Големина на текста:
ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ гр. В.
Търново факултет: Център
за квалификация
специалност – Учителска правоспособност -
2
КУРСОВА РАБОТА
по дисциплина: Научно-педагогически
изследвания
тема: Дидактически тестове
Изготвил: Проверил:
гр. В. Търново
2018 год.
Дидактическият тест е метод, средство за измерване на резултати от
учебно-възпитателната работа провеждана в училище по установени учебни
програми и представлява система от въпроси и задачи, проверяваща в еднакви
условия нивото на усвояване на учебния материал или готовността за
обучение.
История на дидактическите тестове
Още в древността са се провеждали различни видове изпити, и ако това
може да се тълкува като „тест“ трябва да отбележа, че на такъв са подлагали
древноегипетските жреци, а в Древен Китай преди 2200 год. пр. н. е. висшите
правителствени служители са подлагани на проверка на способностите им,
лично пред императора. В Древна Гърция школата на Питагор е имала своя
система за подбор на кандидатите, които трябвало да преминат през различни
изпитания, за да бъдат приети. Подобни практики е имало в Атина, Спарта и
Древния Рим.
Английският учен Фр. Галтън се смята за основоположник на методите за
изследване на индивидуалните различия, които той нарича „тестове“, когато
през 1884 г. организира лаборатория с медицинско оборудване, в която
изследва физическите данни на лица от 5 до 80 год. възраст.
Дж. Фишер разработва критерии за оценка на основни умения на
учениците по краснопис, правопис, математика и др.
През 1897 г. Дж. Райс прави първите масови изследвания със
стандартизирани тестове по правопис, през 1902 по математика, а една година
по-късно и по езиково развитие.
За да се превърне тестът в инструмент на научно изследване се
разработват две основни концепции за надеждност и валидност на
резултатите. Значителен принос за това има Карл Пирсон.
През 1905 г. французите А. Бине и Т Симон създават тест за проверка на
интелектуалните способности.
От началото на ХХ век в Европа и САЩ се създават голямо количество
стандартизирани тестове и се появяват различни публикации свързани с
тяхната теория и методика. Възниква едно ново направление –
„психометрията“, чрез която се измерват психическите явления и процеси.
Представител на това направление е Л. Търстоун, който разработва
изследователски методи от позицията на социологията, психологията и
математическата статистика и въвежда в теорията и практиката емпиричните
изследвания и факторния анализ.
В България едва през 1944 г. са създадени тестове за изследователски
цели и за подготовка на студенти. През 70-те години започват да излизат
статии и разработки на дидактически тестове, които не са стандартизирани.
Такива са тестовете по физика на П. Галанов и на Р. Ангелова по биология.
През 80-те години се създават тестове, които подпомагат квалификацията на
учителите. По-късно се разработват тестове за изследвания върху резултатите
от усвояването на учебния материал.
Определение и структура на дидактическите тестове
Има много определения за понятието „тест“.
Според Р. Ебел термина тест се използва за означаване на някакъв вид
проект или процедура за измерване способностите, постиженията, интересите
или други характеристики.
Според К Ингенкамп тестовете са методи на педагогическата
диагностика, с чиято помощ се измерват сравнително обективно, надеждно и
валидно резултатите от ученето, като се оценяват, интерпретират и използват
от учителя в педагогическия процес.
В българската психолого-педагогическа литература Г. Пирьов определя
тестовете, като начин за измерване на резултатите от обучението по
отношение на придобитите знания и умения.
Като цяло определенията на понятието тест давано от различните автори
е еднозначно.
Независимо от съдържанието и типологията на въпросите и задачите
всички дидактически тестове имат еднаква структура и съдържат:
- информация за тестирания, като сведения, пояснения, насоки и
указания за начина на работа;
- въпрос или задача, т. е. целта на задачата;
- отговор под формата на няколко алтернативи
или свободен отговор, който се формулира самостоятелно от самия
тестван.
Теории на дидактическите тестове
Съществуват две теории за тестовете, които взаимно се допълват,
независимо от някои различия в тях:
- Класическа теория на тестовете, която се изгражда главно върху
пресмятането и редуцирането на грешките от измерването или още наречена
„теория на грешките при измерването“.
Когато се създава един тест и се оценяват неговите качества, трябва да
се посочи величината на грешката, за което се използват формули, в които е
заложено съотношение между дисперсиите на грешките от измерването и
получените тестови резултати. Мерките като надеждност и точност се
пресмятат, тъй като те са фундаментални за качествата на теста. Изискването
за валидност на теста също е важно, за да се установи дали той действително
измерва това, за което е предназначен.
Надеждността и валидността се постигат, като още при създаването
всеки тест се изпробва в представителна група, а на базата на резултатите се
пресмята трудността и разграничителната сила на включените в теста
задачи и въпроси.
Като недостатък на класическата теория се смята това, че нейните
подходи и отделни процедури са зависими от „представителната група“. Друг
недостатък е че не може да отговори на въпроса дали тестираните ученици са
постигнали поставените пред тях цели на обучението, тъй като те са
сравнявани с постиженията на друга група. Теорията търпи критика за това, че
тестовете измерват само крайните резултати от обучението, без да се вземе в
предвид самият процес на обучене.
- Вероятностни теории на тестове
През 1960 г. датският математик Георг Раш представя модел на тест,
който да бъде независим от представителната група. Той въвежда понятието
„специфична обективност“, чрез която постиженията на тестираните се
определят независимо от тестовите задачи. Това предполага логична връзка

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Дидактически тестове по учебника на Г. Бижков

Критериалната валидност показва степента на съответствие на дидактическия тест с предварително определен външен критерий. Съществуват няколко вида критериална валидност: външна, където се използва външен критерий; вътрешна...
Изпратен от:
Valentina Vasileva
на 2018-09-29
Добавен в:
Курсови работи
по Теория на възпитанието и дидактика
Статистика:
59 сваляния
виж още
 
 
Онлайн тестове по Теория на възпитанието и дидактика
Тест по теория на възпитанието
тематичен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест за студенти по педагогика по дисциплината "Теория на възпитанието". Има въпроси с повече от един верен отговор.
(Лесен)
42
360
2
1 мин
09.07.2012
Тест по теория на възпитанието
изпитен тест по Теория на възпитанието и дидактика за Студенти от 1 курс
Тест по теория на възпитанието. Въпросите имат само един верен отговор.
(Труден)
50
111
1
4 мин
04.07.2013
» виж всички онлайн тестове по теория на възпитанието и дидактика

Дидактически тестове по учебника на Г. Бижков

Материал № 1326431, от 29 сеп 2018
Свален: 59 пъти
Прегледан: 131 пъти
Предмет: Теория на възпитанието и дидактика, Педагогика
Тип: Курсова работа
Брой страници: 11
Брой думи: 3,617
Брой символи: 21,818

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Дидактически тестове по учебника на Г. Бижков"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала
Сродни търсения