Големина на текста:
Структура на личността
Думата личност произхожда от латинското “persona”. Първоначално
тази дума означавала маска, която слагали на актьора по време на театрално
представление в древногръцката драма. В този смисъл от самото начало в
понятието “личност” бил включен външният, повърхностен социален образ,
който индивидът приема, когато влиза в определени жизнени роли. Понятието
личност в психологията се основава на различни схващания за участието на
човека като субект на поведението в протичането на потока на собствената му
психична активност. В развитието на психологията се обособяват два главни
възгледа за личността. Първият е като съвкупност от черти и вторият – като
регулативна система. Психолозите, които се придържат предимно към
парадигмата структура – функция, разглеждат личността като система като
диспозиции (предразположения), или структурни единици, групирани напр.
около темперамента, характера или способностите. На тази основа са опитите
за извеждане на биологични, анатомични или физиологични предпоставки за
типология на личността като конституционална типология на Е. Кречмер или
откритите от И. П. Павлов типове нервна система, които определят
съвременната типология на темперамента, както и разработването на
методите за изследването на диспозициите – тестовете, факторния и
многомерния анализ на личността и др.
Човешкото същество се ражда с определена програма като индивид от
големия човешки род. В личност се превръща в процеса на социализация, под
влияние на социалната среда, като член на социалната общност. Човешкият
индивид в процеса на жизненото си развитие усвоява натрупания от
поколенията опит и развива своето съзнание. На определен етап, в периода на
пубертета се формира висшата степен на съзнанието – на самосъзнанието, на
знанието за себе си, на осъзнаване на себе си като реалност. Това е периода на
личностната индетификация. Личността е неповторимо индивидуално
съчетание от природни и социално придобити черти, от устойчиви нагласи,
отношения: към себе си и към околните.
Макар хората да си приличат в много отношения (говорят общ език, имат
еднакви професии, споделят общи интереси и т.н.) от психологична гледна
точка всеки човек е неповторима индивидуалност. Това дава основание
психолозите да търсят начини да опишат и обяснят природата на личността.
Всъщност с понятието “личност” ние обозначаваме съвкупността от
физически, психични и социални качества като неповторимо съчетание при
всеки отделен човек.
Личността е уникална, но наблюденията върху индивидуалното поведение
разкриват, че то не е проста поредица от двигателни и речеви актове, а има
организиран и последователен характер. Това показва, че личността е
системно образувание, т.е. регулацията на индивидуалното поведение е
подчинена на определени закономерности. Действията на всеки здрав човек
са съгласувани, имат целенасочен характер и обслужват неговото оцеляване и
вграждане в социалната среда. Системният характер на личностната
регулация се проявява в тенденцията към поддържане на вътрешна
непротиворечива картина за себе си и света, в съгласуваност между начина на
възприемане на средата и емоционалните реакции на индивида и във
вътрешната обоснованост на всеки поведенчески акт. Личността като система
е устойчиво формирование. Тази устойчивост се проявява като повторяемост
на поведението във времето и в сходни ситуации. Това, което характеризира
личността са типичните начини на мислене и поведение, характерни за даден
човек. Те не се променят за дълги периоди от време, макар че във всеки
конкретен случай формата им на проява може да варира в определени
граници. Например, ако даден човек е общителен в едни случаи той може
пръв да заговори непознат (напр. когато пътува с влак), а в други да се
представи като много отзивчив на молбата на друг човек. Вътрешната
стабилност на личността като система прави индивидуалното поведение
предсказуемо за външните наблюдатели и облекчава междуличностната
комуникация. В същото време тази
стабилност позволява на отделния човек да установи определени трайни
форми на адаптивни взаимодействия с външната среда. Въпреки своя
системен характер и устойчивост личността не е нещо статично. Тя преди
всичко се развива и в определени граници е податлива на промяна. Развитието
на личността обаче е насочен процес, чиито корени са в биологично
заложените склонности, в условията на отглеждане и възпитание в ранното
детство и в социалната и културна среда, където то протича. Трябва да се
посочи, че това е необратим процес и изграждането на личността в детството,
веднъж поело определена посока (напр. към установяване на силен,
доминантен характер) след това много трудно може да бъде променено.
Концепцията за несъзнаваните психични процеси се явява централна в
ранните описания на личностната организация. В началото на XX век Фройд
преразглежда своя модел и въвежда три личностни структури: ид, его,
суперего. Представеният модел е известен като „структурен модел на
психичния живот“. Взаимовръзката между тези личностни структури и
степента на съзнание показват, че докато сферата на ид-а е изцяло
несъзнавана, то сферата на его-то и супер-егото действат на всеки от тези три
нива на съзнание. Съзнанието обхваща всичките три личностни структури.
Ид.
Името „ид“ има латински произход и по Фройд означава изключително
примитивен, инстинктивен и вроден аспект на личността. Функционира
изцяло в сферата на несъзнаваното и е свързано с инстинктивните биологични
подбуди. Ид-а съхранява своето значение през целия живот, макар и
примитивен и освободен от ограничения. Подчинява се на т.н. принцип на
удоволствието, изразяващ се в импулсивни, ирационални и нарцистични
маниери, без значение за последствията за другите или самосъхранението.
Фройд предполага, че ид има ролята на посредник между соматичните
(телесни) и психичните процеси в организма.
Его.
Името его идва от латинското „аз“. Егото се стреми да изрази и
удовлетвори желанията на ид в съответствие с ограниченията, налагани от
външната среда и социалната реалност. В този смисъл его-то помага за
обезпечаване на безопасност и самосъхранение на организма. За разлика от
ид-а, природата на който се изразява в принципа на удоволствието, его-то се
подчинява на принципа на реалността. Его-то, за разлика от ид-а,
разграничава реалността от фантазията, променя се в съответствие с новия
опит и участва в рационално-познавателните дейности.
Суперего.
За нормалното функциониране на индивида в обществото е
необходимо притежанието на система от ценности, норми, етика, разумно
съвместими с приетите от обкръжението. Суперего идва от латинското
„супер“ – „свръх“ и „его“ – „аз“. Суперего-то е последният компонент на
развиващата се личност, представляващо интернализирана версия на

Това е само предварителен преглед

За да разгледате всички страници от този документ натиснете тук.

Структура на личността

Реферат на тема структура на личността. Думата личност произхожда от латинското “persona”. Първоначално тази дума означавала маска, която слагали на актьора по време на театрално представление в древногръцката драма...
Изпратен от:
gerry_lazarova
на 2018-06-11
Добавен в:
Реферати
по Психология на дейността
Статистика:
9 сваляния
виж още
 
 

Структура на личността

Материал № 1322233, от 11 юни 2018
Свален: 9 пъти
Прегледан: 18 пъти
Предмет: Психология на дейността, Психология
Тип: Реферат
Брой страници: 6
Брой думи: 1,734
Брой символи: 11,706

Потърси помощ за своята домашна:

Имаш домашна за "Структура на личността"?
Намери бързо решение, с помощтта на потребители на Pomagalo.com:

Последно видяха материала