяхното развитие. Процесът затихва с различна си-
ла в зависимост от обема на вложените средства и пределната склон-
ност към потребление. Този принцип на действие е познат като прин-
цип на мултипликатора, за пръв път представен от Джон Кейнс. Сре-
дствата,които държавата влага, са разходи от гледна точка на бюдже-
та. При равни други условия те най-често създават деефицит и тогава
такова действие е известно под името бюджетна де фиицитно финан-
сиране. Появява се държавен дълг и той е цената на оживвлението,
което следва от това действие. Аналогичен ефект би могъл да се
получи и ако се намали данъчната ставка. В този случай, при равни
други условия, приходите в държавният бюджет ще намаляват, което
ще доведе до бюджетен дефицит. Ще се увеличи разполагаемият
доход, а това ще стимулира разходите. Ефектът от гледна точка на
търсенето е по слаб, макар и аналогичен. Такава фискална политика,
провеждана чрез една от тези форми или комбинация от тях, е извест-
на като експацзииоцистичца. Тя тласка търсенето, а чрез цего и
произв.към потенциалните му възможности. Но икономиката може
да функционира над равнището на потенцииалното съвкупно произв.
В такъв случай може да имамеинфлаационен разрив (дупка). Това е
разликата между равнището на търсене при потенциалното съвк,упно
производство и действителното, което е над това ниво. Разривът се
получава, защото всяко разширяване на търсенето, когато иконом.
функционира на равнището на потеннциалните си възможности
(пълна заетост), води до нарастване на цениите, но не и на произв.
Икономиката е поразена от инфлация. Провеждат се мерки за ограни-
чаване на търсенето. Те се изразяват в намаляване на бюджетния
дефицит чрез редуциране на държавните разходи. Отново се заапо с
обратен знак. Подобен ефект би могъл да се получи (алтернативно) и
ако се поовишат данъците, защото ще се намали разполагаемия
доход. Това би отслабила натиска към нарастване на търсенето.
39, Фискалната политика и агрегатното предлагане -
Фискалната политика оказва влияние и върху съвкупното
предлагане. Основен инструмент на въздействие е данъчната
ставка. Влиянието, което оказва величината на данъчната ставка
върху предлагането, е по принцип обратнопропорционална.
Повишаването на данъчната ставка намалява предлагането, а
нейното понижаването повишава. Тази зависимост е общовалидна
за предлагането на всички производствени фактори, а оттам и за
предлагането на стоки. Повишаването на данъчната ставка
намалява предлагането на капитал, защото: а) намалява доходите
на фирмите, а следователно при равни други условия и
инвестициите; б) стимулира преминаването на капитала в
данъчно заслонени отрасли, което пренасочва ресурсите,
нарушава оптималното им теритоориално разположение;в)
засилва желанието на бизнеса да инвестира в скритата икономика;
г) стимулира действия към целенасочено увеличаване на
разходите, което отклонява ресурси от инвестиционния процес.
При всички тези действия се постига обратен на очаквания от
фиинансовото министерство ефект от повишаване на данъчните
приходи с още един отрицателен ефект - понижена обща
ефективност. В обратно направление действа понижаването на
данъчните ставки.Фискалната политика въздейства в/у съвкуп-
ното предлагане чрез приходната и разходната част на бюджета.
Чрез приходната част се въздейства като се променя данъчната
ставка, а чрез разходната част посредством субсидиите. Те са
целенасочени безвъзмездни парични помощи за бизнеса, които
със своя размер понижават фирмените прооизводствени разходи и
създават същия ефект,както понижаването на цените на произв.
фактори. С тези на бюджетната политика се разширява или свива
съвкупното предлагане с което се измества макроиконом
равновесие.

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.
Последно свалили материала:
ДАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОТРЕБИТЕЛЯ
10 мар 2023 в 11:53 студент на 37 години от Свищов - Стопанска академия "Д. А.Ценов", факулетет - Бизнес информатика, специалност - Бизнес информатика , випуск 2026
 
Домашни по темата на материала
Задачи по макроикономика- Инвестиции ,лихвен процент,възвръщаемост.
добавена от misss_kiss_f 24.11.2012
0
76
Задачи по макроикономика- Инвестициир ,лихвен процент,възвръщаемост.
добавена от misss_kiss_f 24.11.2012
0
17
Казус по макроикономика
добавена от hrisi5551 27.12.2018
7
89
Казус по Микроикономика
добавена от desislava.antova_fb 01.12.2016
1
36
Подобни материали
 

Брутен вътрешен продукт

05 яну 2011
·
283
·
28
·
716
·
616

Макроикономика: предмет и метод на изследване. Брутен вътрешен продукт: разгоден и доходен подход за измерване. Номинален, реален БВП....
 

Макроикономика

18 юни 2007
·
1,907
·
16
·
10,265
·
680
·
4

Макроикономиката представлява дял от икономическата теория, която изучава националното стопанство като цяло, както и всички тези процеси, които протичат в системата на националната икономика...
 

Макроикономика - фискална политика

20 дек 2011
·
240
·
11
·
1,855
·
452
·
6

Фискална политика - с това понятие се наименува държавното данъчно облагане и изразходването на получените по този начин приходи с цел да се повлияе върху съвкупното (агрегатно) търсене и предлагане....
 

Икономическата криза в България

06 юни 2009
·
408
·
3
·
1,137
·
211
·
1

Има ли икономическа криза в България ? Въпроси и отговори , предназначен за студенти...
 

Динамика и структура на БВП

23 окт 2006
·
1,971
·
5
·
695
·
516
·
1

Динамика на БВП в България по производствен, разходен и приходен подход.
1 2 3 4 5 » 11
 
Онлайн тестове по Макроикономика
Макроикономика, II-ра част
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
В теста са включени 86 въпроса с най-основните и важни определения в макроикономиката. Отговорите са с "ДА" и "НЕ", като верен е само единия отговор.
(Лесен)
86
1
1
9 мин
09.07.2019
Тест по Макроикономика за 2-ри курс
изпитен тест по Макроикономика за Студенти от 2 курс
Изпитен тест по Макроикономика със 79 въпроса, предназначен за студенти 2 курс от Техническия университет. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
79
28
1
6 мин
06.09.2018
» виж всички онлайн тестове по макроикономика

Макроикономика

Материал № 132937, от 20 апр 2008
Свален: 1,591 пъти
Прегледан: 903 пъти
Качен от:
Предмет: Макроикономика, Икономика
Тип: Пищов
Брой страници: 3
Брой думи: 6,635
Брой символи: 39,798

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Макроикономика"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения