СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ ,,СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
НА:
ЛЮБЕН ЮЛИЯНОВ СТОЯНОВ
ФАК. №: 1334
СПЕЦИАЛНОСТ: МП „Кризи, конфликти и дипломация в световната политика”
ЗА
УЧЕБНАТА ДИСЦИПЛИНА : Външната политика на България IX-XX в.
НА ТЕМА: Людмила Живкова и „Културното отваряне на България към света”
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
Проф. д-р Евгения Калинова
СОФИЯ
2018
Целта на тази курсова работа е да даде отговор дали има факти, които позволяват
използването на понятието „културно отваряне на България”. Използван е причинно-следствения
подход, на фона на общоисторическото развитие на България и Европа. В
общественото съзнание „Културното отваряне на България към света” е сред най-важните и
сравнително най-малко оспорвани след 1989 г. аспекти на културната политика на комунистическия
режим в периода, когато начело на тази сфера е Людмила Живкова – дъщерята на Тодор Живков.
2
Понятието „Културно
отваряне към света” акцентира „отварянето” към Запада в двете му измерения – дейности за
популяризиране на българската култура в чужбина и представяне на световните културни
постижения в България. И двата вида дейност при социализма се влияят в най-голяма степен от
разбиранията на управляващите от БКП за естеството на културните контакти с чужбина. Най-
острата фаза на противопоставянето Изток – Запад е в началото на 50-те години, когато за
„културното отваряне” към „врага” не може и да става и дума. В края на 50-те години започва да се
оформя ново разбиране за културните връзки с чужбина.
3
То е свързано с разведряването в
международните отношения в резултат на дестанилизацията. По това време България става член и
на международни културни организации. На Запад са представени изложбите: „Съкровищата на
българските музеи”; „2500 години изкуство по българските земи”, които са посетени от над 200 000
посетители в Швейцария, Франция, Италия, ФРГ. Културният обмен с чужбина, обаче не е сред
приоритетните за финансиране, което и обяснява отчасти скромните резултати в културното
общуване на България, както и западната незаинтересованост по въпроса.
4
От края на 1962 г. начело на държавата
застава Тодор Живков. Според него основното предназначение на културната пропаганда е да
2 Калинова, Е. – Политиката на Людмила Живкова за „Културно отваряне на България към света” –
предпоставки и специфика
3 Калинова, Е. „Разрешеният” културен обмен на България със Западна Европа от средата на 50-
те до средата на 60-те години. – В: Лица на времето. С., 1997, 239-244.
4 Чеслав Милош отбелязва, че западната незаинтересованост не засяга само България. Авторът
отбелязва, че много дълго финансите и силата са се натрупвали в Западна Европа и там са
създадени културни модели, които впоследствие са се разпространявали на Изток.
138
16
