ВЪПРОС № 12
РЕСУРСНИЯТ УЧИТЕЛ В ИНТЕГРАЦИОННИЯ ПРОЦЕС – ФУНКЦИИ, РОЛЯ,
КОМПЕТЕНЦИИ, ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В УСЛОВИЯТА НА ИНТЕГРИРАНОТО
ОБУЧЕНИЕ
С приемането и въвеждането на новите нормативни документи за организация и
провеждане на интегрирано обучение на деца и ученици със СОП, възникват редица
предизвикателства в общата образователна среда, с чието успешно справяне ще се
реализира възможно най-ефективното за тези деца образование. Едно от тези
предизвикателства е адекватната подготовка на педагозите за работа с посочените деца и
умението им на практика да реализират идеите и целите на включващото образование.
Това е възможно само тогава, когато се създаде в общата образователна среда режим на
непрекъснато развитие, нарастване па професионализма на всички нива.
Новата образователна политика, съвременните социални условия и изисквания към
личността на педагога, изменението в системата „учител-общество”, „учител-ученик”,
„учител-други специалисти” „учител-семейство”, информационната претовареност,
съвременните технологии на педагогическия труд поставят нови задачи за решаване по
въпроса за професионалния труд на педагозите, както тези в общото, така и тези в
специалното образование.
Една от съдържателните характеристики на труда на учителя е да насърчава,
стимулира, развива личността на ученика, а основен инструмент за това е адекватното
взаимодействие с него.
Към професионалната готовност на педагозите днес се предявяват много
изисквания, особено в контекста на включващото образование. То предполага високо
квалифицирани, творчески работещи учител със свой почерк в учебно-възпитателната
работа и умение за работа в екип.
Компонентите, определящи готовността за педагогическа дейност са
мотивационно-ценностен, когнитивен, операционно-практически; емоционално- волеви и
рефлексивен.
В блока на мотивационно- ценностната готовност може да се определят следните
мотиви:
•мотиви, свързани с отношението към педагогическата дейност;
•мотиви, свързани с придобиване на необходими знания, умения и навици, и
създаване на личностни качества, изискващи се от професионалната
дейност;
•мотиви, подпомагащи реализирането на всичко това в педагогическата
работа.
Когнитивният компонент,определящ готовността за педагогическа дейност е
свързан с познанието и може да се разглежда като процес и резултат, т.е. като процес на
натрупване на знания и определено ниво на общопедагогически и специални знания,
подходящо ниво на тяхната системност и насоченост. В процеса на натрупване на знания
се извършва преоценка на собствените способности за педагогическа дейност.
Операционно-практическият компонент на готовност за педагогическа дейност
включва умението на учителя да преценява и рационално използва най- ефективните
начини и средства за успешно постигане на поставените цели.
Емоционално-волевият компонент за готовност се разглежда като проява на
определени чувства към възпитаниците, към професията, наличието на чувство за дълг и
лична отговорност за крайния резултат
Компонентът рефлексивна готовност, предполага в рамките на корекционно-
педагогическата работа да се отчита значимата роля на рефлексията, тъй като в хода на
тази дейност е важно да се оценява всяка стъпка, да се виждат нови възможности, както
свои, таи и на ученика.
Личностната готовност на учителя за професионална дейност се определя от три
интегративни характеристики:насоченост, компетентност и емоционална гъвкавост.
В условията иа включващото обучение педагозите в масовото училище/детска
градина работят и е деца със специални образователни потребности, т.е. субектът, който
реализират взаимодействие има изразено отклонение и развитието, увреждане, което
изисква значително по-голяма социално-перцептивиа чувствителност. И този смисъл
оценката на посочените деца и ученици не бива да има дидактико-декларативен характер,
при формирането на социалния образ на ученика не трябва да се използват клинико-
диагиостични показатели. Затова особено значение за успешната педагогическа дейност
имат социално-перцептивните параметри на личността на учителя.
Можем да обобщим основните социално- перцептивни, параметри на личността,
които трябва да притежава всеки педагог, работещ с деца и ученици със СОП:
•В процеса на развитие на собствената си личност учителите са длъжни да се
опират на сравнително висока степен на преобразуване на невербалните и
други символични сигнали на човека, при възприемането и разбирането
образа на другия човек.
•Точността на възприемането, неговият обем и богатият речник при
вербализация на възприетото са доказателство не само за активност в
познавателната сфера, но и за ориентиране на личността към
взаимодействие с други хора.
•Умението да се съпоставят невербалното изразяване на емоционална проява
и много емоции, т.е. скоростта и точността на процеса на декодиране
•Способността, при определяне на личностните черти и отделните елементи
на вътрешния свят на детето, да се "виждат" положителните му качества
съвпада с общия мироглед и социалните очаквания.
•Интензитетът, точността и адекватността на възприемането и разбирането на
ученика от учителя до голяма степен зависят от мотивацията, готовността на
личността за взаимодействие, а самата мотивация се ограничава от
насочеността на личността.
•Запазване равнището на стабилност в процеса на възприемане, разбиране и
създаване на позитивни отношения с всички възрастови групи от ученици.
•Овладяване до такава стенен на регулирането на собственото поведение, на
основата на постоянно динамично отражение на другия и самоанализ, което
да позволява за дълго да се съхрани стабилното състояние иа соматично и
психическо здраве
•Проявяване на умение за свързване и интерпретиране на емоционалните
прояви на детето на ниво общуване, в ситуации на взаимодействие, като се
избягват полярните и усреднено-нормативни оценки на емоционалното
състояние.
•Умение при възприемане на ученика и формиране на собствено мнение за
него да се интерпретират данни за неговото индивидуално-типологично
развитие, а също така умение да се вижда социално-психологическата
индивидуалност на ученика.
•Възможност за оценка при възприемане на задължителни фактори, които са
структурни компоненти на положително взаимодействие и представляват
потенциална готовност за ответна положителна реакция.
•Способност да се избягва само дидактическата насоченост на дейността в
процеса на преодоляване на информационно-сензорната изолация на
ученика в социалната среда.
•Умение за оптимизиране на собствените психологически възможности и
енергия при възприемане на себе си и насочване към взаимодействие е
детето.
•Умение за адекватно отразяване на собствените отрицателни черти,
показващи реална стабилност на емоционален стрес и напрежение
•Избягване фокусирането върху проблемите на собствената личност, които
често са резултат от социално съпротивляване на отрицателното влияние на
външната среда, вътрешна агресия и деформация.
•Умение за избягване на личностни конфликти в процеса на общуване с
колегите
•Способност за избягване на дисбаланса между степента иа разбиране на
личността на ученика и самия процес на формиране на отношение с него,
като в основата на това винаги стои противоречието между стиловия подход
на учителя и неговите личностни качества.
•Умение за избягване на емоционалното напрежение, на емоционален стрес,
фрустрационни ситуации, резки промени в настроението.
•Умение за проявяване не само на висока степен на емпатийпа насоченост по
отношение на децата, но и стриктно поддържане на тази степен и създаване
51
